Месецът, в който Африка ще бъде футбол или Купа на африканските нации 2021 (преглед на групи “B” и „C”)

публикувано на 10 Януари, 2021 | Четеш за 23 минути

С настоящия материал продължаваме представянето на участниците във вече започналия турнир за Купата на африканските нации и преминаваме към следващата по ред група “B”.

материал на

Лъчезар Петров

Жребият определя за водач тук изключително силния тим на Сенегал, познати неофициално като „Лъвовете от Теранга“.

271667981_7538839629490162_153303789950023065_n.jpg

Сенегалците излизат гръмко на световната футболна сцена с дебютното си участие на световно първенство през 2002 г. в Япония и Корея, когато не само побеждават действащия (и тогава като сега) световен шампион Франция в мача на откриването, но и достигат до ¼ финал, където губят от Турция чак в продълженията, след „Златен гол“ на Илхан. Това представяне кара експертите да обърнат внимание на поколението сенегалски играчи, сред които изпъкват имената на Ел Хаджи Диуф, Фердинанд Коли, Папа Буба Диоп, Салиф Диао, Алиу Сисе (настоящия селекционер), Анри Камара и Халилу Фадига. Същите футболисти достигат до финала на турнира за Купата на африканските нации 6 месеца преди споменатото световно, където губят от Камерун след изпълнение на дузпи. Това е и най-сериозното постижение на „Лъвовете от Теранга“ при участията им в КАН, които са общо 15, но засега без спечелена титла – през 2019 г. сенегалците губят втори финал, този път от Алжир (реално сега ще влязат като вицешампиони), а освен двете втори имат и още три четвърти места, с което активът им се изчерпва.

 

Но според много хора настоящото статукво в най-скоро време ще се промени, защото сегашното поколение играчи дава сериозни надежди за предстоящи успехи. Класата на водения от Алиу Сисе (капитан на състава от 2002 година) тим става видна още на Мондиала в Русия, където Сенегал събира 4 точки в груповата фаза и отпада за сметка на Япония единствено заради критерия „феърплей“. След това „Лъвовете от Теранга“ доиграват квалификационната си група за КАН 2019, която печелят убедително с 5 победи и едно равенство и макар на самия турнир да губят финала, показват ясно, че понастоящем са една от водещите африкански футболни сили.

271697225_7538889992818459_3151750978349064021_n.jpg

В квалификациите за настоящия турнир, хората на Алиу Сисе печелят групата си без загуба, въпреки че в поне 4 от 6-те мача играят предимно с футболисти от младежките формации. По-внимателно вглеждане в състава показва, че Сенегал разполага с изключително силни играчи в практически всички зони. На вратата титуляр ще бъде Едуард Менди, който е с основна заслуга за това Челси да допуска толкова малко на брой голове в последната година. В защита сигурен титуляр по принцип е централният бранител на Наполи Калиду Кулибали, който би трябвало да се възстанови от контузия седмица преди началото на турнира. Освен него Сисе има на разположение играчи като Абду Диало (ПСЖ), Фоде Бало-Туре (Милан), Буна Сар (Байерн), Шейку Куяте (Кристъл Палас), Салиу Сис (Нанси), Ибрахима Мбайе (Болоня), Папе Абу Сисе (Олимпиакос). Диало, Бало-Туре и Сар може и да не са титуляри в клубните си отбори, но самият факт, че са част от ПСЖ, Милан и Байерн говори за класа, а мачовете с националния отбор са шанс за игрова практика и повишаване на формата, което може да им даде възможност за повече игрови минути в клубните си отбори (поне за Диало и Туре).

