top of page

Всички погледи към Кот д'Ивоар или

Купа на африканските нации 2023

(част 3: преглед на групи 'D' и 'E')

публикувано на 21 Януари, 2024 | Четеш за 23 минути

С настоящия материал продължаваме представянето на участниците в турнира за Купата на африканските нации и преминаваме към група 'D', в която водач е един от най-успешните африкански отбори в последните години, 'Пустинните лисици' от Алжир.

материал на

Лъчезар Петров

Алжирците са един от четирите силни северноафрикански отбора, заедно с Мароко, Египет и Тунис и са били 4 пъти на световни финали. Най-успешно се оказва участието им в Бразилия през 2014 г., когато достигат 1/8 финал и отпадат от бъдещия шампион Германия след продължения, а любопитен факт е, че първият им международен мач е срещу България през 1963 година (победа за Алжир с 2:1). Що се касае до Купата на Африка, то Алжир има две титли (от домакинското първенство през 1990 г. и от Египет преди пет години), едно второ, две трети и две четвърти места. Най-силният период за северноафриканците са годините 1980-1990, когато воденото от Рабах Маджер 'Златно поколение', постига почти всичките им успехи.

 

Сегашната група играчи, олицетворявана най-вече от Рияд Марез, печели КАН и Арабската купа в разстояние на година и половина, а точно преди КАН 2019 са в серия от 40 мача без загуба. В основата на успехите на този състав е селекционерът Джамел Белмади, който оглавява тима през август 2018 г. и до КАН в Камерун преди две години има една (!) загуба в 43 мача. За настоящото поколение на 'Пустинните лисици', често се казва същото, което и за Египет – че имат 'един Марез и нищо повече', но това не е вярно - Белмади разчита на колектива, а Алжир разполага с много на брой качествени състезатели. На този фон пълният крах по камерунските терени преди две години (отпадане като последен в група с Кот д'Ивоар, Екваториална Гвинея и Сиера Леоне) се приема за изключителна изненада, а впоследствие играчите на Белмади губят и баража за световното в Катар, след драматични мачове с Камерун. В този контекст, най-логичното нещо изглежда оставка на наставника, но това не се случва и бившият играч на Марсилия, ПСЖ и Манчестър Сити продължава да наставлява 'Пустинните лисици'.

В квалификациите за предстоящия турнир Марез и съотборниците му си връщат формата и се класират като първи в група с Танзания, Уганда и Нигер, с 16 точки от 6 мача и два допуснати гола (типичен Алжир на Белмади). В квалификациите за Мондиал 2026, 'Пустинните лисици' тръгват с два успеха в два мача и като цяло през миналата година имат 7 победи и три ремита в 10 мача. Тези резултати изглеждат като начало на нов цикъл в развитието на отбора, а дали Белмади действително ще пресъздаде себе си, ще видим в хода на КАН 2023.

Algeria.PNG

 

 

 

 

 

Що се касае до състава, то на вратата ще се разчита на добре познатия у нас Райс М'Боли, който понастоящем е част от местния Белуиздад и ще се надява именно на КАН да запише своя мач №100 с националната фланелка (в момента има 96). В отбрана Белмади разполага с играчи като Аиса Манди (Виляреал), Рами Бенсебайни (Дортмунд), Юсеф Атал (Ница), Раян Аит-Нури (Уулвс). Особено впечатление прави играта на Бенсебайни, Атал и Нури, които са агресивни бекове и се включват в атака при всяка възможност (Бенсебайни вероятно ще играе в центъра на отбраната).

 

Истинската сила на 'Пустинните лисици' е в халфовата линия и по-точно по фланговете, откъдето се очаква да идват и повечето от опасностите за съперниците на Алжир. Тук безспорната звезда е капитана Рияд Марез (сега Ал Ахли, но иначе с известна визитка), но Джамел Белмади разполага с хора като Адам Унас (Лил), Юсеф Белаили (МС Алжер, но той е един от тези играчи, които винаги играят силно за националния отбор), Усем Ауар (Рома, но иначе се доказва в Лион), Софиан Фегули (Фатих Карагюмрук), Исмаел Бенасер (Милан), Набил бен Талеб (Лил), Рамис Зеруки (Фейенорд).

