SCARFACE
(втора част)
публикувано на 29 Януари, 2021 | Четеш за 7 минути
Точно 234 дни след раждането на Джолеон (прочети за него в първа част) и на около 420 км от Бирмингам – в пристанищния френски град Булон сюр Мер се ражда Франк. Детето е изоставено на стълбите пред манастир и никога не се запознава с биологичните си родители. Когато е на две години, семейството, което го осиновява претърпява автомобилна катастрофа, сблъсквайки се с камион. Малкият Франк също е в колата. Tой седи на задната седалка, но е без колан и при
материал на Владимир Николаев
катастрофата изхвърча през предното стъкло, като получава сериозни лицеви контузии, които изискват над 100 шева и оставят два големи белега: един в дясната част на лицето му и един над веждите.
Първите си мачове в мъжкия футбол Франк записва за френския Булонье, където остава два сезона. Следват по един сезон в Олимпик Алес, Брест и Мец. На 01.01.2005г. Франк преминава под наем в турския Галатасарай, който има право да откупи играча срещу 2 милиона евро. Турският клуб плаща сумата още през март и въпреки че остават 3 години от договора му, в края на сезона Франк заявява, че ще се завърне в родината си и ще играе за Марсилия, заради неизплатени заплати от страна на Галатасарай. Футболистът дори твърди, че е бил заплашван с бейзболна бухалка от бившия си агент и директор в Галатасарай. След месец ФИФА отсъжда в полза на играча, а от клуба не се отказват и отнасят случая до Международния Арбитражен Съд (който след 2 години отново отсъжда в полза на играча и отхвърля компенсацията от 10 милиона евро, която турците искат от Марсилия).
За два сезона с Олимпик, Франк успява да спечели само турнира на УЕФА – Интертото.
На 7-ми юни, 2007-ма година Франк Рибери преминава в немския колос Байерн Мюнхен срещу 25 милиона евро. Той остава в Германия цели 12 сезона, печелейки на практика абсолютно всеки възможен клубен трофей - шампионата на Германия 9 пъти, купата – 6 пъти, суперкупата – 4 пъти и по веднъж Шампионска Лига, Суперкупа на УЕФА и Световно клубно първенство. С френския национален отбор Рибери достига до финала на световното първенство през 2006г., но отборът му губи от Италия.
Франк Рибери печели и куп индивидуални отличия, които няма да изброяваме, само ще споменем най-запомнящото му се индивидуално признание - през 2013-та година той завършва на трето място в гласуването за Златната Топка, като според много специалисти (а и според самия него) е заслужавал да спечели отличието тази година и е бил ограбен. В този сезон Франк записва 22 гола и 18 асистенции, помагайки на своя отбор да спечели шампионата на Германия, купата на Германия, Шампионската Лига, Суперкупата на УЕФА и Световното клубно първенство. Златната Топка обаче е спечелена от Кристиано Роналдо, който вкарва 66 гола в 56 мача, но пък не печели нито един трофей с Реал (Мадрид).
На 21-ви август 2019г. след 12 сезона с Байерн Мюнхен, Франк Рибери преминава със свободен трансфер в италианския Фиорентина, където продължава да играе и до днес.
Прочети 'Сънят на малката птица'
Запитан за инцидента, той споделя:
„Проблемът е, че съм седял на задната седалка и при удара съм полетял напред. Този инцидент ми помогна по определен начин - мотивира ме, когато бях дете. Бог ми даде тази разлика. Белезите са част от мен и другите ще трябва да ме приемат такъв, какъвто съм. Без тях щях да съм най-обикновен човек.
Хората казваха: Виж какво има на лицето, виж му главата. Какъв е този белег? Толкова е грозен. Където и да отидех, хората ме зяпаха, не защото бях добър човек, не защото името ми е Франк, или пък бях добър футболист, а заради белега. Белезите ми дадоха характер и сила, защото когато си дете и имаш такъв белег, не е лесно. Когато бях малък другите деца ме наричаха Квазимодо. Това ме нарани много, но въпреки че страдах, никога не се свих в ъгъла да плача. Трябва да си психически силен, за да устоиш на подигравките на другите деца и погледите на възрастните. Хората, които говореха за мен са родители и това е жестоко.
