Всички погледи към Кот д'Ивоар или

Купа на африканските нации 2023

(част 2: преглед на групи 'В' и 'С')

публикувано на 17 Януари, 2024 | Четеш за 24 минути

С настоящия материал продължаваме представянето на участниците в започналия преди броени дни турнир за Купата на африканските нации и преминаваме към следващата по ред група 'B'.

материал на

Лъчезар Петров

Жребият определя за водач тук 'Фараоните' от Египет, най-успешния тим в цялата история на Купата на африканските нации.

'Фараоните' нямат кой знае какви успехи на световни футболни финали, защото успяват да се класират само три пъти и никога не са преминавали предварителната група (на първото си участие, в Италия през 1934 г., са на 1/8 финал, но тогава самият турнир започва оттам; египтяните все пак остават в историята като първия отбор извън Америка и Европа, участвал на световно). На Купата на африканските нации историята е съвсем различна, защото Египет печели първия турнир през 1957 година и исторически е най-успешния тим в надпреварата с общо 26 участия и рекордните 7 титли (последната през 2010 година). Освен това, сред постиженията на 'Фараоните' фигурират още три втори, три трети и три четвърти места, или общо 16 завършвания в Топ 4 на турнира. Както се вижда от тази справка, отборът от Страната на пирамидите има силни традиции в КАН и затова винаги е считан за един от фаворитите.

Що се касае до възможностите на настоящия състав, то те изглеждат сериозни, въпреки че Египет понастоящем е в процес на смяна на поколенията, което по принцип е най-сложния момент при националните отбори. Проблемът за 'Фараоните' се усложнява от честата смяна на треньорите през последните години (от 2018 г. досега се редуват Хавиер Агире, Хосам ел Бадри, Карлос Кейрош, Ехаб Галай и настоящия, Руи Витория) и поглед към настоящия състав показва, че средната възраст продължава да бъде сравнително висока. Египет пропуска световното в Катар, но достига финала на последния КАН и губи след дузпи от Сенегал. По време на целия турнир египтяните не блестят в игрово отношение, но и потокът им към финала е изключително тежък – последователни срещи с Кот д'Ивоар, Мароко, Камерун и Сенегал, като в три от случаите резултатът е 0:0 (Египет печели дузпите срещу 'Слоновете' и камерунците), а срещу Мароко гол на Махмуд Трезеге в 100-ната минута класира Салах и компания за ½ финал. Пътят на Египет към финала преди две години олицетворява характера, който тимът показва на КАН и определено доказва силните традиции на 'Фараоните' на континенталния турнир.

източник: https://www.youtube.com/watch?v=KaYjMEy8U-M&t=1s

Египет се класира безпроблемно за КАН 2023 с 5 победи в 6 мача в група с Гвинея, Малави и Етиопия, а резултатите при настоящия селекционер Руи Витория (назначен на 12 юли 2022 г., познат най-вече от работата си в Бенфика) са впечатляващи – 12 победи в 14 мача, при 33:6 голова разлика.

И по кот д'ивоарските стадиони 105-милионната страна ще разчита преди всичко на Мохамед Салах, а разликата в класата на Салах и останалите му съотборници е в основата на, поне според мен, недотам вярното схващане, че 'Египет е един Салах и нищо повече'. Лидерът на Ливърпул безспорно е най-силният играч на този отбор, но вглеждане в състава показва, че Руи Витория разполага със силни футболисти на много други постове.

На вратата, след отказването от националния отбор на легендата Ел Хадари (пази на Мондиала в Русия на 45-годишна възраст), като титуляр се утвърждава 35-годишният Мохамед ел Шенави, играещ за Ал Ахли – водещия египетски клубен отбор. В защитата, най-силната линия от доста време насам, впечатление правят високите съответно 1,94 м. и 1,93 м. централни бранители Ахмед Хегази (Ал Итихад Джеда) и Али Габр (Пирамидс), които имат опит в европейски отбори. В средата на терена, играта на 'Фараоните' до голяма степен ще зависи от играча на Арсенал Мохамед ел Нени, който може и да не получава шансове за изява в тима от Северен Лондон, но е титуляр в представителния отбор на страната си. Други двама души, представящи се на добро ниво в центъра, са опитните Хамди Фати (Ал Уакра, катарски отбор) и Ахмед Мостафа Сайед, познат като Зизо (Замалек). В нападение всички погледи ще са вперени в Мохамед Салах и цялата държава ще се надява десетката на Ливърпул да увеличи головата си сметка за националния отбор, която се равнява на 51 гола в 91 мача.

