Месецът, в който Африка ще бъде футбол или Купа на африканските нации 2021 (преглед на групи „D” и „E”)

публикувано на 12 Януари, 2022 | Четеш за 24 минути

С настоящия материал продължаваме представянето на участниците в започналия турнир за Купата на африканските нации и преминаваме към група “D”, в която за водач жребият определя Египет.

материал на

Лъчезар Петров

„Фараоните“ нямат кой знае какви успехи на световни футболни финали, защото успяват да се класират само три пъти и никога не са преминавали предварителната група (на първото си участие, в Италия през 1934 г., са на 1/8 финал, но тогава самият турнир започва оттам; египтяните все пак остават в историята като първия отбор извън Америка и Европа, участвал на световно). На Купата на африканските нации историята е съвсем различна, защото Египет печели още първия турнир през 1957 година и исторически е най-успешния тим в надпреварата с общо 25 участия и рекордните 7 титли (последната през 2010 година). Освен това сред постиженията на „Фараоните“ фигурират още две втори, три трети и три четвърти места, или общо 15 завършвания в Топ 4 на турнира. Както се вижда дори от тази основна статистическа справка, отборът от Страната на пирамидите има силни традиции в КАН и затова е считан за един от фаворитите и на предстоящия турнир.

Що се касае до възможностите на настоящия състав, то те изглеждат сериозни, въпреки неудачното представяне на Мондиала в Русия и на домакинския КАН през 2019 година. Именно слабите изяви по руските терени (3 загуби в 3 мача и 2:6 голова разлика) предопределят уволнението на треньора Ектор Купер, а достигането само до 1/8 финал на домакинския КАН води до уволнението на следващия, Хавиер Агире.

От 8 септември 2021 г. селекционер на Египет е поредното доказано име, Карлос Кейрош и именно на него се пада трудната задача да продължи подмладяването на отбора, който на световното първенство е с четвърта най-висока средна възраст (точно 29 години (1)), и е олицетворяван колкото от суперзвездата Мохамед Салах, толкова и от 45-годишния вратар Есам ел Хадари. Разликата в класата на Салах и останалите му съотборници е в основата на, поне според мен, недотам вярното схващане, че „Египет е един Салах и нищо повече“. Лидерът на Ливърпул безспорно е най-силният играч на този отбор, но по-внимателно вглеждане в състава показва, че Кейрош разполага със силни футболисти на много други постове.

На вратата, след отказването от националния отбор на легендата Ел Хадари, като титуляр се утвърждава 33-годишният Мохамед ел Шенави, играещ за Ал Ахли - най-силния египетски клубен отбор. В защитата, най-силната линия в тима от доста време насам, впечатление прави високият 1,94 м. централен бранител Ахмед Хегази (Ал Итихад Джеда) и Махмуд Хамди (26-годишен бранител на Замалек, едно от новите имена, налаган в процеса по подмладяване). Друг стабилен играч е левия бек Айман Ашраф, който също се състезава в местния властелин Ал Ахли. В средата на терена играта на „Фараоните“ до голяма степен ще зависи от играча на Арсенал Мохамед ел Нени, който може и да не получава шансове за изява в тима от Северен Лондон, но е несменяем титуляр в представителния отбор на страната си. Други двама души, представящи се на добро ниво в центъра, са опитните Абдала ел Сайд (Пирамидс) и Амр ел Солия (Ал Ахли), както и младият, 24-годишен Рамадан Собхи (Пирамидс, но с периоди в Стоук Сити и Хъдърсфийлд).

В нападение всички погледи ще са вперени в капитана Мохамед Салах и 103-милионната държава ще се надява десетката на Ливърпул да увеличи головата си сметка за националния отбор, която се равнява на 45 гола в 74 мача. Салах ще бъде дейно подпомаган от играча на Астън Вила Махмуд Ахмед Ибрахим Хасан, познат просто като Трезеге (по името на бившия френски национал Давид Трезеге) и от централния нападател на Галатасарай Мостафа Мохамед. Техниката и остротата на Трезеге могат да допринесат много за разнообразието на Египет по фланговете, а от Мохамед, който е типична „деветка“ (висок, силен във въздуха и с гръб към вратата), ще се очаква да завършва атаките (заедно със Салах, разбира се). Шанс за изява може да получи и 22-годишният Омар Мармуш от Щутгарт – също ново име и бъдеща надежда на египетския футбол.