 

В центъра, играта на „Лъвовете от Теранга“ се определя от формата и настроението на още доказани в Топ 5 първенства играчи като Идриса Гей (ПСЖ), Папе Гей (Марсилия), Нампалис Менди (Лестър), Мамаду Лум (Алавес), Папе Сар (Метц). Но зоната, даваща най-голямо основание за поставяне на Сенегал сред претендентите за трофея, е нападението. Няма да е пресилено да се каже, че качеството в атаката на сенегалците в момента е сравнимо с това на Нигерия в периода 1994 – 1996 г. Голямата звезда тук е крилото на Ливърпул Садио Мане, който е и капитан на състава. Мане ще бъде подпомаган от Исмаила Сар (Уотфорд), чийто качества, най-вече техника и скорост, са извън съмнение. Друг принципно качествен нападател е Кейта Балде (Каляри), който невинаги съумява да покаже най-доброто от себе си в клубните си отбори, но има какво да даде на националния отбор като техника, скорост и острота. Интересни играчи и съответно допълнителни опции напред са Бамба Диенг (Марсилия), Булайе Дия (Виляреал), Крепин Диата (Монако) и дори Хабиб Диало (Страсбург) и Маме Баба Тиам, който има 9 гола и 4 асистенции в 16 мача за Кайзериспор.

 

За класата и прогреса на „Лъвовете от Теранга“ говори и 20-тото им място в ранглистата на ФИФА, което е най-напред от всички африкански отбори (следващите са Мароко, Алжир и Тунис, подредени съответно на 28-мо, 29-то и 30-то място) (1). Сенегал безспорно е един от фаворитите за титлата и ако не се случи нещо много непредвидено, би трябвало да стигне поне до полуфиналната фаза, съответно всяко отпадане преди ½ финал ще бъде счетено за провал.

271661243_7538839849490140_6835013589238868845_n.jpg

Следващият отбор в група „В“, който може би ще бъде и най-сериозния първоначален опонент на Сенегал, е съставът на Република Гвинея.

Тази Гвинея е една от трите държави с това име (другите са Гвинея-Бисау и Екваториална Гвинея) и преди да видим футболните ѝ постижения, се налага политическо отклонение, защото на 5-6 септември в страната бе извършен преврат, в резултат на което властта се държи от военна хунта. Доколко това рефлектира върху националния отбор е видно от „насърчението“ на настоящия лидер, полковник Мамади Думбуя, който според съобщенията е посетил лагера на тима и е заявил следното на играчите: “Донесете трофея или върнете парите, които инвестирахме във вас. Точка(2). Гвинейците, носещи причудливия прякор „Слоновете на нацията“, никога не са се класирали за световно първенство (най-близо са през 2006 г., когато завършват на трето място в квалификационната група със 17 точки), но имат 12 участия в турнира за Купата на африканските нации с рекордно класиране второ място през 1976 г. (тогава няма финал, а „финална четворка“ и Гвинея губи първото място след като допуска изравнителен гол в мача с Мароко в 86-тата минута). В четири от последните си шест участия на КАН „Слоновете на нацията“ стигат до ¼ финал (т.е. прескачат групата), което е ясен знак, че имат традиции в турнира.

 

В момента обаче тимът се намира в застой, чийто външен израз са резултатите – второ място в квалификационната група за КАН с Мали и слабите тимове на Намибия и Чад и отпадане без победа в квалификациите за световното в Катар в група с Мароко, Гвинея-Бисау и Судан. В по-общ план Гвинея има само 3 победи в последните си 12 срещи, а надеждите за излизане от тази динамика са свързани с назначения на 30 октомври нов селекционер Каба Диавара (като футболист е защитавал цветовете на 17 отбора, сред които Бордо, Рен, Марсилия, ПСЖ, Ница, Блякбърн, Уест Хям и Арсенал). Диавара вече определи окончателния състав за турнира и той е изграден основно от състезаващи се в Европа играчи, сред които има както по-опитни (капитанът Ибрахима Конте от Бней Шахин, Наби Кейта от Ливърпул, Сори Каба от Льовен и „българската връзка“ Па Конате от Ботев), така и по-млади и жадни за изява (Амаду Диавара от Рома, Мохамед Али Камара от Йънг Бойс, Мади Камара от Олимпиакос, Илайш Мориба от РБ Лайпциг). Безспорната звезда в тази селекция е халфът на Ливърпул Наби Кейта, около когото ще се върти играта в халфовата линия на гвинейците. До него място може да намерят халфовете на Рома и Лайпциг Амаду Диавара и Илайш Мориба, които не са титуляри в клубните си отбори, но имат качества както когато трябва да се руши играта на противника, така и когато трябва да се гради тази на техния състав. Много вероятна опция е и полузащитника на Олимпиакос Мади Камара, който играе редовно и се намира в добра форма. В атака основният коз може би ще бъде нападателя на белгийския Льовен Сори Каба, а другите алтернативи са сравнително неизвестни футболисти като Сейдуба Сума (Кувейт СК) и Жозе Канте (Кайрат).