 

Прави впечатление отсъствието на Саид Бенрама (Уест Хям), както и на опитните Ясин Брахими (Ал Гарафа) и Рашид Гезал (Бешикташ), но това са крила, а по фланговете ще се разчита на Марез и Белаили. Като чисти нападатели фигурират само двама играчи: Багдад Бунеджа (Ал Сад) и Ислам Слимани (Коритиба), което предполага, че треньорът на алжирците ще разчита на крилата да пресичат към центъра и да създават положения. Специално Бунеджа играе много силно в катарския Ал Сад, където през последните 9 сезона има 215 гола в 238 мача, а Слимани е водещ голмайстор на страната си с 45 гола в 98 мача (той също играе по-добре за Алжир, отколкото за клубните си отбори).

 

 

 

Алжирците изглеждат в обичайно добро игрово състояние и предвид традиционно безкомпромисната игра в защита и класата на фланговите им играчи, би трябвало да прескочат както групата, така и първите два елиминационни кръга. Достигане поне до полуфинал е напълно по възможностите на 'Пустинните лисици', които ще опитат да използват инерцията и най-вече да не допуснат срив, като този на предходния турнир в Камерун.

Прочети също 'Всички погледи към Кот д'Ивоар или Купа на африканските нации 2023 (част 1: увод и преглед на група 'А')

или пък 

'Байер на Чаби Алонсо - ефективност и красота, но докога?'

thumbnail.jpg

 

 

 

 

Представянето на съставите в група 'D' продължава с един интересен отбор, заел четвърто място на КАН 2022 – Буркина Фасо.

В исторически план, 'Кончетата', както са известни футболистите на тази държава, нямат кой знае какви успехи, а любопитен факт е, че в периода 1996-97 г. за няколко месеца са водени от Иван Вутов. До 1984 г. Буркина Фасо е известна като Горна Волта и под това име се състезава в квалификациите за различните турнири, с един успех – участие на Купата на Африка през 1978 година и отпадане с три загуби. След преименуването, нещата във футболно отношение леко се подобряват и въпреки че буркинците нямат участие на световно първенство, постигат прилични успехи на КАН – четвърто място на домакинския турнир през 1998 г., вицешампион през 2013 г. (загуба във финала от Нигерия с 0:1), трето място в Габон през 2017 г. и четвърто на последния засега турнир преди две години.

На започналия тази седмица турнир, 'Кончетата' се класират като първи в група с Кабо Верде, Того и Есватини, макар и не съвсем убедително и без успех в последните си три мача, а в квалификациите за световното след две години тръгват добре с 4 точки в два мача. През 2023 година Буркина Фасо изиграва 8 мача и печели два от тях, а преди 10 дни губи контрола от Иран и като цяло не изглежда в най-добрата си форма. На предстоящия КАН 'Кончетата' ще бъдат водени от французина Хюбер Велуд, който е типичен 'треньор-номад', с около 22 клуба в кариерата си, предимно второразредни френски състави, както и националните отбори на Того и Судан (през 2010 г., като селекционер на Того, е ранен в ръката при атака срещу клубния автобус, заради който инцидент тогоанците, с Емануел Адебайор в състава си, се отказват от участие на турнира в Ангола).

-     -     -

В състава на Буркина Фасо за предстоящия турнир личат няколко интересни имена, от които ще се очаква да поведат отбора поне към излизане от групата. На вратата най-вероятно ще бъде Ерве Кофи от Шарлероа (с престой в Лил), а в защита най-известното име е Едмонд Тапсоба, играч на Байер Леверкузен. Други двама основни защитници, съответно със 74 и 71 мача с националната фланелка са Стив Яго (Арис Лимасол) и Исуфу Дайо (Беркане, марокански отбор), а карето в отбрана се допълва от бранителя на Лутън Иса Каборе.