През последните две години и половина „Фараоните“ сменят поколенията и в този смисъл логично липсват играчи като Ахмед Фати (136 мача за националния отбор), Али Габр, Ахмед ел Мохамади, Мохамед Абдел Шафи, Тарек Хамед и Маруан Мохсен. Въпреки че сегашният състав е отбор в преход, традициите, опитният наставник и формата на Салах поставят Египет сред фаворитите за спечелване на турнира, а отпадане преди ¼ финал ще се приеме за пълен провал.

Пътят на Египет на турнира няма да е лек, защото още в групата ще се изправят срещу една традиционна африканска футболна сила, каквато представляват „Суперорлите“ от Нигерия.

В световен мащаб нигерийците са сред най-популярните състави от Черния континент, а освен с красивите си екипи, те могат да се похвалят с участие на шест от последните седем световни първенства (пропускат само Мондиала в Германия през 2006 г.) и с това, че през 1994 г. заемат 5-то място в ранглистата на ФИФА – най-високата позиция, достигана от африкански тим в историята. Всъщност, нигерийският футбол се легитимира на световната сцена именно с дебютното участие на световното в САЩ, където Нигерия печели групата с Аржентина, България и Гърция и едва не отстранява Италия на Ариго Саки на 1/8 финалите (нигерийците повеждат с гол на Амунике, но Роберто Баджо спасява „Скуадрата“ с изравнителен гол в 89-тата и победна дузпа в 101-вата минута). Тогавашното поколение на „Суперорлите“ включва имена като Рашиди Йекини, Даниел Амокачи, Емануел Амунике, Агустин „Джей-Джей“ Окоча, Финиди Джордж, Нванкво Кану, Съндей Олисех, Стивън Кеши, Агустин Егуавон, Виктор Икпеба, Ефан Екоку и редица други силни футболисти, но въпреки това нигерийците никога досега не са преодолявали осминафиналите на световно първенство.

В историята на турнира за Купата на африканските нации, Нигерия е четвъртия най-успешен тим с три титли (1980 г., 1994 г. и 2013 г.), четири втори и осем трети места. Всъщност, предвид класата на поколението от средата на 90-те години (изброените по-горе играчи), титлите за „Суперорлите“ най-вероятно щяха да са 4, ако през 1996 г. тимът не е принуден да се откаже от участие на турнира в ЮАР след натиск от собствения си политически режим.

Прочети 'Футболът в Чернобил'

или пък

'Кървавият мач, поставил под въпрос Интерконтиненталната купа'

През последните години Нигерия се намира в преходен период с подмяна на поколенията и резултатите започват да идват – нелошото представяне на последното световно (нигерийците се виждат на 1/8 финала, но губят от Аржентина с гол в 86-ата минута и отпадат) е последвано от трето място на КАН 2019. Голяма заслуга за това има немския треньор Герно Рор, който води тима от август 2016 г. и постепенно успява да намери точния състав и да изгради приятен за наблюдаване стил на игра. На 12 декември обаче Рор е освободен от поста, въпреки че преди това е подписал нов договор, в който фигурират цели като спечелване на Купата на Африка и класиране за Мондиал 2022. Германецът става най-дълго задържалия се на поста нигерийски национален селекционер, но е освободен с мотив „създаване на токсична среда“ (2). Така на предстоящия турнир Нигерия ще бъде водена от Агустин Егуавон (бивш бранител, също част от „суперпоколението“ на „Суперорлите“ от средата на 90-те), а по камерунските терени той ще може да разчита на футболисти като Ахмед Муса (сега във Фатих Карагюмрук, но иначе известен със силни изяви за ЦСКА Москва, където записва 164 мача и 55 гола), Алекс Иуоби (Евертън), Уилфред Ндиди и Келечи Ихеаначо (Лестър), Франк Ониека (Брентфорд), Джоузеф Арибо (Рейнджърс), Огенекаро Етебо (Уотфорд), Чидера Еджуке (ЦСКА Москва), Заиду Сануси (Порто), Ола Айна (Торино), Тайво Авоний (Унион Берлин, но в продължение на 6 години има договор с Ливърпул), Самуел Чуквезе (Виляреал), Кевин Акпогума (Хофенхайм), Хенри Ониекуру (Олимпиакос) и високият малко над 2 метра голмайстор на белгийския Генк, Пол Онуачо (35 гола в 41 мача миналия сезон, 11 гола в 12 мача през този).

