Всички погледи към Кот д'Ивоар или Купа на африканските нации 2023

(част 1: увод и преглед на група 'А')

публикувано на 14 Януари, 2024 | Четеш за 19 минути

Януари 2024 година е тук със слънце и свежо време, а с него ще дойдат и футболни емоции, защото предстои да видим 34-то издание на Купата на африканските нации (КАН) - периодичен турнир за национални отбори, еквивалентен на Европейското първенство, латиноамериканската Копа Америка и Купата на Азия. Тазгодишното издание ще се проведе в Република

материал на

Лъчезар Петров

Кот д'Ивоар в периода 13 януари – 11 февруари, а тази статия ще започне с въведение, посветено на особености относно домакинството, форма̀та на състезанието, периода на провеждане и защо официалното наименование остава „КАН 2023“, макар че турнирът ще се проведе през 2024-та година.

Проблемите с домакинството

Предисторията е сложна и започва на 20 септември 2014 година, когато Африканската футболна конфедерация (еквивалент на УЕФА) определя домакинствата на три последователни турнира - Камерун 2019, Кот д'Ивоар 2021 и Гвинея 2023. Изборът на Гвинея шокира спортната редакция на BBC News (в онзи момент страната се намира в състояние на lockdown, заради вируса Ебола), но нещата наистина се объркват през ноември 2018 г. (8 месеца преди началото на КАН 2019) когато Камерун е лишен от домакинството поради закъснения в изграждане на инфраструктурата, бунтовнически действия в някои погранични райони и политическа криза в двата англофонски района (Северозападен и Югозападен) на иначе франкофонската страна. Африканските футболни функционери търсят бързи решения и на 8 януари 2019 г. избират Египет за домакин (има само една друга възможност и тя е Южна Африка, но за ЮАР гласува един-единствен от общо 18 делегати). Що се отнася до Камерун, то домакинството на страната не е отнето, а само изместено с две години (станали три, заради коронавируса). „Неукротимите лъвове“ получават шанс да се изявят пред своя публика и приемат предходния турнир, а домакинствата на Кот д'Ивоар и Гвинея също са изместени и затова сега ще гледаме КАН 2023 на брега на слоновата кост.

Що се отнася до Гвинея, то тя така и не успява да покрие необходимите критерии и на 27 септември 2023 г. е решено турнирът през 2025 година да се проведе в Мароко (1).

Брой на участниците и форма̀т на турнира

По тези въпроси има сериозна еволюция, защото първият турнир е проведен през 1957 година и в него участват 3 държави – Судан, Египет и Етиопия (четвъртата формално е Република Южна Африка, но техният отбор е дисквалифициран заради провежданата по онова време в ЮАР политика на апартейд). В следващите издания броят на участващите отбори се увеличава, за да достигне през 1996 г. до 16 (или поне така е трябвало да бъде, но и тогава става африканска драма и Нигерия се отказва, по нареждане на собствения си управляващ режим, начело с диктатора Сани Абача). С 'фамозното' си управленско решение, г-н Абача лишава страната си от реалната възможност да спечели турнира, предвид класата на тогавашния състав на 'Суперорлите', а числеността на финалистите се задържа на 16 включително, до турнира в Габон през 2017 г. След неговия край е взето решение за увеличаване на участниците, вследствие на което предходните два турнира включват 24 тима, разпределени в 6 групи по 4 отбора.

Промяната в бройката на отборите налага промяна във форма̀та на турнира, който става идентичен с този на световните първенства в периода 1986-1994 година. По същество, след груповата фаза следват осминафинали с 16 тима (до 2017 година се отива на ¼ финали с 8 отбора), което означава, че от всяка група се класират заелите първите две места, към които се присъединяват четири от финиширалите на трето място отбори. Така в групите отпадат само 8 състава, а не половината, както става до 2017 година. Увеличението преследва една цел и тя е значително повишаване на финансовите постъпления от турнира (както откровено заявява един от функционерите на Африканската футболна конфедерация), но води и до проблем с качеството на играта, предвид класата на някои от съставите.

