хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!

Поглед в миналото - кървавият мач, поставил под въпрос провеждането на Интерконтиненталната купа за цяло десетилетие

публикувано на 6 Декември, 2021 | Четеш за 9 минути

Футболът е любим спорт на много хора от цял свят и многократно ни е носил радост или разочарование, в зависимост от крайния резултат. През годините обаче, освен вълнението от състезанието и еуфорията от победата, сме ставали свидетели на множество грозни сцени на грубост и агресия, нямащи нищо общо с духа на спортсменството. Днес футболистите получават големи критики и глоби, когато се обиждат или сдърпат на терена, но миналото помни футболни

материал на

Иван Маслинков

срещи (с участието на професионалисти на най-високо ниво), приличащи на сблъсък между отборите на две враждуващи села в Източна Европа.

Шестдесетте години на миналия век вероятно са времето, когато са изиграни най-много такива мачове. Примерите са много - от опасната и дори на моменти брутална игра на европейските отбори срещу невероятната Бразилия от Световното първенство през 1966 година, до насилието практикувано от аржентински и уругвайски клубове в Копа Либертадорес. Проблемът с дисциплината си проличава особено ясно в турнира за Интерконтиненталната купа в края на 60-те и началото на 70-те години на 20 век. Битката между Естудиантес и Милан в Аржентина (през 1969 година) е най-запомнящият се пример, заради грозните сцени и последствията от тях.

 

 

-   -   -

Интерконтиненталната купа е турнирът, предшестващ днешното Световно клубно първенство на ФИФА. Организиран е с подкрепата на УЕФА и КОНМЕБОЛ (съкращение от Конфедерасион Судамерикана де Футбол).  В него се предполага, че са се изправяли един срещу друг двата най-силни отбора от Европа и Южна Америка - победителите от КЕШ (Шампионската Лига) и Копа Либертадорес. Самият турнир Копа Либертадорес е създаден с идеята от Южна Америка да се излъчи шампион, който да срещне носителя на КЕШ, по предложение на Уругвайската футболна асоциация. Играли са представители само на тези два континента, защото са считали, че те са много по-развити във футболно отношение от останалия свят и турнирът е известен и с името Европейска-Южноамериканска купа. Това твърдение се доказва и днес от факта, че провежданото от 2000 година насам Световно клубно първенство на ФИФА (с участие на представители от всички континенти) все още е печелено само от европейски и южноамерикански отбори.

santos-win-intercup-62.jpg

Стартът на състезанието е през 1960 година, когато един срещу друг се изправят безспорният крал на европейският футбол по онова време - Реал Мадрид и Пенярол - уругвайският шампион от Монтевидео. Воден от Алфредо ди Стефано и Фаренц Пушкаш, Белия балет надделява с 5:1 общ резултат от два мача.

 

Турнирът привлича интереса през следващите 3-4 години, предлагайки на феновете сблъсъци между най-големите футболни звезди на двата континента. Възможността да се гледа великият тим на Сантош с големия Пеле (считан от мнозина за най-великия клубен състав в историята) срещу европейския гранд Бенфика с Еузебио в редиците си, показва потенциала на Интерконтиненталата Купа. Бразилският тим печели купата два поредни сезона, побеждавайки първо Бенфика с 8:4 общо от двата мача, а след това и Милан с 1:0 в плейофен мач (в двете редовни срещи отборите си разменят победи с по 4:2).

 

След вълнуващите първи години, Интерконтиненталната купа започва да се сблъсква с проблеми, дължащи се в голяма степен на лошото регулиране на грубостите в играта, през втората половина на шестдесетте години. Бразилските отбори отказват да участват в Копа Либертадорес, а вследствие и в Интерконтиненталната купа. Опасната и безскрупулна игра носи успехи на аржентинските и уругвайските тимове, а качеството на състезанието се влошава.

за най-големите МАНИАЦИ - целия мач между Милан и Сантош, от 1963-та година!

Мачовете за купата от 1967 година между Селтик и Расинг Клуб са изпълнени с толкова грубости, че организаторите искат от ФИФА да подкрепи турнира и да го администрира. Световната футболна организация обаче счита това само за приятелска среща, защото не участват представители на другите континенти. От УЕФА обаче държат на позицията, че разликата в класите е прекалено голяма и няма смисъл да се включват отбори извън Европа и Южна Америка. Отказването на бразилските отбори се отразява на интереса към това състезание, а показваното от другите южноамерикански отбори не помага да се реши проблема.