 

В нападение 'Кончетата' ще разчитат най-вече на крилото на Астън Вила Бертранд Траоре, както и на считания за талант Данго Уатара от Борнемут, а в центъра на атаката най-вероятно ще гледаме високия 1,91 м. таран на Ахмат Грозни Мохамед Конате. За жалост на наставника Хюбер Велуд обаче, в полузащитата му няма нито един по-известен футболист, а френският специалист е преценил, че не се нуждае от Ласана Траоре – бивш играч на Аякс и настоящ на Шахтьор Донецк, който все още е само на 22 години и възможностите за добра кариера пред него не са изчерпани.

 

Буркина Фасо няма кой знае какви индивидуалности, но компенсира с традиции на КАН и това, в съчетание със сравнително лесната група (като изключим Алжир) предполага, че 'Кончетата' ще успеят да достигнат поне до 1/8 финалите.

Mawritaniq.jpg

 

 

 

 

 

Следващият отбор в група 'D' е пустинна и малко позната у нас държава, разполагаща с около 6-милинно население (изключително малко предвид демографските специфики на африканския континент) и с излаз на Атлантическия океан – говорим за Ислямска република Мавритания.

Мавританците са един от най-загадъчните отбори в Африка, защото никога не са се класирали за световно първенство, а първото им участие на КАН идва през 2019-та година в Египет. По терените под пирамидите 'Лъвовете от Шингети', както са познати неофициално мавританците, губят само един мач (1:4 от Мали на старта), след което правят нулеви равенства с Тунис и Ангола и отпадат достойно (особено предвид възможностите си) с две спечелени точки. На следващия КАН обаче Мавритания няма никакви шансове и отпада с три загуби в групата, 0:7 голова разлика и последно, 24-то място в крайното подреждане.

Понастоящем 'Лъвовете от Шингети' заемат 105-то място в ранглистата на ФИФА (1), което показва липса на игрови потенциал, но все пак успяват да се класират за предстоящия турнир като втори в група с ДР Конго, Габон и Судан. В квалификациите за Мондиал 2026 Мавритания показва слаба форма и дотук има една точка от два мача, но третото поредно класиране на КАН се приема за успех в страната. Поглед към състава на назначения на 3 март 2022 г. селекционер Амир Абду показва, че и сега 'Лъвовете от Шингети' трудно биха прескочили предварителната група. Твърде малко от мавританските национали се състезават в Европа, а тези, които все пак играят на Стария континент, са в отбори като Гингам, Шатору, Вараждин, УТА Арад, Пау и Сейнт Трюйден.

 

 

 

 

 

В отбрана като титуляри се очертават Али Абейд (сега в румънския УТА Арад, бивш играч на Леванте), Мохамед Делахи Яли (част от либийския Ал Наср) и Бакари Н‘Диайе (играе в египетския Ал Кува ал Джавия). Тримата заедно имат общо 165 мача за националния отбор и ако не друго, поне разполагат с някакъв синхрон помежду си. В халфовата линия повече надежди може би ще се възложат на Абдалахи Мохамед Махмуд, който играе в швейцарския Белинзона (под наем от Алавес) и реално има 51 мача за 'синьо-белите' от 'Мендисороса', въпреки че повечето са за 'Б' отбора. Други по-постоянни халфове, поне откъм участия с националния екип, са Моушин Бода (играе в местния Ноуадибу, има 31 мача и един гол за Мавритания) и Гесума Фофана, който е част от кипърския Доха, но има няколко сезона във второразредни френски клубове. В нападение като най-острия играч на мавританците се очертава Хемея Танджи, който играе в либийския Ал Итихад, но в кариерата си има над 100 гола в мавританското първенство, а най-познатото име въобще в целия състав е Абубакар Камара, известен най-вече с престоя си във Фулъм в периода 2017–2021 година. В момента Камара се състезава за катарския Ал Джазира и има нелошото постижение от 8 гола в 19 мача с националната фланелка. В интерес на статистиката, рекордьорът по голове за националния отбор на Мавритания с 13 попадения е Мулайе Ахмед Халил, познат просто като Бесам, така че вероятно Танджи или Камара (или и двамата) скоро ще застанат начело на тази ранглиста (Танджи има 7 гола, а Камара е с 8).

