top of page

Всички погледи към Кот д'Ивоар или

Купа на африканските нации 2023

(част 4: преглед на групa 'F' и заключение)

публикувано на 24 Януари, 2024 | Четеш за 14 минути

С настоящия материал приключва представянето на отборите, които участват в започналата на 13 януари Купа на африканските нации.

материал на

Лъчезар Петров

Последните четири отбора (не по значение, а по каприз на жребия), ще си дадат среща в група 'F', а прегледът започва със сензацията от Мондиала в Катар – 'Атласките лъвове' от Мароко.

Мароканците са един от най-качествените африкански състави и една от съставните части на голямата Северноафриканска четворка, заедно с Алжир, Тунис и Египет. 'Червено-зелените' имат пет участия на световно първенство, при последното от които завършват четвърти, печелейки група с Белгия и Хърватия и отстранявайки Испания и Португалия. Най-големият успех преди това е достигане до 1/8 финалите в Мексико през 1986 г., където Мароко губи от бъдещия финалист ФРГ с 0:1, но става първия и засега единствен африкански отбор, печелил група на световно, при това с отбори като Англия, Португалия и Полша.

На Купата за африканските нации, представителите на атлантическата перла участват редовно (в Кот д'Ивоар ще запишат участие №19), но успехите са малко – една титла (1976 г.), едно второ, едно трето и две четвърти места. В исторически план по отношение на КАН, мароканците са зад отбори като Замбия и ДР Конго, с еднакъв брой титли със Судан и на едно ниво с Етиопия, което изглежда странно, предвид футболните традиции (а и близостта до Европа) на Мароко и тези в другите тук изброени отбори.

Мароко.jpg

 

 

 

 

 

Настоящото поколение играчи има потенциал да промени тази статистика, а за турнира в Кот д'Ивоар мароканците се класират като първи в група с три отбора (дисквалификация на Зимбабве), печелейки три мача и допускайки загуба от ЮАР. В квалификациите за Мондиал 2026 'Атласките лъвове' започват с успех срещу Танзания, а в групата им пак има дисквалифициран отбор, като този път това е Еритрея.

Мароко по традиция разполага с много надеждна отбрана и в пет от 8-те си мача през 2023 година запазва 'суха' мрежа, а най-впечатляващият резултат е победата с 2:1 в приятелски мач срещу Бразилия.

Селекционер на 'Атласките лъвове' е изключителният мотиватор, а явно и добър тактик, Уалид Реграги, който заменя Вахид Халилходжич през август 2022 г. и извежда тима до четвъртото място в Катар. На предстоящата надпревара Мароко ще разчита основно на играчи от водещи европейски клубове, като повечето от повиканите, логично, са бронзовите медалисти от Катар 2022. На вратата вероятно ще бъде дългогодишният страж на Жирона и Севиля и един от главните герой на последното световно, Ясин Буну, сега част от саудитския Ал Хилал. Отбраната на мароканците се състои от играчи като Ашраф Хакими (ПСЖ), Найеф Агер (Уест Хям), Нусайр Мазрауи (Байерн) и капитана Роман Сайс (сега в саудитския Ал Шабаб, но най-силните му години минават в Уулвърхямптън). В халфовата линия ще действат Софиан Амрабат (Манчестър Юнайтед), Азедин Унани (Марсилия) и Селим Амала (Валенсия), а варианти за атакуващ полузащитник са Амин Харит от Марсилия и правещият много силен сезон с ПСВ Исмаел Сайбари. Специално Амрабат, Унани и Амала са изключително работоспособни играчи и синхрона помежду им дава голямо предимство на мароканците във фаза 'защита'.

