Месецът, в който Африка ще бъде футбол или Купа на африканските нации 2021 (преглед на група “F” и заключение)

публикувано на 14 Януари, 2022 | Четеш за 15 минути

С настоящия материал приключваме представянето на отборите, които ще участват в започналата на 9 януари Купа на африканските нации.

 

 

Последните четири отбора

материал на

Лъчезар Петров

(не по значение, разбира се, а по каприз на жребия), ще си дадат среща в група “F”, а изключително интересен (някой би казал дори „конспиративен“) факт тук е, че три от отборите – Тунис, Мали и Мавритания, - бяха в една група и на предходния турнир в Египет. От идентичната група (единствената разлика е Ангола, сега заменена от Гамбия) преди 18 месеца излязоха Мали и Тунис, а нашият преглед започва с водача Тунис - малка като територия и население държава, но с древна и интересна история.

Тунизийците имат традиции във футболно отношение и освен че са петкратен участник на световно първенство, стават и първата африканска държава, постигнала победа на Мондиал – още в дебютното си участие в Аржентина през 1978 г. побеждават Мексико с 3:1. В историята на Купата на Африка „Орлите от Картаген“ са в челните места на вечната ранглиста, защото имат една титла (домакинска, от 2004 г.), две втори, едно трето и три четвърти места – общо 7 завършвания в Топ 4. На Мондиала в Русия Тунис отпада в груповата фаза с 1 победа и 2 загуби (от Англия и Белгия), но след това записва много силна квалификационна кампания за КАН и печели групата си с 5 победи от 6 мача (единствената загуба идва в гостуването на Египет, и то с гол на Салах в 90-тата минута). На КАН 2019 тунизийците завършват на четвърто място, а в квалификациите за предстоящия турнир продължават равномерно силните си игри с нови 5 победи от 6 мача и първо място. Тунис печели и групата си в първия етап по пътя към световното в Катар, а на завършилата току що Арабска купа „Орлите от Картаген“ достигат финала, където губят от Алжир чак в продълженията. Силните изяви на бившата френска колония в тези мачове осигуряват 30-то място в ранглистата на ФИФА (1), което е четвъртото най-високо класиране на африкански отбор (само 20-тия Сенегал е значително по-напред, иначе Мароко и Алжир са на 28-мо и 29-то място, непосредствено пред Тунис).

271805120_7561146913926100_5343946315695246102_n.jpg

Вглеждане в състава на треньора Мондер Кебайе [заменил през август 2019 г. Ален Жирес – един от легендарните френски футболисти от 80-те години на миналия век, част от „Магическия квадрат“ („Льо Каре Мажик“) в халфовата линия на Франция, оформен от него, Жан Тигана, Луис Фернандес и Мишел Платини] показва интересни имена, сред които защитниците Дилан Брон (Метц), Осама Хадади (Йени Малатияспор), Монтасар Таиби (Рубин Казан) и дори 20-годишния Омар Рекик, който е част от Арсенал и брат на Карим Рекик от Севиля (но на национално ниво Карим избира да играе за Нидерландия). Специфично за Тунис е, че играчи от местни отбори и най-вече вратарят Фарук бен Мустафа (Есперанс) и защитникът Билел Ифа (Клуб Африкайн) са важна част от националния отбор.

 

В халфовата линия, играта на „Орлите от Картаген“ зависи в най-голяма степен от представянето на Елиас Скири (Кьолн), Гайлен Чаалали (Есперанс, отново особеността да се разчита на играчи от местното първенство) и Сайфедин Хауй (Клермон Фут, френската Лига 1), а освен тях впечатление прави халфът на Ференцварош Айса Ладуни, Хамза Рафия от Стандарт Лиеж, както и 18-годишния Ханибал Междри от Манчестър Юнайтед. В нападение Тунис разполага с играч от висока класа, в какъвто се превръща Уахби Хазри, нападателят на Сент Етиен. Талантът на Хазри се вижда на световното през 2018 година, когато отбелязва два гола (срещу Белгия и Панама) и се проявява като лидер за тима си. Други двама опитни и важни за Тунис атакуващи играчи са капитанът Юсеф Мсакни (Ал Араби, Катар) и Наим Слити (Ал Етифак, Саудитска Арабия).

