Байер на Чаби Алонсо -
ефективност и красота, но докога?
публикувано на 16 Януари, 2024 | Четеш за 11 минути
През есенния дял на сезон 2023/24 г. имаше редица приятни изненади в най-силните първенства на Европа. Сред тях може да сложим Астън Вила, Жирона, Щутгарт и дори Болоня, но най-приятната такава (според мен) се казва Байер Леверкузен. Отборът, чието име хората свързват с аспирин, а не с футбол, е лидер в Бундеслигата на Нова година и показва, че може да играе хем атрактивен, хем ефективен футбол.
материал на
Пишейки това, в ума ми изникват спомени за Наполи от миналия сезон и си мисля, че би било много красиво, ако Байер успее да стори чудото и спре хегемонията на Байерн Мюнхен.
В този материал обаче няма да разсъждавам дали юнаците от Леверкузен могат да прекъснат серията на баварците или не, защото миналата година Борусия Дортмунд също беше сложил тигана с олиото на огъня, а 'рибата' отново клъвна на въдицата на Байерн. По-скоро искам да обърна внимание на добродетелите на този отбор на Байер, който миналият сезон беше на 2 точки от пропускане на евротурнирите, но в крайна сметка се класира и до момента брани мъжки честта на Германия в Лига Европа.
Тръгвайки отзад-напред, първо ще обърна внимание на треньора, тъй като той се оказа ключов фактор за израстването на Леверкузен. Чаби Алонсо е все още бебе в треньорството, но си личи че 'има хляб' в него. Неслучайно Жозе Моуриньо му предрече бляскаво бъдеще като треньор, а колкото и хора да не го харесват, Жозето си е топ специалист и има око за това кое е зърното и кое – плявата във футбола. В едно интервю той изказа доводите си: бащата на наставника на Байер е бил футболист и след това мениджър, което е поставило самия Чаби в ситуация, предразполагаща го към естествено заучаване на някои тънкости в професията, за които останалите посещават специални курсове.
След това, той стана един от най-добрите футболисти на своя пост, по време на своята професионална кариера. Като разиграващ халф, неговата работа беше да следи всичките си съотборници и да знае във всеки един момент какво се случва, във всяка част от терена. Кариерата му мина през най-силните отбори в Англия, Испания и Германия, където треньори му бяха Пеп Гуардиола, Рафаел Бенитес, Карло Анчелоти и самия Моуриньо.
Събирайки заедно тези фактори (да не пропускаме и природния интелект на испанеца), разбираме, че той разполага с потенциал да стане кадърен треньор. Да си умен е едно, а да постъпиш умно – съвсем друго и затова трябва да кажем едно голямо браво на Алонсо, защото той го направи, за разлика от друг гениален бивш футболист – Андреа Пирло. Италианецът, който също има много високи морално-волеви качества като човек и футболист, се 'хвърли в дълбокото' и първият му клуб като треньор беше Ювентус.
В пълен контраст, Алонсо тръгна от най-правилното място – дъното.
- - -
След края на кариерата си, по 'партийна линия', той се завърна в Реал Мадрид, където поработи един сезон в детските формации на отбора. След това се премести в родния си Реал Сосиедад, ръководейки втория отбор в продължение на 3 години. Така той започна да изкачва стъпалата на треньорската стълбица едно по едно. През октомври 2022 г. Алонсо наследи Херардо Сеоане начело на Байер Леверкузен, който се явява първият мъжки отбор в кариерата му на треньор. Тук отново натъртвам на разликата между неговия и пътя на Пирло, защото Алонсо дойде подготвен в Северен Рейн-Вестфалия, след 4 години работа с 'хлапета и неможачи' в Испания.
На ‘БайАрена’ той веднага започна да налага своите идеи, една от които е тактика с трима централни защитници и двама много активни в атака халф-бекове. В средата на терена Чаби предпочита да играе с двама полузащитници, като винаги единият е по-дефанзивно настроен, за да покрива пространствата, които може да се отворят при атака с повече хора. В нападение Алонсо залага на трима футболисти, като двете крила са използвани в по-вътрешна част от терена, а не са 'забити' на тъчовете. Необходимо е да се подчертае - в първия си сезон начело на 'аспирините', младият треньор за дълго време не разполагаше с двама от ключовите си състезатели в атака – Патрик Шик и Флориан Вирц, които лекуваха контузии. Испанецът обаче изгради метод на игра, към който Шик и Вирц да паснат добре, след като се възстановят. Алонсо успя да изкачи Байер с 11 места - през октомври 2022 г. отборът бе предпоследен, а през май 2023 г. завърши 6-ти.