 

Мароко печели мачове основно заради силната си отбрана и работоспособните си халфове, но в атака също разполага с отлични футболисти, най-известния сред които е Хаким Зиеш, който понастоящем защитава цветовете на Галатасарай. На другия фланг вероятно ще видим Софиан Буфал (сега в катарския Ал Раян), а в центъра на атаката Реграги ще избира измежду Юсеф ен Несири (Севиля) и Аюб ел Кааби, който прави силен сезон в Олимпиакос, с 12 гола в 25 мача във всички турнири. Други варианти в атака са младите Абде Езалзули (юноша на Барселона, сега в Бетис) и Амин Адил (Леверкузен). Проблемът е, че повечето от тези играчи са крила и функциите им се дублират, а същевременно липсва доказан голмайстор (Несири е известен по-скоро с многото си пропуски).

 

Независимо от липсата на голаджия, Мароко има всички качества за достигане поне до полуфинал/финал, особено ако защитата и вратаря Буну повторят представянето си от световното в Катар.

Прочети още 'Най-значимите липсващи играчи от Висшата Лига (участващи в купите на Африка и Азия)'

или пък 

'Байер на Чаби Алонсо - ефективност и красота, но докога?'

thumbnail.jpg

 

 

 

 

 

Следващият отбор в група 'F' е представител на страна, известна с една от най-големите тропически гори и с една от най-големите реки в света – става дума за Демократична република Конго (изписван като ДР Конго или просто като ДРК).

ДР Конго, известна в миналото като Заир и Конго-Киншаса, е най-многолюдната франкофонска държава (почти 112 млн. души) и има древна и изключително интересна история, изпъстрена и с някои успехи във футболно отношение. Така например именно ДР Конго става първата държава от т.нар. 'Субсахарска Африка' (Африка на юг от Сахара), участвала на световно първенство – през 1974 г. на Мондиала в Западна Германия (ФРГ), когато страната се нарича Заир. Самото участие е катастрофално, защото конгоанците (тогава наричани заирци) записват 3 загуби (особено тежка е тази от Югославия с 0:9) и с голова разлика 0:14 завършват на последното, 16-то място (дори след тима на Хаити, чиято голова разлика е 'само' 0:12). Въпреки това, рекордът остава в историята, а това е и единственото засега участие на ДР Конго на световни финали.

 

Що се касае до Купата на Африка, то тук конгоанците се представят далеч по-успешно и са на престижното 7-мо място във вечната ранглиста, с 19 досегашни участия, 2 титли (през 1968 г. и 1974 г.), две трети и едно четвърто място.

-     -     -

Конгоанците пропускат предходния КАН, а за предстоящия турнир се класират като първи в група с Мавритания, Габон и Судан, въпреки че започват с две поредни поражения. В квалификациите за Мондиал 2026 'Леопардите', както са известни играчите на ДР Конго, имат 3 точки от два мача след успех над Мавритания и загуба от Судан.

Настоящият наставник на ДРК е французинът Себастиан Десабре, който има значителен опит в работата с африкански отбори (води Уганда на КАН 2019), а сред повиканите за КАН 2023 личат някои интересни и известни имена. В отбрана абсолютен лидер е капитанът Чансел Мбемба, които понастоящем играе за Марсилия, а предишните отбори в кариерата му са Порто, Нюкасъл и Андерлехт. Друг познат бранител е левият бек на Бешикташ Артур Масуаку, в чиято визитка фигурират 128 мача и 2 гола в английската Висша лига, с екипа на Уест Хям. В полузащитата играта на 'Леопардите' ще се върти основно около Гаел Какута (сега в Амиен, но иначе преминал през отбори като Челси, Витес, Лацио, Севиля, Ланс и през всички младежки формации на Франция), Тео Бондонга (Спартак Москва) и Грейди Диангана (Уест Бромич, иначе юноша на Уест Хям). Сред нападателите на ДР Конго най-голямо внимание заслужава Седрик Бакамбу (Галатасарай, но известен с изявите си за Виляреал, където записва 104 мача и 46 гола за два сезона и половина, играл е и за Олимпиакос и Марсилия). Бакамбу вероятно ще действа в центъра на атаката, а по фланговете опциите са Месчак Елия (Йънг Бойс), Йоан Уиса (Брентфорд) и Силас Мвумпа (Щутгарт). Специално последният става известен със скандала около имената и рождената му дата, след като на 8 юни 2021 г. признава, че всъщност се казва Силас Катомпа Мвумпа, а не Силас Вамангитука Фунду и е роден през 1998 година, а не през 1999 г., както се води дотогава. Силас и клубът му Щутгарт хвърлят вината върху недобросъвестен агент, а играчът се разминава с глоба от 30 000 евро и спиране на състезателните права за 3 месеца (1).

