Група 'F' от тазгодишното издание на Купата на африканските нации се затваря от една държава, представляваща страхотна туристическа дестинация с прекрасен климат, много екзотика и невероятни пейзажи – Обединена република Танзания.

​

За Танзания могат да се кажат изключително много неща по принцип, но във футболно отношение историята на държавата е твърде скромна, дори по африканските стандарти. 'Звездите от Тайфа', както е прякорът на отбора, никога не са се класирали за световно първенство и имат само две участия на КАН – през 1980 г., когато отпадат в групата с една точка и през 2019 г., когато остават без актив и с голова разлика 2:8 заемат последно място на турнира в Египет.

​

За предстоящия турнир 'Звездите от Тайфа' се класират като втори в група с Алжир, Уганда и Нигер и със средни показатели от 8 точки и 3:4 голова разлика, а в квалификациите за световното след две години танзанийците имат очаквани резултати – победа срещу Нигер и загуба от Мароко. Танзания е отбор, който среща изключителни трудности в нападение и в чиито мачове падат изключително малко голове – в нито един от последните им 9 мача не е имало повече от два гола, а в тях танзанийците са вкарали общо 4 попадения.

​

​

​

-     -     -

​

​

​

Селекционер на 'Звездите от Тайфа' е алжирецът Адел Амруш, който е общо деветия треньор на тима от 2017 година насам – явна нестабилност на треньорския пост, която пречи на каквито и да било опити за изграждане на стил на игра. В състава за КАН 2023 фигурира един-единствен футболист от сравнително известен отбор и това е Мбвана Самата, съотборник на Кирил Десподов в ПАОК. Иначе по кот'д ивоарските терени ще се разчита на 13 души от местното първенство, начело с вратаря Аиши Мандула (Симба). В защита титуляри вероятно ще бъдат Мохамед Хусейн (Симба), Бакари Мвамнието и Диксън Джоб (Йънг Африканс), Абди Банда (Чипа Юнайтед, южноафрикански отбор) и Новатус Мироши (Шахтьор Донецк). В халфовата линия като титуляри се очертават четирима души с общо 178 мача с националната фланелка – Хамид Мками от египетския Газал ел Махала и Мзамиру Ясин, Фейсал Салум и Мудатир Яхия, играчи на местните Симба, Азам и Йънг Африканс. В атаката на 'Звездите от Тайфа' играе най-известният им футболист, Мбвана Самата (ПАОК и с добра кариера най-вече в белгийския Генк), както и Саймън Мсува, който се състезава за алжирския Кабилие и има 21 гола в 88 мача за Танзания.

​

Самата и Мсува имат общо 43 гола за националния отбор и именно на тях ще се разчита да реализират малкото открили се голови възможности, но 'Звездите от Тайфа' са отбор с изключително нисък потенциал и всичко, освен отпадане в групата, ще бъде приятна изненада. Танзания не може да разчита на фактора 'подценяване', защото Замбия и ДР Конго също не са фаворити, а дори третото място изглежда непостижимо за отбор, който има общо една точка в 6 мача в историята на КАН.

​

​

​

И така, след като представихме всички участници на турнира за Купата на африканските нации, не ни остава друго, освен да се насочим към заключението. В него ще кажа какво според мен означава КАН за Африка и защо отборите трябва да са 24, независимо от футболната класа на поне половината от тях.

​

​

​

Заключение

​

Турнирът за Купата на Африка е една от най-интересните за наблюдаване периодични регионални надпревари за национални отбори. Сравнително кратката му цикличност (провежда се на все две години) дава възможност на зрителите да се запознаят с всичко най-добро във футболно отношение, което Африка може да предложи – в мачовете може да се види техника, скорост, трикове, динамика и напрежение, а по трибуните - много веселба, музика, цвят и настроение, част от което идва от някои характерни само за Африка дейности (присъствие на шамани на мачовете, вкарване на различни животни на стадионите, надуване на вувузели и др.).

 

Всъщност Купата на африканските нации е събитие със стратегическо значение за Африка. Африканският континент е поставен в изключително неблагоприятно положение в днешната робовладелска социално-икономическа система, защото от 500 години африканските ресурси изтичат (по-точно са заграбвани от) към т.нар. 'Запад' (а отскоро и към Китай) и в резултат на това Африка е едновременно най-богатата на всякакви ресурси земя, на чиято територия живеят някои от най-бедните във финансово отношение общности в света. И тук не говорим за лошо стечение на обстоятелствата, а за стотици милиони хора, които са поставени в положение на робство и умишлено са държани бедни, неграмотни, подчинени и отчаяни. Като се прибавят и други изкуствено създадени и умишлено използвани африкански реалности като геноциди, граждански войни, вируси като Ебола и политики като апартейда, става ясно защо този турнир е толкова важен за континента – просто КАН дава някаква възможност на африканците да се отърсят от несигурното си ежедневие, дори и само за по един месец на всеки две години. Политическите проблеми на Африка не подминават и футбола, както се вижда от дисквалификациите на Кения и Зимбабве, в хода на квалификациите и от оттеглянето на Еритрея.

​

И макар класата на отбори като Танзания, Намибия, Мавритания, Гамбия, Гвинея-Бисау и Мозамбик да е откровено ниска, чисто технически погледнато, от морална гледна точка участието им е дълбоко смислено и правилно решение. За европейците, които се водят част от т.нар. 'Златен милиард', турнирът няма фундаментално значение и представлява просто още едно забавление, което да разнообразява зимните вечери. Но за африканците петдесет и двата мача ще си струват времето и може би част от тях наистина ще успеят да забравят проблемите си, пък било то и за един месец.

​

​

​

'Akwaba' ('Добре дошли' на езика Baoulé), както весело ни поздравява симпатичното слонче, определено за талисман на турнира. Името на слончето също е Akwaba, а аз се присъединявам към неговия поздрав и завършвам с 'Добре дошли и приятно гледане'!