Мавританците изглеждат като един от най-посредствените в техническо отношение тимове и какъвто и състав да избере треньорът Амир Абду, 'Лъвовете от Шингети' имат малки шансове за излизане от предварителната група, при все че и третото място дава определени възможности.

angola-coat-of-arms-over-angolan-flag-serge-averbukh.jpg

 

 

 

 

 

Последният състав, който по силата на жребия попада в група 'D', са 'Черните антилопи' от Ангола.

Анголците са познати на повечето почитатели на футбола главно с единственото си участие на световно първенство, на шампионата в Германия през 2006 г. Въпреки че не успяват да запишат победа, футболистите на бившата португалска колония се представят достойно и губят само първия мач от Португалия (0:1), след което записват две равенства (0:0 с Мексико и 1:1 с Иран) и напускат турнира, оставяйки добри впечатления. Онова поколение анголски играчи, водено от стигналия до Манчестър Юнайтед Манучо, явно е достатъчно добро, защото още през 2002 г. тимът достига до рекордното в историята си 45-то място в ранглистата на ФИФА. На Купата на Африка 'Черните антилопи' имат общо 8 участия, с най-добро постижение два поредни ¼ финала (през 2008 г., и на домакинското първенство две години по-късно).

В квалификациите за предстоящия форум анголците се класират като втори в група с Гана, Централноафриканската република и Мадагаскар, а в квалификациите за Мондиал 2026 имат две нулеви равенства срещу Кабо Верде и Мавриций. Именно ремитата се очертават като основен краен резултат в мачовете на 'Черните антилопи' - 8 от последните им 13 срещи за завършили наравно, а в момента са в серия от 5 поредни хикса, 4 от който са 0:0 (може би някакъв рекорд).

Прочети още 'Как свалените гащи на Овермарс свалиха Аякс от върха'

или пък 

'Единайсеторката на 'наборите'

thumbnail.jpg
thumbnail-overmars-ajax.jpg

 

 

 

 

 

Като цяло футболът в говорещата португалски страна е в криза, което личи и от настоящото им място в ранглиста на ФИФА – едва 117-то (1), зад отбори като Хаити, Кюрасао, Бенин, Гватемала, Мавритания и Намибия. От 2019 година насам 'Черните антилопи' са водени от португалския наставник Педро Гонсалвеш, а в състава личат имената на няколко играчи, които са част от второстепенни европейски отбори.

Предвид португалското колониално минало, анголските футболисти се отличават най-вече с добра техника и импровизация, но на моменти и с опити за симулации. В защита с най-много участия за националния отбор са играчи като Аугусто де Жезус Карнейро, познат просто като 'То Карнейро', който играе в местния Петро де Луанда, Жонатан Буато (Валансиен) и Еди Афонсо (Петро де Луанда). В халфовата линия не се вижда кой може да осигурява някаква креативност, с изключение може би на Алфредо Кулембе Рибейро, познат като Фреди – играч на турския Еюбспор, но с мачове за всички юношески и младежки формации на Португалия. Друг по-стойностен халф е известният от изявите си в Лудогорец Мануел да Силва Кафумана, или просто Шоу, който сега е част от израелския Макаби Хайфа. В нападение основната звезда (по анголските стандарти) е Желсон Дала, който така и не успява да се утвърди в Спортинг Лисабон и Рио Аве и в момента защитава цветовете на катарския Ал Уакра. От останалите нападатели на 'Черните антилопи', по-сериозно впечатление правят играчът на АЕК Амброзини Антонио Кабака Салвадор или просто Зини, и крилото на Каляри Зито Лувумбо. Може би най-голямата звезда на анголците в момента, нападателят на Фиорентина М‘Бала Нзола, отказа да се присъедини към отбора за КАН 2023, така че 'Черните антилопи' ще трябва да се справят без него.

 

 

Ангола има по-сериозен потенциал от Мавритания и предвид неособено тежката група, вероятно ще се класира за 1/8 финалите, което изглежда като програмата-максимум, с оглед на моментната класа на състава.