 

 

Тунизийците традиционно се славят със стабилна отбрана и колективен дух (според редица мнения те са просто по-слабо копие на Алжир), а предвид класата на състава за предстоящия турнир, очакванията за достигане поне до ¼ финал изглеждат основателни. Евентуално класиране по-напред би било по-скоро изненада, с оглед високата конкуренция, но не и сензация – Тунис има традиции на КАН и отдавна е част от „Голямата северноафриканска четворка“.

271818822_7561146910592767_3359572424373424286_n.jpg

Вторият състав в група „Е“ също има значително френско влияние в историята, културата и политиката си и също се олицетворява с орела – това са просто „Орлите“ от Мали.

Малийците са един от сравнително непознатите африкански тимове, защото до момента нямат участие на световни футболни финали (макар да са близо до класиране през 2010 г.). На Купата на африканските нации франкофонската страна се представя далеч по-успешно, тъй като има 11 участия и 6 (!) завършвания в Топ 4 – веднъж на второ място, два пъти на трето и три пъти на четвърто. Любопитно е, че малийците достигат поне до ½ финал при всяко едно от първите си 4 участия на турнира, а още в дебюта си през 1972 г. играят финал, но губят от Република Конго с 2:3.

 

Проблемите Мали във футболно отношение често са свързани с неща извън терена и се касае предимно за политика – през март 2017 г. например, ФИФА спира членството на страната поради правителствена намеса в националната футболна асоциация и по-точно разпускане на Изпълнителния ѝ комитет. Месец по-късно Мали се връща в структурите на световната футболна централа, след като въпросният комитет е повторно въведен от правителството (2). Друг доскорошен проблем е продължителната липса на постоянен селекционер – след напускането на Ален Жирес през 2017 г., постът е даден на Мохамед Магасуба, който в продължение на почти две години остава „временен треньор“. В квалификационната кампания за настоящия турнир Мали прави добро впечатление, печелейки групата си с актив от 13 точки, а още по-силни са изявите на тима в хода на световните квалификации – „Орлите“ печелят и тази група и то с още по-добри показатели – 5 успеха и едно реми и 11:0 голова разлика. Друг въпрос е, че конкуренцията от страна на Уганда, Кения и Руанда не е особено висока, но въпреки това резултатите са налице и Магасуба е повишен в постоянен селекционер.

Прочети 'Магията на Купата на африканските нации'

или пък 

'Когато слабите предизвикат историята или най-неочакваните шампиони през последните години'

thumbnail.jpg
thumbnail.jpg

От предварителния списък с имената на играчите се вижда, че съставът на „Орлите“ има добър потенциал, особено що се касае до халфовата линия, където ще се разчита основно на Диадие Самасеку (Хофенхайм), Ив Бисума (Брайтън) и Амаду Хайдара (Лайпциг), както и на играчи като Адама Малуда Траоре (Шериф Тираспол, молдовската изненада в тазгодишната Шампионска лига), Адама Нос Траоре (Хатайспор), Мохамед Камара (РБ Залцбург), Ласана Кулибали (Салернитана) и Шейк Дукуре (Ланс). В отбрана нещата не изглеждат толкова качествено в смисъл, че няма известни футболисти, с изключение на Амари Траоре (Рен) и Мамаду Фофана (Амиен), но въпреки това в тази зона Мали се справя добре, или поне това показва фиксираната в световните квалификации голова разлика 11:0.

 

В нападение малийците доскоро имат явен проблем и той е липсата на голмайстор, но в световните квалификации сякаш изгрява звездата на 22-годишния Ибрахима Коне от норвежкия Сарпсборг. Именно високият 1,90 м. нападател вкарва 5 от общо 11-те гола за Мали в тези мачове, с което сметката му за националния отбор се увеличава на 8 гола в само 6 мача и „Орлите“ явно ще разчитат на него, още повече предвид почти пълната липса на алтернативи – бившата звезда на Порто Муса Марега не е викан от мача с Алжир на 7 юни 2021 г. (а и той има само 3 гола в 25 мача с националната фланелка), а в същата ситуация се намира и Секу Койта от РБ Залцбург. От нападателите в разширения състав, само Халифа Кулибали от Нант има някаква по-сериозна ефективност (ако можем да наречем така постижението от 5 гола в 26 мача), така че Магасуба някак си няма избор за върха на атаката. Иначе по фланговете има опции като Муса Дженепо (Саутхямптън) и Абдулай Диаби (сега в катарския Ал Джазира, но със сезони в отбори като Спортинг Лисабон, Брюж и Бешикташ), така че Мали обещава да изглежда любопитно не само заради наличието в състава на поне петима души с фамилията „Траоре“.