Ако има някоя зона, която да бъде определена за „проблематична“, то това е защитата (включително вратарския пост), където се разчита на играчи като Кенет Омеруо (Леганес), Уилям Трост-Еконг (Уотфорд), Чидозе Ауазим (Аланияспор) и Леон Балогун (Рейнджърс), които не се намират в най-добрата си форма. Сред по-сериозните липси в отбора на Егуавон са голмайсторът Одион Игало (Ал Шабаб), отказал се от националния отбор, Виктор Осимен (Наполи), който се оказва с положителен тест за COVID-19, както и Емануел Денис (Уотфорд), чийто клуб не го пуска за турнира (официалното оправдание е, че федерацията изпратила запитване за играча твърде късно, което позволява на Уотфорд да го задържи) (3).

Въпреки това и въпреки толкова късната смяна на треньора (лоша идея, както си проличава от случая с Испания преди последния Мондиал), качеството в нигерийския отбор е на толкова високо ниво, че всичко под ¼ финал ще се счете за провал. Нигерийците разполагат с един от най-младите отбори в света като средна възраст, така че – независимо как ще се развият нещата в Камерун, - пред това поколение определено има бъдеще.

Третият тим в група “D” е почти непознат отбор, представител на държава, разкъсвана от конфликти, бедност и природни катастрофи – говорим за Судан.

Както и в случая с Гвинея, тук също се налага кратка политическа ретроспекция, доколкото Судан също става сцена на преврат – на 25 октомври военните разпускат управлявалия през последните години Суверенен съвет за подялба на властта между цивилни и военни и арестуват премиера Абдала Хамдок и повечето от министрите в неговия кабинет. Ситуацията става още по-причудлива (дори по африканските стандарти) месец по-късно, когато военните връщат Хамдок на поста премиер и дори му обещават „свобода да избере екипа си и да ускори процеса по изграждане на основни институции като Конституционен съд и национална армия“. През последвалия месец и половина в страната избухват протести и демонстрации с участието на няколко хиляди души, а всичко това няма как да не се отрази на футболистите.

Иначе „Соколите от Джедиан“, както са известни суданските национали, никога не са се класирали на световно първенство, но имат 8 участия на КАН, за последно през 2012 година. Судан е един от най-старите национални отбори в Африка и участва още в първия КАН през 1957 година, а 13 години по-късно суданците (като домакини) печелят своята първа и засега единствена титла, надделявайки над Гана във финала. Силните години за суданския футбол приключват някъде в средата на 70-години на XX век, но въпреки това със своята една титла, две втори и едно трето място Судан изпреварва във вечната ранглиста отбори като Мароко и Сенегал. Сегашният състав обаче е много далеч като класа от демонстрираното през онези години, въпреки че „Соколите от Джедиан“ успяват да се класират за КАН 2021 като втори в група с Гана, ЮАР и Сао Томе и Принсипи. В квалификациите за световното Судан отпада без успех в група с Мароко, Гвинея и Гвинея-Бисау, а на проведената през декември Арабска купа суданците отпадат още по-безславно с три загуби и 0:10 голова разлика (макар че са в тежка група с Алжир, Египет и Ливан).

Понастоящем отборът е воден от неизвестния местен треньор Бурха Тиа, който е назначен едва през декември на мястото на французина Хюбер Велу. Потенциалът на суданците е изключително нисък, а информацията за играчите е толкова ограничена, че при някои от тях липсва дори дата на раждане. 34-ма от 36-мата футболисти в предварителния състав играят в судански отбори, а изключенията се дължат по-скоро на щастливи обстоятелства, отколкото на класа, защото защитникът Мохамед Амин е част от шведския третодивизионен Мотала, а нападателят Ясин Хамед – от унгарския втородивизионен Nyíregyháza Spartacus FC. Като лидер на отбора се очертава нападателят Мохамед Абдел Рахман, който става водещ голмайстор в квалификациите с 3 гола и като цяло има 23 мача и 13 гола с националната фланелка. Потенциалът на „Соколите от Джедиан“ изглежда толкова нисък, а групата с Египет и Нигерия толкова сложна, че всичко, освен три загуби, ще се приеме за изненада.