Салах ще бъде дейно подпомаган от играча на Трабзонспор Махмуд Ахмед Ибрахим Хасан, познат просто като Трезеге (по името на бившия френски национал Давид Трезеге) и от централния нападател на Нант Мостафа Мохамед. Техниката и остротата на Трезеге могат да допринесат много за разнообразието на Египет по фланговете, а от Мохамед, който е типична 'деветка' (висок, силен във въздуха и с гръб към вратата), ще се очаква да завършва атаките (заедно със Салах, разбира се). Шанс за изява може да получи и 24-годишният Омар Мармуш от Айнтрахт Франкфурт – също ново име и бъдеща надежда на египетския футбол.

През последните две години и половина 'Фараоните' сменят поколенията и в този смисъл логично липсват играчи като Ахмед Фати (136 мача за националния отбор), Ахмед ел Мохамади, Тарек Хамед и Маруан Мохсен. Въпреки че сегашният състав е отбор в преход, традициите, опитният наставник и формата на Салах поставят Египет сред фаворитите за спечелване на турнира, а отпадане преди ¼ финал ще бъде провал.

След Египет поглеждаме на юг, към Гвинейския залив, и отиваме при следващия отбор от група 'B', 'Черните звезди' от Гана.

Ганайците събират силно поколение в периода 2006-2014 година и участват на три поредни световни първенства, като в два от случаите (Германия 2006 и ЮАР 2010) излизат от групите. Особено запомнящо се е представянето им през 2010 г., когато достигат до ¼ финал срещу Уругвай и получават право да изпълнят дузпа в 90-ата минута при резултат 1:1 (Луис Суарес избива с ръка топка, която иначе влиза във вратата). 'Черните звезди' са на път да станат първия африкански отбор-полуфиналист на световно първенство, но голямата звезда Асамоа Гиян пропуска дузпата, a мачът отива продължения и се решава с дузпи, които ганайците губят. След това Суарес е носен на ръце от съотборниците си (въпреки че предизвиква дузпа и получава директен червен картон, което само доказва относителността на нещата и колко е важен контекстът на всяка ситуация), а Гана потъва в сълзи и разочарование.

'Черните звезди' имат сериозни успехи и в Купата на Африка, където са трети във вечната ранглиста, отстъпвайки единствено на Египет и Камерун, с 4 титли, пет втори места, едно трето и четири четвърти – общо 14 завършвания в Топ 4, включително на пет от последните седем турнира. Проблематично за ганайците е, че последната им титла датира от турнира в Либия през 1982 година, а и бройката на загубените финали (5), която е най-високата в историята на КАН. Също така, сегашното поколение играчи отстъпва като потенциал в сравнение с това от периода 2006-14 г. и доказателство е отпадането още в групите на предходния КАН в Камерун. След това ганайците успяват да се съвземат и с помощта на няколко нови имена (Мохамед Кудус, Иняки Уилямс) се класират на световното в Катар, където успяват да спечелят един мач (3:2 срещу Южна Корея).

- - -

В квалификациите за предстоящия турнир, 'Черните звезди' също срещат проблеми и допускат три равенства с група с Ангола, Централноафриканската република и Мадагаскар, но все пак се класират като първи с 12 точки в 6 мача. В квалификациите за Мондиал 2026, Гана започна с измъчена победа срещу Мадагаскар (гол на Иняки в 96-та минута), след което губи от Коморските острови, а като цяло 'Черните звезди' са колебливи през последната година с 4 успеха, три ремита и три загуби в последните си 10 мача.

Прочети също 'Най-значимите липсващи играчи от Висшата Лига (участващи в купите на Африка и Азия)'

или пък

'Байер на Чаби Алонсо - ефективност и красота, но докога?'

Настоящият селекционер на Гана, Крис Хютън, е интересно име, известен с работата си в английския клубен футбол в отбори като Нотингам, Брайтън, Норич, Бирмингам, Нюкасъл. Засега Хютън води 'Черните звезди' в 9 мача, а въпросите започват още с вратарския пост, където титуляр най-вероятно ще е Ричард Офори (Орландо Пайрътс), като другата опция е Лоурънс Ати-Зиги от Санкт Гален. В защита основното име е Даниел Амартей (Бешикташ), а място в титулярния състав вероятно ще намерят Денис Одой (Брюж), Джоузеф Аидо (Селта), Александър Джику (Фенербахче).