Най-известните конгоански играчи (като изключим Мбемба) са нападатели, но 'Леопардите' имат проблеми в атака и са вкарали повече от гол само в 4 от последните си 11 мача. Въпреки това, ДР Конго като цяло има потенциал минимум за излизане от групата, която така или иначе не изглежда особено тежка, а традициите на тима в историята на КАН предполагат достигане дори до ¼ финал.

Coat_of_arms_of_Zambia_222.jpg

 

 

 

 

 

Третият състав в група 'F' е една доста екзотична държава с интересни екипи и още по-интересен прякор – става дума за 'Медните куршуми' от Замбия, или Чиполополо (Chipolopolo), както всъщност се превежда 'меден куршум' на един от местните езици.

Замбийците нямат участие на световно първенство, но са сред успешните отбори когато темата е Купа на африканските нации и заемат 8-мо място в общата ранглиста с една титла (2012 г. в Габон, под ръководството на Ерве Ренар), две втори и три трети места – общо 6 завършвания в Топ 4 на турнира. Футболната история на страната можеше да е по-различна в положителна насока, ако не е трагедията от 27 април 1993 г., когато почти всички играчи от силния тогава замбийски отбор загиват в самолетна катастрофа на път за Сенегал. Замбия някак успява да се възстанови и през 1996 г. на практика изцяло нов отбор печели бронзови медали от КАН в ЮАР, но след това успехите приключват, чак до споменатата титла от шампионата в Габон. По ирония на съдбата, самолетът с отбора от 1993 г. се разбива малко след излитане именно от габонската столица Либървил, а 19 години по-късно Ерве Ренар използва това съвпадение, за да мотивира допълнително състава преди финала на КАН 2012 (2).

На предстоящия турнир Замбия се завръща след 9-годишно отсъствие, а в квалификационната група 'Медните куршуми' се класират като първи с 13 точки от 6 мача и с по-добри показатели в преките двубои срещу Кот д'Ивоар. Квалификациите за Мондиал 2026 също започват успешно, с победа срещу Република Конго и въпреки последвалата изненадваща загуба от Нигер, Замбия изглежда като отбор в добра форма с 8 победи от 13 мача през миналата година и рекордна 7-ма титла от КОСАФА Къп (турнир за отбори от южната част на африканския континент). Най-силните години на замбийския отбор съвпадат с тези на нашия, защото става дума за периода 1990-1996 година, когато Замбия завършва на трето, седмо, второ и трето място на четири последователни турнира за Купата на африканските нации.

-     -     -

Селекционер на Замбия е сравнително известният израелски специалист Аврам Грант, но поглед към състава на 'Медните куршуми' показва твърде малко играчи в европейски първенства и само един, който играе в отбор от първенство на най-високо ниво – Ламек Банда, нападател на Лече. Иначе на вратата ще бъде Тоустер Нсабата от южноафриканския Секукуне Юнайтед, а в защита ще се разчита на опитния Стопила Сунзу (Джинан Синжоу), Родрик Кабве (също Секукуне Юнайтед), Бенедикт Чепеши (Ред Ероус, замбийски клуб) и Доминик Чанда (Кабве Уориърс, също местен отбор). Ясно е, че това са съвършено неизвестни футболисти, но четиримата общо имат 204 мача за националния отбор и синхронът между тях следва да е на добро ниво.