 

В същото време Магасуба явно трудно успява да определи някаква основна група от футболисти, или поне такова заключение се налага от включващия около 100 имена списък с виканите през последните 12 месеца играчи. Малийците разполагат с достатъчно потенциал не само да преминат предварителната група, но и да достигнат поне до ¼ финал, а като се имат предвид традициите им в турнира, и при добра форма поне на Хайдара, Самасеку, Бисума, Дженепо и Ибрахима Коне, „Орлите“ могат да се надяват дори на ½ финал.

271815367_7561146907259434_3681635686325361228_n.jpg

Както на предходния турнир и по силата на жребия, западният съсед на Мали, Ислямска република Мавритания, е следващият отбор, който попада в предварителна група „F“.

Мавританците извън всякакво съмнение са един от най-загадъчните отбори въобще в Африка, защото никога не са се класирали за световно първенство, а първото им участие на КАН идва през 2019 година в Египет. По терените под пирамидите „Лъвовете от Шингети“, както са познати неофициално мавританците, губят само един мач (1:4 от Мали на старта), след което правят нулеви равенства с Тунис и Ангола и отпадат достойно (особено предвид възможностите си) с две спечелени точки. 103-тото им място в актуалната ранглиста на ФИФА (3) също не говори за наличие на кой знае какъв потенциал, но все пак Мавритания успява да се класира за предстоящия турнир като втори в група с Мароко, Бурунди и Централноафриканската република. Споменатите съперници, като изключим Мароко, не са много силни, но точно срещу мароканците „Лъвовете от Шингети“ успяват да изкарат две равенства по 0:0, с което повишават значението на класирането си. В квалификациите за Катар 2022 Мавритания показва слаба форма и завършва последна и без победа в група с Тунис, Екваториална Гвинея и Замбия, но второто поредно класиране на КАН се приема за успех в страната.

 

Поглед към състава на назначения тази есен селекционер Дидие Гомеш да Роса показва, че и този път „Лъвовете от Шингети“ трудно биха прескочили предварителната група. Твърде малко от мавританските национали се състезават в Европа, а тези, които все пак играят на Стария континент, са в отбори като Валансиен, Родос, Истра 1961, Ламия и Арис Солун (последните поне са в първото ниво на даден шампионат, в случая гръцкия). Повече надежди може би ще се възложат на полузащитника Абдалахи Мохамед Махмуд, който играе в хърватския Истра 1961 под наем от Алавес и реално има около 40 мача за „синьо-белите“ от „Мендисороса“, въпреки че повечето са за „Б“-отбора. Други по-силни халфове са Мохамед Делахи Яли, играч на либийския Ал Наср и с 49 мача и два гола с националната фланелка и Муктар Хасен ел Ид, който има два мача за Леванте през 2017/2018, а през последните два сезона записва 40 срещи с 8 гола за отбора на Луго в Сегунда Дивисион. В отбрана най-познатото име като че ли е Али Абейд, който понастоящем е играч на френския втородивизионен Валансиен, но има няколко сезона в Леванте, а в нападение най-острият играч на мавританците е Мулайе Ахмед Халил, познат просто като Бесам, който играе за местния ФК Ноуадхибо и е рекордьор по голове за националния отбор с . . . . .  12 попадения. Негов партньор в атаката най-вероятно ще бъде Исмаел Диаките от тунизийския Сфаксиен, който освен това е втори в голмайсторската класация с 9 попадения.

 

Мавританците изглеждат като един от най-посредствените в техническо отношение тимове, които ще видим по камерунските терени, и какъвто и състав да избере треньорът Гомеш да Роса, „Лъвовете от Шингети“ имат съвсем скромни шансове за излизане от предварителната група при все, че и третото място дава определени шансове.