Група „D“ включва още един отбор и това е втората от трите държави с името „Гвинея“ – става дума за Гвинея-Бисау. Бисау всъщност е наименованието на столицата на държавата, а тя се нарича така, за да се избегне объркване с другите две Гвинеи – само Гвинея, със столица Конакри, и Екваториална Гвинея със столица Малабо (реално и съответно това са бившите Португалска, Френска и Испанска Гвинея). Във футболно отношение нито една от трите няма кой знае какви успехи, но все пак Гвинея-Бисау е най-скромната – нито едно класиране на световно първенство и само две участия на КАН, през 2017 г. и 2019 г., завършили с отпадане в груповата фаза. 106-тото място в ранглистата на ФИФА (4) към момента показва, че и сега едва ли ще случи нещо по-различно, но все пак пред хората на треньора Басиро Канде има и нотки на оптимизъм.

Гвинея-Бисау се класира за предстоящия турнир като втора в група с явния фаворит Сенегал, а в квалификациите за световното прескача първата фаза, въпреки че е заедно с Мароко, Гвинея и Судан. Мароканците печелят с перфектните 18 точки от 6 мача, но „Хиеновите кучета“, както неофициално са наричани националите на имащата излаз на Атлантика държава, успяват да изпреварят за второто място Гвинея на Наби Кейта, Амаду Диавара, Мади Камара и Сори Каба.

В разширения състав на опитния Басиро Канде (начело на състава от март 2016 г.) личат имената на няколко футболисти, състезаващи се в португалската Примейра лига, в отбори като Порто, Боависта, Портимонензе, Морейрензе, Витория Гимараеш, Витория Сетубал, но може би най-известният за българските фенове играч е бившето крило на ЦСКА-София и Лудогорец Жорже Барбоса Интима, или просто Жоржиньо. През последния сезон той играе за полския Висла Плоцк (преотстъпен от Лудогорец), а друго интересно нещо за него е, че в периода 2015-2016 г. е част от младежките формации на Манчестър Сити. В предни позиции ще се разчита основно на Жоржиньо, както и на Фредерик Менди, който играе за Витория Сетубал и Пикети Силва (Ал Шула, саудитски отбор). В халфовата линия, със задачата да връзват играта ще са натоварени футболисти, чиито имена едва ли говорят много, като Сори Мане (Морейрензе), Пеле (всъщност Жедилсон Мамаду Гомеш, от Монако) и Алфа Семедо (Витория Гимараеш, но с мачове за Бенфика и Еспаньол). В защитата също липсват изявени индивидуалности, но все пак „Хиеновите кучета“ ще се надяват на добро представяне от страна на Нану (Порто), Марсело Джало (Боависта) и Едгар Йе (Трабзонспор, но с престой и мачове за Барселона, Лил и Фейенорд). От прочитането на тези имена е видно, че Гвинея-Бисау разполага с неособено класен състав, а групата с Египет и Нигерия не предполага друго, освен трето място и надежди за по-убедителна победа над Судан, която да стигне за прескачане към осминафиналите.

- - -

Продължаваме разходката из футболна Африка с преглед на потенциала на отборите от група “Е” на турнира за Купата на африканските нации. Водач тук е действащият шампион и един от най-успешните африкански отбори напоследък, „Пустинните лисици“ от Алжир.

