Събирайки заедно тези фактори (да не пропускаме и природния интелект на испанеца), разбираме, че той разполага с потенциал да стане кадърен треньор. Да си умен е едно, а да постъпиш умно – съвсем друго и затова трябва да кажем едно голямо браво на Алонсо, защото той го направи, за разлика от друг гениален бивш футболист – Андреа Пирло. Италианецът, който също има много високи морално-волеви качества като човек и футболист, се 'хвърли в дълбокото' и първият му клуб като треньор беше Ювентус.

 

В пълен контраст, Алонсо тръгна от най-правилното място – дъното.

​

​

​

-     -     -

​

​

 

След края на кариерата си, по 'партийна линия', той се завърна в Реал Мадрид, където поработи един сезон в детските формации на отбора. След това се премести в родния си Реал Сосиедад, ръководейки втория отбор в продължение на 3 години. Така той започна да изкачва стъпалата на треньорската стълбица едно по едно. През октомври 2022 г. Алонсо наследи Херардо Сеоане начело на Байер Леверкузен, който се явява първият мъжки отбор в кариерата му на треньор. Тук отново натъртвам на разликата между неговия и пътя на Пирло, защото Алонсо дойде подготвен в Северен Рейн-Вестфалия, след 4 години работа с 'хлапета и неможачи' в Испания.

​

​

На ‘БайАрена’ той веднага започна да налага своите идеи, една от които е тактика с трима централни защитници и двама много активни в атака халф-бекове. В средата на терена Чаби предпочита да играе с двама полузащитници, като винаги единият е по-дефанзивно настроен, за да покрива пространствата, които може да се отворят при атака с повече хора. В нападение Алонсо залага на трима футболисти, като двете крила са използвани в по-вътрешна част от терена, а не са 'забити' на тъчовете. Необходимо е да се подчертае - в първия си сезон начело на 'аспирините', младият треньор за дълго време не разполагаше с двама от ключовите си състезатели в атака – Патрик Шик и Флориан Вирц, които лекуваха контузии. Испанецът обаче изгради метод на игра, към който Шик и Вирц да паснат добре, след като се възстановят. Алонсо успя да изкачи Байер с 11 места - през октомври 2022 г. отборът бе предпоследен, а през май 2023 г. завърши 6-ти.

​

​

За благодарност, ръководството на клуба се развихри през трансферния прозорец и привлече няколко много стойностни попълнения, които дойдоха на ‘БайАрена’ за сравнително малко пари и бързо се приспособиха към изискванията на треньора.

​

​

​

​

​

​

Прочети 'Лично писмо до един идол' 

​

​

или пък 

​

​

'Как свалените гащи на Овермарс свалиха Аякс от върха'

 

 

 

 

 

Безспорният удар беше привличането на Алехандро Грималдо от Бенфика без пари. Юношата на Барселона се разви многократно след трансфера си в Лисабон и бе ухажван от доста отбори (сред които и самите каталунци), но в крайна сметка реши да опита късмета си в Германия и Фортуна му намигна. По мое мнение, Грималдо и Жереми Фримпонг са двойката бекове, които впечатляват най-много в световния футбол през този сезон и оставят далеч зад себе си дуото на Ливърпул Трент Александър-Арнолд и Андрю Робъртсън.

​

Грималдо и Фримпонг сумарно имат 12 гола и 13 асистенции този сезон, което е статистика по-прилична за крила, а не за бекове (пък били те и изнесени по-напред). Някой би си помислил, че двамата са машини в атака, но 'издишат' в защита, което обаче не е вярно, защото през миналия сезон Байер допусна общо 49 гола във вратата си, а през първите 16 мача от настоящата кампания (общо мачовете са 34) инкасираните попадения са само 12. И това на фона на същите изпълнители в центъра на защитата. Там са събрани няколко млади момчета, които заедно с натрупалия доста опит в Германия Йонатан Таа правят така, че на Лукаш Храдецки да не му се налага постоянно да си 'отваря очите на четири'.

​

​

​

В халфовата линия бе взет Гранит Джака от Арсенал и той върши перфектна работа като човека, който да подсигурява Есекиел Паласиос или Роберт Андрих, при включванията им в разиграването на топката отвъд централната линия на терена.

 

Нещото, което ме впечатлява най-много при 'аспирините' този сезон, е атаката. През лятото Байер трябваше да продаде Муса Диаби, за да финансира входящите си трансфери, но сякаш привличането на Йонас Хофман и навлизането в топ форма на Шик и Вирц правят така, че липсата на френското крило да не се усеща. При атаките си Байер използва Грималдо и Фримпонг като крила и това позволява на Вирц и Хофман да действат в любимата си зона – във вътрешността на терена. Така двамата могат да разпределят топката помежду си и към своите съотборници, с което противникът да не може да я отнеме и да спре атаката.С наличието на таран като Патрик Шик, за Вирц и Хофман има повече пространства за включване от втора позиция, където понякога влизат халф-бековете, тъй като противниковите отбори опитват да изолират тримата офанзивни футболисти на 'аспирините'.