 

Липсата на изявен голмайстор може да се окаже проблем, защото с най-много голове (9) за националния отбор в момента е Сейдуба Сума и в тази връзка впечатление прави отсъствието на нападателя на Локо Москва Франсоа Камано. Макар да не е сред основните фаворити в турнира, Гвинея разполага с някои силни индивидуалности и това, в съчетание с доброто им представяне на КАН в последните години и удобната група (като изключим Сенегал), би трябвало да им гарантира поне участие на 1/8 финалите.

271707421_7538839642823494_6164929469160863005_n.jpg

Прегледът на отборите от група „В“ ни отвежда до един от най-екзотичните участници, дори и по африканските стандарти – отборът на Зимбабве.

Тимът на разположената в южната част на африканския континент държава няма кой знае какви успехи и е сравнително непознат на футболната общественост, най-вече защото никога досега не е успявал да се класира на световно първенство. На индивидуално ниво Зимбабве може да се похвали с двама велики играчи – легендарния вратар на Ливърпул Брус Гробелаар, записал 628 мача за „червените“ в периода 1981-1994 г. и нападателя Питър Ндлову, оставил сериозна следа пак в Англия, но в тимовете на Ковънтри, Бирмингам, Хъдърсфийлд и Шефилд Юнайтед. Иначе като отбор „Воините“, както са известни хората на временния треньор Норман Мапеза, имат четири участия в турнира за Купата на африканските нации, като всеки път отпадат в груповата фаза. Най-сериозно впечатление зимбабвийците правят в турнира КОСАФА Къп (COSAFA Cup, ежегоден турнир на африканските държави на юг от Екватора), от който имат рекордните шест титли и едно трето място. Що се касае до участие в по-сериозни турнири, то там, както се посочи, „Воините“ засега нямат успехи – в първите си две участия на КАН през 2004 г. и 2006 г. записват по 1 победа и 2 загуби в груповата фаза, а през 2017 г. и 2019 г. в Габон и Египет отпадат с по една спечелена точка. През последните почти две години отборът върви изключително в низходяща линия, като едва се класира за КАН 2021 като втори с 8 точки в група с Алжир, Замбия и Ботсвана и завършва последен в световните квалификации, без успех в група с Гана, ЮАР и Етиопия.

 

В по-общ план, зимбабвийците имат само една победа в последните си 15 мача, а нещата в атака са направо стряскащи – едва 7 вкарани гола, като само в 1(!) мач, срещу Малави, успяват да отбележат повече от веднъж. Поглед към разширения състав показва наличие на много описателни имена (Вашингтон Аруби, Тийнейдж Хадебе, Джордан Земура, Марвелъс Накамба, Блесинг Сарупинда, Маршал Мунеци, Ноулидж Мусона, Дивайн Лунга, Ромарио Матова, Тино Кадевере, Адмирал Мускуе), но на малко футболен потенциал, който започва с крилото Ноулидж Мусона, считан за най-острия зимбабвийски нападател в историята. Мусона има добро съотношение мачове/голове в националния отбор (47 мача/23 гола), както и опит по европейските терени (понастоящем играе в саудитския Ал Тай, но е бил част от белгийските Андерлехт, Остенде, Локерен и Ойпен, както и от Хофенхайм и Аусбург) и именно от него се очаква да идват повечето от опасностите, които зимбабвийците ще създават по камерунските терени. Понастоящем в Европа се състезават няколко играчи, сред които халфовете Марвелъс Накамба (Астън Вила) и Маршал Мунеци (Реймс), защитникът Тендай Дариква (Уигън) и нападателят Тино Кадевере (Лион).

