top of page

Колко добър беше 'Феномена' Роналдо

публикувано на 12 Май, 2024 | Четеш за 13 минути

Вече описахме и обсъдихме кариерите на доста изключителни и дори легендарни футболисти. Всички те са поставяни сред най-добрите играчи на своето време, най-добрите на своята позиция или най-добрите за своята страна. Футболистът на фокус днес е различен. Той не е сравняван само с подвизаващите се в същата зона на терена, само със сънародниците си или с играчите от своето поколение. Не, той е легенда сред

материал на

Иван Маслинков

легендите, част от класациите за най-добър футболист в историята и често е определян за най-големия талант, озарявал футболните терени. Той е Роналдо Луиш Назарио де Лима, известен още като 'Феномена' или просто Роналдо.

Въпреки че вече съм писал за едни най-впечатляващите играчи от края на миналия и началото на новия век, както и за своя личен любимец и номер едно Стивън Джерард, да се опиташ да опишеш кариерата и да дадеш оценка на Роналдо е някак трудно и специално. Как един прост фен да оцени подобаващо качествата на човек, дефинирал не само две десетилетия на играта и едно поколение футболисти, но и който промени ролята на централния нападател като цяло и нашите очаквания към футболистите, заемащи тази позиция.

 

Но нека все пак опитаме - колко добър беше Роналдо?

ronaldo-barcelona.jpg

 

 

 

 

 

Бразилският футболист бе един от първите завършени нападатели. Той притежаваше качествата на типичен голмайстор - завършващ удар, игра с глава, усет в наказателното поле и други. Всичко това в комбинация с уменията на 'втори' нападател и атакуващ халф - техника при владеенето на топката, точен пас и удар от дистанция, визия за изграждането на атаките и способност да намира пространство между линиите на защита  и полузащитата. Често се връща към халфовата линия, за да поеме топката и да насочи развитието на атаката, независимо дали чрез подаване или индивидуални действия.

 

Днес такъв тип нападатели са в основната на стила на игра на някои отбори (например Болоня) и са доста по-често срещани, но в средата на 90-те години на миналия век е трудно да посочим друг освен него. Най-близко се доближават сънародника му Ромарио и легендата Джордж Бест, но дори те не достигат неговата класа. А най-впечатляващото е, че той показва тези умения още от първите си минути в професионалния футбол, което бързо го превръща в звезда и любимец на публиката.

-     -     -

Кариерата му започва в Крузейро, след като е забелязан и препоръчан от великия голмайстор на бразилския национален отбор Жаирзиньо. Бързо успява да се издигне до първия отбор, като дебютира преди да е навършил 17 години - през 1993-та. В бразилското първенство изкарва само два сезона.  Представянето му е феноменално - 44 гола в 47 мача. Помага за спечелването на първата купа на Бразилия на отбора и интереса от Европа не закъснява.

 

Привлечен е в холандския гранд ПСВ Айндховен. Там отново изкарва само две години, нещо което ще се случва често в кариерата му, но резултатите са много повече от задоволителни - 54 гола в 57 мача и то при положение, че през втория сезон прекарва доста време с контузия в коляното (още един, този път неприятен рефрен през кариерата му) и взема участие само в 21 мача (19 гола в тях). С ПСВ успява да спечели веднъж купата на Нидерландия, преди да бъде продаден в Барселона за 19.5 милиона долара, с което е счупен рекорда за най-скъп трансфер.

thumbnail.jpg
thumbnail-hollywood-story.jpg

 

 

 

 

 

Договорът му с каталунския тим, според медиите, е за цели 8 години. Той обаче изпълнява само една година от него, но каква само - 47 гола в 49 мача, Купа на Краля, Суперкупа на Испания и Купата на носителите на Купи (турнирът на УЕФА, предшестващ Купата на УЕФА и Лига Европа). А черешката на тортата са наградите за най-добър футболист в света на ФИФА и Златната топка на Франс Футбол (взема Златната топка в средата на следващата кампания, което е края на 1997-ма година, а той вече не е футболист на каталунците), което го прави най-младия носител на призовете и до днес.