Откровено казано, в Африка едва ли има повече от 10 качествени национални отбора и логично на последните два турнира слабите мачове са повече от силните такива. Сега положението изглежда идентично, тъй като сред класиралите се състави са Намибия, Мавритания, Кабо Верде, Мозамбик, Танзания и Гамбия и в този смисъл аз не очаквам значително подобрение в качеството на играта, спрямо това, което гледахме в Египет и Камерун. Но 24 отбора при всички положения носят повече пари от 16, без значение от качеството на футбола, така че африканските футболни функционери са ОК с този модел.

Период на провеждане на състезанието

Както и в случая с домакинството и тук първоначалната идея е 'изместена', защото КАН 2023 трябва да е трети пореден турнир (считано от Египет 2019), който да се проведе през лятото. На 3 юли 2022 г. Африканската футболна конфедерация взема удачното решение за провеждане на турнира в периода януари-февруари (астрономическа зима в Северното полукълбо), заради 'неблагоприятни летни климатични условия в Кот д'Ивоар'. По същата причина предходният турнир в Камерун е изместен за януари-февруари и така в историята до момента само едно издание на КАН (Египет 2019) е проведено през лятото. Промяната на датите на провеждане през 2019 година изглежда добра идея, защото вариантът януари-февруари създава проблеми между европейските клубове и африканските селекционери – клубните отбори проявяват сериозна неохота да пускат африканските си звезди по средата на сезона, минимум за месец, и то на всеки две години (цикличността на провеждане на КАН). На турнира в Египет този проблем отпада, но води до друг негатив, и то много сериозен – време и климат. Както още тогава пише BBC:

„За някои страни в Африка ще бъде почти невъзможно да бъдат домакини на турнира, защото изключително горещите и влажни условия през юни няма да са подходящи за футбол“(2).

Близо 40-градусовите жеги в Египет и случаите на изпаднали в несвяст футболисти карат африканските футболни функционери да вземат две от малкото си стойностни решения – изместването на последните два турнира за периода януари-февруари. Конкретно в Кот д'Ивоар не може да се играе футбол през лятото, защото дъждовния сезон достига пика си в периода юни-юли, а президентът на Африканската футболна конфедерация заявява: "Не можем да поемем риска. Януари не е идеалното време заради европейските клубове, но това е единственият избор, който имаме".

Въпреки промяната в датите на провеждане, официалното наименование остава 2023 Africa Cup of Nations по същата причина, поради която Евро 2020 не е преименувано на 'Евро 2021', въпреки че мачовете се играят през 2021 година – най-общо, икономическа нецелесъобразност да се унищожат и заменят всички вече изготвени тонове рекламни материали, носещи надписите „2023 Africa Cup of Nations“, „Coupe d'Afrique des Nations 2023“ „AFCON 2023“ или „CAN 2023“.

Прочети още 'Магията на Купата на африканските нации'

или пък

'Унион Берлин - история за кръв, пот и сълзи, но от радост'

Въпреки увеличеното с половин година време за организация, домакинството ще представлява предизвикателство за кот д'ивоарците, които нямат и много опит - това ще бъде едва втори път, в който приемат надпреварата (първият е през 1984 година). Интересно ще бъде дали терените ще издържат като покритие, с оглед на увеличения брой мачове, тъй като домакините определят само 6 стадиона, върху които следва да се изиграят 52 мача в рамките на месец. Шест стадиона е абсолютния минимум при турнир с 24 отбора, а за сравнение - през 1994 г. за световното в САЩ американците предоставят 9 стадиона за същия брой мачове.