За благодарност, ръководството на клуба се развихри през трансферния прозорец и привлече няколко много стойностни попълнения, които дойдоха на ‘БайАрена’ за сравнително малко пари и бързо се приспособиха към изискванията на треньора.
Прочети 'Лично писмо до един идол'
или пък
Безспорният удар беше привличането на Алехандро Грималдо от Бенфика без пари. Юношата на Барселона се разви многократно след трансфера си в Лисабон и бе ухажван от доста отбори (сред които и самите каталунци), но в крайна сметка реши да опита късмета си в Германия и Фортуна му намигна. По мое мнение, Грималдо и Жереми Фримпонг са двойката бекове, които впечатляват най-много в световния футбол през този сезон и оставят далеч зад себе си дуото на Ливърпул Трент Александър-Арнолд и Андрю Робъртсън.
Грималдо и Фримпонг сумарно имат 12 гола и 13 асистенции този сезон, което е статистика по-прилична за крила, а не за бекове (пък били те и изнесени по-напред). Някой би си помислил, че двамата са машини в атака, но 'издишат' в защита, което обаче не е вярно, защото през миналия сезон Байер допусна общо 49 гола във вратата си, а през първите 16 мача от настоящата кампания (общо мачовете са 34) инкасираните попадения са само 12. И това на фона на същите изпълнители в центъра на защитата. Там са събрани няколко млади момчета, които заедно с натрупалия доста опит в Германия Йонатан Таа правят така, че на Лукаш Храдецки да не му се налага постоянно да си 'отваря очите на четири'.
В халфовата линия бе взет Гранит Джака от Арсенал и той върши перфектна работа като човека, който да подсигурява Есекиел Паласиос или Роберт Андрих, при включванията им в разиграването на топката отвъд централната линия на терена.
Нещото, което ме впечатлява най-много при 'аспирините' този сезон, е атаката. През лятото Байер трябваше да продаде Муса Диаби, за да финансира входящите си трансфери, но сякаш привличането на Йонас Хофман и навлизането в топ форма на Шик и Вирц правят така, че липсата на френското крило да не се усеща. При атаките си Байер използва Грималдо и Фримпонг като крила и това позволява на Вирц и Хофман да действат в любимата си зона – във вътрешността на терена. Така двамата могат да разпределят топката помежду си и към своите съотборници, с което противникът да не може да я отнеме и да спре атаката.С наличието на таран като Патрик Шик, за Вирц и Хофман има повече пространства за включване от втора позиция, където понякога влизат халф-бековете, тъй като противниковите отбори опитват да изолират тримата офанзивни футболисти на 'аспирините'.
Към атаката на Байер бе присъединен и Виктор Бонифас от белгийския Юнион Сен-Жилоа. Заедно с Вирц и Грималдо, нигериецът е сред най-впечатляващите футболисти (не само на Байер Леверкузен, но и в Бундеслигата като цяло) през сезон 2023/24 г. През есента той обра сума ти награди за Новобранец на месеца, след като вкара редица голове (общо 16). Интересното при Бонифас е това, че той не се изолира толкова на върха на атаката, както прави Патрик Шик, а влиза в разигравания, за което свидетелстват и 8-те му асистенции през есенния дял на кампанията. Бонифас е комплексен футболист, тъй като умее да завършва както с крак, така и с глава, а играе силно и в ситуация един на един. Физиката му пък позволява да е ефективен и с гръб към вратата, при задържането на топката и пасовете към креативните халфове около него. Затова смятам, че наличието на Бонифас на терена предлага много повече алтернативи за атака пред отбора и дава възможност на футболистите, изнасящи топката, да получат подкрепа от нападателя с цел по-качествено и ефективно нападение.
Особено ми допада във философията на Алонсо - той не залага на 'тики-така' с безброй подавания, а придвижването на топката по време на атака се базира на бързината при разиграванията и смяната на позициите на футболистите, както в средата на терена, така и по крилата, където схемата позволява дублиране на изпълнителите и насищане на тези зони при нужда.
Въпреки че споменах крилата, това не означава, че по-директната игра на Байер Леверкузен се основава само на пасове към крилата и центрирания за Шик или Бонифас. Вместо това, при разиграванията в противниковата половина има повече вариативност, което до голяма степен се дължи на страхотната форма, в която се намира голямата звезда на отбора – Флориан Вирц.
Въздействието на този футболист върху играта на Байер е невероятно. Ако се налага, Вирц може да действа и изнесен на фланга, но силата му е като офанзивен плеймейкър. Той разполага с добра скорост и техника, които му помагат да се измъква от трудни ситуации, когато противниците правят опити да го затворят, за да не може да комбинира със съотборниците си. Германският национал е сред най-добрите футболисти, когато става въпрос за подавания под напрежение – чудесно качество за офанзивен футболист. Не мога да си представя какво би представлявал Байер Леверкузен в атака сега, ако Муса Диаби бе останал и допринасяше към креативността на Вирц и головата мощ на Бонифас с острота по крилото. Но, както се казва – много добре не е на добре!