 

В Барселона, Роналдо изиграва вероятно най-силния сезон в кариерата си. Той е на върха на физическите си възможности и изглежда като футболист от друг свят, в сравнение с всички останали. Многократно отбелязва голове след индивидуални рейдове и преминава дори противниковите вратари преди да отбележи. Играта му е толкова впечатляваща, че само на 20 години е обявен за следващото величие във футбола и е сравняван с Пеле и Марадона. Каталунците са поразени от него и решават да му предложат нов по-доходоносен контракт още в средата на първия му сезон, като президентът на клуба Хосеп Луис Нунес дори обявява - 'Той е наш до живот'. Само ден по-късно сделката се разпада и новата обява е - 'Всичко свърши, Роналдо си тръгва'. Бразилецът е разказвал, че раздялата е дошла, след като предварително договорените условия са обсъдени от президента на Барселона с адвокати и определени за абсурдни.

Така през лятото на 1997 година рекордът за най-скъп футболист отново е счупен за Роналдо, този път от Интер Милано, който плаща клаузата му за разтрогване от 27 милиона долара. През първата си кампания в Италия той съвсем разцъфва в завършения нападател, на който всички се възхищават и до днес - започва да изпълнява дузпи, наказателни удари, да се включва по-активно в разиграванията и да прави асистенции. Продължава да е изключително впечатляващ и ефективен, като през първия си сезон записва 47 мача с 34 гола и и отново печели наградата за Най-добър играч на ФИФА. Втората му кампания в клуба (1998-1999 година) отново е добра, но има известни проблеми с контузии, които го ограничават до едва 19 мача (14 гола) в Серия А.

 

 

 

 

 

През това време Роналдо е не само част от националния отбор на Бразилия, но и голямата звезда и надежда на отбора. Той има златен медал от световното първенство през 1994, но не взима участие в нито един мач, защото е едва на 17 години.

 

На следващия Мондиал обаче, през лятото на 1998-ма година, вече е на върха и помага на Бразилия да достигне финал. Преди мача обаче му се случва една от най-страшните и необичайни ситуации в цялата му кариера. По-малко от 24 часа преди първия съдийски сигнал, той получава конвулсивен припадък. Състоянието му е притеснително и първоначално е изваден от състава, но впоследствие е върнат сред титулярите. Бразилците губят от домакина Франция с 0:3, а по време на мача той не прилича на себе си. Ситуацията предизвиква конспиративни теории - едни се чудят дали не е бил дрогиран, а други обсъждат дали не е бил принуден да играе въпреки състоянието си, но разследванията не откриват нищо. Все пак той печели наградата за най-добър играч на турнира за представянето си, а и сам казва, че е щастлив, защото (въпреки че е загубил купата) е спечелил друг трофей - живота си.

Нещата през следващите няколко години обаче продължават да не са леки. В началото на третия му сезон (21 октомври 1999 година) в Интер, разкъсва сухожилие в коляното и му се налага да се подложи на операция, като успява да се върне едва през април. Завръщането му обаче трае едва седем минути. Той отново контузва коляното, като този път напълно разкъсва сухожилието си, а физиотерапевтът описва травмата с думите 'капачката на коляното му буквално бе експлодирала'. Това го вади от терените за повече от 500 дни, пропуска цялата кампания 2000-2001 и се завръща през септември 2001 година. Възстановяването и връщането в кондиция обаче стават бавно и той записва едва 16 мача (7 гола) във всички турнири до лятото на 2002 година. Това е и последния му сезон в Интер Милано, където прекарва пет години, но реално играе редовно футбол само през първите две.

ronaldo-v-manunited.jpg

 

 

 

 

 

Истинското му завръщане се осъществява точно през лятото, на световното първенство в Япония и Южна Корея. Докато той е контузен, Бразилия играе непостоянно и трудно се класира за финалите, което ги поставя на 4-то място сред фаворитите, след Аржентина, Италия и Франция и наравно с Испания (8 към 1 шанс).