В средата на терена ганайците имат изявен лидер в лицето на Томас Партей (Арсенал), но не се вижда кой може да му помогне да 'връзва' играта на състава, а в нападението на 'Черните звезди' има футболисти в изключителна форма като Мохамед Кудус (Уест Хям) и Иняки Уилямс (Атлетик Билбао). Легендарните братя Аю, Андре и Джордан, със 114 и 90 мача за Гана респективно, също би трябвало да попаднат поне в разширения състав, така че Крис Хютън ще има варианти в атака.

Понастоящем Гана е отбор в преход, но когато говорим за Купа на африканските нации, 'Черните звезди' са един от отборите с най-силни традиции и, макар да не са в най-доброто си състояние, имат възможности за достигане поне до ¼ финал.

Египет и Гана са явните фаворити за заемане на първите две места в група 'B', а нашият преглед преминава към екзотичен отбор от екзотична държава, разположена на между 600 и 850 км от най-западната точка на континентална Африка – говорим за Кабо Верде, или Зелени нос.

Кабо Верде е християнска държава, с преобладаваща деноминация католицизъм. Подобно на много други отбори в Африка, 'Сините акули', какъвто е единият прякор на националния отбор (другият е 'Креолите'), нямат участие на световно и като цяло са загадка за почитателите на футбола извън Африка. Най-сериозния успех на Кабо Верде идва през 2013 г., когато достигат до 1/4 финалите на Купата на Африка в ЮАР (тогава участват 16 отбора, така че това означава излизане от групата), а освен това имат само още две участия, първото от които завършва с отпадане в групата през 2015 година. Доста по-забележително е представянето на 'Креолите' на предходния турнир в Камерун, където те са в група с домакините и Буркина Фасо, достигат до 1/8 финал и отпадат от бъдещия шампион Сенегал. Кабо Верде успява да завърши 1:1 с домакините в групата, а срещу Сенегал мачът върви при 0:0 до 63-та минута, когато Мане най-накрая открива за 'Лъвовете от Теранга'.

В квалификациите за предстоящия турнир 'Сините акули' са в група с Буркина Фасо, Того и Есватини и се класират като втори с 10 точки и без да впечатляват с нищо извънредно. В квалификациите за следващото световно, островитяните започват с 4 точки в 2 мача и може да се борят само за място в плейофите, тъй като групата се води от изявения фаворит Камерун. Като цяло резултатите на състава през последната година са в най-добрия случай средно ниво (три победи, три ремита, три загуби), но предвид потенциала и традициите на 'Креолите', като че ли това е максималната форма, която могат да постигнат.

- - -

Кабо Верде е бивша португалска колония и съответно имената на футболистите са с португалско произношение, а от януари 2020 г. отборът е воден от Педро Лейтао Брито, или просто Бубиста. Наставникът обявява списъка с играчите, на които ще разчита по кот д'ивоарските терени, като впечатление прави свързан с българското първенство футболист – бившият играч на Левски Гари Родригес, който сега защитава цветовете на Анкарагюджу. 24-ма от общо 25-ма повикани футболист играят извън Кабо Верде и повечето са част от европейски клубове, макар и да не става дума за водещи отбори.

На вратата като титуляр се очертава 37-годишния капитан Жосимар Диаш, известен като Вожиня, който пази за словашкия Тренчин, а в отбрана ще се разчита най-вече на Яник дос Сантош Тавареш или просто Стопира, който се състезава в местния Боавища до Прая. В халфовата линия се очаква доста от 30-годишния Джамиро Монтейро, който играе за Сан Хосе Ърткуейкс, но има опит в нидерландските Камбюр и Хераклес, както и във френския Метц. Нападението изглежда като най-силната линия на 'Сините акули', като освен на Гари Родригес, шансове се възлагат и на двама играчи, които понастоящем са част от две от водещите първенства – Тиаго Мануел Диаш Корейра, или просто Бебе (собственост на Райо, сега под наем в Сарагоса, иначе с престой в Бенфика, Бешикташ и Манчестър Юнайтед на Алекс Фъргюсън) и Джоване Кабрал (сега в Салернитана, но с престой в Лацио и с доста мачове за Спортинг Лисабон). Друг интересен нападател е Риан Мендеш (сега част от Фатих Карагюмрюк, но със сезони в Лил и Нотингам), който освен това е човекът с най-много голове (15) с националната фланелка от всички повикани от Бубиста състезатели.