Алжирците са един от четирите силни северноафрикански отбора, заедно с Мароко, Египет и Тунис, и са били 4 пъти на световни футболни финали. Най-успешно се оказва участието им в Бразилия през 2014 г., когато достигат 1/8 финал и отпадат от бъдещия шампион Германия след продължения, а любопитен факт е, че първият им международен мач е срещу България през 1963 година (победа за Алжир с 2:1). Що се касае до Купата на Африка, то тук Алжир има две титли (от домакинското първенство през 1990 г. и от Египет преди две години), едно второ, две трети и две четвърти места. Най-силният период за северноафриканците са годините 1980-1990, когато воденото от Рабах Маджер „Златно поколение“, постига почти всичките им успехи. Понастоящем алжирците изживяват нов силен период и доказателство за това е както титлата им от предходното издание на КАН, така и тази от проведената през декември Арабска купа (Алжир печели турнира без загуба, побеждавайки състави като Мароко, домакина Катар и на финала Тунис). „Пустинните лисици“ са в забележителна серия от 40 мача (!) без загуба (последно губят гостуване на Бенин на 16 октомври 2018 г.), включваща безпроблемно касиране за КАН 2021 и за втората фаза на световните квалификации.

В основата на успехите на този алжирски състав е селекционерът Джамел Белмади, който оглавява тима през август 2018 г. и има точно една (!) загуба в 43 мача – споменатото 0:1 от Бенин. За настоящото поколение на „Пустинните лисици“ често се казва същото, което и за Египет – че имат „един Марез и нищо повече“, но това категорично не е вярно, Белмади разчита най-вече на колектива, а Алжир разполага с много на брой качествени състезатели.

На вратата ще се разчита на добре познатия у нас Райс М'Боли, който понастоящем е част от саудитския Ал Етифак (но има сезони в столичните Славия и ЦСКА и печели приза за най-добър вратар в „А“ група за 2009 г.), а в защита на играчи като Аиса Манди (Виляреал), Рами Бенсебайни (Мьонхенгладбах), Юсеф Атал (Ница), Мохамед Фарес (Лацио), Мехди Зефан (Криля Советов). Особено впечатление прави играта на Бенсебайни и Атал, които са агресивни бекове и се включват при всяка възникнала възможност. Истинската сила на „Пустинните лисици“ е в халфовата линия и по-точно по фланговете, откъдето се очаква да идват и повечето от опасностите за съперниците на Алжир. Тук безспорната звезда е капитана Рияд Марез (Манчестър Сити), но треньорът Джамел Белмади разполага с хора като Адам Унас (Наполи) и Сайд Бенрама (Уест Хям), както и с опитни играчи като Софиан Фегули (Галатасарай), Ясин Брахими (Ал Раян), Рашид Гезал (Бешикташ) и Юсеф Белаили (в момента без отбор, договорът му с катарския Катар СК е прекратен след като на Арабската купа Белаили вкарва гол на Катар). Полузащитникът на Милан Исмаел Бенасер ще действа като опорен халф, а като чисти нападатели в състава на Белмади фигурират само двама играчи: Багдад Бунеджа (Ал Сад) и Ислам Слимани (Лион), което предполага, че треньорът на алжирците ще разчита на крилата да пресичат към центъра и да създават положения. Специално Бунеджа играе много силно в катарския Ал Сад, където през последните 7 сезона има 169 гола в 165 мача.

Алжирците изглеждат в най-доброто си игрово състояние и предвид традиционно безкомпромисната си игра в защита и класата на фланговите им играчи, би трябвало да прескочат както групата, така и първите два елиминационни кръга. Достигане поне до полуфинал/финал е напълно по възможностите на „Пустинните лисици“, които ще опитат да използват инерцията от Арабската купа и да защитят титлата си от КАН.

източник: https://www.youtube.com/watch?v=4_mk5w8LaSw

това видео си заслужава, дори само заради коментатора !

Пътят на шампионите към защита на титлата им на турнира ще започне сложно, защото още в групата ще срещнат един от най-силните отбори в Африка в последните петнайсетина години – „Слоновете“ от Кот д'Ивоар.

Кот д'Ивоар излиза на световната футболна сцена с участието си на световното в Германия през 2006 г., където в състава блестят имена като Дидие Дрогба, Яя и Коло Туре, Емануел Ебуе, Бонавентур Калу, Дидие Зокора, Ги Демел, Артур Бока, Аруна и Бакари Коне. Същото поколение, допълнено от Жервиньо, Саломон Калу и Сейду Думбия, участва и на следващите две световни първенства, преди да слезе от сцената след Мондиала в Бразилия през 2014 година. Със сигурност донякъде изненадващо, при целия си игрови потенциал „Слоновете“ така и не успяват нито веднъж да прескочат групите на най-силния футболен форум, като причината в първите им две участия е само една – много тежка група (Холандия, Аржентина, Сърбия и Черна гора през 2006 г. и Бразилия, Португалия и Северна Корея през 2010 г.); в Бразилия през 2014 г. Кот д'ивоарците започват с победа над Япония, но после губят от Колумбия, а в третия мач дузпа на Самарас в 93-ата минута означава загуба от Гърция с 1:2 и нелепо отпадане и от този Мондиал (резултат 1:1 би класирал „Слоновете“).