271819328_7561146917259433_2798990555202547098_n.jpg

Така стигаме и до последния отбор, на който ще обърнем внимание в настоящата четирилогия от материали и това са „Скорпионите“ от Гамбия.

Гамбия е интересна като държава най-вече от географска гледна точка, защото е най-малката по територия в континентална Африка и е заобиколена от всички страни от Сенегал, с изключение на западната зона, открита към Атлантическия океан. На английски държавата се изписва като The Gambia и реално носи името на преминаващата през средата на територията ѝ река, а във футболно отношение това е един от най-скромните отбори, дори по африканските стандарти – нито едно класиране за световно, предстоящо дебютно участие на КАН и моментно 150-то място в ранглистата на ФИФА (4). За незначителния кадрови потенциал на „Скорпионите“ в исторически план ясно говори и факта, че победата им срещу Ангола на 13 ноември 2019 г. е първи успех за тима в гостуване в квалификации за КАН или за световно в техния… 40-ти мач. Въпросният успех идва в първия кръг на квалификациите за КАН 2021 и вдъхновява гамбийците, които в крайна сметка се класират като първи в сложна и равностойна група с Габон, ДР Конго и Ангола (Гамбия прескача Габон заради един отбелязан гол повече, но отборът на Пиер-Емерик Обамеянг също се класира). В квалификациите за Мондиал 2022 Гамбия отпада още в предварителния кръг след две загуби от Ангола, но класирането за КАН 2021 е достатъчен успех на този етап, а ентусиазмът от предстоящия дебют е голям.

 

„Скорпионите“ понастоящем са водени от белгиеца Том Сейнтфит, който има опит като селекционер на отбори като Намибия, Зимбабве, Етиопия, Йемен, Малави, Того, Бангладеш, Тринидад и Тобаго и Малта. Поглед към разширения състав показа множество играчи в Европа, някои от които дори в първенства като италианската Серия А и белгийската Юпилер Про Лига, въпреки че нито един гамбийски национал не е част от водещ клуб. В отбрана основното име е Омар Коли от Сампдория, а в центъра ще се разчита на Сулейман Маре от белгийския Гент, както и на опитния, 33-годишен Ебрима Сона, който в момента е свободен агент. Друга интересна опция е младият халф на Рома Ебрима Дарбо, който влиза като резерва за „Вълците“ в мачове като полуфинала срещу Манчестър Юнайтед в Лига Европа и дербито срещу Лацио. В атака най-много очаквания ще има около представянето на 23-годишния Муса Бароу от Болоня, който се представя силно през сезона и вече има 5 гола в 16 мача в Серия А. Друг силен за гамбийските стандарти нападател е високият 1,89 м. Асан Сисей от швейцарския Цюрих, който освен това се оказва водещ голмайстор на националния отбор с 11 гола в 23 мача. Принципна опция в атака изглежда и добре познатия у нас бивш нападател на ЦСКА-София Али Соу, понастоящем играч на Ростов, макар че той има само 5 мача с националната фланелка и едва ли ще попадне сред избраниците на Том Сейнтфит за предстоящия турнир.

 

 

Гамбия определено е по-силен отбор от Мавритания като индивидуалности и най-вероятно ще успее да заеме трето място в групата (прескачане на Тунис и Мали изглежда твърде нереалистично), което при определени обстоятелства може да означава класиране за 1/8 финалите. „Скорпионите“ ще имат още два жокера в лицето на „късмета на начинаещия“ и подценяването и при малко повече късмет могат реално да се надяват на излизане от групата.

-     -     -

 

И така, след като представихме всички 24 отбора-участници на предстоящия турнир за Купата на африканските нации, не ни остава нищо друго, освен да се насочим към заключението. В него ще кажа какво според мен означава КАН за Африка и защо отборите трябва да са 24, независимо от футболната класа на поне половината от тях.