Най-сериозното отсъствие е това на Жулио Тавареш (сега в саудитския Ал Раед, но иначе с 269 мача и 80 гола за френския Дижон, включително в Лига 1), но той е на 35 години и вероятно не е повикан, за да освободи място за по-млади футболисти. Но дори и без него 'Сините акули' имат достатъчно потенциал да победят Мозамбик и да излязат от групата като един от четирите най-добри трети отбора.

Последният отбор от група 'В', на който ще обърнем внимание, е този на друга португалска колония – Мозамбик.

'Мамбите', както са известни националите на Мозамбик, са най-скромния отбор в групата и един от най-скромните въобще в Африка – нито едно участие на световни финали и само 4 участия на КАН, завършили с неизменно отпадане в групата (статистически нещата изглеждат още по-зле – в общо 12 мача на КАН 'Мамбите' имат две равенства и 10 загуби при голова разлика 4:26). Всъщност, във футболно отношение страната като че ли е най-известна като родното място на Еузебио да Силва Ферейра, или просто Еузебио – един от най-великите футболисти въобще в историята на играта.

За КАН 2023 Мозамбик се класира като втори в група със Сенегал, Бенин и Руанда, с 10 точки от 3 победи, равен и две загуби. И двете поражения са от сенегалците, но реално погледнато 'Мамбите' се класират по-скоро заради ниската класа на Бенин и Руанда, а не толкова заради показана от тяхна страна впечатляваща игра. В квалификациите за Мондиал 2026 Мозамбик печели срещу Ботсвана и губи от фаворита Алжир, а като цяло през 2023 година отборът на наставника Чикиньо Конде се представя колебливо и има 4 успеха, три равенства и пет поражения.

- - -

Поглед върху повиканите за предстоящия турнир играчи показва наличието на едно-единствено по-сериозно име – Рейнилдо Мандава, защитник на Атлетико Мадрид. И тримата вратари пазят в местни отбори с имената Сонго, Блек Булс и Феровиарио де Нампула, а в отбрана, освен Рейнилдо, място би следвало да намерят Мексер (Бандирмаспор, отбор от втория ешелон на турския футбол) и Едмилсон Дове (Кайзер Чийфс). В центъра на игрището ще се разчита на, забележете – 40-годишния (!) капитан Елиас Гаспар Пелембе, или просто Домингеш, който е играчът с най-много мачове и голове в настоящата селекция (106 и 16, съответно). В атака като основен нападател се очертава Слезио – юноша на Бенфика, играл в Маритимо и понастоящем част от финландския Хонка, с 47 мача и 8 гола за националния отбор. Сред другите нападатели има хора от второразредни португалски отбори, а интересно име (за Мозамбик) е 22-годишния Джени Катамо, който е собственост на Спортинг Лисабон и има 22 мача и 2 гола за 'Лисабонските лъвове'.

Може би единственото положително нещо за селекционера на 'Мамбите' е, че всеки от шестимата му нападатели има поне по 3 гола с националния екип, което говори поне за някаква вариативност в нападение. Въпреки това Мозамбик изглежда като един от най-скромните състави въобще на целия турнир (111-то място в ранглистата на ФИФА (1) ясно потвърждава такава констатация) и всичко, освен отпадане в групата, ще се приеме за сериозен успех.

футбол в Мозамбик :))

Следващата група може да бъде определена за 'Групата на смъртта', защото в нея са шампионът Сенегал, много класният отбор на Камерун, силната по африканските стандарти Гвинея и една от изненадите на предходния турнир – Гамбия. 'Група на смъртта' е условно определение, когато става дума за турнир, на който се класират и 67% от заелите трето място в групите състави, но все пак тази минава за такава, а ние насочваме поглед към шампионите, 'Лъвовете от Теранга'.