Тунис.jpg

 

 

 

 

 

Продължаваме разходката из футболна Африка с преглед на потенциала на отборите от група 'Е' на турнира за Купата на африканските нации. Водач тук е Тунис - малка като територия и население държава, но с древна и интересна история.

Тунизийците имат традиции във футболно отношение и освен че са шесткратен участник на световно първенство, стават и първата африканска държава с победа на Мондиал – 3:1 срещу Мексико, в дебютното си участие в Аржентина през 1978 г. В историята на Купата на Африка 'Орлите от Картаген' са в челните места на вечната ранглиста, защото имат една титла (домакинска от 2004 г.), две втори, едно трето и три четвърти места – общо 7 завършвания в Топ 4. На Мондиала в Катар, Тунис отпада в груповата фаза, реално след загуба от Австралия, на теория е аутсайдера в групата (иначе тунизийците взимат 4 точки от реми с Дания и победа над Франция).

За предстоящия турнир Тунис се класира като първи в група с Екваториална Гвинея, Ботсвана и Либия, най-вече със силни изяви у дома (три победи с голова разлика 10:0) и с равни точки с 'испанските' гвинейци. По ирония на жребия, Тунис и Екваториална Гвинея са в една група и в квалификациите за Мондиал 2026 и до момента и двата отбора имат по 6 точки от два мача. 'Орлите от Картаген' са отбор, който се отличава с умерено и равномерно представяне, без резки колебания във формата и в десетте си мача през 2023 година постигат 6 победи, завършват наравно контрола с Алжир и губят три пъти. На КАН 2023, Тунис ще бъде в група с Мали, което се случва и на предходните два турнира – в Египет през 2019 г. двата отбора завършват 1:1, а в Камерун преди две години малийците побеждават с 1:0 в скандален мач, който първо е прекратен 4 минути преди изтичане на редовното време, а след това в 91-та минута, при дадено триминутно продължение. Реферът Джани Сиказве осъзнава грешката и 25 минути по-късно призовава двата отбора да доиграят оставащите 3 минути, но тунизийците отказват да излязат на игрището, а медицински доклад показва, че съдията е получил топлинен удар, което е повлияло на преценката му. Тунис и Мали изглеждат орисани да играят един срещу друг, защото се срещат и в третия кръг на квалификациите за световното в Катар, а 'Орлите от Картаген' се класират с общ резултат 1:0.

-     -     -

Понастоящем Тунис е воден от Ялал Кадри, а умереното представяне поставя отбора на 28-мо място в ранглистата на ФИФА (1). Прегледът на състава за КАН 2023 показва интересни имена, сред които са защитниците Ясин Мерия (Есперанс Тунис, но с опит в Олимпиакос), Ян Валери (сега в Анже, иначе бивш играч на Саутхямптън) и Уажди Кечрида (Атромитос, преди в Салернитана). В халфовата линия играта на 'Орлите от Картаген' зависи в най-голяма степен от представянето на Елиас Скири (Айнтрахт Франкфурт), Айса Ладуни (Унион Берлин), Хамза Рафия (Лече) и Анис бен Слиман (Шефилд Юнайтед). В нападение Тунис вече не може да разчита на играч от висока класа, какъвто е Уахби Хазри, отказал се от националния отбор след световното в Катар. Хазри е втори в историята голмайстор на Тунис с 25 гола, а в негово отсъствие като лидер на тима се очертава капитанът Юсеф Мсакни (Ал Араби, Катар), който има 22 попадения с националната фланелка и със сигурност ще задмине Хазри. Други двама нападатели, от които ще се очакват голове са Наим Слити (Ал Ахли Доха, но със сериозен опит във френските Лил, Седан и Дижон) и Таха Ясин, който има 57 гола в 61 мача за кувейтския Кувейт СК (проблемът е, че за националния отбор има само 9 попадения в 50 мача).