 

Въпреки че „Воините“ разполагат с поне по двама силни футболисти във всяка зона (с изключение на вратаря), то те определено изглеждат като отбор в регрес, а трудностите им в отбелязването на голове са, меко казано, пословични. В групата им освен това има един изявен фаворит (Сенегал) и един силен отбор (Гвинея) и всичко това е в основата на очакванията, че Зимбабве едва ли ще достигне 1/8 финалите, макар че и третото място (при определени обстоятелства) може да ги прати там.

271734114_7538839852823473_5351031797103765508_n.jpg

Карето от участници в група “В“ се допълва от състава на малката централноафриканска държава, Република Малави.

Подобно на Зимбабве, „Пламъците“ (или „Огнените“), както са познати играчите на треньора Меке Мвасе, никога не са били на световно първенство, а на Купата на африканските нации имат две участия, като и в двата случая отпадат в групата. Малави има три титли в регионалната африканска надпревара CECAFA U-23 Challenge Cup (любопитно, но това се оказва най-стария футболен турнир в Африка), с което футболните успехи на малавийците се изчерпват. „Пламъците“ успяват да се класират за предстоящия турнир като втори в група с Буркина Фасо, Уганда и Южен Судан, като в хода на мачовете демонстрират най-вече силна отбрана, запазвайки 4 „сухи“ мрежи. Ниската класа на останалите отбори, най-вече на Уганда и Южен Судан, също е обстоятелство, облагодетелстващо Малави, а в квалификациите за световното догодина „нещата си идват на мястото“ и „Пламъците“ заемат последно място в група с Камерун, Кот д'Ивоар и Мозамбик.

Прочети 'Купа на африканските нации (ЧАСТ 1: увод и преглед на група "А")'

или пък 

'Къде са те сега: всички носители на наградата 'Golden Boy' (част 1)'

thumbnaill.jpg
thumbnail.jpg

През последните две години отборът е воден от неизвестния треньор Меке Мвасе, а преглед върху състава показва футболисти, състезаващи се предимно в местното първенство в отбори с имена като Биг Булетс, Силвър Страйкърс, Майти Уандерърс, Камузу Баракс. Може би най-голямата звезда е 20-годишният бранител Джон Чарлз Петро, който играе за участвалия в тазгодишната Шампионска лига отбор на Шериф Тираспол, а впечатление прави опитът на играчи като защитниците Стенли Сануди (61 мача за националния отбор), Лимбикани Мзава (60 мача, 2 гола) и халфовете Джон Банда (74 мача, 7 гола), Мициум Моне (46 мача, 4 гола) и Джералд Пири-младши (45 мача, 11 гола).

 

В нападение като основна фигура се очертава Ричард Мбулу, който играе в южноафриканския Барока и има 32 мача с 5 гола за националния отбор, но по подобие на случая с Етиопия, за играчите на Малави трудно може да се каже нещо съществено, извън данните от „простите“ количествени статистики.

 

 

Що се касае до шансовете на „Пламъците“ за прогрес в турнира, то те няма как да бъдат окачествени по друг начин, освен като „минимални“, особено като се има предвид силната група с наличието на Сенегал и Гвинея, както и на Зимбабве, който колкото и в слаба форма да е, все пак има по-добри индивидуалности от тези на Малави. В този смисъл всичко различно от три загуби за „Пламъците“, ще се приеме за приятна изненада.

271660197_7538839992823459_5196936236284758439_n.jpg

Следващата група, към която ще обърнем поглед, група “С”, се оглавява от „Атласките лъвове“ от Мароко – един от най-качествените африкански състави в момента и една от съставните части на голямата „Северноафриканска четворка“ (Мароко, Алжир, Тунис, Египет).