И накрая, след като е определен домакин и са уточнени подробностите по периода на провеждане, идва време и за жребия за груповата фаза. Той е изтеглен от африканските футболни легенди Дидие Дрогба и Джон Оби Микел и от действащите звезди Садио Мане и Ашраф Хакими и включва всички най-силни отбори на Черния континент, какъвто е случая и на предходните два турнира. Това е важно уточнение, защото в Африка, както и в Европа, има голям брой държави, което налага изиграване на много квалификационни мачове, за да бъдат определени отборите-финалисти. В хода на квалификациите понякога се случва някой от фаворитите да отпадне, но сега не е така и в началото на годината ще гледаме всички тях:

северноафриканските Алжир, Египет, Тунис и Мароко; шампиона Сенегал; традиционните африкански футболни сили Нигерия, Камерун и Гана; подмладения състав на Кот д'Ивоар и интересните отбори на Мали и Гвинея.

Увеличаването на участниците улеснява класирането на всички по-класни състави, но наред с това позволява и класиране на страни, които нямат футболни традиции, каквито са например Намибия, Мавритания, Кабо Верде, Гамбия, Танзания и Мозамбик. Дали турнирът ще бъде спечелен от един от големите фаворити, или пък някой от по-екзотичните (в преносен и буквален смисъл) състави ще поднесе изненада, ще стане ясно на 11 февруари. А сега, с цел да предоставим повече информация за възможностите на отборите, започваме по същество с преглед на група 'А' . . .

Това е 'домакинската' група на всеки турнир за национални отбори, защото в нея, на позиция 'А1', застава домакинът, който в нашия случай е националният отбор на Кот д'Ивоар. Освен него, по силата на жребия, в същата група попадат още тимовете на Нигерия, Екваториална Гвинея и Гвинея-Бисау. Нашият преглед започва с домакините:

Кот д'Ивоар излиза на световната футболна сцена на световното в Германия през 2006 г., където блестят Дидие Дрогба, Яя и Коло Туре, Емануел Ебуе, Бонавентур Калу, Дидие Зокора, Ги Демел, Артур Бока, Аруна и Бакари Коне. Същото поколение, допълнено от Жервиньо, Саломон Калу и Сейду Думбия, участва и на следващите две световни първенства, преди да слезе от сцената след Мондиала в Бразилия през 2014 година. Със сигурност донякъде изненадващо, при целия си потенциал 'Слоновете' нито веднъж не прескачат групите на най-силния футболен форум, като причината в първите им две участия е само една – много тежка група (Холандия, Аржентина, Сърбия и Черна гора през 2006 г. и Бразилия, Португалия и Северна Корея през 2010 г.). В Бразилия през 2014 г. кот д'ивоарците започват с победа над Япония, но после губят от Колумбия, а в третия мач дузпа на Самарас в 93-ата минута означава загуба от Гърция с 1:2 и нелепо отпадане и от този Мондиал (резултат 1:1 би ги класирал).

На Купата на африканските нации, Кот д'Ивоар се представя по-успешно и може да се похвали с две титли (1992 г. и 2015 г.), две втори, четири трети и две четвърти места – общо 10 завършвания в Топ 4 и пето място във вечната ранглиста. След световното в Бразилия, страната започва смяна на поколенията и пропуска последните два Мондиала, което показва колко силно е било поколението на Дрогба и колко трудно ще бъде за 'Слоновете' да достигнат до подобно ниво в бъдеще. На Купата на Африка, кот д'ивоарците се представят по-добре и през 2019 г. достигат до ¼ финал, където отпадат от бъдещия шампион Алжир. Две години по-късно в Камерун историята е сходна – отпадане с дузпи на 1/8 финал от бъдещия финалист Египет.

Въпреки че ще домакинства КАН 2023, Кот д'Ивоар участва в квалификациите и се класира като втори в група със Замбия, Коморските острови и Лесото (заради по-слаби показатели в преките мачове със Замбия). Като цяло сегашното поколение кот д'ивоарски футболисти е далеч от това на Дрогба и Туре, но въпреки това воденият от опитния французин Жан-Луи Гасет състав има само една загуба в последните си 9 мача (0:3 от Замбия) и определено ще бъде от фаворитите.

