2 автора х 3 избора = Що е То?

публикувано на 20 Октомври, 2023 | Четеш за 19 минути

Вие попаднахте на една доста интересна статия!

Всъщност това не е ясно все още, но поне по своя замисъл тя би трябвало да се окаже такава. Ето за какво иде реч:

в следващите редове ще прочетете колаборативното усилие на двама автори. Нашият главен редактор Владо Трифонов и Боби Вакарелски – читател на сайта и евентуален нов член на

Колаборация между

Владимир Трифонов

(главен редактор)

Борис Вакарелски

(читател)

нашия екип (оп, това беше вътрешна информация :))) Двамата ще споделят с вас своите топ 3 отбора от футболния свят, които са НАЙ-ИНТЕРЕСНИ за следене през сезон 2023/24. Мотивацията за всеки от изборите ще бъде разкрита в текста, а за да е още по-интересно – всеки ще даде и непосредственото си мнение за изборите на другия. Възможен е сблъсък на гледни точки или пък (не)очаквана синхронизация!

(настоящото интро на статията се пише преди да имаме съответните мнения/избори на пишещите, надяваме се заедно с вас да навлезем в този експеримент и да му се насладим!)

Правим и уточнението, че изказаните мнения и оценки са отражение на личните разбирания на авторите към момента на писане на материала. Не претендираме нито за максимална експертност, нито за обективност на написаното и всеки от вас е свободен да се съгласи или оспори ('в спора се ражда истината' ли беше...). Целта ни е да ви предоставим материал с 'душа', който да избяга поне донякъде от сухата реалност на фактологията и да сподели с вас начина и подхода към играта на Боби и Владо.

Боби #1: Рома

За никого не е тайна пристрастието ми към римския клуб и вече повече от 20 години следя изявите на отбора. 'Вълците' стартираха слабо сезона в Серия А, като до октомврийската пауза за националните отбори се намират в средата на класирането, с едва 11 точки от 8 изиграни мача. Едната победа над главния кандидат за изпадане през сезона Емполи (която не стопли никой фен на Рома, макар и с убедителния резултат 7:0), две равенства срещу Салернитана (2:2) на старта на сезона и 1:1 като гост на Торино в 5-ия кръг. Три загуби дойдоха от Верона и Милан с резултат 2:1 и в двете срещи, както и разочароващо 4:1 от Дженоа. В последните два кръга преди паузата, дойдоха и малко моменти на радост за феновете - бяха надиграни Фрозиноне с 2:0 и Каляри като гост с убедителното 1:4, което спаси поста на Моуриньо. Като цяло положението в играта на Рома не е розово и си личи, че нападенията на противниковите отбори вече научиха 'номерата' на Моуриньо и щаба му в защита и отборът не е допуснал гол единствено в срещите с опашкаря Емполи и Фрозиноне (който е пред Рома в класирането до момента на писането на тази статия).

В Лига Европа, Рома започна с победа над Шериф в Тираспол с 1:2, а след това 'думна' и 4-ка на Сервет, в група където се намира още и Славия Прага. С цялото ми уважение към съперниците - тази група ми се струва напълно преодолима, макар и в недоброто моментно състояние на отбора.

Това е трети сезон под ръководството на португалския мениджър, а тези които следят неговата кариера знаят, че в началото на третите сезони винаги нещо буксува в играта на отборите му. Отделно, той има още два мача наказание да не води отбора от пейката в Европа, заради ексцесиите след финала в Будапеща. Моуриньо получи безрезервна подкрепа от фенове и ръководство и се намираше в завидна позиция на комфорт, с която не могат да се похвалят много мениджъри, но ето че и неговото бетонирано място се разклати след редицата неуспешни мачове. Дали това няма да изиграе лоша шега на отбора предстои да разберем?

Прочети още 'Възход или Падение? Трети сезон на Рома под ръководството на Жозе Моуриньо'

или пък

'НАЙ-НЕПРИЯТНАТА работа във футбола'

Позитивното в представянето на 'римските вълци' към момента е 'отпушването' на Ромелу Лукаку с жълто-червената фланелка. 30-годишният белгиец веднага започна да бележи гол след гол още в първите срещи за новия си отбор и феновете очакват да продължи инерцията, която набра, с още голови представяния. От новите попълнения, Леандро Паредес също се вписа добре в постройката и засега изглежда адекватен заместник на Неманя Матич, като класата му си пролича още в първите срещи, но той все пак не е чужд на Стадио 'Олимпико', където вече има изиграни два сезона преди да бъде продаден в Русия.