 

 

Мароканците имат четири участия на световно първенство, като най-големият успех е достигане до 1/8 финалите в Мексико през 1986 г. (там губят от бъдещия финалист ФРГ с 0:1, но стават първия и засега единствен африкански отбор, печелил група на световно, при това с отбори като Англия, Португалия и Полша). На Купата за африканските нации представителите на атлантическата перла участват редовно (в Камерун ще запишат участие №18), но успехите са малко – една титла (1976 г.), едно второ, едно трето и две четвърти места. В исторически план по отношение на КАН, мароканците са зад отбори като Замбия, Тунис и ДР Конго, с по-малко титли от Судан и на едно ниво с Етиопия, което изглежда странно, като се имат предвид футболните традиции (а и близостта до Европа) на Мароко и тези в другите тук изброени отбори. Настоящото поколение играчи има потенциал да промени тази статистика, защото „Атласките лъвове“ показват добър футбол и отпадането им в груповата фаза на последния Мондиал се дължи най-вече на лош късмет (много пропуски от чисти положения + нелеп автогол в 95-тата минута на първия мач с Иран, довел до загуба с 0:1).

В слабата си квалификационна група за КАН 2021 мароканците не срещат затруднения и я печелят без загуба и с едва 1 допуснат гол в 6 мача, а за формата на отбора говори статистиката от последните 14 мача – 12 победи и две ремита и, забележете, едва 3 (!) допуснати гола, два от които от Алжир в ¼ финала на Арабската купа, загубен с дузпи. Мароко не инкасира попадение в 12 от последните си 14 мача и схващането, че в техните срещи се играе „до гол“, всъщност е съвсем основателно.

 

Прегледът на състава показва, че тук звездите започват със селекционера, 69-годишния Вахид Халилходжич. Макар да има изражение на вечно недоволен университетски професор и успехи като клубен треньор най-вече във Франция (Лил, Рен, ПСЖ), роденият в Ябланица босненец притежава и сериозни познания за футбола в Африка, натрупани като селекционер на Кот д'Ивоар и Алжир. Халилходжич успява да класира „Слоновете“ с Дрогба за световното в ЮАР през 2010 г., но е уволнен месеци преди шампионата (същото му се случва и с Япония през 2018 г.), а през 2014 г. извежда Алжир до 1/8 финалите на световното в Бразилия – най-големия успех в исторически план за „Пустинните лисици“.

 

Окончателният състав на Мароко за предстоящата надпревара е обявен и поглед към имената показва, че в Камерун ще се разчита основно на играчи, състезаващи се в европейски клубове, като вратаря Ясин Буну (Севиля) и защитниците Роман Сайс (Уулвс, капитан на мароканците), Ашраф Хакими (ПСЖ), Адам Масина (Уотфорд), Сами Ммае (Ференцварош), Найеф Агуерд (Рен). Прави впечатление липсата на контузения десен бек на Аякс Нусайр Мазрауи, но и без него защитата на Мароко обещава да бъде труднопреодолима. Средата на терена е доста променена и там ще се разчита на опитните Фейсал Фажр (Сиваспор) и Софиан Амрабат (Фиорентина), както и на младите Аймен Баркок (Айнтрахт) и Имран Лоуза (Уотфорд). В тази зона явно върви смяна на поколенията, защото липсват играчи като Мбарк Бусуфа, Карим ел Ахмади и Юнес Белханда, които доскоро са почти неизменна част от отбора. Друга чувствителна липса е тази на Хаким Зиеш, но атакуващият халф на Челси е в конфликт с Халилходжич и не е получавал повиквателна от юни насам (3). Мароко печели заради силната си отбрана, но в атака също разполага с нелоши опции (поне по фланговете), сред които Юсеф ен Несири и Мунир ел Хадади (Севиля), Софиан Буфал (Анже) и младите таланти Риан Ммае (Ференцварош), Закария Абухал (АЗ Алкмаар) и Абде Езалзули (Барселона). Проблемът е, че повечето от тези играчи са крила и функциите им реално се дублират, а същевременно липсва доказан голмайстор (Несири е известен по-скоро с многото си пропуски). Независимо от липсата на голаджия, Мароко има всички качества за достигане поне до полуфинал/финал, особено ако защитата и вратаря Буну продължат да се представят на обичайната си висота.