 

Със своя номер 9 в състава кариоките са напълно различен отбор. Роналдо извежда отбора до финала срещу Германия и този път не спира само до тук. Той отбелязва и двата гола за победата с 2:0 в най-важния мач, на най-важния турнир в кариерата си. Става голмайстор на турнира с 12 гола, като не успява да отбележи само в двубоя срещу Англия. Остава втори в надпреварата за най-добър играч на турнира, заради изключителното представяне на Оливър Кан на вратата на германския национален отбор. За сметка на това, в края на годината получава отново приза за Най-добър футболист на ФИФА и Златната топка, някъде там намира и най-разпознаваемия си прякор - Феномена.

След световното, Роналдо преминава от Интер в испанския колос Реал Мадрид. Той става част от проекта Галактикос на президента на клуба Флорентино Перес. Целта е събирането в Мадрид на множество от най-добрите (и най-популярните) футболисти с поне по един звезден трансфер всяко лято. Роналдо напълно отговаря на тези критерии и заиграва с имена като Зинедин Зидан, Луиш Фиго, Дейвид Бекъм и други. Играе четири сезона и половина за 'белия балет', като това е клуба, за който записва най-много мачове и голове в кариерата си - 177 мача със 104 гола. В Мадрид печели и първата си (и единствена) титла от клубно първенство - Ла лига през сезон 2002/03. Вдига и Интерконтиненталната купа през 2002 г. и Суперкупата на Испания през 2003 година, но с това трофеите се изчерпват.

 

Той се представя на високо ниво и е считан за най-добрия нападател в света, но първите 'Галактикос' на Перес са считани в известна степен за провал, заради липсата на трофеи, въпреки че от икономическа гледна точка правят Реал най-богатия отбор в света, заради огромната популярност на звездите в отбора.

14879546512929.jpg

 

 

 

 

С мондиала през 2002 година, започва втората част от кариерата на Роналдо, в която той е малко по-различен футболист. Продължава да е изключителен голмайстор, да притежава техника, усет, качествени удар и пас, добра скорост и контрол над топката. Той все още е топ нападател, вероятно най-добрият в света (със сигурност по-време на световното и през следващия сезон), но контузиите в дясното коляно са му отнели в голяма степен експлозивността, способността да дриблира на голяма скорост и да се обръща рязко, да прави множество рейдове между противниковите играчи в един мач. След Интер, той просто физически не успява да е на предходното ниво и това си проличава с годините, като започва да трупа и килограми (което му носи критики от последния му мениджър в Реал, Фабио Капело). Въпреки всичко, той е голмайстор номер едно на 'белия балет' във всеки един от четирите си пълни сезона, преди да бъде трансфериран в Милан през януари 2007-ма година.

 

За година и половина в Милан играе едва 20 мача (9 гола), защото през първия си цял сезон получава повторение на контузиите от Интер, но този път в лявото коляно. Договорът му изтича през лятото на 2008-ма година и не е подновен от клуба. След това се завръща в бразилското първенство, като подписва с Коринтианс. След повече от година извън терена, той се завръща в игра през март 2009-та. В бразилския гранд остава три сезона, но успява да играе по-редовно само през първия, защото продължава да е преследван от контузии, преди да признае, че е загубил битката с тялото си и да се откаже от футбола.

-      -      -

 

Ако гледаме само успехите и спечелените титли, то Роналдо би имал една много, много добра кариера, но едва ли бихме я нарекли феноменална. Не и в сравнение с трофеите на други велики футболисти, като Меси и Кристиано Роналдо. Той само веднъж вдига титла от национална футболна лига и не е печелил Шампионската лига. Но купите не са единственото, което прави от Луиш Назарио да Лима -  Феномена. Магията му с топка в краката е нещото, което кара треньори и футболисти от предните няколко поколения (например Жозе Моуриньо) да го определят като най-добрия футболист, когото са виждали на живо.

