Месецът, в който Африка ще бъде футбол или Купа на африканските нации 2021
(част 1: увод и преглед на група „А“)

публикувано на 7 Януари, 2021 | Четеш за 18 минути

Купата на Африка, или турнирът за Купата на африканските нации (КАН), както е пълното официално наименование, е периодичен географски-обособен турнир за национални отбори, еквивалентен на Европейското първенство, латиноамериканската Копа Америка и Купата на Азия. В историята досега са проведени тридесет и две такива

материал на

Лъчезар Петров

надпревари и тазгодишното издание, което ще се изиграе в Република Камерун в периода 9 януари – 6 февруари, ще бъде под номер 33 в статистиката.

 

Преди да видим участващите отбори, ще направим въведение, в което ще обясним някои особености, най-вече относно домакинството, формата на състезанието, периода на провеждане и защо официалното наименование остава „КАН 2021“, макар да е очевидно, че турнирът ще се проведе през 2022 година.

Проблемите с домакинството

Предисторията е сложна, тъй като Камерун първоначално е определен да домакинства на турнира, който се провежда през лятото на 2019 година. Камерунците печелят надпреварата в Габон през 2017 г. и ентусиазмът е голям, защото „Неукротимите лъвове“ очакват възможността да защитават титлата пред собствената си публика. За тяхно съжаление, през ноември 2018 г. (само 8 месеца преди началото на КАН 2019) Камерун е лишен от домакинството поради закъснения в изграждане на инфраструктурата, бунтовнически действия на групировките „Боко Харам“ и „Ислямска държава в Западна Африка“ в някои погранични райони и политическа криза в двата англофонски района (Северозападен и Югозападен) на иначе франкофонската страна. По принцип и за съжаление (Африка вече 500 години плаща цената на това да е най-богатия на ресурси континент) това са типични пейзажи от африканската политическа картина, но специално въоръжените сблъсъци по границите са сериозен проблем, защото Камерун граничи с Нигерия, Чад и Централноафриканската република – и трите са много близо до определението „провалени държави“ (термин в международните отношения, означаващ най-общо държава, чието централно правителство не е в състояние да контролира част от територията на страната).

 

 

В края на 2018 г. и началото на 2019 г. изпълнителният комитет на Африканската футболна конфедерация (еквивалентът на УЕФА) решава да не рискува и на 8 януари 2019 г. избира Египет за домакин (има само една друга възможност и тя е Южна Африка, но за ЮАР гласува един-единствен от общо 18 делегати), а Камерун получава още две години за подготовка и решаване на посочените проблеми. Двете години впоследствие стават три заради коронавируса SARS-CoV-2 и така в началото на януари 2022 г. Камерун най-накрая ще получи възможността да приеме турнира, за пръв път от 1972 година насам.

271485964_7526081640765961_1544849869082215719_n.jpg

Въпреки това въпросите относно сигурността по границите и кризата в англофонските региони остават, а както се вижда от насоките на британското вътрешно министерство, почти половината от територията на страната попада в една от двете графи „съвет срещу всякакви пътувания“ или „съвет срещу всякакви, освен крайно наложителни пътувания“. Специално два от градовете-домакини (Лимбе и Гаруа) са в проблемни, отбелязани с оранжево региони, така че за нас остава да се надяваме, че всичко ще се размине без сериозни инциденти, особено що се касае до гостуващите фенове.

 

Брой на участниците и формат на турнира

Що се касае до тези въпроси, то тук има сериозна еволюция, защото първият турнир е проведен през 1957 година и в него участват точно … 3(!) държави – Судан, Египет и Етиопия (четвъртата страна формално е Република Южна Африка, но техният отбор е дисквалифициран заради провежданата по онова време в ЮАР политика на апартейд). В следващите издания броят на участващите отбори постоянно се увеличава, за да достигне през 1996 г. до 16 (или поне така е трябвало да бъде, но и тогава става африканска драма и Нигерия се отказва, по нареждане на собствения си управляващ режим, начело с диктатора, г-н Сани Абача). Числеността на финалистите се задържа на 16 включително до турнира в Габон през 2017 г. След неговия край е организиран семинар на Африканската футболна конфедерация и е взето решение за увеличаване на броя на участниците, вследствие на което в Египет видяхме вариант с 24 тима, разпределени в 6 групи по 4 отбора (1). Промяната в бройката на отборите налага и промяна във формата на турнира, който става идентичен с този на световните първенства в периода 1986 - 1994 година. По същество, след груповата фаза следват осминафинали, за които са необходими 16 тима (до 2017 година се отиваше на ¼ финали с 8 отбора), което означава, че от всяка група ще се класират заелите първите две места, към които ще се присъединят четири от финиширалите на трето място в групите отбори. С други думи, след груповата фаза ще отпаднат само 8 състава, а не половината, както става до 2017 година.