Със завръщането на терена на капитана Лоренцо Пелегрини и Крис Смолинг, очаквам представянето на Рома да се стабилизира и в следващите няколко кръга да се завърнат в горната част на таблицата, с оглед и на не чак толкова тежката програма, но вече нищо не се знае след фиаското в Генуа.

Още е рано да се правят прогнози за крайното класиране за сезона, но според мен реалното място на отбора е 5-то или 6-то, като тайничко се надявам да се пребори и за 4-тото, но се съмнявам, защото битката за местата даващи право на участие в Шампионската лига е много ожесточена и с класни претенденти.

Интересните фактори, заради които си заслужава да се следи Рома, според мен са:

Дали Моуриньо ще продължи с дефанзивно ориентирания стил на игра или ще потърси промяна, тъй като вече два сезона не успява да класира Рома за Шампионската лига и дали ще успее да го направи през този сезон?

Как ще се представят новите попълнения през сезона, начело с Ромелу Лукаку и колко гола ще отбележи той?

Ще успее ли Рома да постигне високо класиране в Европа за пореден сезон?

Ще продължи ли Паоло Дибала с доброто си представяне за 'римските вълци', ако контузиите му позволят?

Отговорите на тези въпроси и куп други ни очакват през сезона.

Мнение на Владо:

Честно казано, на мен ми е малко тъпо за Рома. Те имат най-токсичния мениджър във футбола в момента, който отгоре на всичко навлиза в своята 3-та година на управление в клуба (тази в която разрушава каквото е останало и си тръгва със скандали). Имам големи съмнения вълкът да си е изменил нрава и очаквам подобно развитие...

В същото време, Рома се уреди с доста качествени попълнения това лято и това сякаш носи известна надежда. Ренато Санчес и Паредес в центъра, Лукаку + Сардар Азмун напред – потенциал има. Леко ме озадачава защо събраха цели 4(!) еднотипни нападателя на едно място, но както се казва – да видим!

Въпреки последния абзац, определено смятам че ще гледаме поредното 'специално' фиаско, в което всички други са виновни. Просто Моу отдавна не е за голям футбол (според мен) и отборите трябва да спрат да го назначават.

източник: https://www.youtube.com/watch?v=OJF0WtJsRos

Боби #2: Ливърпул

Другият европейски тим спечелил симпатиите ми през годините е Ливърпул. Пристрастията ми към този отбор датират още от финала на Шампионската лига през 2005-та година, когато 'мърсисайдци' успяха да се върнат в мача срещу Милан и да спечелят трофея след изоставане от 0:3 на полувремето. 'Червените' започнаха стремглаво сезона и в първите 8 кръга записаха цели 5 победи, две равенства и една загуба като гост на Тотнъм, около която се вдигна много шум, заради спорните съдийски отсъждания в мача.

След завършването на 5-то място през миналия сезон, отборът остана извън Шампионската лига и през този ще се подвизава в Лига Европа, където жребият отреди да стартира в група с отборите на Тулуза, Роял Унион СЖ и ЛАСК, като вече успя да надвие ЛАСК с 1:3 като гост Унион с 2:0 на Анфийлд. Както е очевидно, и тази група е преодолима за тимът от мърсисайд и не очаквам да има особени затруднения по пътя към следващата фаза. Дори отборът е фаворит на букмейкърите за спечелването на турнира, но въпросът е с каква сериозност ще бъде подходено в този турнир и дали Юрген Клоп ще успее да попълни колекцията си и с този трофей, който му убягна през 2016г. (още в началото на неговото командване в Ливърпул).

Факторите, на които ще обръщам внимание в клуба през сезона са:

Как ще се впишат в играта новите попълнения в халфовата линия Доминик Собослай, Алексис МакАлистър, Уатару Ендо и Раян Гравенберх и как ще се отрази на отбора раздялата с дългогодишните лидери на отбора и 'диригенти' в халфовата линия Фабиньо и Джордан Хендерсън?