Прочети '2 автора х 3 избора = Що е То?'
или пък
'Възход или падение? Трети сезон на Рома под ръководство на Моуриньо'
При Чаби Алонсо, Байер действа много по-правилно по ширината на терена, докато при Сеоане усилията бяха съсредоточени в средата, а силните флангови футболисти не се използваха по предназначение и противниците се възползваха от това, атакувайки успешно по крилата. Този прийом пречи на отбора да отнема топката по-бързо, но за сметка на това, при загубена топка, покрива пространствата по целия терен много по-ефективно и по този начин компенсира по-бавната преса. Тенденцията сочи, че Леверкузен на Алонсо започва да редуцира времето за отнемане на топката, което показва, че в отбора работят и по този детайл от играта.
Колкото и голям плюс да е за Алонсо, че работи с млади футболисти, които може да моделира според изискванията си, това е нож с две остриета. Смятам, че младостта е най-голямото оръжие в този отбор на Байер, но и възможната му 'ахилесова пета'. Именно от нея произхожда и най-големият проблем пред клуба - абсолютно всички ключови футболисти на отбора са достатъчно млади, за да привличат вниманието на най-големите клубове в Европа и има опасност всеки от гореизброените от мен играчи да бъде продаден в рамките на 2-3 трансферни прозореца. Това би разбило настоящия тим на Алонсо, което според мен би било жалко, но Леверкузен е от клубовете-производители, които продават на клубовете-консуматори своите най-големи звезди и след това се опитват да създадат нови такива или да 'направят' звезди от на пръв поглед средно ниво футболисти. Затова няма да е изненада, ако (или по-добре да се каже когато) Флориан Вирц последва пътя на предишните перли на Леверкузен Юлиан Бранд и Кай Хаверц.
По-рано в текста направих сравнение между Байер Леверкузен и Наполи, но двата отбора се различават на база потенциала за задържане на звездите си, защото 'аспирините' са много по-склонни да продават при задоволяващи ги оферти, каквито в един момент неизменно ще дойдат.
Флориан Вирц е желан от редица отбори, за Грималдо няма да се учудя Барселона да плати едни 40-50 милиона и да попадне в същия капан, както Манчестър Юнайтед, когато си връщаше Пол Погба от Ювентус. Жереми Фримпонг също е бранен с дружни сили в последните няколко трансферни прозореца, тъй като и неговите качества станаха обществено достояние и накараха много отбори да го искат. Ако Виктор Бонифас задържи сегашното си ниво, може още на лято да бъде продаден тройно по-скъпо, отколкото Леверкузен плати за него. В такъв случай, ще се наложи Чаби Алонсо да гради наново отбор, намирайки читави футболисти на приемлива цена.
Помислете обаче над следния въпрос:
Какво ще се случи, ако освен изброените от мен футболисти, Байер Леверкузен бъде изкушен и направи изходящ треньорски трансфер? Алонсо е желан от няколко отбора, като аз знам за Байерн Мюнхен, Реал Мадрид и Ливърпул, които едва ли ще се посвенят да платят трансферна сума за треньор (баварците вече го направиха с Юлиан Нагелсман), който доказано може да им свърши добра работа за дълъг период от време.
Какво ще стане с този толкова интересен за гледане отбор на Байер Леверкузен, който дава увереност на всички, че дори с Хари Кейн в състава си, Байерн може да бъде свален от пожизнения си трон в Германия? Аз не бих искал да разбирам, поне не и в следващите 2-3 години, тъй като потенциалът на този Леверкузен със сигурност стига до спечелване на титлата в Германия, а защо не и пробив в Европа!
'Аспирините' са сред отборите, които винаги са играли приятен за гледане футбол и са създавали някои доста добри футболисти. Достоен за уважение е моделът по който го правят - купувайки футболисти за сравнително малко пари, което (на фона на днешната действителност на трансферния пазар) си е истинско майсторство. Винаги съм харесвал този тип отбори, но те си приличат по това, че обикновено са клубове-производители и рано или късно най-големите им звезди биват продадени и това не им позволява да стигнат тавана на възможностите си.
Силно се надявам, че Чаби Алонсо ще остане в Леверкузен още няколко сезона, а шефовете на клуба ще се потрудят и ще успеят да запазят най-добрите си футболисти. И като следствие, феновете на футбола ще видим още една битка до последната секунда в Бундеслигата, но честно казано – не съм оптимист.