271682844_7538839826156809_6361649876834417149_n.jpg

След Мароко поглеждаме на юг, към Гвинейския залив, и отиваме при следващия отбор от група „С“ - „Черните звезди“ от Гана.

Ганайците събират силно поколение от играчи в периода 2006-2014 година и участват на три поредни световни първенства, като в два от случаите (2006 г. в Германия и 2010 г. в ЮАР) излизат от групите. Особено запомнящо се е представянето им през 2010 г., когато достигат до ¼ финал срещу Уругвай и получават право да изпълнят дузпа в 90-ата минута при резултат 1:1 (дотам се стига, след като Луис Суарес избива с ръка топка, която иначе влиза във вратата). „Черните звезди“ са на път да станат първия африкански отбор-полуфиналист на световно първенство, но голямата звезда Асамоа Гиян пропуска дузпата, а мача отива продължения и се решава с дузпи, които ганайците губят. След това Суарес е носен на ръце от съотборниците си (въпреки че предизвиква дузпа и получава директен червен картон, което само доказва относителността на нещата и колко е важен контекста, в който се случва всяка ситуация), а Гана потъва в сълзи и разочарование.

„Черните звезди“ имат сериозни успехи и в Купата на Африка, където са трети във вечната ранглиста, отстъпвайки единствено на Египет и Камерун, с 4 титли, пет втори места, едно трето и четири четвърти – общо 14 завършвания в Топ 4, включително на пет от последните шест турнира (само в Египет отпадат на 1/8 финала). Проблематично за ганайците е, че последната им титла датира от турнира в Либия през 1982 година, а и бройката на загубените финали, която е най-високата в историята на КАН. Също така сегашното поколение играчи отстъпва по отношение на потенциал в сравнение с това от периода 2006 – 2014 г. и доказателство е неуспехът с класирането за последния Мондиал.

В квалификациите за предстоящия турнир „Черните звезди“ също срещат някои проблеми и допускат загуба от Судан и реми с ЮАР, но все пак се класират като първи с 13 точки в 6 мача. Настоящият селекционер на Гана е интересно име, защото това е Милован Райевац – човекът, почти извел Гана до ½ финал на световното през 2010 година. Сърбинът се завръща начело на ганайците преди три месеца, а поглед към състава показва сравнително неопитен отбор, които продължава да е в процес на смяна на поколенията.

 

 

Въпросите започват още с вратарския пост, защото от четиримата вратари само Джо Уолакот (Суиндън) и Лоурънс Зиги (Санкт Гален) имат мачове с националната фланелка и то малко, 4 и 7, съответно (да не говорим, че и двамата са почти неизвестни). В защита основното име е Даниел Амартей (Лестър), а място в титулярния състав вероятно ще намерят Баба Рахман (Рединг, под наем от Челси), Анди Ялдом (Рединг) и Александър Джику (Страсбург). В средата на терена ганайците имат повече качество в лицето на играчи като Томас Партей (Арсенал), Мубарак Уакасо (Шенжен) и Мохамед Кудус (Аякс), а в атака отново са повикани Андре и Джордан Аю (Ал Сад и Кристъл Палас, респективно), както и младият талант на Рома Феликс Афена-Гиян. Прави впечатление отсъствието на играчи като Касим Адамс (Хофенхайм), Алфред Дънкан (Фиорентина), Джефри Шлуп (Кристъл Палас), Емануел Джеси (Специя), още повече като се има предвид факта, че промяна в правилата увеличава числеността на съставите на 28 души.

 

Легендата на ганайския футбол Асамоа Гиян (първи във вечната ранглиста със 109 мача и 51 гола за националния отбор) не е прекратил кариерата си и евентуално би могъл да бъде убеден да се включи, както преди КАН 2019, когато лично президентът на Гана, г-н Нана Акуфо-Аддо го убеждава да играе на турнира. Гиян е от типа футболисти, които винаги са се справяли по-добре за националния, отколкото за клубните си отбори, и в този смисъл може да бъде полезен на турнира в Камерун, особено с оглед на проблемите, които Гана има в атака (само в два от последните си 11 мача са вкарали повече от гол). Друга легенда, Кевин-Принс Боатенг, се отказа от тима след серия скандали през 2014 година и няма да попадне в окончателния списък на Райевац, а когато говорим за Купа на африканските нации, Гана е един от отборите с най-силни традиции и „Черните звезди“ – макар да са в преходен период и не в най-доброто си състояние, - имат възможности за достигане поне до ¼ финал.