 

Роналдо, в своята върхова физическа форма, е идеалната комбинация от скорост, техника и сила. Той притежава всички качества необходими, за да е на върха на спорта и вероятно най-близко до определението идеалния футболист.

thumbnail.jpg
thumbnail.jpg

 

 

 

 

Това, което ми прави силно впечатление и ме кара да го уважавам още повече, години след края на кариерата му, е реакцията му на тежките контузии, които преживява. Не всеки футболист е способен да се възстанови от травми, изкарали го за повече от година от терена и отново да се представя на най-високото ниво.

 

Тук можем да направим паралел с историята на английската легенда Майкъл Оуен. И двамата пробиват в големия футбол като тийнейджъри, през 90-те години на миналия век и бързо стават звезди. Част от футболните им качества също са сходни - разчитат на експлозивна скорост и дрибъл, за да преодоляват противниците и да бележат. Другото, което ги обединява е, че получават тежки контузии и пропускат много време, точно когато са на върха. Травмите ги променят и отнемат част от способностите им на терена, най-вече изключителната скорост и резките завъртания с топка в краката. Роналдо може и да е позагубил някои умения, но му остават още много и продължава да е номер едно. Той успява да се приобщи към новите реалности на тялото си и да продължи да използва другите си качества до краен предел. Вече не се впуска в непрекъснати индивидуални рейдове, а участва в повече комбинации или играе на ръба на засадата. Не опитва да преодолява цялата защита и вратаря, а само да се освободи от противниците и да нанесе удар. Избира по-редки и по-точни моменти, в които да използва скоростта и повратливостта си, с което намалява шансовете за нови травми. Тези настройки му позволяват да продължи да бележи редовно и да играе на топ ниво още няколко години. Докато на другия полюс, след контузията си, Оуен вече никога не достига същото ниво и е по-близо до среден клас играч от Висшата лига, отколкото до това на футболна суперзвезда.

 

За мен, Роналдо е нападателят с най-силно силно влияние върху играта в последните 30 години. Съвременниците и наследниците му заявяват, че той е променил идеята какво представлява и се очаква от 'номер 9' на терена. Способността му да прави всичко с топка - от завършващи удари и игра с глава до бързи комбинации със съотборници и рейдове между противници, го превръща в пример и вдъхновение за следващите поколения. Той проправя път за нападатели като Тиери Анри, Златан Ибрахимович, Луис Суарез и Хари Кейн.

 

Влиянието му обаче се отразява на всички атакуващи футболисти, а не само на тези с подобен на него профил. Типични 'хищници' в наказателното поле (като Робърт Левандовски) полагат усилия да развият техническите си умения, за да могат да участват по-активно в отборната игра и да си създават сами положения, а не само да търсят позиция в наказателното поле. Просто очакванията и инструкциите към тях вече са различни, а това е наследството на Феномена. Той е това за позицията на нападателя, което са Меси и Кристиано Роналдо за крилата - както те промениха очакванията и ролята на външните полузащитници и нападатели в предходното десетилетие, така Роналдо промени по-рано функциите на типичния номер девет.

 

Затова, всеки път, когато гледаме Виктор Осимен или Хари Кейн да се връщат в по-задна позиция или да си търсят коридор (в който да поемат топката, за да се надиграват в противника и сами да си създадат ситуацията за гол), то ние гледаме малко от магията на Роналдо. Колкото да са добри и впечатляващи те, класата на Феномена си остава само негова, затова той остава най-завършеният нападател, а може би и футболист въобще, който някога сме гледали.

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Rate Us
Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Предишен
Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube

Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !

 

Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора

paper-texture-FUN-FACT.jpg

 FUN 
FACT

Георги Аспарухов има 18 мача и 19 гола в КЕШ и КНК с екипите на Левски и Ботев (Пд)

 

Освен това е голмайстор на КНК през 1963 г.

bottom of page