 

Тунизийците традиционно се славят със стабилна отбрана и колективен дух (според редица мнения, те са просто по-слабо копие на Алжир), а предвид класата на състава за предстоящия турнир, очакванията за достигане поне до ¼ финал изглеждат основателни. Евентуално класиране по-напред би било по-скоро изненада, с оглед високата конкуренция, но не и сензация – Тунис има традиции на КАН и отдавна е част от Голямата северноафриканска четворка.

Мали.jpg

 

 

 

 

 

Вторият състав в група 'Е' също има значително френско влияние в историята, културата и политиката си и също се олицетворява с орела – това са просто 'Орлите' от Мали.

За съперничеството между Тунис и Мали казахме, а малийците са един от сравнително непознатите африкански тимове, защото до момента нямат участие на световни футболни финали (макар да са близо до класиране през 2010 г.). На Купата на африканските нации, франкофонската страна се представя далеч по-успешно, тъй като има 12 участия и 6 завършвания в Топ 4 – веднъж на второ място, два пъти на трето и три пъти на четвърто. Любопитно е, че малийците достигат поне до ½ финал при всяко едно от първите си 4 участия на турнира, а в дебюта си през 1972 г. играят финал, но губят от Република Конго с 2:3.

В квалификационната кампания за настоящия турнир Мали прави добро впечатление, печелейки групата си с 15 точки от 6 мача и голова разлика 15:2, а световните квалификации до момента имат победа срещу Чад и реми с Центалноафриканската република. Мали като цяло показва добра форма през 2023 година и печели 6 от осемте си мача, а на 6 януари отнася Гвинея-Бисау с 6:2, в единствената си контрола преди КАН 2023.

-     -     -

Малийците са водени от родения в Кот д'Ивоар 46-годишен треньор Ерик Шеле, а от списъка на играчите се вижда, че 'Орлите', както обикновено, имат добър потенциал (проблемът е, че през последните години някак не успяват да го реализират).

На вратата вероятно ще бъде Джигу Диара от танзанийския клуб Йънг Африканс, но в отбрана нещата изглеждат по-добре, защото виждаме играчи като капитана Амари Траоре (Реал Сосиедад), Мамаду Фофана (Амиен) и бранителите на Монпелие Фелайе Сако и Кики Куяте. Полузащитата от години изглежда като най-силната зона на 'Орлите', с халфове като Диадие Самасеку (Хофенхайм), Ив Бисума (Тотнъм) и Амаду Хайдара (Лайпциг), Ласана Кулибали (Салернитана), Мохамед Камара (Монако) и Адама Траоре Нос (Хъл Сити). В нападение малийците доскоро имат явен проблем и той е липсата на голмайстор, но в последните години сякаш изгрява звездата на 24-годишния Ибрахима Коне от Алмерия, който има 13 гола в 19 мача с националната фланелка. По някаква причина обаче, селекционерът Ерик Шеле не го включва в състава (вероятно заради едва 289-те минути, които Коне има от началото на сезона), а в същото положение се оказват нападателят на Аталанта Ел Билал Туре (наскоро възстановен от сериозна контузия) и Муса Дженепо (Станарт Лиеж). Така по терените в Кот д'Ивоар 'Орлите' ще разполагат с осмина нападатели, които имат общо 15 гола за националния отбор, а основните фигури вероятно ще бъдат Секу Койта и Нене Доргелес, и двамата от Ред Бул Залцбург.

Малийците разполагат с достатъчно потенциал не само да преминат предварителната група, но и да достигнат поне до ¼ финал, най-вече предвид традициите им в турнира. Основният въпрос е доколко ще натежи липсата на качествен и постоянен голмайстор, но Ерик Шале би трябвало да е преценил опциите си.

south-africa-coat-of-arms.jpg

 

 

 

Третия отбор в тази група е една изключително популярна, макар и не само в положителен контекст държава, разположена в южната част на африканския континент – става дума за Република Южна Африка (ЮАР) и нейният отбор, познат с изключително забавното прозвище 'Бафана Бафана'.