271594888_7526119227428869_4785960176043021040_n.jpg

Увеличението преследва една-единствена цел и тя е значително повишаване на финансовите постъпления от турнира (както откровено заявява един от функционерите на Африканската футболна конфедерация), но води и до проблем с качеството на играта, предвид класата на някои от съставите. Защото колкото и екзотични състави да са Мадагаскар, Бурунди, Уганда, Мавритания, Бенин, Кения, Танзания, Намибия и още няколко подобни, то класата им във футболно отношение определено е ниска и неслучайно в Египет видяхме поредица слаби мачове. Малко учудващо, предвид качеството на играта, само пет срещи завършиха 0:0, но не в това е основния въпрос, а сега положението изглежда идентично, макар че, (с изключение на Мавритания), нито един от гореспоменатите отбори не е сред участниците на предстоящия турнир. Но сред класиралите се състави са Коморските острови, Судан, Малави, Етиопия, Гамбия, Кабо Верде и Сиера Леоне и в този смисъл аз не очаквам значително подобрение в качеството на играта, спрямо това, което гледахме в Египет. Но 24 отбора при всички положения носят повече пари от 16, без значение от качеството на футбола, който поне половината от тях демонстрират, така че африканските футболни функционери очевидно не виждат смисъл да променят нещо по този аспект от правилата.

Период на провеждане на състезанието

В това отношение има връщане към традицията, защото досега всички турнири за Купата на Африка (без предходния в Египет), се играят в периода януари-февруари. Промяната на датите на провеждане през 2019 година изглежда добра идея, защото вариантът януари-февруари създава големи проблеми между европейските клубове и африканските селекционери – клубните отбори проявяват сериозна неохота да пускат африканските си звезди по средата на сезона, минимум за месец, и то на всеки две години (толкова е цикличността на провеждане на КАН). На турнира в Египет този проблем отпада, но води до друг негатив, и то много сериозен – време и климат. Както още тогава пише репортера на BBC Джон Бенет, „За някои страни в Африка ще бъде почти невъзможно да бъдат домакини на турнира, защото изключително горещите и влажни условия през юни няма да са подходящи за футбол(2).

 

 

Близо 40-градусовите жеги в Египет и няколкото случая на изпаднали в несвяст футболисти явно са накарали африканските футболни функционери да вземат едно от малкото си стойностни решения, защото на 15 януари 2020 г. става ясно, че турнирът ще се проведе в периода 9 януари – 6 февруари 2021 г., поради „неблагоприятни климатични условия през юни и юли(3). Както бе загатнато по-горе, през лятото на 2020 г. последва второ отлагане по причина на коронавируса, а официалното наименование си остава 2021 Africa Cup of Nations по същата причина, поради която Евро 2020 не бе преименувано на „Евро 2021“, въпреки че мачовете се изиграха през това лято – най-общо, икономическа нецелесъобразност да се унищожат и заменят всички вече изготвени тонове рекламни материали, носещи надписите „2021 Africa Cup of Nations“, „Coupe d'Afrique des Nations 2021“ „AFCON 2021“ или „CAN 2021“.

Прочети 'Норвегия пак на верния път или какво да очакваме от Холанд, Йодегор, Сьорлот, Кинг, Айер, Хауге, Берге (част 1)'

или пък 

'България на 3 . . . континента!'

thumbnail.jpg
thumbnail.jpg

Въпреки увеличеното с една година време за организация, домакинството определено ще представлява предизвикателство за камерунците, които нямат и много опит - това ще бъде едва втори път, в който приемат надпреварата. За мен ще е интересно дали терените ще издържат като покритие, най-вече с оглед на увеличения брой мачове, тъй като домакините определят само 6 стадиона, върху които следва да се изиграят 52 мача в рамките на месец. Шест стадиона е абсолютния минимум при турнир с 24 отбора, а за сравнение, през 1994 г. за световното в САЩ американците предоставят 9 стадиона за изиграване на същия брой мачове.

