Колко добър беше Стивън Джерард?
публикувано на 29 Януари, 2022 | Четеш за 12 минути
На 12 декември, 2021 година легендата на Ливърпул за пръв път се изправи срещу любимия си клуб. Разбира се, не като футболист, а в ролята на мениджър на Астън Вила, но това изглежда като един от важните моменти в професионалния му живот. Това ме накара да се замисля за значимите моменти и кариерата му като цяло.
материал на
Затова нека си зададем въпроса „Колко добър беше Стивън Джерард“ и да видим до къде ще ни отведе това.
Джерард прекарва почти цялото си време като активен футболист в клуба, в който започва и на който се превръща в един от символите – Ливърпул. За годините си в отбора той печели 9 трофея и се нарежда до най-великите играчи в историята на мърсисайдци. Завоюва си и място в националния отбор на Англия, на който дори става капитан. Той е признат от съвременниците си за един от най-добрите футболисти на своето поколение и един от най-добрите халфове в историята на английския футбол. Заради позицията си на терена, начина на игра и развоя на кариерата си, Джерард често е сравняван с другите двама водещи английски централни полузащитници от този период – Пол Скоулс и Франк Лампард.
Той играе като централен халф, но заради многообразните си качества се е подвизавал и на много други позиции - като атакуващ полузащитник, дясно крило, десен бек и дефанзивен полузащитник. Борбен, енергичен и с отличен поглед върху играта, англичанинът, все пак, пасва най-добре като централен полузащитник, където може да влияе както в нападение, така и в защита. Притежава силен и точен удар, което му помага да отбележи множество красиви и решителни голове от дистанция. Като цяло е един от ефективните пред гола полузащитници и повече от един сезон е основния голмайстор на Ливърпул.
Освен с попаденията си, той се отчита с множество голови подавания, негова запазена марка са дългите извеждащи пасове. В най-добрите си години сформира изключително партньорство в атака с Фернандо Торес, което издига и двамата до най-добрите играчи в света. Тези умения му носят множество успехи, но така и не стига до най-дълго чакания и желан трофей от всички фенове на червените – титла от Висшата лига. Това е едно от най-забележителните неща във футболната му история. Той не само е големият герой за своя отбор, но повече от веднъж е бил човекът, допуснал фатални грешки, коствали точки и трофеи на любимия му клуб. Въпреки това обаче винаги е успявал да се вдигне и да поведе съотборниците напред.
Mr. Phillip Chambers (https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Liverpool_footballer_Steven_Gerrard.jpg), „Liverpool footballer Steven Gerrard“, https://creativecommons.org/licenses/by-sa/2.5/legalcode
Стивън Джерард започва да тренира в академията на Ливърпул когато е на 9 години, а първият си професионален контракт с клуба подписва на седемнадесет - през 1997 година. В първата от трите си автобиографии, той разказва, че е имало голям шанс това да не се случи, след като е пострадал при инцидент с градинска вила. Тогава инструмента се е забил в палеца на десния му крак и лекарят е обмислял дали да не отреже пръста му. От процедурата го спасяват баща му и легендата на Ливърпул Стив Хайуей (тогава директор на академията на клуба).
Друг интересен момент от началото на кариерата му са пробите, които изкарва в редица отбори, сред които е големият противник на червените от мърсисайд - Манчестър Юнайтед. В автобиографията си Джерард твърди, че това е било необходим ход, за да накара Ливърпул да му предложат договор.
След подписването на първият професионален контракт, нещата за него започват да се развиват много бързо. Прави своя дебют в края на 1998 година, като изиграва 13 мача до края на сезона, замествайки контузения капитан Джейми Реднап в центъра, а от следващият сезон вече е сред основните играчи. През втората си година в първия отбор участва в 31 мача (29 от които във Висшата лига) и отбелязва първия си гол в мач срещу Шефилд Уензди (завършил 4-1 в полза на мърсисайдци).
През сезон 2000-2001 (с Жерар Улие начело) печели и първите си трофеи с отбора, като е сред най-важните играчи за требъла от купи – Купа на футболната асоциация, Купа на лигата и Купата на УЕФА. Освен това записва името си и сред голмайсторите в последния от трите финала. Успехите продължават със спечелването на Суперкупата на Англия (Къмюнити Шийлд) и на Суперкупата на УЕФА следващата година. След това е издигнат до ролята на капитан на отбора през 2003 г. (едва на 23 години), на мястото на Сами Хюпия. По-това време Джерард вече е оценяван като един от най-проспериращите халфове в света и интересът на водещите отбори е голям. Въпреки че не е доволен от развитието на тима и разглежда възможностите пред себе си, той все пак подписва нов договор с Ливърпул. Верността към любимия клуб го превръща в идол на феновете и му носи най-големия професионален успех през 2005 година.