​

​

​

Към атаката на Байер бе присъединен и Виктор Бонифас от белгийския Юнион Сен-Жилоа. Заедно с Вирц и Грималдо, нигериецът е сред най-впечатляващите футболисти (не само на Байер Леверкузен, но и в Бундеслигата като цяло) през сезон 2023/24 г. През есента той обра сума ти награди за Новобранец на месеца, след като вкара редица голове (общо 16). Интересното при Бонифас е това, че той не се изолира толкова на върха на атаката, както прави Патрик Шик, а влиза в разигравания, за което свидетелстват и 8-те му асистенции през есенния дял на кампанията. Бонифас е комплексен футболист, тъй като умее да завършва както с крак, така и с глава, а играе силно и в ситуация един на един. Физиката му пък позволява да е ефективен и с гръб към вратата, при задържането на топката и пасовете към креативните халфове около него. Затова смятам, че наличието на Бонифас на терена предлага много повече алтернативи за атака пред отбора и дава възможност на футболистите, изнасящи топката, да получат подкрепа от нападателя с цел по-качествено и ефективно нападение.

​

​

​

​

​

 

 

 

 

 

Особено ми допада във философията на Алонсо - той не залага на 'тики-така' с безброй подавания, а придвижването на топката по време на атака се базира на бързината при разиграванията и смяната на позициите на футболистите, както в средата на терена, така и по крилата, където схемата позволява дублиране на изпълнителите и насищане на тези зони при нужда.

​

Въпреки че споменах крилата, това не означава, че по-директната игра на Байер Леверкузен се основава само на пасове към крилата и центрирания за Шик или Бонифас. Вместо това, при разиграванията в противниковата половина има повече вариативност, което до голяма степен се дължи на страхотната форма, в която се намира голямата звезда на отбора – Флориан Вирц.

​

​

​

Въздействието на този футболист върху играта на Байер е невероятно. Ако се налага, Вирц може да действа и изнесен на фланга, но силата му е като офанзивен плеймейкър. Той разполага с добра скорост и техника, които му помагат да се измъква от трудни ситуации, когато противниците правят опити да го затворят, за да не може да комбинира със съотборниците си. Германският национал е сред най-добрите футболисти, когато става въпрос за подавания под напрежение – чудесно качество за офанзивен футболист. Не мога да си представя какво би представлявал Байер Леверкузен в атака сега, ако Муса Диаби бе останал и допринасяше към креативността на Вирц и головата мощ на Бонифас с острота по крилото. Но, както се казва – много добре не е на добре!

​

​

​

​

​

​

Прочети '2 автора х 3 избора = Що е То?' 

​

​

или пък 

​

​

'Възход или падение? Трети сезон на Рома под ръководство на Моуриньо'

 

 

 

 

 

 

При Чаби Алонсо, Байер действа много по-правилно по ширината на терена, докато при Сеоане усилията бяха съсредоточени в средата, а силните флангови футболисти не се използваха по предназначение и противниците се възползваха от това, атакувайки успешно по крилата. Този прийом пречи на отбора да отнема топката по-бързо, но за сметка на това, при загубена топка, покрива пространствата по целия терен много по-ефективно и по този начин компенсира по-бавната преса. Тенденцията сочи, че Леверкузен на Алонсо започва да редуцира времето за отнемане на топката, което показва, че в отбора работят и по този детайл от играта.

​

​

​

Колкото и голям плюс да е за Алонсо, че работи с млади футболисти, които може да моделира според изискванията си, това е нож с две остриета. Смятам, че младостта е най-голямото оръжие в този отбор на Байер, но и възможната му 'ахилесова пета'. Именно от нея произхожда и най-големият проблем пред клуба - абсолютно всички ключови футболисти на отбора са достатъчно млади, за да привличат вниманието на най-големите клубове в Европа и има опасност всеки от гореизброените от мен играчи да бъде продаден в рамките на 2-3 трансферни прозореца. Това би разбило настоящия тим на Алонсо, което според мен би било жалко, но Леверкузен е от клубовете-производители, които продават на клубовете-консуматори своите най-големи звезди и след това се опитват да създадат нови такива или да 'направят' звезди от на пръв поглед средно ниво футболисти. Затова няма да е изненада, ако (или по-добре да се каже когато) Флориан Вирц последва пътя на предишните перли на Леверкузен Юлиан Бранд и Кай Хаверц. 

​

По-рано в текста направих сравнение между Байер Леверкузен и Наполи, но двата отбора се различават на база потенциала за задържане на звездите си, защото 'аспирините' са много по-склонни да продават при задоволяващи ги оферти, каквито в един момент неизменно ще дойдат.

​

Флориан Вирц е желан от редица отбори, за Грималдо няма да се учудя Барселона да плати едни 40-50 милиона и да попадне в същия капан, както Манчестър Юнайтед, когато си връщаше Пол Погба от Ювентус. Жереми Фримпонг също е бранен с дружни сили в последните няколко трансферни прозореца, тъй като и неговите качества станаха обществено достояние и накараха много отбори да го искат. Ако Виктор Бонифас задържи сегашното си ниво, може още на лято да бъде продаден тройно по-скъпо, отколкото Леверкузен плати за него. В такъв случай, ще се наложи Чаби Алонсо да гради наново отбор, намирайки читави футболисти на приемлива цена.

​

​

​

​

​