Развитието в поливалентността, в позицията на Трент Александър-Арнолд. Виждаме, че Клоп започва да експериментира и с други играчи, като поставянето на Стефан Байчетич (който по презумция е вътрешен полузащитник) като десен бек срещу ЛАСК. Десният бек не е чужд и на Къртис Джоунс, чиято титулярна позиция също е в полузащитата. Точно там игра той и за Купата на лигата срещу Лестър ('Червените' продължават напред и в този турнир след зрелищно 3:1 на Анфийлд).

Ще успее ли Дарвин Нуньес да се превърне в желания централен нападател - голмайстор за отбора, като отбележи поне 20 гола в шампионата през сезона?

Ще продължи ли легендата на Клоп със спечелването на още трофеи и ще бъде ли концентрирана повече сила във втория турнир на УЕФА, или фокусът ще падне към спечелването на 'домашен' трофей?

Ще има ли сили Ливърпул да се бори докрай за първото място в класирането на Висшата лига, защото и Арсенал през миналия сезон стартира добре, но 'издъхнаха' в заключителната фаза на битката за титлата?

Това са основните въпроси, които са поставени пред клуба в обозримото бъдеще, а техните отговори ще разберем ако следим внимателно и този отбор.

Мнение на Владо:

Който ме познава знае, че съм ОГРОМЕН фен на Клоп! Страхотен човек (на първо място) и един от най-добрите мениджъри на съвремието ни. Защо споменавам това обаче – защото задачата, с която се е захванал никак не е лесна, а именно изграждане на втори шампионски отбор в червено. Би следвало да помним каква машина беше Ливърпул преди 2-3 години и поредните сезони с 90+ точки, финали в ШЛ и т.н... Тоест летвата е най-високата възможна! Клопо трябва да замени почти целия си отбор и отново да постигне (поне) същите успехи. От друга страна – едва ли някой ще му се сърди ако не успее, според мен той вече е легенда в клуба.

Да, за мен също са много интересни Ливърпул този сезон (тотален съвпадък с Боби) – най-вече искам да видя до каква степен ще се сработят всички 'елементи' на терена (демек играчи), понеже към момента изглежда леко тромава комуникацията между отделните линии и разбира се дали пък няма да грабнат Премиър Лийг, ей така 'от нищото' :)) Сериозен съм в това предположение, мисля че ги има предпоставките като качество и все още очаквам сериозно отстъпление от Сити (въпреки, че по нищо не изглежда то да предстои).

Боби #3: Нюкасъл

Нюкасъл не е от 'титулярните' ми любими отбори, но като фен на Висшата лига на Англия следя представянето на клуба вече доста години. Започнах да се интересувам от Нюкасъл още от гимназията - времето на великани като Алън Шийрър, Боби Робсън, Шей Гивън, Крейг Белами и други, в периода на ранните 2000-ни. Когато навлязох в по-зряла възраст пък, дойде периода на мениджъра Алан Пардю - в зората на 2010-те. Тогава с раирания екип се подвизаваха персонажи като Демба Ба, Папис Сисе, Хатем Бен Арфа, Йоан Кабай и др. Никога няма да забравя феноменалния прехвърлящ удар на Папис Сисе срещу Челси на Стамфорд Бридж в сезона, когато 'лондончани' дори станаха шампиони на Европа.

В наши дни трябва да се отбележи смяната на собствеността в клуба и с пристигането на арабските пари в клуба бяха привлечени класни играчи като Бруно Гимараеш, Кийрън Трипиър, Антъни Гордън, Сандро Тонали, Александър Исак, Ник Поуп... Няма как да не обърна внимание и на моя 'любимец' Жоелинтън, когото феновете на Нюкасъл наричат шеговито Джо Линтън. В началото си мислех, че това е най-големия флоп за централен нападател, който може да се купи за 40 милиона паунда, но се оказа, че човекът бил халф, а аз просто не съм знаел, но затова трябва да благодарим на Еди Хау.

Този сезон 'свраките' стартираха с 4 победи, един равен и 3 загуби в първенството и заемат 8-мото място в класирането, към момента на писане на статията. Поради високото си класиране през миналия сезон, Нюкасъл си извоюва и място в групите на Шампионската лига за пръв път от 19 години. Дебютната им среща бе гостуване на Милан и завърши 0-0, като може да се каже, че гостите измъкнаха точката и трябва да са доволни, с оглед на 'групата на смъртта', в която се намират. Втората среща пък беше празнично 4-1 на 'Сейнт Джемсис Парк', в т.нар. 'петролно дерби' срещу ПСЖ - така 'свраките' дадоха сериозна заявка за класиране напред. Като се има предвид, че Нюкасъл бе изтеглен от четвърта урна, евентуално продължаване напред в турнира би се считало за голям успех.