271663529_7538839632823495_2830261708724550569_n.jpg

Група „С“ продължава с отбора на Габон, или „Пантерите“/“Бразилците“, както са известни Пиер Емерик-Обамеянг и съотборниците му.

Габон е един от сравнително многото африкански състави, които никога не са се класирали на световно първенство, но на Купата на африканските нации имат 7 участия с най-добро постижение два ¼ финала през 1996 г. и 2012 г. Страната е един от последните домакини на турнира, но КАН 2017 се превръща в разочарование за Обамеянг и компания, защото „Пантерите“ отпадат в групата с три равенства в 3 мача. През последните две години и половина селекционер на Габон е французинът Патрис Нево, който има опит и в други екзотични дестинации като Нигер, Мавритания, Хаити и Лаос, но резултатите му в най-добрия случай са средно ниво – неособено убедително класиране за предстоящия турнир като втори в група с Гамбия, ДР Конго и Ангола и отпадане в квалификациите за световното след заемане на второ място в група с Египет, Либия и Ангола. Проблемът във втория случай не е толкова самото второ място, при наличието на явен фаворит като Египет, а по-скоро факта, че „Пантерите“ завършват с отрицателни показатели – две победи, равен и три загуби, 7:8 голова разлика. Тази посредственост е отразена статистически и в последните 8 мача, в които Габон има 3 победи, реми и 4 поражения, а поглед към настоящия състав показва, че може би това действително е реалното ниво на този отбор.

 

 

Титулярният вратар Антъни Мфа-Мезуй пази за люксембургския Роданж 91, а в защита основните играчи са част от френски второразредни отбори – Бруно Манга (Дижон), Лойд Палун (Бастия), Йохан Обианг (Родез) и Жуниор Асуму (Бурже). В халфовата линия най-много ще се разчита на Марио Лемина (Ница) и на Гелор Канга (Цървена звезда), а в нападение – на капитана Обамеянг и донякъде на Денис Буанга от Сент Етиен. Проблемът е, че Оба-Оба се намира в слаба форма и има други проблеми в Арсенал, а почти същото (без проблемите извън терена) важи и за Буанга, чийто отбор, освен това, заема последно място във временното класиране на френската Лига 1. Надеждите на селекционера на „Пантерите“ (а и на феновете им) са, че Обамеянг по принцип има склонност да играе добре за националния отбор без значение от положението му в клубния, но дори и това да стане, Габон трудно ще се пребори за нещо повече от трето място в тази група. А дали това ще се окаже достатъчно за класиране на 1/8 финалите, вече е въпрос на математика и сметки, които ще могат да се направят най-рано на 14 януари, след изиграване на втория кръг в груповата фаза.

271658093_7538839636156828_8921199250547889058_n.jpg

Група “C” се допълва и завършва с може би най-екзотичния състав, който ще вземе участие на тазгодишната Купа на Африка – запознайте се с отбора на Коморските острови.

По някаква ирония на Съдбата на това издание на КАН коморците сякаш заменят съседите си от Мадагаскар, които сега не се класират, но участват в Египет преди две години и половина. Двете островни държави се намират близо една до друга, но разликата в размерите е впечатляваща – площта на Коморите е едва 1861 км2, докато тази на Мадагаскар е 592 800 км2 (втората най-голяма островна държава, след Индонезия). Разликата в числеността на населението също е чувствително в пъти повече за Мадагаскар (28,5 милиона срещу 950 хиляди), но във футболно отношение двете държави са еднакви – нито едно участие на световно първенство и по едно класиране на Купа на африканските нации. Коморите са една от най-младите страни-членки на ФИФА, към която се присъединяват през 2005 г., две години след влизането им в състава на Африканската футболна конфедерация. В момента отборът е воден от родения в Марсилия 49-годишен наставник Амир Абду, който заема поста от 13 януари 2014 г., което го прави един от най-дълго задържалите се национални селекционери на африканския континент.