Сенегалците излизат гръмко на световната сцена с дебюта си на световно през 2002 г. в Япония и Корея, когато не само побеждават тогава действащия световен шампион Франция (в мача на откриването), но и достигат до ¼ финал, където губят от Турция чак в продълженията, след 'Златен гол' на Илхан. Това представяне кара експертите да обърнат внимание на поколението сенегалски играчи, сред които изпъкват Ел Хаджи Диуф, Фердинанд Коли, Папа Буба Диоп, Салиф Диао, Алиу Сисе (настоящият селекционер), Анри Камара и Халилу Фадига. Същите футболисти достигат до финала на турнира за Купата на африканските нации 6 месеца преди споменатото световно, където губят от Камерун след дузпи. През 2019 г. сенегалците губят втори финал, този път от Алжир, но преди две години в Камерун най-накрая успяват да спечелят титлата, с което оправдават очакванията към настоящото поколение. 'Лъвовете от Теранга' имат 16 участия на КАН с една титла, двете втори и три четвърти места, с което активът им се изчерпва.

Но според много хора настоящото статукво ще продължи да се променя в положителна насока, защото сегашното поколение играчи дава сериозни надежди за предстоящи успехи. Класата на водения от Алиу Сисе (капитан на състава от 2002 година) тим става видна още на Мондиала в Русия, където Сенегал събира 4 точки в груповата фаза и отпада за сметка на Япония, единствено заради критерия 'феърплей'. След това 'Лъвовете от Теранга' достигат финал на КАН 2019, печелят титлата от турнира през 2022 година и достигат 1/8 финал на световното в Катар, където отпадат от Англия (класират се като втори от 'домакинската' група с Катар, Нидерландия и Еквадор).

Сенегал е шампион, но въпреки това играе квалификации за предстоящия КАН и се класира без загуба и с 14 точки в група с Мозамбик, Бенин и Руанда, а в двата мача от световните квалификации хората на Алиу Сисе имат 4 точки и са фаворит за директно класиране. Понастоящем 'Лъвовете от Теранга' изглеждат в обичайно добра форма, с 5 победи, три равенства и една загуба (контрола от Алжир) в последните си 9 мача, а в началото на миналата година печелят турнира за Африканските нации, колкото и той не е кой знае какъв критерий (в него участват само играчи, състезаващи се в местни първенства). Може би връх в представянето на сенегалците е победата с 4:2 срещу Бразилия, в контрола в Лисабон, на 20 юни.

На КАН 2023 Сенегал влиза като основен фаворит, а поглед към състава показва, че Алиу Сисе разполага с изключително силни играчи в практически всички зони. На вратата титуляр ще бъде Едуард Менди, в момента е част от саудитския Ал Ахли. В защита сигурен титуляр и капитан е централният бранител на Ал Хилал Калиду Кулибали, а освен него Сисе има на разположение играчи като Абду Диало (Ал Араби, Катар), Фоде Бало-Туре (Фулъм), Юсуф Сабали (Бетис). В центъра като опорен халф вероятно ще действа ветеранът Шейку Куяте (Нотингам), а конкуренцията между 'box-to-box' халфовете е наистина впечатляваща – Идриса Гей (Евертън), Папе Матар Сар (Тотнъм), Нампалис Менди (Ланс), Папе Гей (Марсилия), Пате Сис (Райо Валекано). На теория Идриса Гей и Папе Сар би трябвало да са титуляри, но вариативността в центъра е изключително предимство, особено за турнир без европейски и латиноамерикански състави.

В нападение, 'Лъвовете от Теранга' ще разчитат на най-голямата си звезда, Садио Мане, колкото и той в момента да не изглежда в най-добрата си възможна форма (12 гола в 30 мача за саудитския Ал Насър). Мане ще бъде подпомаган от Исмаила Сар (Марсилия), чийто качества (най-вече техника и скорост) са извън съмнение, както и от Николас Джаксън, който започва да намира себе си заедно с целия отбор на Челси. Интересни играчи и съответно допълнителни опции напред са Бамба Диенг (Лориен), Крепин Диата (Монако) и дори Хабиб Диало (Ал Шабаб).

Списъкът с индивидуалностите на сенегалския отбор е впечатляващ, но Алиу Сисе успява да постигне и нещо друго, което не се среща често, особено в африкански отбори – създаване на колектив, който да се върти около Садио Мане, но и да не е напълно зависим от бившата звезда на Ливърпул. В допълнение, на предходния КАН Сисе умело управлява спортната форма в стила на Италия и Франция на Дешан, започвайки пестеливо (една победа с дузпа на Мане в 97-та минута срещу Зимбабве и две ремита 0:0) и запазвайки най-доброто за елиминациите.