източник: https://www.youtube.com/watch?v=I1MpJJ4tfLY

Главните акценти, заради които си струва да следим Нюкасъл, според мен, са:

Как ще се представи отборът във Висшата лига и ще успее ли да затвърди доброто представяне от миналия сезон?

Израстването на таланта Антъни Гордън и как ще се развие той на високо ниво?

Как ще се адаптира Сандро Тонали към новия си отбор и първенството?

Ще се справи ли защитата с натиска на отборите от Висшата лига и колко 'сухи мрежи' ще запази Ник Поуп на вратата на 'свраките'? (Да, той ми е вратар на Фентъзито :))

Как ще бъдат разпределени силите на отбора у дома и в Европа? Разполага ли Нюкасъл с достатъчната дълбочина в състава си, за да се бори на няколко фронта (защото продължават напред и в Карабао къп след победата над Манчестър Сити) или ще трябва ли да се купуват още мултимилионни играчи през зимата?

Според мен това са основните въпроси, които стоят на дневен ред пред Еди Хау и момчетата му.

Мнение на Владо:

Нюкасъл направи квантов скок през миналия сезон и сякаш апетитът им се отвори твърде много, твърде бързо. Личи огромна нервност в отбора, след няколкото мача, в които не бяха постигани положителни резултати. Сякаш бързият успех от миналата година задължава продължаване на тази траектория и едва-ли-не гонене на титлата тази година... Но процесът няма как да се прескочи (така си мисля) и всички в клуба трябва да приемат годината на застой и може би леко отстъпление, откъм резултати.

Друга тема е поведението на 'свраките' на трансферния пазар, където ходовете са много прецизни и последователни. Честно казано, трудно би могло да се харчат пари по по-разумен начин (в контекста на ситуацията). В клуба пристигат млади играчи, които вече са се доказали по един или друг начин и чиито потенциал е огромен.

Но както казах и по-горе: the name of the game is patience!

- - -

Владо #1: Брайтън

Отборът от южния бряг е 'в устите' на всички (следящи футбола) през последните около 12 месеца и то по правилните причини! Ако пък не сте сигурни какво имам предвид, можете да се почувствате футболни лаици :)))

Аз следя по-сериозно Брайтън още от началото на периода на Потър като треньор, защото тогава усетих зародиша на нещо дръзко и интересно. Разбира се, че имаше 99 начина всичко да рухне и да не станем свидетели на този възход, но пък ето че нещата поеха по идеалния път и имаме тази най-изящна футболна пепеляшка (простете метафората ^^), която не се съобразява с никой и нищо, и държи да си играе играта, без значение от името на отбора отсреща. Мога да цитирам успехи и факти, но смятам че повечето от вас ги знаят (или могат да ги проверят), а и бих искал да насоча вниманието в малко по-различна посока – как създаваш нещо такова въобще?!?

Брайтън беше среден към слаб отбор, който към момента (!) има общо 10 сезона в елитната дивизия на английския футбол, 6 или 7 от които реално са между 2015-16 и сегашния момент. Как и защо хората от ръководството са дръзнали въобще да не се съобразят с ролята на 'слабак', който трябва да се страхува от останалите и да 'бърка бетон', надявайки се да изкопчи нещо на контраатака... Ами това стана с идването на Потър! Явно визията на този човек е заразила директорите, или пък те вече са имали идеята да тръгнат по този път и са намерили точния човек за проекта. Вярата в процеса и инатът (в най-добрия смисъл на думата) обаче позволиха да се премине през много тежките първи 2 години, без отказ от 'безумната' идея за владеене на топката и темпото, дори с цената на много риск. Защото този риск се оказваше фатален много пъти през тези 2 години – отборът се прибираше с 'пълна кошница' след срещи с добре пресиращи отбори, или като следствие от грешки в разиграването, или поради прекалено многото пропуснати положения.... Но 'чайките' продължиха да настояват, а останалото, както се казва, е история.

И защо все пак да ги гледаме – заради безпрецедентно наглия стил, който е издигнал в култ притежанието на топката, но не безцелното такова. Всички интересни елементи от играта на 'чайките' може би биха чудесна основа за цяла отделна статия, която обаче не пиша в момента.... Аз лично очаквам по-внимателно отношение + сериозно разузнаване от всички отбори спрямо Брайтън и в резултат доста по-трудни мачове за тях през този сезон.