На Купата на африканските нации Кот д'Ивоар се представя по-успешно и може да се похвали с две титли (1992 г. и 2015 г.), две втори, четири трети и две четвърти места – общо 10 завършвания в Топ 4 и пето място във вечната ранглиста. След световното в Бразилия Кот д'Ивоар преминава през фаза на смяна на поколенията и пропуска Мондиала в Русия, но постепенно тимът намира себе си и достига до ¼ финал на КАН в Египет преди две години (отпадане от шампиона Алжир след дузпи), след което печели убедително квалификационната си група за предстоящия турнир, колкото и съперниците Етиопия, Мадагаскар и Нигер да не представляват особено висок критерий. В квалификациите за световното в Катар обаче „Слоновете“ отпадат за сметка на Камерун, въпреки че печелят 13 точки (4 победи, равен и само една загуба, но фатална – 0:1 от Камерун в последния мач). Въпреки това, като цяло воденият от 43-годишният французин Патрис Баумеле състав има само една загуба в последните си 10 мача (споменатото поражение от Камерун) и често вкарва по 2 или 3 гола на мач, което не е толкова обичайно за Африка и говори за потенциал в нападение.

На предстоящия турнир „Слоновете“ ще разчитат на състав, който представлява сплав от опит и младост с имена като Серж Орие (Виляреал), Ерик Байи (Манчестър Юнайтед), Вили Боли (Уулвс), Симон Дели (Славия Прага), Франк Кесие (Милан), Жан Мишел Сери (Фулъм), Максуел Корне (Бърнли), Жереми Бога и Хамед Траоре (Сасуоло), Ибрахим Сангаре (ПСВ Айндховен), Макс Градел (Сиваспор), Никола Пепе (Арсенал), Вилфред Заха (Кристъл Палас) и Себастиан Алер (Аякс).

Специално потенциалът най-вече в средата на терена и в атакуващ план е толкова голям, че играчи като Жервиньо (Трабзонспор), Амад Диало (Манчестър Юнайтед) и Джонатан Коджия (Ал Гарафа) не са сред първоначално повиканите. В този смисъл изглежда ясно, че от Кот д'Ивоар може да се очакват доста голове. Въпросът е доколко отбраната ще се справи, а от това ще зависи и докъде ще стигнат „Слоновете“ по камерунските стадиони. Прескачане на групата е задължително, а един ¼ финал изглежда като програма-минимум за отбор с толкова много играчи в силни европейски първенства.

Следващият отбор, попаднал по силата на жребия в група „Е“, също е разположен на африканското атлантическо крайбрежие и се явява почти съсед на Кот д'Ивоар – вече говорим за Сиера Леоне.

„Лъвската планина“, както се превежда името на тази държава (още по-точно „Планината на лъвицата“, Serra Leoa на португалски), е една от многото богати на ресурси (най-вече диаманти, както правдиво показва холивудският филм „Кървав диамант“) страни в Африка, преживяла десетилетия на граждански войни, хаос, хуманитарни, социално-икономически, а напоследък и здравни кризи (последната криза с вируса Ебола засяга най-вече Сиера Леоне, Либерия и Екваториална Гвинея). Доколко състоянието на държавата се отразява на футбола личи от смъртните заплахи, които селекционерът Джон Кейстер получава вследствие на избора си на играчи за предстоящия турнир (5).