 

В халфовата линия е разположен капитанът Лубамбо Мусонда от датския Хорсенс, а освен него 'Медните куршуми' ще разчитат на Келвин Кампамба от местния ЗЕСКО Юнайтед, на Бенсън Сакала от Млада Болеслав и на може би най-известния замбийски полузащитник в момента – 24-годишния Кингс Кангва от Цървена звезда. Най-известният замбийски футболист въобще пък е звездата на тима Патсон Дака от Лестър, а допълнителни надежди в атака се възлагат на споменатия Ламек Банда от Лече и на Фешън Сакала от саудитския Ал Файха (до миналия сезон играе за Глазгоу Рейнджърс).

От списъка с повиканите за КАН 2023 замбийски национали е видно, че 'Медните куршуми' не разполагат с кой знае какви индивидуалности. Въпреки това добрата момента форма, опитният селекционер и сравнително леката група предполагат класиране за 1/8 финалите като програма-минимум, дори и като втори отбор (ако приемем, че първото място е 'резервирано' за Мароко).

Coat_of_arms_of_Tanzania_2222.jpg

 

 

 

 

 

Група 'F' от тазгодишното издание на Купата на африканските нации се затваря от една държава, представляваща страхотна туристическа дестинация с прекрасен климат, много екзотика и невероятни пейзажи – Обединена република Танзания.

За Танзания могат да се кажат изключително много неща по принцип, но във футболно отношение историята на държавата е твърде скромна, дори по африканските стандарти. 'Звездите от Тайфа', както е прякорът на отбора, никога не са се класирали за световно първенство и имат само две участия на КАН – през 1980 г., когато отпадат в групата с една точка и през 2019 г., когато остават без актив и с голова разлика 2:8 заемат последно място на турнира в Египет.

За предстоящия турнир 'Звездите от Тайфа' се класират като втори в група с Алжир, Уганда и Нигер и със средни показатели от 8 точки и 3:4 голова разлика, а в квалификациите за световното след две години танзанийците имат очаквани резултати – победа срещу Нигер и загуба от Мароко. Танзания е отбор, който среща изключителни трудности в нападение и в чиито мачове падат изключително малко голове – в нито един от последните им 9 мача не е имало повече от два гола, а в тях танзанийците са вкарали общо 4 попадения.

-     -     -

Селекционер на 'Звездите от Тайфа' е алжирецът Адел Амруш, който е общо деветия треньор на тима от 2017 година насам – явна нестабилност на треньорския пост, която пречи на каквито и да било опити за изграждане на стил на игра. В състава за КАН 2023 фигурира един-единствен футболист от сравнително известен отбор и това е Мбвана Самата, съотборник на Кирил Десподов в ПАОК. Иначе по кот'д ивоарските терени ще се разчита на 13 души от местното първенство, начело с вратаря Аиши Мандула (Симба). В защита титуляри вероятно ще бъдат Мохамед Хусейн (Симба), Бакари Мвамнието и Диксън Джоб (Йънг Африканс), Абди Банда (Чипа Юнайтед, южноафрикански отбор) и Новатус Мироши (Шахтьор Донецк). В халфовата линия като титуляри се очертават четирима души с общо 178 мача с националната фланелка – Хамид Мками от египетския Газал ел Махала и Мзамиру Ясин, Фейсал Салум и Мудатир Яхия, играчи на местните Симба, Азам и Йънг Африканс. В атаката на 'Звездите от Тайфа' играе най-известният им футболист, Мбвана Самата (ПАОК и с добра кариера най-вече в белгийския Генк), както и Саймън Мсува, който се състезава за алжирския Кабилие и има 21 гола в 88 мача за Танзания.