През 1969 година се изиграва един от най-запомнящите се мачове в историята на купата, но не с нещо добро. Един срещу друг се изправят европейският шампион Милан и победителят от Копа Либертадорес Естудиантес. За аржентинците това е втори пореден финал за купата, като предната година я печелят срещу Манчестър Юнайтед с общ резултат 2:1 от двата мача (1:0 в Аржентина и 1:1 в Англия). В тези два двубоя има трима изгонени футболисти, чести нарушения, груба игра и дори меле между играчите. Всичко това показва на Милан какво може да очаква от противника си.

 

Първият двубой е в Италия и е спечелен с 3:0 от великият отбор на Росонерите, воден от голямата звезда на италианския футбол тогава – Джани Ривера. За успеха два гола бележи Анджело Сормана в 8-та и 71-ва минута и един добавя аржентинският нападател с френско гражданство Нестор Комбин (нещо необичайно за периода, което се оказва една от ябълките на раздора между двата тима) в 45-та минута. Червено-черните напълно надиграват съперника си и заминават за Южна Америка със солидна преднина. След сравнително спокойния първи двубой обаче идва време за реванша, в който аржентинците сякаш са решени да оправдаят лошата си слава.

 

Домакинството на Естудиантес се оказва напълно различен мач. Играчите на Милан са заплашвани и подложени на тормоз още преди началото на срещата. Когато излизат на терена, те са замеряни с предмети от трибуните и дори поливани с горещи кафета от феновете. Докато тече загрявката, самите аржентински футболисти се опитват да стреснат противниците си и може би дори да ги наранят, като вратарят Алберто Полети и защитникът Рамон Агире Суарез (двамата най-груби футболисти на Естудиантес) замерят с топки трениращ италиански футболист, преди началния сигнал.

Прочети 'България на 3..... КОНТИНЕНТА!'

или пък 

'Великите бразилци, играли в Милан (ЧАСТ 2)'

thumbnail.jpg

Когато мачът започва, Естудиантес въобще не се забавят да покажат намеренията си. Цялата среща е накъсвана от нарушения и изпълнена с насилие, като най-дейни са защитниците на аржентинския тим.

 

Още в началото Едуардо Манера многократно бута и пречи на вратаря на Милан Фабио Кудичини, а по-късно в мача хапе Саул Малатрази. За да се справят със своите съперници, аржентинците прибягват до чести удари с лакти, а „златното момче“ на италианския футбол Джани Ривера отнася юмрук от вратаря Полети. Дори има твърдения, че аржентинците са използвали игли, за да спрат футболистите на Милан, но лисват категорични сведения за това. Полети обаче не спира до тук, а освен това рита в лицето (считаният за предател в Аржентина) Нестор Комбин.

 

Най-брутален от играчите на Естудиантес е Рамон Агире Суарез. В рамките на мача той успява да контузи двама от противниковите нападатели. Първо нокаутира Пиерино Прати, който губи съзнание за кратко, но се връща в игра за още 20 минути. Получил сътресение, той не успява да завърши мача и е принудително сменен още в 37-та минута. Суарез не е наказан за нарушението и по-късно в срещата нанася нов удар. Използвайки лакътя си, той чупи носа и лицевата кост на Нестор Комбин. Целият в кръв, Комбин е помолен от съдията да се върне в игра, но припада и е изнесен на носилка от терена. Рамон Суарез отново е оставен в игра, като съдията го гони едва след още една груба проява, този път срещу Ривера.

В крайна сметка, натискът на Естудиантес дава резултат и те печелят мача с 2:1. Головете за аржентинците са дело на Маркос Кониляро в 43-та минута и на големия „герой“ Рамон Агире Суарез в 44-та минута, а за Милан бележи Джани Ривера в 30-та минута. Италианците все пак печелят с общ резултат 4:2, но краят на мача не слага край на събитията.