източник: https://www.youtube.com/watch?v=1bAVAzyEdBc

Кадри от контролата на Кот д'Ивоар със Сиера Леоне, 6-ЯНУ-2024

На предстоящия турнир 'Слоновете' ще разчитат на състав, който представлява сплав от опит и младост с имена като Серж Орие и Вили Боли (Нотингам Форест), Вилфред Синго (Монако), Еван Ндика (Рома), Осман Диоманде (Спортинг Лисабон), Макс Градел (Сиваспор), Франк Кесие (Ал Ахли, но иначе няма нужда от представяне), Ибрахим Сангаре (Нотингам Форест), Жан-Мишел Сери (Хъл Сити), Жереми Бога (Ница), Никола Пепе (Трабзонспор), Себастиан Алер (Дортмунд), Кристиан Куаме (Фиорентина).

Прави впечатление отсъствието на Ерик Байи (Бешикташ), Пол Акунку (Бетис), Амед Траоре (Борнемут), Амад Диало (Манчестър Юнайтед), Максуел Корне (Уест Хям) и най-вече на Вилфрид Заха (Галатасарай). Специално Заха дълго е считан за изключителен талант и години наред е свързван с отбори като Челси, Арсенал и Манчестър Юнайтед, но в крайна сметка през лятото премина в Галатасарай, където засега не е ключова фигура. При отсъствието на Заха, тежестта в нападение явно ще падне върху Себастиан Алер, макар че и той търси най-добрата си форма след дългата битка с рак, а и като цяло статистиката му за националния отбор засега може да бъде определена като средна (21 мача, 8 гола). Никола Пепе също се представя посредствено в Трабзонспор (7 мача, 2 гола) и в този смисъл може да се дискутира дали Жан-Луи Гасет не трябваше да включи Заха, Амед Траоре, Амад Диало и Максуем Корне поне в групата за турнира.

Вратарският пост изглежда като единственото по-слабо място в настоящата селекция на 'Слоновете', но предвид потенциала в другите линии и домакинския ентусиазъм, достигане до полуфинал изглежда напълно постижима и реална цел.

Пътят на Кот д'Ивоар към трета титла от КАН ще започне със сериозно предизвикателство, защото вторият отбор в група „А“ е традиционна африканска футболна сила - 'Суперорлите' от Нигерия.

В световен мащаб, нигерийците са сред най-популярните състави от Черния континент, а освен с красивите си екипи, могат да се похвалят с участие на шест от последните осем световни първенства (пропускат Мондиалите в Германия през 2006 г. и последния в Катар) и с това, че през 1994 г. заемат 5-то място в ранглистата на ФИФА – най-високата позиция, достигана от африкански тим в историята. Нигерийският футбол се легитимира на световната сцена именно с дебютното участие на световното в САЩ, където Нигерия печели групата с Аржентина, България и Гърция и едва не отстранява Италия на Ариго Саки на 1/8 финалите (нигерийците повеждат с гол на Амунике, но Роберто Баджо спасява 'Скуадрата' с изравнителен гол в 89-тата и победна дузпа в 101-вата минута). Тогавашното поколение на 'Суперорлите' включва Рашиди Йекини, Даниел Амокачи, Емануел Амунике, Агустин „Джей-Джей“ Окоча, Финиди Джордж, Нванкво Кану, Съндей Олисех, Стивън Кеши, Агустин Егуавон, Виктор Икпеба, Ефан Екоку и редица други силни футболисти, но въпреки това нигерийците никога досега не са преодолявали осминафиналите на световно първенство.

