Шампионска лига - мечтата на Париж и Мбапе в сблъсък със страстта на Дортмунд
публикувано на 1 Май, 2024 | Четеш за 7 минути
Спечелването на Шампионската лига ще е мечтаният завършек на престоя на Килиан Мбапе при Пари Сен Жармен. Трофей на европейско ниво е това, което липсва на тима от френската столица и голямата му звезда. Те стигнаха до финала през 2020 година, но загубиха от Байерн Мюнхен и сега може би ще е последният шанс на Мбапе да занесе купата в Париж. Мотивацията им може
материал на
да е още по-голяма от реалната възможност да спечелят четири отличия през този сезон. Те вече си подсигуриха титлата от френската Лига 1 и спечелиха суперкупата на Франция, а им предстои и финал за националната купа срещу Лион.
На пътя им обаче стои тим, който има не по-малка нужда от спечелването на трофея. Борусия Дортмунд са само на два мача от третия си финал в Шампионска лига и няма да искат да изпуснат тази възможност. Отборът със сигурност желае да се реваншира на верните си фенове за изпуснатата в последния кръг на миналия сезон титла от Бундеслигата и за непостоянното си представяне през този. Спечелването на водещия европейски клубен турнир е идеалният начин.
В тази фаза на 'турнира на богатите' лесни двубои няма, но на пръв поглед ПСЖ имат известно предимство. Те са тимът, който се намира в по-добра форма - от 7-и ноември насам, те имат само една загуба в 32 мача (в първия четвъртфинален сблъсък срещу Барселона - 2:3). Дортмунд от своя страна грешат доста по-често - те имат една победа, един равен и 2 загуби в първенството през април, а и също загубиха първия си четвъртфинален мач в Шампионската лига (2:1 от Атлетико Мадрид). Освен това, двата отбора се срещнаха по-рано в груповата фаза на турнира и ПСЖ имаха предимство в онези двубои - 2:0 на своя стадион и 1:1 в Германия. Такъв резултат в предстоящите мачове ще ги изведе до финала.
По пътя на логиката, и на мен ми се струва по-вероятна победата на парижани. Добрата им форма, класата на състава им и отличния мениджър (който вече е вдигал купата на Шампионската лига), навеждат на мисли за подобен изход. Но въпреки това се надявам на равностойни двубои и Борусия да успее да продължи напред. Като неутрален фен, по отношение на последните 4 тима в турнира, бих се насладил на успех за аутсайдера, а жълто-черните определено са аутсайдери в компанията на тези отбори (Реал Мадрид, Байерн Мюнхен и ПСЖ). Но да заявим, че те нямат своите шансове би било просто невярно.
Въпреки че демонстрират непостоянство през целия сезон и показаха слабости и наскоро, играчите на Бурсия Дортмунд подобриха представянето си като цяло, след началото на новата година. В средата на кампанията те привлякоха двама нови помощници за мениджъра Един Терзич и взеха под наем футболистите Джейдън Санчо (Манчестър Юнайтед) и Ян Маатсен (Челси). Промените в тактическия подход и в състава, донесоха известен положителен ефект на терена, който най-ясно си личи от достигането до полуфинал в Шампионската лига. Тимът се опитва да играе атакуващ футбол, изграден върху притежание на топката и активна висока преса, нещо напълно в традициите на клуба от последните 10-15 години.
При настоящия мениджър най-често използваната подредба е 4-2-3-1, но през този се вижда и известна гъвкавост, като тактиката понякога се изменя с огледа противника. Терзич иска топката да се изнася с пасове на крак и атаките да преминават през центъра, като играещият добре с гръб към вратата нападател, най-често Никлас Фюлкруг, помага да се освободят пространства, за да се включат в разиграванията бързите крила. Не бих могъл да задълбая много повече в стратегиите и начина им на игра, защото през тази година съм наблюдавал най-вече мачовете им в Европа. Доколкото разбирам обаче те срещат проблеми в създаването на добри голови положения. Процентът им на успеваемост пред гола е добър, в сравнение с качеството и количеството на създадените ситуации. Друг проблем в мача им с ПСЖ може да се окаже преминаването от атака в защита. Дортмунд са добри в отнемането на топката в противникова половина, това е тяхно основно оръжие. Но когато те загубят топката в атака и контра-пресата им бъде преодоляна, високо изнесената им защити се затруднява с бързите противникови нападатели, точно с каквито разполагат парижани. Влияние за това оказва основният, но по-бавен, централен защитник Матс Хумелс, който разчита повече на позициониране отколкото на скорост, което изиграва лоша шега на отбора неведнъж.