Тогава, вече под ръководството на Рафа Бенитес (заменил Жерар Улие през 2004 г.), Ливърпул печели най-значимият трофей в европейския клубен футбол – Шампионската лига, а Стивън Джерард е героят на отбора. Във Висшата лига отборът е неубедителен и остава на пето място (извън местата за класиране в Шампионската лига за следващия сезон), но на европейската сцена непримиримостта на футболистите дава резултат. Макар и трудно, те излизат от групите след решителен мач с гръцкия Олимпиакос. Червените печелят с 3-1 и се класират напред, след прекрасен гол от воле на Джерард в 86-та минута. Точките на двата отбора са равни (по 10), но мърсисайдци имат предимство в головата разлика в преките двубои (губят в Гърция с 1-0). Така капитанът класира отбора си напред, но това няма да е последната му решителна изява в състезанието. Ливърпул достига финала, след победи над Байер Леверкузен (резултат 6-2 общо от двата мача), Ювентус (с общ резултат 2-1) и с много трудна победа с 1-0 над Челси. Финалът срещу великия Милан обаче е това, което прави това издание на турнира наистина специално.
Големият мач е в Истанбул и Милан изиграват едно от най-добрите първи полувремена във финален мач изобщо. За 45 минути те изглеждат като безспорно по-добрият отбор, напълно доминират над англичаните и повеждат с 3:0. Футболистите на италианския тим обаче допускат една голяма грешка – решават, че мачът е приключил още на полувремето. Историите от вечерта разказват, че играчите започнали да празнуват победата още на почивката, като Гатузо дори отворил шампанското. Независимо дали тези истории са истина или просто легенда, едно е сигурно - второто полувреме протича доста различно от първото. Ливърпул не са се отказали и се хвърлят да се борят за обрат. Поведени от гол с глава на Джерард, те отбелязват 3 пъти от 54-та минута до 60-та и изравняват, като капитанът печели и дузпа за третия гол. Мачът стига до дузпи и Ливърпул печели петия си трофей от Шампионската лига, а Джерард е големият герой за отбора си.
През следващите две години успехите в купите продължават.
Червените от мърсисайд печелят Купата на футболната асоциация през 2006, а Джерард отново е героят на финалния мач. Срещата прилича много на финала за Шампионската лига от предната година - отново завършва 3-3 и Ливърпул печели след изпълнение на дузпи. Капитанът на червените е човекът, който издърпва тима до равенство, след като бележи два гола през второто полувреме (в 54-та минута за 2:2 и в 91-та за 3:3), а след това вкарва и една от дузпите. Като признание за играта и влиянието му върху развоя на събитията, мачът е известен като „Финалът на Джерард“ и е признат за един от най-добрите мачове в историята на турнира. Година по-късно (през сезон 2006-2007) Ливърпул отново достига до финал в Шампионската лига и отново срещу Милан, но този път губи с 2-1 в редовното време.
Периодът между 2004 и 2010 година е най-силният в кариерата на Джерард и той е сред най-добрите футболисти в света. Това обаче не е достатъчно тимът му да е сред претендентите за титлата. Представянето на Ливърпул в първенството продължава да е непостоянно, въпреки че се подобрява след привличането на Фернандо Торес преди сезон 2007-2008. Двамата изграждат страхотно партньорство в нападение, благодарение на което Ливърпул се бори до последно за титлата през футболната 2008-2009, но отново остава след Манчестър Юнайтед (4 точки разлика).
През следващите години Джерард се променя като футболист и от атакуващ полузащитник постепенно започва да изпълнява повече дефанзивни функции. Това се налага заради контузиите, които го преследват две години (2010-2012) и от напредващата му възраст. Промяната му позволява да продължи да участва в повечето срещи на отбора и да помага за контрола над играта. Това, заедно с привличането на редица по-млади и талантливи футболисти като Филипе Коутиньо, Рахим Стърлинг, Даниел Стъридж и най-вече Луис Суарез, дава шанс на великия капитан на червените да е част от състав, който се бори за титлата през сезон 2013-2014. Ливърпул водят в класирането през голяма част от сезона, но грешки в две от последните три срещи, позволяват на Манчестър Сити да ги задмине и червените остават втори на 2 точки. Джерард - капитанът на отбора, лидерът, големият любимец на феновете, е човекът, който прави решителната грешка. В мача срещу Челси (при резултат 0:0 в края на първото полувреме) той се спъва и подарява топката на Демба Ба, който не греши, останал сам срещу вратаря на Ливърпул. Това е най-лошият момент в кариерата на Стиви Джи, както той сам споделя в третата си автобиография. Там разказва, че след мача е имал нужда да се отдели от всичко и е заминал за малко само със съпругата и мениджъра си, без да си вдига телефона. Периодът след грешката определя като трите най-лоши месеца в живота си.