В историята на Купата на африканските нации, Нигерия е четвъртия най-успешен тим с три титли (1980 г., 1994 г. и 2013 г.), четири втори и осем трети места. Всъщност, предвид класата на поколението от средата на 90-те години, титлите за 'Суперорлите' най-вероятно щяха да са 4, ако през 1996 г. тимът не е принуден да се откаже от участие на турнира в ЮАР, след натиск от собствения си политически режим.

- - -

През последните години Нигерия се намира в преходен период със смяна на поколенията и резултатите сякаш започват да идват – нелошо представяне на световното в Русия (нигерийците се виждат на 1/8 финала, но губят от Аржентина с гол в 86-ата минута и отпадат) е последвано от трето място на КАН 2019. Голяма заслуга за това има немския треньор Герно Рор, който води тима от август 2016 г. и постепенно успява да намери точния състав и да изгради приятен за наблюдаване стил на игра. На 12 декември 2021 г. обаче Рор е освободен от поста, въпреки че преди това е подписал нов договор, в който фигурират цели като спечелване на Купата на Африка и класиране за Мондиал 2022. Германецът става най-дълго задържалия се на поста нигерийски национален селекционер, но е освободен с мотив 'създаване на токсична среда' (3), а след напускането му резултатите се влошават – отпадане още на 1/8 финал на предходния КАН в Камерун (макар и от Тунис) и неуспех с класирането на световното в Катар.

Герно Рор

Нигерийците се класират лесно за предстоящия турнир с 5 победи от 6 мача, но започват проблематично участието си в квалификациите за Мондиал 2026, с две ремита срещу непретенциозните Лесото и Зимбабве.

Понастоящем Нигерия е водена от португалския наставник Жозе Перейро, който има опит (макар и кратък) в отбори като Порто, Спортинг Лисабон и Брага, а по кот д'ивоарски терени той ще може да разчита на футболисти като Уилям Трост-Еконг (ПАОК), Кенет Омеруо (Касъмпаша), Ола Айна (Нотингам Форест), Зайду Сануси (Порто), Чидозе Ауазим (Боависта), Джоузеф Арибо (Саутхямптън), Франк Ониека (Брентфорд), Алекс Иуоби (Фулъм), Ахмед Муса (Сиваспор), Виктор Осимен (Наполи), Келечи Ихеаначо (Лестър), Виктор Бонифейс (Леверкузен), Адемола Лукман (Аталанта), Самуел Чуквезе (Милан), Умар Садик (Реал Сосиедад).

Потенциалът на Нигерия е толкова голям, че играчи като Кевин Акпогума (Хофенхайм), Питър Етебо (свободен агент), Пол Онаучо (Саутхямптън), Терем Мофи (Ница), Емануел Денис (Истанбул ББ) въобще не са повикани за КАН 2023. Като проблематични зони се очертават вратарския пост, където явно ще се разчита на стража на Омония Никозия Франсис Узоо, както и (поне донякъде) халфовата линия, особено предвид отпадането поради контузия на Вилфред Ндиди. Специално качеството и вариативността в атаката на 'Суперорлите' наистина впечатляват, особено що се касае до съимениците Осимен и Бонифейс, както и до Адемола Лукман и именно това прави Нигерия един от най-сериозните фаворити за титлата. Жозе Перейро определено може да разчита на максимата 'да вкараме един гол повече от противника', а всяко класиране под полуфинал ще се приеме за неуспех.

Следващият отбор в група 'А', на който жребият отрежда и участие в мача на откриването, е Гвинея-Бисау - една от трите държави, съдържащи думата 'Гвинея' в официалното си наименование. Бисау всъщност е наименованието на столицата на държавата, а тя се нарича така, за да няма объркване с другите две Гвинеи – само Гвинея, със столица Конакри, и Екваториална Гвинея със столица Малабо (реално и съответно това са бившите Португалска, Френска и Испанска Гвинея).