Самата и Мсува имат общо 43 гола за националния отбор и именно на тях ще се разчита да реализират малкото открили се голови възможности, но 'Звездите от Тайфа' са отбор с изключително нисък потенциал и всичко, освен отпадане в групата, ще бъде приятна изненада. Танзания не може да разчита на фактора 'подценяване', защото Замбия и ДР Конго също не са фаворити, а дори третото място изглежда непостижимо за отбор, който има общо една точка в 6 мача в историята на КАН.

И така, след като представихме всички участници на турнира за Купата на африканските нации, не ни остава друго, освен да се насочим към заключението. В него ще кажа какво според мен означава КАН за Африка и защо отборите трябва да са 24, независимо от футболната класа на поне половината от тях.

Заключение

Турнирът за Купата на Африка е една от най-интересните за наблюдаване периодични регионални надпревари за национални отбори. Сравнително кратката му цикличност (провежда се на все две години) дава възможност на зрителите да се запознаят с всичко най-добро във футболно отношение, което Африка може да предложи – в мачовете може да се види техника, скорост, трикове, динамика и напрежение, а по трибуните - много веселба, музика, цвят и настроение, част от което идва от някои характерни само за Африка дейности (присъствие на шамани на мачовете, вкарване на различни животни на стадионите, надуване на вувузели и др.).

 

Всъщност Купата на африканските нации е събитие със стратегическо значение за Африка. Африканският континент е поставен в изключително неблагоприятно положение в днешната робовладелска социално-икономическа система, защото от 500 години африканските ресурси изтичат (по-точно са заграбвани от) към т.нар. 'Запад' (а отскоро и към Китай) и в резултат на това Африка е едновременно най-богатата на всякакви ресурси земя, на чиято територия живеят някои от най-бедните във финансово отношение общности в света. И тук не говорим за лошо стечение на обстоятелствата, а за стотици милиони хора, които са поставени в положение на робство и умишлено са държани бедни, неграмотни, подчинени и отчаяни. Като се прибавят и други изкуствено създадени и умишлено използвани африкански реалности като геноциди, граждански войни, вируси като Ебола и политики като апартейда, става ясно защо този турнир е толкова важен за континента – просто КАН дава някаква възможност на африканците да се отърсят от несигурното си ежедневие, дори и само за по един месец на всеки две години. Политическите проблеми на Африка не подминават и футбола, както се вижда от дисквалификациите на Кения и Зимбабве, в хода на квалификациите и от оттеглянето на Еритрея.

И макар класата на отбори като Танзания, Намибия, Мавритания, Гамбия, Гвинея-Бисау и Мозамбик да е откровено ниска, чисто технически погледнато, от морална гледна точка участието им е дълбоко смислено и правилно решение. За европейците, които се водят част от т.нар. 'Златен милиард', турнирът няма фундаментално значение и представлява просто още едно забавление, което да разнообразява зимните вечери. Но за африканците петдесет и двата мача ще си струват времето и може би част от тях наистина ще успеят да забравят проблемите си, пък било то и за един месец.

'Akwaba' ('Добре дошли' на езика Baoulé), както весело ни поздравява симпатичното слонче, определено за талисман на турнира. Името на слончето също е Akwaba, а аз се присъединявам към неговия поздрав и завършвам с 'Добре дошли и приятно гледане'!

източници:

(1) VfB Stuttgart, 'Silas clears up his identity', 8 June 2021, available at: https://www.vfb.de/en/vfb/latest/news/professionals/2021/silas-wamangituka-stellungnahme/ (accessed 17 January 2024)

(2) FourFourTwo, 'Zambia's remarkable journey makes them winners regardless', 12 February 2012, available at: https://www.fourfourtwo.com/features/zambias-remarkable-journey-makes-them-winners-regardless (accessed 17 January 2024)

thumbnail-bayer-na-xabi.jpg

хареса ли ти статията ?

Rate Us
Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube

Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !

 

Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора

paper-texture-FUN-FACT.jpg

 FUN 
FACT

Португалецът Абел Шавиер е единственият, играл за Евертън и Ливърпул в един и същи сезон !

bottom of page