'Бафана Бафана' означава 'Момчета, момчета' или 'Напред, момчета' (на езика зулу), но момчетата нямат кой знае какъв успех що се касае до световни футболни финали - три участия (1998 г., 2002 г. и домакинското през 2010 г.), в нито едно от които не прескачат груповата фаза. ЮАР е една от най-известните, богати и противоречиви държави в света, а на Купата на африканските нации 'Момчетата' имат интересна и, за съжаление, тежка история – след като са дисквалифицирани през 1957 година (първото издание на турнира), на ЮАР е забранено да участва чак до 1994 г., когато обаче не успява да се класира. Причината за забраната има политически характер – провежданата от 1948 г. до началото на 90-те години на XX век от правителствата на бялото малцинство политика на апартейд. След края на расовата сегрегация, страната постепенно е допусната отново до участие в международните футболни турнири и ЮАР печели първата си и единствена титла от КАН по време на домакинското първенство през 1996 г. На следващия шампионат съставът губи финала от Мароко, а на турнира през 2000 г. завършва на трето място.

 

Оттам насетне 'Бафана Бафана' продължава да участва редовно в турнира, но постиженията им се изчерпват с два четвъртфинала през 2002 г. и 2013 г. След слизането от сцената на поколението от края на миналия и началото на настоящия век (Лукас Радебе, Марк Фиш, Фил Масинга, Куинтън Форчън, Стивън Пиенаар, Бени МакКарти, Шон Бартлет, Сибусисо Зума) ЮАР изпада във футболния миманс и на предстоящия турнир ще опита да излезе отново на голямата сцена, с някакъв по-сериозен прогрес.

-     -     -

За КАН 2023, 'Бафана Бафана' се класира като втори отбор в група с три отбора (след дисквалификацията на Зимбабве), оставайки на 2 точки зад Мароко, а в първите два мача от квалификациите за Мондиал 2026 южноафриканците имат победа срещу Бенин и загуба от Руанда.

Селекционер на тима от 2021 година насам е опитният белгиец Уго Броос (спечелил КАН 2017 начело на Камерун) и на него се пада задачата да опита да върне поне част от блясъка на тима от времената в началото на века. Мисията му изглежда доста сложна, а поглед към състава за КАН 2023 показва 20 (!) човека, които се състезават в местното първенство, 8 от които в Мамелъди Съндаунс, а четирима в Орландо Пайрътс. Това е подход, сходен с този в националния тим на Катар (повечето катарски национали играят в Ал Сад и Ал Духайл и почти всички са възпитаници на академията 'Аспайър') и би трябвало да носи едно отчетливо предимство – добър синхрон между футболисти, които тренират заедно всеки ден и играят рамо до рамо всяка седмица.

 

Друг въпрос е класата на тези играчи, а тя не изглежда особено висока. Като вратар за ЮАР ще играе стражът на Мамелъди Съндаунс Ронуен Уилямс, а в отбрана като основни фигури се очертават клубните му съотборници Обри Модиба и Мотоби Мвала. Друг титулярен за 'Бафана Бафана' защитник е Сиянда Ксулу, който играе в СуперСпорт Юнайтед. В халфовата линия също ще се разчита на двама играчи на Съндаунс с толкова сходни имена, че най-вероятно ще създадат проблеми и на най-опитните коментатори – става дума за Тебохо Мокоена и Тапело Морена. Най-голямата звезда на ЮАР в момента е бързоногия и повратлив Пърси Тау, който играе за египетския Ал Ахли и има мачове за Андерлехт, Брюж и Брайтън.

Настоящите играчи на ЮАР имат доста забавни имена, но почти никой от тях не говори каквото и да било дори на широката футболна общественост и в този смисъл изглежда ясно, че Уго Броос ще разчита на колектива, не на индивидуалностите. 'Бафана Бафана' все пак имат шансове поне за 1/8 финал, предвид обстоятелството, че и третото място дава шанс за класиране, а всичко над този праг ще бъде счетено за сериозна изненада.

 

Все пак, следва да се има предвид, че на КАН 2019 южноафриканците не бяха кой знае по-добър отбор, а стигнаха ¼ финала, отстранявайки в първата елиминационна фаза домакина Египет.