Във футболно отношение нито една от трите няма големи успехи, но все пак Гвинея-Бисау е най-скромната – нито едно класиране на световно първенство и само три участия на КАН - през 2017 г., 2019 г. и 2022 г., завършили с отпадане в груповата фаза и с по една спечелена точка. 103-тото място в ранглистата на ФИФА (4) към момента показва, че и сега едва ли ще случи нещо различно, но все пак пред хората на опитния треньор Басиро Канде (селекционер от 2016 година) има и нотки на оптимизъм.

- - -

Гвинея-Бисау се класира за предстоящия турнир като втора в група с явния фаворит Нигерия, като успява да победи 'Суперорлите' като гост и тръгва добре в квалификациите за следващия Мондиал с 4 точки от два мача. По-силният аспект в играта на 'Хиеновите кучета', както са наричани националите на имащата излаз на Атлантика държава, определено е защитата и в седемте си мача за 2023 година играчите на Басиро Канде допускат само 4 гола. Опитният наставник явно ще разчита на отбраната си и на предстоящия турнир, а в състава си разполага с няколко футболисти, състезаващи се в европейски отбори, макар и от неособено висока класа, каквито са Морейрензе, Маритимо, Истанбул ББ, Самсунспор, Алмерия, Мидтиланд, Нижни Новгород, Зулте-Варегем.

В предни позиции ще се разчита основно на Зиньо Гано от белгийския Зулте-Варегем, който е младежки национал на Белгия и има 4 гола в 5 мача за страната си, но впечатление прави липсата на играчи като Пикети, Жоржиньо Интима (играл в ЦСКА и Лудогорец) и Мама Балде (играч на Троа, понастоящем в Лион под наем). В халфовата линия със задачата да връзват играта ще са натоварени футболисти, чиито имена едва ли говорят много, като Морето Касама (Омония Никозия), Далсио (АПОЕЛ Никозия), Жанио Бикел (Газиантеп, но познат с престоя си в ЦСКА) и Алфа Семедо (сега в саудитския Ал Тай, но с мачове за Витория Гимараеш, Бенфика и Еспаньол).

В защитата също липсват изявени индивидуалности, но все пак 'Хиеновите кучета' ще се надяват на добро представяне от страна на Нану (Самсунспор, но с мачове за Порто), Марсело Джало (Еркулес), Сори Мане (Морейрензе), Оубуланг Мендес (Алмерия) и Едгар Йе (Трабзонспор, но с престой и мачове за Барселона, Лил и Фейенорд). От прочитането на тези имена е видно, че Гвинея-Бисау разполага с неособено класен състав, а групата с Кот д'Ивоар и Нигерия не предполага друго, освен трето място и надежди за успех срещу Екваториална Гвинея, която да стигне за прескачане към осминафиналите.

Последният състав в група 'А' и същевременно последният за този материал, е втората от трите държава с етнонима 'Гвинея' – Екваториална Гвинея.

Подобно на 'братовчедките' си Гвинея и Гвинея-Бисау, и Екваториална Гвинея (със столица Малабо) няма кой знае какви успехи във футболно отношение – нито едно класиране на световен шампионат и само три участия на КАН, в два от случаите като домакин. Най-силното си представяне 'Гръмотевиците на нацията' (както са известни националите на Екваториална Гвинея) правят през 2015 г., когато завършват четвърти. Именно този бронзов медал им отрежда място във вечната ранглиста на турнира, макар и засега последно, заедно с Гвинея и Либия (формално те са по-напред, защото имат по едно второ място). На предходния турнир в Камерун, Екваториална Гвинея е една от приятните изненади, защото успява да достигне до ¼ финал и отпада от бъдещия шампион Сенегал, а по пътя си 'Гръмотевиците' побеждават тогава действащия шампион Алжир и отстраняват Мали на 1/8 финалите.