Сега съм горд съм с всичко, през което трябваше да премина. Никога не ми е било лесно, но днес обичам лицето си и обичам живота си. Така че, това съм аз и това е лицето, с което хората ме познават. Щастлив съм с лицето си, защо да не съм щастлив?“
Точно 304 дни след раждането на Франк и на около 11 160 км от Булон сюр Мер, в Сиудадела, Аржентина се ражда Карлос. Също както Франк, Карлос е осиновен – от сестрата на биологичната му майка и нейния съпруг. Когато е едва 10-месечно бебе, Карлос се залива с вряща вода, което води до изгаряне трета степен. Детето остава в болница два месеца под интензивни грижи, а след инцидента му остават белези на врата и гърдите.
Когато е малък, осиновителите на Карлос сменят фамилното му име (по времето на конфликт между двата отбора, за които играе като дете – Ол Бойс и Бока Хуниорс) - Карлос Алберто Мартинес се превръща в Карлос Алберто Тевес. За 4 сезона с мъжкия отбор на Бока той печели по веднъж аржентинското първенство, Копа Либертадорес, Копа Судамерикана и Интернационалната купа. Следва един сезон в Коринтианс и спечелване на бразилското първенство, което води до изненадващ трансфер в английския Уест Хам, където Карлос се задържа един сезон и спасява „чуковете“ в последния кръг, вкарвайки единствения гол за победата над шампиона Манчестър Юнайтед, който пък взема аржентинеца под наем за следващите два сезона. С „червените дяволи“ Карлос става два пъти шампион и печели по веднъж купата на лигата, „къмюнити шийлд“, Шампионска Лига и Световното клубно първенство. Въпреки че Юнайтед се съгласява да покрие заложената в договора за наем откупна цена и предлага договор, който би превърнал Тевес в един от най-скъпо платените играчи в отбора, той отказва да остане и преминава в градския съперник Манчестър Сити.
За 4 сезона при „гражданите“ той печели по веднъж първенството на Англия, купата на футболната асоциация и „къмюнити шийлд“. Следва престой в Италия с Ювентус - за два сезона печели два пъти първенството и по веднъж купата и суперкупата на страната. След като напуска Ювентус, Карлос се завръща в родния Бока, където отново печели две титли и една купа на Аржентина, преди да отиде в Китай за един сезон, като се твърди, че той е най-високо платеният футболист в света по това време, със заплата 41 милиона долара. Карлос отрича това, заявявайки: "Заплатата ми не е толкова висока, колкото твърдят легендите". В Китай той също печели едно отличие – китайската „еф ей“ купа. Треньорът на Шанхай Шенхуа критикува Тевес, заявявайки, че играчът е с наднормено тегло и не е в нужната за игра форма. Тевес от своя страна описва престоя си в Китай като ваканция.
На 5-ти януари 2018 г. Бока официално обявява, че Карлос ще се присъедини към отбора за трети път в кариерата си, като Тевес продължава да печели трофеи в Аржентина и все още играе за любимия си отбор.
Когато говори за външния си вид и белезите, Карлос казва:
„Белезите, които имам на лицето, врата и гърдите са вследствие на това, че инцидентно съм се залял с чайник с вряща вода, когато съм бил на 10 месеца. Останал съм в болница два месеца и въпреки, че съм бил бебе това е определящо преживяване, което ме е белязало до живот. Затова нямам пластична операция. От Бока Хуниорс ми предложиха да платят за козметично подобряване на белезите и бяха стъписани, когато казах не. Когато попитаха защо, им казах: или ме вземате такъв какъвто съм, или не. Белезите са част от това какъв бях и какъв все още съм. Същото важи и за зъбите. Няма да се променям."
- - -
Така в три поредни години на земята се раждат деца с обща орисия. Изправени пред огромни изпитания още на старта на живота си, въпреки трудностите те успяват да извлекат позитивното от жестоките инциденти, в които ги захвърля съдбата и се превръщат в звезди на световния футбол. И тримата доказват, че външният вид далеч не е от съществено значение за успехите.
И ако ти, който четеш това в момента имаш сходна съдба с техните, запомни: носи белезите си с гордост, защото те показват колко силен си всъщност. Както и да изглеждаш, каквито и белези да имаш, ти можеш да успееш и да си сред най-добрите в света.
Доказано е!