 

Потънал в кръв и вързан за носилката, Нестор Комбин е отведен от полицията с обвинение, че е избягал от задължителната военна служба в Аржентина. Роден в южноамериканската държава, той се мести във Франция заради кариерата си и играе за националния отбор на „Петлите“. Освободен е след като се изяснява, че е положил необходимата военна служба в качеството си на френски гражданин. Той обаче не е единственият арестуван.

264629966_7316068798433914_8846777217241583077_n.jpg

състоянието на Нестор Комбин след двубоя . . .

След намеса на аржентинския президент - Хоан Карлос Онгания, почти целият отбор на Естудиантес е задържан и виновниците получават наказания. Алберто Полети (който се забърква и в меле с фенове след мача) получава доживотна забрана от спорта (по-късно е отменена), Рамон Суарез е наказан за 30 мача, а Едуардо Манера за 20. Тримата също така са арестувани и прекарват известно време в затвора. Всичко това обаче е обявено за фарс от медиите, като се посочва, че единствената цел е да се оправи имиджа на аржентинския футбол, заради кандидатурата им за домакин на Световното първенство през 1978 година.

 

Естудиантес достигат до мачовете за Интерконтиненталната купа и през следващия сезон (след третата си поредна победа в Копа Либертадорес), но отново губят - този път от нидерландския Фейенорд - с общ резултат 3:2 от двете срещи. Въпреки че голяма част от негативните герои от миналия сезон липсват, аржентинците не пропускат да покажат лошата си страна, като Оскар Малбернат отнема и чупи очилата на Джоп ван Даел, защото според него той няма право да играе с тях.

 

Последствията от този мач са големи и за самия турнир, като често европейските шампиони отказват да участват. Като причини се посочват несигурността в приходите и проблеми с намирането на подходящи дати, но роля играе и бруталното поведение на отборите от Аржентина и Уругвай. Аякс е първият отбор отказал участие през 1971. Те трябва да се изправят срещу аржентинския Индепендиенте, но се отказват заради опасения от опасна игра и се оказват прави. В турнира ги замества другият финалист от КЕШ - Панатинайкос. Още по време на първия мач в Атина, Гърция, уругвайският нападател Хулио Моралес влиза брутално на Янис Томарас и чупи крака му на две места, като фактически приключва кариерата му.

 

След това става обичайно за европейските шампиони да се отказват от мача – правят го Байерн Мюнхен, Ливърпул, отново Аякс, а на два пъти (1975 и 1977 година) турнирът не се провежда, заради откази на отборите да играят. Всъщност, след финала през 1969 година, едва 3 пъти носителят на КЕШ се съгласява да участва в Интерконтиненталната купа. Състезанието деградира до такава степен, че има големи съмнение в смисъла от провеждането му.

Прочети 'Футболът в Чернобил'

или пък 

'Става дума за много пари!'

thumbnail.jpg
thumbnail.jpg

Все пак то изживява възраждане, след като с организирането и спонсорството му се заема японската автомобилно компания Тойота. Те модернизират формата и уреждат с УЕФА и КОНМЕБОЛ участието на отборите да е подсигурено с договори. От 1980 година до закриването през 2004, мачовете се играят в Япония и с провеждането им няма проблеми, но турнирът така и не успява да си върне интригата от първите години с участието на Пеле и Еузебио.

 

Историята на този мач между Естудиантес и Милан, а и на целия турнир, е показателна защо футбола се е нуждаел от по-строги правила и защо състоянието на правилата трябва да се следи и днес. Освен това ни показва и колко далеч е стигнал футболът в развитието си. Преди грубостите на терена са били нещо обичайно и очаквано, а днес са почти аномалия. Смятам че, с по-сдържаното си поведение, футболистите постепенно са повлияли и на част от публиката, и затова днес по-рядко виждаме и сблъсъци между феновете. Точно това е част от отговорността на играчите на най-високото ниво и те трябва да се отнасят сериозно към нея. Свръх-агресивното и опасно поведение от мачовете, като този за Интерконтиненталната купа от 1969, вече са в миналото и за щастие едва ли някога любимата ни игра ще се върне на това положение.

thumbnail-.jpg
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719

Първият международен футболен мач,

признат от ФИФА, е двубоят между Англия и Шотландия, игран на 30 ноември 1872 г.

 

Срещата е
наблюдавана от 4 000 зрители и завършва при нулево равенство

FUN
  FACT !