По пътя към титлата:

правилно ли се е насочил Арсенал

публикувано на 16 Август, 2023 | Четеш за 11 минути

През миналия сезон Арсенал изненадаха всички - противници, коментатори, фенове. В края на лятото на 2022 едва ли е имало много футболни хора, вярващи че тимът ще се бори за титлата, дори сред служителите на отбора. 'Артилеристите' обаче направиха точно това. Те стартираха изключително кампанията, завоюваха първото място още в третия кръг и го задържаха до 33-ия, след който бяха изместени от евентуалния

материал на

Иван Маслинков

шампион Манчестър Сити. Представянето, преди срива в края на сезона, им спечели множество високи оценки и похвали, най-вече защото бе толкова неочаквано.

Единственият, който не бе напълно изненадан, бе мениджърът на отбора Микел Артета. Испанецът пристигна в Лондон с идеята да донесе със себе си модерния футболен стил, който е усвоил като помощник на Хосеп Гуардиола в Манчестър Сити. Атакуващият футбол с много движение и подавания изглежда напълно подходящ за традициите на клуба, завещани от времето на Арсен Венгер. Поради това основните съмнения, които имаше около назначението на испанеца, бяха свързани с преминаването му от ролята на помощник в тази на старши треньор.

Приемането му от феновете, служителите и играчите на отбора бе улеснено от факта, че е бивш капитан на Арсенал, но работата, с която Артета се захвана в края на 2019-та година, бе изключително сложна. От него се очакваше да върне тима на победния път, да го класира отново за Шампионската лига (след тригодишно прекъсване) и да съгради състав способен да се бори за титлата от Висшата лига, след няколко сезона. Но при назначаването си той получи група от немотивирани, застаряващи звезди (Месут Йозил, Пиер-Емерик Обамеянг, Давид Луис и др.) и футболисти неотговорили на големите очаквания (Гранит Джака, Шкодран Мустафи, Александър Лаказет и др.).

В следващите две години и половина, испанецът постепенно промени почти изцяло облика на отбора. Голяма част от основните играчи при предшественика му Унай Емери бяха продадени или освободени, за да се направи място за играчи, притежаващи качествата, нужни на променения Арсенал. За да се реализира визията на Артета, бяха доведени Томас Партей, Габриел Магаляеш и други през 2020-та година, а преди следващата кампания се инвестираха цели 142 милиона паунда за Аaрън Рамсдейл, Мартин Йодегор, Бен Уайт, Такехиро Томиясу и други.

До миналия сезон обаче прогресът на 'артилеристите' изглеждаше доста бавен. С испанския си наставник начело, те имаха записани две осми и едно пето място в първенството и продължиха да отсъстват от Шампионската лига, нещо неприемливо за отбора класирал се за турнира 19 пъти поред от 1998/1999 до 2016/2017. Когато се проследи статистиката и играта на отбора, през тези две години и половина, все пак се забелязва, че постепенно подобрение е имало. В първия сезон на Артета (започнал по средата на кампанията) Арсенал записват едва 36.84% победи във Висшата лига и завършват на осмо място. През следващата футболна година (първата му цяла) отборът отново е осми, но процентът на успехите е значително по-висок - 47.36%. Година по-късно спечелените мачове са вече 57.89% и класирането се подобрява до пето място.

Всичко това обаче бе преди миналогодишния сезон, когато 'топчиите' демонстрираха голям напредък и (неочаквано за мнозина) се включиха в битката за титлата. За да се случи това, бе направена нова сериозна инвестиция от над 100 милиона паунда и в отбора бяха доведени Габриел Жезус, Олександър Зинченко, Фабио Виейра и други. Точно двамата бивши футболисти на Манчестър Сити сякаш се оказаха необходимата последна щриха, за да придобие състава един по-завършен вид. Те са играли с години под ръководството на Хосеп Гуардиола (менторът на Артета) и са наясно какво се очаква от тях при този стил футбол, което им помага бързо да се приобщят към новия си клуб.

Прочети 'Реал Мадрид в търсене на новите си звезди, но кои са верните ходове'

или пък

'Футболни вражди: Паоло Малдини срещу феновете на Милан'

Украинецът се включи успешно в ролята на модерен 'обърнат' ляв бек (който влиза в центъра на терена при организирането на атаките) и спомогна много за изнасянето и разиграването на топката. Жезус от своя страна пасна на позицията на централен нападател с голяма свобода на действие. Ролята му е близка до тази на фалшива деветка, като често се придвижва към фланговете или средата на терена, за да помогне с организирането на играта и да освободи коридори за атаки както на крилата Мартинели и Сака, така и на полузащитниците Йодегор и Джака.