Интересно ми е как Де Дзерби ще променя 'финните настройки' на отбора си, за да се справя с новите трудности и докъде всъщност ще я докара през сезона (едва ли топ 6 е реално като амбиция, но да видим). Също ми е интересно да видя доколко тактическите похвати ще се окажат ключови за справяне със съперниците и съответно индивидуални проблясъци всъщност ще носят головете (засега виждам тревожно голямо количество от второто).

Мнение на Боби:

С Висшата лига съм по-'на ти' и смятам, че имам обективна преценка върху състояниято и поведението на английските отбори в Европа и у дома. След изиграването на 8 кръга в лигата до октомврийската пауза, Брайтън заема 6-тото място в класирането с 5 победи, 1 равенство и 2 загуби. Този сезон отборът има възможността да се състезава и в Лига Европа, като до момента допусна една загуба от АЕК с 2:3 и записа равен 2:2 в Марсилия. В предварителната група на 'чайките' е още отборът на Аякс, група която аз бих определил като такава 'на смъртта' за Лига Европа.

Революцията, която наложи Роберто Де Дзерби в Брайтън си личи вече в неговия втори сезон и смятам, че той прави чудеса начело на отбора. 'Чайките' налагат стил на игра, в който обичат те да диктуват темпото и играта и да владеят топката, доколкото съперникът им позволява. Добре експлоатират празните пространства между линиите на съперниците и умело използват силните индивидуални качества на играчите си.

Смятам, че Брайтън си струва за наблюдаване, за да се види:

дали през този сезон ще бъде надградено над представянето през миналия и дали евентуално може да бъде атакувано класиране в Шампионската лига?

Ще израстнат ли индивидуално играчи като Каору Митома, Еван Фъргюсън, Жоао Педро, Ансу Фати и Первис Еступинян? Струва ми се, че любимецът на Владо Махмуд Дахуд няма да има толкова важна роля в отбора или поне така тръгва сезона за него.

Как ще бъдат разпределени силите в Европа и домашните турнири и дали да очакваме нещо повече от достойно представяне - предстои да разберем!

Прочети още 'По пътя към титлата - правилно ли се е насочил Арсенал'

или пък

'Състоянието на фена'

Владо #2: Байер Леверкузен

Паралела между моите избор #1 и #2 е с дебела двойна линия! Очевидно, подбудите и аргументите ми се същите – Леверкузен също играе много модерен и грамотен футбол, притежава качество във всички линии на състава и един от най-горещите млади мениджъри на континента.

Признавам, не съм следил изкъсо 'аспирините' през миналия сезон, с изключение на някои дербита и финалните фази на 'Лига Европа'. Нишката на ясната идея и качественото й приложение обаче прозира все повече, а всеобщото мнение поставя отбора като най-сериозния конкурент на Байерн през този сезон. Дори само горното твърдение си струва повдигането на поне една вежда (поздрави за татко Карло :)))

Какво и защо ще гледам?

Отново стил с бързо и качествено разиграване, основно по земя. Стремеж да се 'отварят' съперниците с много движение и проактивно владеене на събитията. Шаби Алонсо има всичкия авторитет на света и достатъчно големи топки, за да изложи и вмени виждането си в играчите, а те да прилагат (все по-успешно) идеите му.

Акцентирам и върху много сериозната и последователна трансферна политика – отбора напусна Муса Диаби (Астън В, 55 млн евро), а бяха привлечени редица силни единици, все спрямо игровата визия и планове на Алонсо. Ще направя кратко резюме на интересните хора:

трима много високи и здрави централни защитници (Тапсоба, Та, Кусуну), всеки от които играе доста добре с крака и разиграва с много умение

Гранит Джака (!) и Паласиос като основни в центъра – биткаджии, които отново могат да 'раздават' топката доста добре

Алекс Грималдо (халф-бек вляво, нов) и Жереми Фримпонг (халф-бек вдясно) – много остри и комбинативни дрибльори, от които ще идват много от опасностите за съперниците на Байер

Флориан Вирц – едно от децата-чудо на немския футбол, което се развива много плавно и правилно, според мен. Човекът е изчезваща порода в съвременния футбол – почти класическа 10-ка! Отново много умел с топката в крака, добро око за паса и супер пласиране, но най-важното – имащ доверието на Алонсо да играе по целия фронт на атаката и да открива и експлоатира слабостите на съперника по този начин

Виктор Бонифас – също новопривлечен, мощен централен нападател, който обаче не е 'дърво' с топка в крака. При малко повече комбинативност (или не-егоизъм) от негова страна, съм сигурен че головете на отбора могат сериозно да се увеличат вследствие от негови (евентуални) адекватни отигравания. Конкуренция пък му е позабравеният Патрик Шик (контузен към момента).