За класата и прогреса на 'Лъвовете от Теранга' говори и 20-тото им място в ранглистата на ФИФА, което е второто най-добро от всички африкански отбори (само Мароко е по-напред, на 13-то място) (2). Сенегал безспорно е един от фаворитите за титлата и ако не се случи нещо много непредвидено, би трябвало да стигне поне до полуфиналната фаза, съответно всяко отпадане преди ½ финал ще бъде счетено за провал.

Пътят на Мане и компания към защитата на титлата ще започне по труден начин, защото вторият отбор в предварителна група 'C' също има лъв в емблемата и прозвището – става дума за 'Неукротимите лъвове' от Камерун.

Камерунците са от емблематичните футболни представители на Черния континент и са известни най-вече с осемте си участия (повече от всеки друг африкански тим) на световни футболни финали. Най-запомнящото се от тези 8 участия е световното в Италия през 1990 г., когато воденият от легендата Роже Мила тим побеждава действащия световен първенец Аржентина на Марадона с 1:0 в мача на откриването и достига до ¼ финал, където губи от Англия след продължения. Това остава и единствения случай, в който камерунците преминават групите, но те държат още два рекорда – първи африкански тим достигнал ¼ финал на Мондиал и най-възрастен голмайстор (Роже Мила, на 42 години и 39 дни срещу Русия на световното в САЩ).

Освен на най-високо световно ниво, Камерун има пет титли от Купата на Африка (последно през 2017 г.) и една титла от олимпийски игри (Олимпиадата от 2000 година в Сидни). В допълнение две втори, две трети и едно четвърто място (общо 10 завършвания в Топ 4) правят Камерун втория най-успешен тим в историята на КАН след Египет - впечатляваща визитка, макар че в последните години съставът се намира в преходен период, дължащ се на смяна на поколенията която, ако вземем предвид последните резултати, не върви особено добре.

В квалификациите за предстоящия турнир Камерун не е убедителен, въпреки че се класира като първи в група с Намибия, Бурунди и Кения. Кенийците обаче са дисквалифицирани и така квалификационните мачове се свеждат до 4, от които 'Неукротимите лъвове' печелят само два, срещу Бурунди. Класическо 3:0 срещу Мавриций в първия мач от квалификациите за Мондиал 2026 е последвано от хикс с Либия, а от общо 8 мача през миналата година Камерун печели само два и повдига въпроси относно формата си дни преди най-престижната африканска надпревара.

- - -

Понастоящем селекционер на състава е легендата Ригобер Сонг и на предстоящия турнир той ще разчита на сравнително подмладен състав, както личи още от вратарския пост, където титуляр вероятно ще бъде Андре Онана (27 години, Манчестър Юнайтед). В отбрана има само трима опитни играчи, Жан-Шарл Кастелето (28 години, Нант), Ноуху Толо (26 години, Сиатъл Саундърс) и Харолд Моукуди (26 години, АЕК), а другите са предимно млади футболисти, без много опит с националната фланелка. В полузащитата личи името на Андре Замбо Ангиса (Наполи), като единствения друг по-известен халф е Оливер Ничам (Самсунспор, но с доста мачове за Селтик, Марсилия, Суонзи и Дженоа), но в атака 'Неукротимите лъвове' разполагат със сериозен потенциал – капитана Винсент Абубакар (сега в Бешикташ, но иначе направил име в Европа с Порто), Карл Токо Екамби (сега в саудитския Абха, но иначе бивш играч на Лион и Виляреал), Клинтън Н'Жие (Сиваспор), Моуми Нгамалю (Динамо Москва), Жорж-Кевин Нкуду (сега в саудитския Дамак, но иначе с мачове за Бешикташ, Монако и Тотнъм). Това са известните играчи, на които ще разчита Ригоберт Сонг, но си струва да се обърне внимание и на тези, които не са повикани, защото списъкът е интересен и започва с играчи като Ерик Максим Чупо-Мотинг (Байерн) и Браян Мбемо (Брентфорд). Стефан Баокен от Касъмпаша също остава извън състава, както и доказано име като опитния халф Пиер Кунде (Атромитос). Сонг не намира място и за нападателя Жан-Пиер Нсаме – доказан голмайстор с 222 мача и 132 гола за швейцарския Йънг Бойс. Другата липса, която прави впечатление, е защитника на Ливърпул Жоел Матип, но при него става дума за лично решение – той отказва участие още на турнира в Габон през 2017 г. и в последните години не е част от състава (3).