Националният отбор, известен с прозвището „Лъвските звезди“, няма значими успехи – нито едно класиране на световни финали и две участия на КАН (1994 г., 1996 г.) с отпадане в групите, - и може да се похвали само с един известен футболист, същевременно и голмайстор №1 в историята със … 7 гола – става дума за Мохамед Калон, познат най-вече от изявите си с Интер, Дженоа, Каляри и Монако. В общо петте си мача на най-високия африкански футболен форум сиералеонците имат една победа и само два вкарани гола, а за настоящия турнир се класират благодарение на голова разлика и като втори в група с Нигерия, Бенин и Лесото. Най-интересният от тези мачове е равенството 4:4 в гостуването на Нигерия, защото до 29-та минута резултатът е 4:0 в полза на „Суперорлите“ (ясно е какъв е бил коефициентът за равен в тази 29-та минута, но разбира се, всеки намек в тази насока си остава само догадка). В квалификациите за световното „Лъвските звезди“ отпадат още в първата пресявка от съседна Либерия с общ резултат 2:3, а през цялата 2021 година съставът на треньора Джон Кейстер е изиграл едва 4 мача, два от които приятелски. Споменатият наставник всъщност е роден в Манчестър и прави нелоша кариера в тимове от долните английски дивизии (най-вече в Уолсол и Маргейт Таун), но поглед към сегашния му състав показва практически неизвестни футболисти, повечето от които – подобно на наставника си, - се състезават в нискоразредни европейски отбори.

Прочети 'Радостта от Футбола'

или пък

'SCARFACE (втора част)'

От простите статистики за мачове и голове с националната фланелка трудно може да се извадят някакви заключения за класата на играчите, но все пак лидер в отбрана би следвало да е 34-годишният капитан Умару Бангура, защитаващ цветовете на втородивизионния швейцарски Нюшател Ксамакс (и с предходни сезони в Цюрих и Динамо Минск). Друг бранител с повече опит е бекът Йеми Дуниа, който е част от местния Йист Енд Лайънс, а в халфовата линия има само трима души с повече от 17 мача за националния отбор – Мохамед Камара, познат като Медо (в момента свободен агент, иначе играл във финландските КуПС, ХИК Хелзинки и Хака и в Болтън и Партизан), Кваме Куе (Викингур Рейкявик) и Джон Камара (също без отбор, иначе с престой в състави като Аполон Смирна, Рига, казахстанския Кайсар Кизилорда и азерския Шамаки). Тези трима играчи вероятно ще бъдат титуляри и ще се очаква да правят каквото могат за връзването на играта в центъра, а в атака ще действат основните звезди на Сиера Леоне – съфамилниците Кей и Алхаджи Камара.

Кей Ансу Камара е на 37 години и в момента играе за финландския ИФК Хелзингфорс, но във визитката си има мачове за Норич и Мидълзбро, както и за няколко състава в САЩ и Канада. Кей Камара също така има 34 мача и 7 гола за националния отбор, с което се изравнява във вечната ранглиста с Мохамед Калон и въпросът е ще успее ли да стане голмайстор №1 в историята на сиералеонския футбол. Що се касае до Алхаджи Камара, то той е по-млада версия на Кей и понастоящем играе в датската Суперлига за Рандерс. Той също е обиколил доста отбори по Скандинавския полуостров, а има добро съотношение мачове/голове за националния отбор (7/5) и предвид 27-те му години би трябвало в някакъв момент да стане рекордьор по голове.

В състава на Сиера Леоне има общо шестима души с фамилията Камара, но качеството определено е ниско, а групата е сложна – „Лъвските звезди“ започват с мачове срещу Алжир и Кот д'Ивоар, в които едва ли ще вземат нещо, така че шансовете им за 1/8 финал минават през трето място, за което ще се борят с Екваториална Гвинея.

Последният състав в група „Е“ и същевременно последният, на който ще обърнем внимание в този материал, е третата африканска държава с етнонима „Гвинея“ – Екваториална Гвинея.

Подобно на „братовчедките“ си Гвинея и Гвинея-Бисау, и Екваториална Гвинея, със столица Малабо, няма кой знае какви успехи във футболно отношение – нито едно класиране на световен шампионат и само две участия на КАН, при това и в двата случая като домакин. Най-силното си представяне „Гръмотевиците на нацията“ (както са известни националите на Екваториална Гвинея) правят през 2015 г., когато завършват четвърти. Именно този бронзов медал им отрежда място във вечната ранглиста на турнира, макар и засега последно, заедно с Гвинея и Либия (формално те са по-напред, защото имат по едно второ място).