 

В квалификациите за предстоящия турнир Коморос се класират като втори отбор в група с Египет, Кения и Того и то кръг преди края, след нулево равенство с Того. В шестте мача коморците се представят повече от добре за потенциала си, защото губят само веднъж и то чак в последния кръг като гост на Египет, а преди това изкарват 0:0 с „Фараоните“ у дома. От 1 септември досега островитяните са изиграли само три контроли, при това с отбори от тяхната черга (7:1 срещу Сейшелите, 1:0 срещу Бурунди и 2:0 срещу Сиера Леоне), а поглед към състава показва около 20 души, които се състезават във второразредни френски отбори. Както в случая с Етиопия и Малави, трудно можем да правим някакви заключения за играта на конкретните футболисти само на база количествена статистика, но все пак в отбрана ще се разчита на играчи като Сайд Бакари (РКС Ваалвайк), Наджим Абду (Мартигес, четвърта френска дивизия), Касим Абдала (Атлетико Марсилия, аматьорски клуб) и Бенджалуд Юсуф (Льо Ман, трета френска дивизия). Абду и Абдала са съответно на 37 и 34 години, така че едва ли ще допринесат с нещо повече от опит, но Коморос така или иначе не са сред най-талантливите състави в Африка и неслучайно са дебютанти на КАН. В халфовата линия като основни играчи изглеждат Фуад Баширу (Омония Никозия) и играещите във френската Лига 2 Юсуф М‘Шангама (Гингам) и Мохамед Юсуф (Аячо). В нападение играе най-голямата звезда на коморския футбол, Ел Фарду бен Набуан, който е част от Цървена звезда и е голмайстор №1 в историята на Коморските острови с 15 гола за националния отбор, а друга опция изглежда нападателят на Кортрийк Файз Селемани. Дори и бегъл поглед върху историята и състава на Коморите показват, че те едва ли ще постигнат нещо повече от почетно последно място в групата с Мароко, Гана и Габон, но все пак могат да разчитат на две неща – подценяване и „късмета на начинаещия“. Те може и да не изглеждат особено силни козове, но именно с тяхна помощ Мадагаскар, дебютантът през 2019 година, достигна до ¼ финалите, побеждавайки междувременно отбори като Нигерия и ДР Конго.

 

-   -   -

С това прегледът на отборите в групи „В“ и „С“, а съответно и настоящият материал, завършват. Очаквайте скоро и продължението с поглед върху отборите в останалите три групи.

> линк към първа част на поредицата: увод и преглед на група 'А'

> линк към трета част на поредицата: преглед на групи 'D' и 'E'

> линк към четвърта част от поредицата - преглед на група "F" и заключение

източници:

(1) FIFA.com, Football Men's Ranking, 23 December 2021, available at: https://www.fifa.com/fifa-world-ranking/men?dateId=id13505 (accessed 31 December 2021)

(2) Dailymail.co.uk, 'Bring back the trophy or bring back the money we invested in you': Guinea's soldier-turned-president - who was previously accused of human rights abuses - gives AFCON squad a brutal ultimatum... despite Naby Keita's side being 40-1 outsiders to win title', 29 December 2021, available at: https://www.dailymail.co.uk/sport/sportsnews/article-10352449/AFCON-Guineas-hard-line-army-soldier-turned-president-gives-football-squad-brutal-ultimatum.html (accessed 31 December 2021)

(3) Sportal.bg, Мароко зарадва Челси преди Купата на Африка, 23 декември 2021 г., достъпно на: https://sportal.bg/news-2021122312431672483 (посетено на: 31 декември 2021 г.)

хареса ли ти статията ?

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719

Стийв Брус (капитан и централен защитник на Ман Юнайтед) завършва сезон 1990/91 като голмайстор на тима си!

 

Брус бележи 19 пъти във всички турнири!!!

 FUN 
  FACT