Мнение на Боби:

Наблюденията ми върху играта на Леверкузен не са толкова задълбочени, но забелязвам градация в отбора под ръководството на Чаби Алонсо, съдейки по резултатите. Към момента отборът е на върха в класирането на Бундеслигата, като записа 6 победи и един равен от старта на кампанията. В Лига Европа са в една група с отборите на Карабах, Молде и Хакен и не виждам как биха имали проблем с излизането от нея.

Ще ми е интересно да ги наблюдавам през сезона, за да видя:

Как се представя Чаби Алонсо (когото много харесвах като играч) като треньор? Очаквам отбора да разгърне максимално потенциала си под негово ръководство и смятам че пикът на това представяне трябва да дойде през този сезон.

Дали ще имат сили да се борят за титлата в Бундеслигата?

Колко напред могат да стигнат в Лига Европа, след като предишния сезон бяха 'излъгани' от Рома на Жозе Моуриньо на полуфинала (с общ резултат 1:0). Ще могат ли този сезон да надградят над това представяне?

Владо #3: Унион Берлин

Тук 'счупвам' траекторията и посочвам симпатягите почти единствено на база емоция и умиление! Историята на този клуб, единството му с привържениците и перипетиите, през които е преминал са все уникални черти, обрисуващи истинска футболка приказка (явно днес съм на такъв тип метафори). Колегата Кристиян Иванов съвсем скоро посвети цяла, подробна статия на берлинчани – вижте я, ако ви е любопитно.

Няма да си кривя душата – 'железните' не предлагат нищо обаятелно или магнетично като футбол. В най-добрите немски традиции, Унион опитва да играе просто и правилно, да се възползва от шансовете си и да е 'труден за счупване' в защита. Удивителното е, че в течение на вече няколко сезона им се получава, а венеца на усилията бе 4-тото място миналия сезон, вследствие на което само преди дни момчетата от 'лесничейството' изиграха първия си мач в ШЛ (на гости на митичния 'Сантиаго Бернабеу')!

Друг интересен факт – през последното лято в отбора дойдоха няколко от т.нар. 'познати' имена: Брендан Аарънсън (от Лийдс), Робин Госенс (от Интер), Давид Фофана (от Челси), Диого Лейте (от Порто), Леонардо Бонучи (знаете-от-къде). Любопитно е за мен как точно, тези вече доказани играчи със сериозни визитки, ще се впишат в прагматиката на Урс Фишер. И дали пък няма да се поразбърка 'химията' вътре в отбора.

Мнение на Боби:

Ако трябва да съм честен, фокусът ми върху немската Бундеслига е върху водещите отбори през последните години - Байерн, Борусия Дортмунд, РБ Лайпциг, Леверкузен, Айнтрахт и Борусия Мьонхенгладбах. Но ето че през миналия сезон още един отбор се намеси в битката за челните позиции и това е берлинският Унион. Познанията ми за този клуб са главно от престоя в клуба на българският треньор Георги Василев-Гочето, който изведе тима до финал за купата на страната и промоция във втора Бундеслига, в началото на новия век.

В наши дни 'берлинчани' изживяват своя футболен ренесанс под ръководството на треньора Урс Фишер, с когото не само че успяха да спечелят промоция в първа Бундеслига, но и през този сезон ще се състезават в Шампионската лига, след паметното класиране на четвърто място през миналия.

За мен интересното около отбора през този сезон ще бъде:

дали 'железните' ще успеят да затвърдят силното представяне от миналия сезон в Бундеслигата или това е било моментно явление?
Как ще се представи отборът в Шампионската лига, където е в една предварителна група с тимовете на Наполи, Реал Мадрид и Брага? От отбора не се очакват чудеса и затова могат да си позволят да играят без напрежение, но в конкуренцията на колоси като Реал и Наполи аз не очаквам изненади.