Отборът все пак играе много стабилно в защита през тази кампания на Шампионската лига. Допуснали са само 4 гола, което ги поставя в групата отбори на първо място по този показател (ПСЖ са допуснали 13). Те са на първо място в турнира по възвърнати топки (435), по опити за отнемане на топката (472) и по спечелване на топката (89), а Матс Хумелс е номер едно по възстановени притежания на топката (99), което оправдава ролята му на титуляр.
В някои отношения подходите на двамата наставници си приличат. Луис Енрике също залага на стратегия основана на притежанието на топката и на бързото и връщане, след като бъде загубена, както подобава на наставник от школата на Барселона. При него обаче идеята и нуждата да се държи контрола над кълбото са издигната до обсебеност. Впечатляващо е колко бързо успя да придаде философията си на отбора, след като той е начело по-малко от година.
Прочети още 'Суперлигата - разбиване на монопола или на футбола?'
или пък
'Търси се наследник на Клоп или правилният избор за Ливърпул'
Играчите винаги са подредени във формация 4-3-3, която е много подходяща за неговия стил. И докато в това отношение Енрике изобщо не е гъвкав, той проявява доста повече креативност и вариативност в селектирането на състава и подхода по време на мач. Защото, за разлика от други мениджъри, испанецът е способен да използва владението и контрола на топката не само да налага темпото на мача и да атакува, а и като начин за изграждане на стабилна защита и игра на контраатака. Затова отбора на Барселона, в периода под ръководството на Луис Енрике, бе наричан от някои футболни хора най-контраатакуващият отбор в историята. Сега може да видим част от тези похвати да се прилагат от ПСЖ, но защитното владеене не ми се струва основният им план. Причината, е че то проработи в Барселона заради наличието на трима нападатели от възможно най-висока класа - Меси, Неймар и Суарез, които бяха оставени да организират и завършват атаките в голяма степен сами. В тима от френската столица само Мбапе е от това ниво в момента.
Парижани залагат на постепенно изграждане на атаките, притискане на противника в неговата половина, където техничните им и бързи играчи се възползват от всяко пространство, което им се отвори. Това притискане им помага да предизвикват и грешки на опонентите си, а също така да са в добра позиция за преса и контра-преса, когато все пак предадат владението на топката. Срещу Борусия ще е интересно да се види дали ще заложат изцяло на стандартния си подход, който работи срещу по-слабите френски отбори или противници, които са по склонни да предадат контрола, да се приберат и да чакат своя момент. Ако се опитат да примамят и без това играещият с агресивна преса отбор от Дортмунд, да се изтегли в преследване на топката, това може да даде възможност за пренасяне на играта с няколко по-бързи и директни паса към Мбапе, което може да му създаде празни пространства и шансове да се надиграва 1 на 1 със защитник. Стратегия, която Енрике е използвал и преди (най-често в Барселона) и която може да е много успешна, особено ако бързият французин се оказва често срещу далеч по-бавния Матс Хумелс.
Първият двубой ще ни даде по-ясна представа за плановете на отборите, но очаквам ПСЖ все пак да стигнат до финала. Надявам се да греша и да видим Борусия срещу победителя от другия полуфинал, но това ще е трудно за постигане. Мачовете им по-рано през сезона ни показа, че французите имат предимство. Все пак сблъсъкът няма да е лесен и за тях, а първият мач ще е в Дортмунд, където вярната и шумна публика може да даде крила на своите любимци, както го направи срещу Атлетико Мадрид. Успех у дома ще е решаващ за шансовете на 'жълто-черните'. Проблемът е, че Мбапе и компания ще са не по-малко мотивирани. Това може да е последният шанс на този парижанин да изпълни една от мечтите си и да донесе купата от Шампионска лига в родния си град и той със сигурност ще се постарае да не го изпусне.