Джерард остава само още един сезон в Ливърпул, в който отбора не впечатлява (след сериозни промени в състава). Завършват едва 6-ти в първенството и отпадат още в групите на Шампионската лига. Той все пак става голмайстор на тима с 13 гола. В книгата си разказва, че е взел решението да напусне червените след разговор с мениджъра Брендън Роджърс. В него Роджърс споделя, че заради възрастта на Джерард, ще трябва да разпределят внимателно времето му на терена. Това, оставянето му на резервната скамейка по-време на мача с Реал Мадрид от Шампионската лига и забавянето на предложението за нов контакт, го карат да се замисли дали все още може да е полезен на отбора и го убеждават да продължи в друг клуб, след края на сезона, защото все още няма желание да се отказва.
Така, след 710 мача и 185 гола за Ливърпул, през лятото взема решение да продължи кариерата си в Америка, където играе две години за Лос Анджелис Галакси, преди да се откаже от активната си футболна кариера и да се насочи към мениджърската професия.
- - -
Освен за Ливърпул, Джерард играе 14 години и за националния тим на Англия. За това време той участва в 114 мача и бележи 21 гола, първият от които срещу Германия при победа с 5-1 в квалификация за Световното през 2002 година. Част е от така нареченото „Златно поколение“ на Англия и е в селекцията за 3 европейски и 3 световни първенства.
'Лъвовете' обаче не отговарят на големите очаквания и не постигат нещо повече от четвъртфинали на двете състезания. През годините, футболните специалисти обсъждат разликата в нивото му на игра за Ливърпул и за Англия. Почти универсално е заключението, че селекционерите на националния отбор така и не успяват да използват до край уменията на Джерард. В голяма степен това се приписва на факта, че играе заедно с други централни халфове със сходни качества като Пол Скоулс и Франк Лампард, заради което трябва да изпълнява задачи, с които не е свикнал в клубния си тим. Всъщност играта и на тримата, макар и на добро ниво, не е като това, което се очаква от едно „златно поколение“.
И така, след като разгледахме кариерата му - колко добър беше Стивън Джерард?
Да отговоря обективно на този въпрос ми е малко трудно, защото Джерард е моят любим футболист. Лично оценявам качествата му на най-високо ниво и смятам, че може да бъде поставен наравно с (а дори и над) най-добрите полузащитници в историята на футбола. Неговите работоспособност, енергичност и сила, в комбинация с невероятните удар и пас го правят идеален за участие едновременно в защитната и атакуващата част от спорта. Това се доказва от еволюцията му на футболист през кариерата му - от човек на който се разчита за голове и асистенции, когато е на върха на физическата си сила, той се превръща в един от най-качествените опорни полузащитници в късните си години. В този късен етап знанията, опитът и изключителният поглед над играта му позволяват да контролира темпото и да разчита ходовете на противника, което го прави незаменим, въпреки загубата на скорост и техника. Дори тогава обаче продължава да бележи и е третият най-добър голмайстор на Ливърпул в година, когато играе като дефанзивен полузащитник и е на възраст между 33-34 години (нареждайки се пред футболисти като Филипе Коутиньо и Рахим Стърлинг).
Което го издига над останалите футболисти обаче, според мен, са лидерските му качества. Лично аз рядко съм виждал друг футболист така да умее да вземе контрол над един мач и да поведе съотборниците си да играят по-добре (може би Меси и Кристиано Роналдо в най-добрите си години). Той умее да заразява съотборниците си с желание за борба и победа и това си проличава най-силно в големите финали, които печели с Ливърпул. Наследникът му при червените - Джордън Хендерсън го определя като „вероятно най-добрият футболист, който страната ни (Англия) е виждала – не просто като играч, но и като капитан и лидер“.
Точно голямото му влияние на терена е това, което го отделя в сравнението със съотборниците му в националният отбор Скоулс и Лампард. Всеки от тях е изключителен играч и притежава качества, които да го отличат. Скоулс е един от най-добрите плеймейкъри в историята, а Лампард е уникален голмайстор от халфовата линия. Обективно погледнато, Скоулс вероятно е най-високо ценения от тях, защото освен в изграждането на играта, е добър и в отбелязването на голове. Спечелените трофеи и оценките на футболната общност го показват. Показателно е мнението на настоящия селекционер на английския национален тим Гарет Саутгейт от интервю през 2017 година, където казва, че Скоулс е от нивото топ футболисти, което се достига рядко, докато Джерард и Лампард са много добри футболисти, но все пак не колкото легендата на Манчестър Юнайтед.
Но за мен, това че Джерард постига успехите с по-слаб състав около себе си е още едно доказателство за неговите качества. Макар Лампард да е отбелязал повече голове, а талантът на Скоулс да е донесъл повече трофеи, виждам Джерард като най-завършеният играч от тримата, заради уменията в защита и огромното влияние в съблекалнята и на терена. Качествата му на лидер го направиха капитан на Ливърпул, капитан на английския национален тим и го издигат от един от най-добрите на неговото поколение до един от най-великите халфове в историята.
хареса ли ти статията ?
'последвай' автора !
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Георги Аспарухов има 18 мача и 19 гола в КЕШ и КНК с екипите на Левски и Ботев (Пд)
Освен това е голмайстор на КНК през 1963 г.