За настоящия турнир страната, която е бивша испанска колония и сътворява новото си име събирайки топонимите „Екватор“ и „Гвинейски залив“, се класира като втора в група с явния фаворит Тунис, Танзания и Либия, а доброто представяне продължава и в квалификациите за Мондиала в Катар, въпреки че „Гръмотевиците“ пак остават втори (пак зад Тунис). Но може би по-важното е, че в световните квалификации Екваториална Гвинея печели 11 точки от три успеха, две ремита и една загуба (гостуването на Тунис), а сега въпросът е дали играчите на треньора Хуан Мича ще продължат с очевидно набраната инерция.

46-годишният селекционер няма кой знае какви индивидуалности, но все пак в състава личат имената на доста играчи от второразредни испански отбори. На вратата би трябвало да е Хесус Овоно от Алавес „Б“, а в отбрана като титуляри се очертават Карлос Акапо (Кадис и единственият играч в първодивизионен отбор) и Басилио Ндонг (Старт, второ ниво на норвежкия футбол). В халфовата линия виждаме четирима играчи от ниските испански дивизии – Федерико Бикоро и Рубен Белима (Еркулес, четвърто ниво), Пабло Ганет (Мурсия, четвърто ниво) и Яник Буйла (Химнастик, трето ниво), както и Хосе Мачин, който е съотборник на Вальо Антов в Монца, в италианската Серия Б.

В нападение основните очаквания ще паднат върху капитана Емилио Нсуе Лопес, който в момента е свободен агент, но иначе има сезони в Майорка, Реал Сосиедад, Мидълзбро, Бирмингам и АПОЕЛ Никозия. Нсуе е изключително поливалентен футболист, защото може да играе като десен бек, както и като крило и централен нападател, като какъвто именно е използван в националния отбор. Друг сравнително добър нападател изглежда Ибан Салвадор (Фуенлабрада, но с един сезон във Валядолид, както и в „Б“-отборите на Селта и Валенсия), с което потенциалът на Екваториална Гвинея като че ли се изчерпва. „Гръмотевиците“ нямат много късмет на жребия и се падат в група с два явни фаворита (Алжир и Кот д'Ивоар) и всичко над трето място ще се счете направо за сензация. Екваториална Гвинея е по-силен отбор от Сиера Леоне и следва да спечели мача срещу „Лъвовете“ и да си осигури третата позиция, а дали това ще бъде достатъчно за излизане от групата е въпрос на сложни изчисления.

- - -

С това прегледът на тези две предварителни групи от турнира за Купата на африканските нации приключва. Поглед върху последните четири от страните-участници, както и кратко общо заключение, очаквайте скоро в следващия и последен материал.

> линк към първа част от поредицата - увод и преглед на група "А"

> линк към втора част от поредицата - преглед на групи "B" и "C"

> линк към четвърта част от поредицата - преглед на група "F" и заключение

източници:

(1) Statista.com, National teams at the 2018 FIFA World Cup in Russia by average age of players (in years), n.d., available at: https://www.statista.com/statistics/865746/fifa-world-cup-2018-russia-teams-by-average-player-age/ (accessed 6 January 2022)

(2) BBC News, Augustine Eguavoen named Nigeria coach again as Rohr departs, 13 December 2021, available at: https://www.bbc.com/sport/africa/59635973 (accessed 6 January 2022)

(3) Sportal.bg, Нигерия ще бъде и без Еманюел Денис в турнира за Купата на африканските нации, 31 декември 2021 г., достъпно на: https://sportal.bg/news-2021123112204667221 (посетено на: 6 януари 2022 г.)

(4) FIFA.com, FIFA/Coca-Cola World Ranking, Men's Ranking, 23 December 2021, available at: https://www.fifa.com/fifa-world-ranking/ranking-table/men/ (accessed 6 January 2022)

(5) Dsport.bg, Национален селекционер получил смъртни заплахи заради избора си на играчи, 5 януари 2022 г., достъпно на: https://dsport.bg/nacionalen-selekcioner-poluchil-smartni-zaplahi-zaradi-izbora-si-na-igrachi.html (посетено на: 6 януари 2022 г.)