Поне за мен изглежда странно включването на нападатели като Франк Магри, Фарис Моумбана и Леонел Атеба за сметка на Чупо-Мотинг, Мбемо и Нсаме, но явно Сонг има твърди разбирания относно подмладяването на състава. Въпреки неубедителната форма и липсата на имена като Роже Мила, Франсоа Омам-Бийк, Самуел Ето'о, Лаурен Майер, Ригоберт Сонг, Джереми Нджитап, Алекс Сонг и Патрик М'Бома, Камерун има достатъчно потенциал за безпроблемно излизане от групата и за достигане поне до ¼ финал.

Третият отбор в група 'C' също разполага с доста интересна история и футболисти и същевременно вероятно ще ви прозвучи някак познато – става дума за Република Гвинея.

Тази Гвинея е една от трите държави с това име (другите са Гвинея-Бисау и Екваториална Гвинея), а футболните ѝ постижения са по-сериозни от тези на 'братовчедките' ѝ, въпреки липсата на участие на световно първенство. На Купата на Африка обаче 'Слоновете на нацията' имат 13 участия с рекордно класиране второ място през 1976 г. (тогава няма финал, а 'финална четворка' и Гвинея губи първото място след като допуска изравнителен гол в мача с Мароко в 86-тата минута). В шест от последните си 7 участия на КАН гвинейците прескачат групата, което е ясен знак, че имат традиции в турнира.

За турнира в Кот д'Ивоар, Гвинея се класира като втора в група с Египет, Малави и Етиопия, а в първите два мача от кампанията за Мондиал 2026 има победа срещу Уганда и загуба от Ботсвана. Ако се изключи това поражение, резултатите на 'Слоновете на нацията' през последната година могат да бъдат определени като добри, което е добър атестат за работата на селекционера Каба Диавара (истински 'футболен номад', защитавал цветовете на 17 отбора, сред които Бордо, Рен, Марсилия, ПСЖ, Ница, Блякбърн, Уест Хям и Арсенал).

Окончателният състав на Диавара е изграден предимно от състезаващи се в Европа играчи, сред които личат опитни имена като капитана Наби Кейта от Вердер, защитниците Исиага Сила от Монпелие, Мохамед Али Камара от Йънг Бойс, Муктар Диакаби от Валенсия и 'българската връзка', Антоан Конте от Ботев, халфовете Амаду Диавара (Андерлехт, преди това Рома), Агибу Камара (Атромитос, преди това Олимпиакос) и нападателите Сехру Гираси (абсолютна сензация в Щутгарт с 14 мача и 17 гола в Бундеслигата и цена от 40 млн. евро), Франсоа Камано (Ал Ахла, саудитски отбор), Жозе Канте (Урава Ред Дайъмъндс) и Морган Гилавоги (Ланс). Юношата на Барселона Илайш Мориба (сега в РБ Лайпциг) също е в състава, но впечатление прави липсата на полузащитника на Олимпиакос Мади Камара, който играе редовно и се намира в добра форма.

Безспорните звезди в тази селекция са Наби Кейта, около когото ще се върти играта в халфовата линия на гвинейците и Сехру Гираси, от когото ще се очаква да пренесе поне част от головата си форма от Бундеслигата и по кот д'ивоарските терени. Именно звездата на Щутгарт следва да бъде решението на проблема с липсата на изявен голмайстор, въпреки че до момента той има едва 3 гола в 12 мача за страната си. Макар да не е сред основните фаворити в турнира, Гвинея разполага със силни индивидуалности, и това, в съчетание с доброто им представяне на КАН в последните години и би трябвало да им гарантира поне участие на 1/8 финалите, дори и като един от четирите най-добри трети отбори.

Карето от отбори в 'Групата на смъртта' се допълва от интересен отбор с интересен прякор – 'Скорпионите 'от Гамбия.

Гамбия е интересна като държава от географска гледна точка, защото е най-малката по територия в континентална Африка и е заобиколена от всички страни от Сенегал, с изключение на западната зона, открита към Атлантическия океан. На английски държавата се изписва като The Gambia и носи името на преминаващата през средата на територията ѝ река, а във футболно отношение това е един от най-скромните отбори дори по африканските стандарти – нито едно класиране за световно, дебютно участие на предходния КАН в Камерун и моментно 126-то място в ранглистата на ФИФА (4).