Заключение

Турнирът за Купата на Африка е една от най-интересните за наблюдаване периодични регионални надпревари за национални отбори. Сравнително кратката му цикличност (провежда се на все две години) дава възможност на зрителите да се запознаят с всичко най-добро във футболно отношение, което Африка може да предложи – в мачовете може да се види техника, скорост, трикове, динамика и напрежение, а по трибуните - много веселба, музика, цвят и настроение, част от което идва от някои характерни само за Африка дейности (присъствие на шамани на мачовете, вкарване на различни животни на стадионите, надуване на вувузели и др.).

271850919_7561444110563047_2703486489513474913_n.jpg

източници:

(1) FIFA.com, FIFA/Coca-Cola World Ranking, Men's Ranking, 23 December 2021, available at: https://www.fifa.com/fifa-world-ranking/ranking-table/men/ (accessed 6 January 2022)

(2) BBC Sport, “Caf confirm Mali's suspension has been lifted by Fifa”, 29 April 2017, available at: https://www.bbc.com/sport/football/39758233 (accessed 6 January 2022)

(3) FIFA.com, FIFA/Coca-Cola World Ranking, Men's Ranking, 23 December 2021, available at: https://www.fifa.com/fifa-world-ranking/ranking-table/men/ (accessed 6 January 2022)

(4) FIFA.com, FIFA/Coca-Cola World Ranking, Men's Ranking, 23 December 2021, available at: https://www.fifa.com/fifa-world-ranking/ranking-table/men/ (accessed 6 January 2022)

Всъщност Купата на африканските нации е събитие със стратегическо значение за Африка. Африканският континент е поставен в изключително неблагоприятно положение в днешната социално-икономическа система, защото от 500 години африканските ресурси изтичат (по-точно са заграбвани от) към т.нар. „Запад“ (а отскоро и към Китай) и в резултат на това Африка е едновременно най-богатата на всякакви ресурси земя, на чиято територия живеят някои от най-бедните във финансово отношение общности в света. И тук не говорим за лошо стечение на обстоятелствата, а за стотици милиони хора, които са поставени в положение на робство и умишлено са държани бедни, неграмотни, подчинени и отчаяни. Като се прибавят и други изкуствено създадени и умишлено използвани африкански реалности като геноциди, граждански войни, вируси като Ебола и политики като апартейда, става ясно защо този турнир е толкова важен за континента – просто КАН дава някаква възможност на африканците да се отърсят от несигурното си ежедневие, дори и само за по един месец на всеки две години.

 

А несигурността във всяко едно отношение присъства в Африка и се проявява постоянно - само през тази есен в две от държавите-участнички на предстоящия турнир, Гвинея и Судан, имаше държавни преврати, а през последните две години подобно нещо се случи в Мали (даже два пъти) и в Чад. В този смисъл за 95% от африканците „несигурното бъдеще“ е ежедневна реалност, а не философска мантра, както е при 95% от европейците, чиито най-големи проблеми са свързани със зеления сертификат за молове-те, увеличението на цената на кафето в „Лидъл“-а и отложените мачове на Фентъзи-то. Но в „Лидъл“-а има 30 марки кафе и промоции през седмица, а в Африка 300 млн. души ходят по 5 километра на ден, само за да си налеят кофа с що-годе ставаща за пиене вода, така че проблемите просто са несъпоставими . . .

 

И макар класата на отбори като Судан, Мавритания, Сиера Леоне, Малави, Гамбия и Екваториална Гвинея да е откровено ниска, чисто технически погледнато, от морална гледна точка участието им е дълбоко смислено и правилно решение. За европейците, които се водят част от т.нар. „Златен милиард“, турнирът няма фундаментално значение и представлява просто още едно забавление, което да разнообразява зимните вечери. Но за африканците петдесет и двата мача ще си струват времето и усилията, а кой знае, може би част от тях наистина ще успеят да забравят проблемите си, пък било то и за един месец.

> линк към първа част от поредицата - увод и преглед на група "А"

> линк към втора част от поредицата - преглед на групи "B" и "C"

> линк към трета част от поредицата - преглед на групи "D" и "Е"

хареса ли ти статията ?

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719

Първият международен футболен мач,

признат от ФИФА, е двубоят между Англия и Шотландия, игран на 30 ноември 1872 г.

 

Срещата е
наблюдавана от 4 000 зрители и завършва при нулево равенство

FUN
  FACT !