За настоящия шампионат страната, която е бивша испанска колония и сътворява новото си име от топонимите 'Екватор' и 'Гвинейски залив', се класира като втора в група с явния фаворит Тунис, Ботсвана и Либия, а доброто представяне продължава и в квалификациите за следващото световно, където 'Гръмотевиците' пак са в група с Тунис и дотук имат 6 точки от два мача. Като цяло през изминалата година играчите на 48-годишният селекционер Хуан Мича изиграват 7 мача и не губят нито веднъж, макар че повечето от съперниците им са с много ограничен потенциал. Сега въпросът е дали ще продължат с очевидно набраната инерция, защото 'Гръмотевиците' нямат кой знае какви индивидуалности, въпреки че в състава личат имената на доста играчи от второразредни испански отбори.

На вратата би трябвало да е Хесус Овоно от Алавес, а в отбрана като титуляри се очертават Карлос Акапо (Сан Хосе Ърткуейкс) и Басилио Ндонг (Университатя Крайова). В халфовата линия виждаме трима играчи от ниските испански дивизии – Пабло Ганет (Алкояно, трето ниво), Яник Буйла (Логронес, трето ниво) и Алекс Балбоа (Уеска, Сегунда Дивисион), както и Хосе Мачин, който играе в Монца в италианската Серия А. В нападение основните очаквания ще паднат върху капитана Емилио Нсуе Лопес, който в момента е част от треторазредния Интерсити, но иначе има сезони в Майорка, Реал Сосиедад, Мидълзбро, Бирмингам и АПОЕЛ Никозия. Нсуе е изключително поливалентен футболист, защото може да играе като десен бек, както и като крило и централен нападател, като какъвто именно е използван в националния отбор. Той също така е и водещ голмайстор в историята на националния отбор със своите 17 гола в 39 мача. Прави впечатление и липсата на двама футболисти с много опит от Топ 5 първенствата в Европа, каквито са Педро Обианг (Сасуоло) и Омар Маскарел (Майорка). Предвид потенциала на Екваториална Гвинея, решението на Хуан Мича да не ги повика изглежда странно, но испанският наставник най-добре познава възможностите на футболистите си.

- - -

'Гръмотевиците' нямат много късмет на жребия и се падат в група с два явни фаворита, Нигерия и Кот д'Ивоар. В този смисъл, всичко над трето място принципно ще бъде изненада, макар че преди две години 'испанските' гвинейци са в идентична ситуация (група с Кот д'Ивоар и Алжир) и успяват да се класират като втори, за сметка на 'Пустинните лисици'. Двете Гвине-и изглеждат равностойни като класа и форма и най-вероятно от мача помежду им ще зависи коя от тях ще заеме трето място в групата и ще се надява на добър развой и преминаване към осминафиналите.

С това приключваме прегледа на отборите от първата група на турнира за Купата на Африка. Със състоянието на съставите в следващите 5 групи ще може да се запознаете в следващите три материала, които ще излязат в дните след началото на турнира на 13 януари 2024 г.

ЛИНК към част 2 от обзора, с преглед на групи 'В' и 'С' и отборите на Камерун, Египет, Гана, Гамбия и други!

Източници:

(1) Confederation of African Football, “Morocco to host 2025 Africa Cup of Nations”, 27 September 2023, available at: https://www.cafonline.com/news/morocco-to-host-2025-africa-cup-of-nations/ (accessed 12 January 2024)

(2) BBC Sport, “Radical changes to Nations Cup await rubber-stamping”, 19 July 2017, available at: https://www.bbc.com/sport/football/40657296 (accessed 12 January 2024)

(3) BBC News, Augustine Eguavoen named Nigeria coach again as Rohr departs, 13 December 2021, available at: https://www.bbc.com/sport/africa/59635973 (accessed 12 January 2024)

(4) FIFA.com, FIFA/Coca-Cola World Ranking, Men's Ranking, 23 December 2021, available at: https://www.fifa.com/fifa-world-ranking/men (accessed 12 January 2024)