Този стил доведе до добра резултатност от всички тях, като цели трима футболисти имаха по 15 отбелязани гола за сезона (Йодегор, Сака и Мартинели) и за пръв път в историята на Арсенал двама играчи вкараха по 15 гола само във Висшата лига (Мартин Йодегор и Габриел Мартинели). Габриел Жезус, от своя страна, се разписа 11 пъти, а Джака и Нкетия записаха по 9 гола. Цялостно отбора имаше 88 гола във Висшата лига (с 27 повече от предходната година) и подобри процента си победи до 68.42%. Изключително представяне, което доказа развитието на отбора под ръководството на Микел Артета, но и ги поставя в положение на значително завишени очаквания преди началото на новия сезон в английския футбол.

- - -

Причините Арсенал да допусне срив в представянето си в късната част на изминалата кампания със сигурност не са една или две, а комплексни, но ако трябва да придадем повече тежест на една от тях, то аз бих посочил липсата на широчина на резервната скамейка.

Отбора разчиташе изключително на основна група футболисти (както повечето тимове), но когато бяха застигнати от контузии и умора, алтернативи сякаш липсваха. Несправедливо е да твърдим, че спортното-техническото ръководство не бе забелязало проблема и не работи по отстраняването му. В зимната трансферна пауза отново бяха привлечени още трима футболисти - Леандро Тросард, Якуб Кивиор и Жоржиньо. В края на сезона обаче се видя, че това не е достатъчно. Контузиите, първо на Габриел Жезус (от 2 декември до 12 март), а след това на Томиясу и Салиба (от 16 март до края на сезона) и натрупаната умора се отразиха на играта и на резултатите. Новите играчи донесоха допълнителни опции, но не бяха равностойни заместници в онзи момент, вероятно защото не са имали достатъчно време, за да свикнат с изискванията на Артета. Всичко това, а и куп други фактори, доведе до 'изпускане' на титлата, но както се казва апетитът идва с яденето и сега Арсенал са гладни за нови и по-големи успехи.

Очаква се през новия сезон те да са дейни не само в борбата за топ 4, но и да са сред претендентите за трофея от Висшата лига. За да реализират тези амбиции, 'топчиите' са доста активни на пазара това лято. Те вече изхарчиха над 200 милиона паунда за трима играчи - Кай Хаверц, Юриен Тимбер и Деклан Райс. С тях широчината на състава би трябвало значително да се подобри, въпреки продажбата на бившия капитан на отбора Гранит Джака.

Най-много шум се вдигна около преминаването на английския национал Райс от Уест Хям, защото сделката счупи рекордите за най-скъп трансфер на Арсенал и за най-скъп английски футболист. Дефанзивният халф е високо ценен не само заради умението си да отнема топката и да покрива съотборниците си, но и заради играта си под натиск от противника, владението на кълбото и точните пасове. Тези качества са силно необходими в новия му клуб, където топката се изнася 'на крак', за това и привличането му бе толкова желано. Благодарение на техниката си, ще може да играе в ролята на изнесен по-напред полузащитник, когато е на терена с Томас Партей. Най-просто казано, изглежда сякаш лондончани замениха Джака с негова по-млада и по-талантлива версия. Остава само да видим дали ще може да отбележи около 10 гола, както го направи швейцареца миналата кампания.

Другото голямо име, което се присъедини към тима това лято - Кай Хаверц, е доста интересен случай. Трансферът беше наистина изненадващ и не само защото той пристигна от градския съперник (и пряк конкурент) Челси. Германецът бе един от основните футболисти на 'сините' от Лондон в последните години, но сделката за него бе сключена изключително бързо, без спънки и скандали. Челси имаха нужда да продават и успяха да си върнат повечето от инвестираните в състезателя 75 милиона паунда (продадоха го за 65 милиона), а и информацията в медиите бе, че е имало съмнения около желанието на Хаверц да удължи контракта си със сините, който е изтичал през 2025 година. Арсенал също имат от какво да са доволни. Те получиха качествен млад играч, който освен това има и немалък опит във Висшата лига. Последните години показаха, че за да се спечели титлата в Англия е нужно повече от страхотна стартова единадесеторка и точно тук пасва идеално футболист с качествата на Хаверц. Той е способен да играе навсякъде в нападението, но може да се справи и в малко по-задна позиция, като атакуващ полузащитник. Достатъчно добър е както да внася свежест от резервната скамейка, така и да е титуляр. Той притежава добра техника, креативност, умее да играе с двата крака и е умел в играта с глава. В последните години бе използван като централен нападател, но се счита, че най-добрата му позиция е като фалшива деветка, а в подготовката Артета го поставяше в халфовата линия. Футболист, способен да се изявява в толкова роли по терена може да е истинско богатство.