Прочети още 'Най-значимите липсващи играчи от Висшата Лига (участващи на купите на Азия и Африка)'

или пък

'По пътя към титлата - правилно ли се е насочил Арсенал'

thumbnail.jpg

 

 

 

 

 

Група 'Е' включва още един отбор, представител на една от най-безводните и пустинни държави в света – Република Намибия.

'Смелите воини', както са познати намибийците, са най-скромния откъм успехи и потенциал отбор в групата – те никога не са се класирали за световно първенство и имат само три участия на Купата за африканските нации (1998 г., 2008 г. и 2019 г.), завършили с отпадане в групите и с по една спечелена точка в първите два случая. Единствените по-сериозни футболни постижения на намибийците са спечелването на КОСАФА Къп (регионален турнир за страните южно от Екватора) през 2015 г. и второ място в същия турнир през 1997 г., 1999 г. и 2022 г.

Намибия се класира за предстоящия КАН като втора в група с 3 отбора (Кения е дисквалифицирана), но интересното е, че печели 4 от общо петте си точки срещу Камерун и само точка от два мача срещу Бурунди. В квалификациите за следващото световно, 'Смелите воини' имат успех срещу тоталния аутсайдер Сао Томе и Принсипи и губят минимално от Екваториална Гвинея.

-     -     -

Понастоящем Намибия е водена от селекционера Колин Бенджамин, който има сравнително добра кариера като футболист в Хамбургер ШФ и Мюнхен 1860, но кадровият му потенциал е изключително ограничен, за което свидетелства и 115-то място в ранглистата на ФИФА (1), в която класация Намибия никога в историята си не е била по-напред от 68-мо (през 1998 г.). 

Поглед към състава на 'Смелите воини' показва трима играчи, които се състезават в Европа – защитниците Райън Ниямбе (Дарби Каунти) и съотборниците от косовския Лирия Апросиус Петрос (защитник) и Принс Тиуеза (халф). Около половината намибийски национали играят в шампионата на родината си, а голяма част от тях в първенството на Южна Африка, което предполага интересен сблъсък с ЮАР в групата и в някаква степен може да се окаже жокер за Намибия. Основните имена в защита са Дензил Хаосеб (82 мача за националния отбор, играе в южноафриканския Орландо Пайрътс) и Ананиас Гебхард (64 мача, играе в намибийския Барока). В средата на игрището за звезда (по намибийските стандарти) минава капитанът Петрос Шитемби от малаизийския Кучинг Сити, а други двама титулярни халфове са играчите със забавните имена Марсел Папама (играе в ботсванския Жваненг Галакси) и Джослин Каматука (Барока). В нападение основен реализатор е Петер Шалулиле, който играе в южноафриканския Мамелъди Съндаунс и ще се изправи срещу доста от клубните си съотборници, и Деон Хото, който също играе в Южна Африка, само че за Орландо Пайрътс.

Игровите възможности на Намибия като че ли предопределят отпадане в групата, но ако все пак има фактор, който може да сработи за намибийците, то това е подценяването. Въпреки това, отчетливата липса на класа в селекцията на Колин Бенджамин най-вероятно ще си каже думата и 'Смелите воини' ще се разделят с турнира след изиграването на трите мача в груповата фаза.

С това прегледът на тези две предварителни групи от турнира за Купата на африканските нации приключва. Поглед върху последните четири отбора, както и кратко общо заключение, очаквайте скоро в следващия и последен материал.

източници:

(1) FIFA.com, FIFA/Coca-Cola World Ranking, Men's Ranking, 23 December 2021, available at: https://www.fifa.com/fifa-world-ranking/men (accessed 16 January 2024)

thumbnail-bayer-na-xabi.jpg
thumbnail-arsenal-titla.jpg

хареса ли ти статията ?

Rate Us
Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube

Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !

 

Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора

paper-texture-FUN-FACT.jpg

 FUN 
FACT

Георги Аспарухов има 18 мача и 19 гола в КЕШ и КНК с екипите на Левски и Ботев (Пд)

 

Освен това е голмайстор на КНК през 1963 г.

bottom of page