За незначителния кадрови потенциал на 'Скорпионите' в исторически план ясно говори и факта, че победата им срещу Ангола на 13 ноември 2019 г. е първи успех за тима в гостуване в квалификации за КАН или за световно в техния. . . 40-ти мач. На турнира в Камерун преди 2 години обаче, 'Скорпионите' са сред приятните изненади, излизайки без загуба от група с Тунис и Мали и побеждавайки Гвинея на 1/8 финалите. Пътят на гамбийците приключва на ¼ финал след загуба от домакините, но доброто (направо изключително, по техните стандарти) представяне им отрежда шесто място в крайното класиране.

Прогресът на Гамбия продължава и в квалификациите за предстоящия турнир и 'Скорпионите' се класират като втори в група с Мали, Република Конго и Южен Судан, но стартът им в квалификациите за следващото световно е неубедителен – загуби от Бурунди и Кот д'Ивоар и предпоследно място в групата от 6 отбора. През 2023 година Гамбия изиграва само шест мача, всичките официални и не впечатлява като представяне и резултати.

От 2018 година 'Скорпионите' са водени от белгиеца Том Сейнтфит, който има опит като селекционер на отбори като Намибия, Зимбабве, Етиопия, Йемен, Малави, Того, Бангладеш, Тринидад и Тобаго и Малта.

Поглед към разширения състав показа множество играчи в Европа, но предимно във второразредни първенства и като цяло нито един гамбийски национал не е част от водещ клуб. В отбрана основните имена са Омар Коли от Бешикташ (с опит в Серия А с екипа на Сампдория) и Сайди Янко от Йънг Бойс, както и може би Сонко Сундберг от Лудогорец. В центъра ще се разчита на Сулейман Маре от Апоел Хайфа и на Хамза Бари от датския клуб Вейле. Друга опция е младият халф на Рома Ебрима Дарбо, който в момента играе под наем в австрийския ЛАСК Линц. В атака най-много очаквания ще има около представянето на 25-годишния Муса Бароу, който не успява да се наложи в Аталанта и Болоня и през септември 2023 г. преминава в саудитския Ал Таавон. Друг силен за гамбийските стандарти нападател е високият 1,89 м. Асан Сисей от друг саудитски състав, Дамак, който освен това се оказва водещ голмайстор на националния отбор с 13 гола в 39 мача.

Сред избраниците на Том Сейнтфит попада и добре познатият у нас бивш нападател на ЦСКА-София Али Соу, понастоящем играч на Анкарагуджу, макар че той има само 9 мача с националната фланелка и до момента не е успял да се разпише. Игровият потенциал на 'Скорпионите' не е много по-висок в сравнение с преди две години, но на КАН 2022 те имат два жокера в лицето на 'късмета на начинаещия' и подценяването и успяват да се надскочат, достигайки ¼ финалите. Сега Гамбия няма да разполага с подобни неписани предимства и е в изключително сложна група, което предполага отпадане след изиграване на само три мача.

С това прегледът на отборите в групи 'В' и 'С', а съответно и настоящият материал, завършват. Очаквайте скоро и продължението с поглед върху отборите в останалите три групи.

ЛИНК към част 3 от обзора на групите на КАН, включващ представяне на Тунис, Алжир, ЮАР и други!

Том Сейнтфит

източници:

(1) FIFA.com, FIFA/Coca-Cola World Ranking, Men's Ranking, 23 December 2021, available at: https://www.fifa.com/fifa-world-ranking/men (accessed 12 January 2024)

(2) FIFA.com, FIFA/Coca-Cola World Ranking, Men's Ranking, 23 December 2021, available at: https://www.fifa.com/fifa-world-ranking/men (accessed 12 January 2024)

(3) BBC Sport, “Africa Cup of Nations: Liverpool's Joel Matip among seven to snub tournament”, 20 December 2016, available at: https://www.bbc.com/sport/football/38385694 (accessed 12 January 2024)

(4) FIFA.com, FIFA/Coca-Cola World Ranking, Men's Ranking, 23 December 2021, available at: https://www.fifa.com/fifa-world-ranking/men (accessed 12 January 2024)