Но има добър шанс, най-скромното име сред новите да се окаже най-ценната придобивка . . .

Юриен Тимбер пристига в Лондон от холандския гранд Аякс, срещу сумата от 38.6 милиона паунда и се очаква да помогне с нуждата от качествена алтернатива в защитата. Това бе голям проблем в решаващата фаза на миналия сезон, когато контузии получиха Салиба и Томиясу. Заместващите ги Якуб Кувиор и Роб Холдинг не демонстрираха нужното ниво и Арсенал изпусна ценни точки, което се оказа фатално за преследването на първото място. Сега тимът разполага с млад защитник, способен да играе както в центъра, така и отдясно, който е избран защото притежава уменията търсени от треньорския екип. Тимбер има способностите да бъде не само част от ротацията в тима, но и бързо да си отвоюва титулярно място.

С тримата нови и с очертаващото се запазване на всички основни футболисти (с изключение на Джака), опциите пред Артета се увеличават значително. Работата бе свършена бързо, така че мениджърът имаше и времето, необходимо да проведе пълноценна подготовка с всичките си подопечни. На пръв поглед Арсенал изглеждат с доста по-широк и по-завършен състав, което трябва да ги постави в позиция да се борят отново за титлата.

Ако остава някакво слабо място в отбора, то това най-вероятно ще е върхът на атаката. Габриел Жезус е прекрасен футболист, който пасва идеално на схемата и стила на испанския старши треньор, но не е изявен голмайстор от нивото на Холанд или Хари Кейн. За заместника му Еди Нкетия може да бъде казано същото, а новопристигналият Хаверц не бележеше достатъчно често като нападател в Челси. Младият Фоларин Балогун също е в тима, след период под наем в Реймс. Там той записа 21 гола във френската Лига 1 през миналата кампания, но все още не се знае дали ще му бъде даден шанс да се докаже, защото в медиите се въртят слухове, че може да бъде продаден. Разбира се, за головете може да се разчита основно на външните нападатели, подобно на начина на игра на Ливърпул. Сака и Мартинели се справиха изключително миналия сезон, отбелязвайки по 15 гола всеки, но това все пак е по-малко отколкото са отбелязвали Салах и Мане в най-нерезултатните си години при мърсисайдци. Крилата на Арсенал обаче все още са много млади и със сигурност могат да се подобрят значително.

източник: https://www.youtube.com/watch?v=9nrTZmoc-5g

Преди старта на новата кампания, Арсен Венгер заяви, че Арсенал отново ще се бори за титлата и днес мнението му ще е споделено от голяма част от почитателите на най-великата игра.

Едва ли някой отбор някога ще е напълно завършен или перфектен, но 'топчиите' изглеждат готови да печелят трофеи. Треньорът, съставът, трансферната политика, стилът - всичко изглежда сякаш се движи във вярната посока. След големите възможности демонстрирани през миналия сезон, сега новите попълнения не само разширяват опциите, но и вдигат класата допълнително. Дори да смятаме, че има нужда от още нови футболисти, то лятото още не е свършило и време за попълнения все още има. Слуховете за активност по привличането на вратаря Давид Рая може да ни подскажат, че работата по селекцията не е приключила за този прозорец, въпреки че 'артилеристите' са отборът, изхарчил най-много пари до момента.

Противниците им вече ги взимат съвсем на сериозно и ги следят внимателно и ако нищо друго не е доказателство за притесненията, които те създават на фаворитите, то поне можем да вземем предвид опитите на Гуардиола да прехвърли напрежението върху тях, преди първия им сблъсък за 'Комюнити Шийлд' (той определи Арсенал за отбора в по-добра позиция за спечелване на първата купа, цитирайки сгъстената програма на Сити от края на миналия сезон и силните трансфери на 'топчиите').

Наскоро Артета сподели, че след изпуснатата титла е преживял лека криза и е имал съмнения дали все още е правилният човек да води Арсенал. Отговорът на въпроса в крайна сметка е бил ДА и той се впуска в работата с още повече енергия. ДА е и отговорът на въпроса, който зададохме още в самото начало - в правилната посока ли върви Арсенал. Дори Артета да е изпитал (или все още да изпитва) някакви колебания относно представянето си, то феновете нямат такива. Привлечените футболисти пък са най-сериозното доказателство за вярата на ръководството в развитието на отбора при испанския наставник.