И накрая, след като все пак е определен домакин (за пореден път) и са уточнени подробностите по периода на провеждане, идва време и за жребия за груповата фаза.

 

Той трябва да се проведе на 25 юни 2021 г., но е отложен поради свързани с COVID-19 логистични причини и групите са изтеглени на 17 август 2021 г. В жребия участват всички най-силни отбори на Черния континент, какъвто е случая и на предходния турнир в Египет. Това е важно уточнение, защото в Африка, както и в Европа, има голям брой държави, което налага изиграване на много квалификационни мачове, за да бъдат определени, в настоящия случай, 24 отбора-финалисти. В хода на квалификациите понякога се случва някой от фаворитите да не успее да се класира, но сега не е така и в началото на годината ще гледаме всички тях: четирите северноафрикански сили – шампионът Алжир, както и Египет, Тунис и Мароко; домакина Камерун; много класния състав на Сенегал; традиционните африкански футболни сили Нигерия и Гана; подмладения състав на Кот д'Ивоар и интересните отбори на Мали и Гвинея.

 

 

Увеличаването на броя на участниците улеснява класирането на всички по-класни състави, но наред с това позволява и класиране на страни, които не могат да се похвалят с футболни традиции, каквито са например Мавритания, Сиера Леоне, Малави, Судан, Кабо Верде, Гамбия, Етиопия и може би най-приятната изненада – Коморските острови. Дали турнирът ще бъде спечелен от един от големите фаворити, или пък някой от по-екзотичните (и в преносен, и в буквален смисъл) състави ще поднесе изненада, ще стане ясно на 6 февруари. А сега, с цел да предоставим на читателите повече информация за възможностите на отборите, започваме по същество с преглед на група „А“.

271534459_7526215590752566_394042199405367562_n.jpg

Това е „домакинската“ група на всеки турнир за национални отбори, защото в нея, на позиция „А1“, застава домакинът, който в нашия случай е националният отбор на Камерун. Освен него, по силата на жребия, в същата група попадат още тимовете на Буркина Фасо, Кабо Верде (наричана още Зелени нос) и Етиопия. Нашият преглед започва с домакините:

 

Камерунците са един от емблематичните футболни представители на Черния континент и са известни най-вече със седемте си участия (повече от всеки друг африкански тим) на световни футболни финали. Най-запомнящото се от тези 7 участия е световното в Италия през 1990 г., когато воденият от легендата Роже Мила тим побеждава действащия световен първенец Аржентина на Марадона с 1:0 в мача на откриването и достига до ¼ финал, където губи от Англия след продължения. Това остава и единствения случай, в който камерунците преминават групите, но те държат още два рекорда – първи африкански тим достигнал ¼ финал на Мондиал и най-възрастен голмайстор (Роже Мила, на 42 години и 39 дни срещу Русия на световното в САЩ). Освен на най-високо световно ниво, Камерун има пет титли от Купата на Африка (последно през 2017 г.) и една титла от олимпийски игри (Олимпиадата от 2000 година в Сидни). Това определено е впечатляваща визитка, макар че в последните години съставът се намира в преходен период, дължащ се на смяна на поколенията.

 

По някаква странна африканска приумица, Камерун участва в квалификациите за предстоящия турнир, въпреки че същевременно се класира автоматично като домакин. Резултатите на „Неукротимите лъвове“ в тези мачове са взети предвид при определянето на класирането на останалите отбори от тяхната група, а Камерун излиза първи с 11 точки и неособено убедително представяне, включващо домакински нулеви равенства с Руанда и Мозамбик и загуба като гост от Кабо Верде. Понастоящем селекционер на състава е португалецът Антонио „Тони“ Консейсао (треньор, водил 14 клуба и постигнал най-големите си успехи в Клуж) и на предстоящия турнир той ще разчита на сравнително подмладен състав, както личи още от вратарския пост, където титуляр ще бъде Андре Онана (25 години, Аякс). В отбрана има само трима опитни играчи, Мишел Нгаду-Нгаджуи (31 години, Гент), Амброз Ойонго (30, Монпелие) и Колинс Фай (29, Стандарт Лиеж), а другите са предимно млади футболисти, без много опит с националната фланелка, като от тях най-голямо внимание заслужава Жером Онгуене (24 години, РБ Залцбург). В полузащитата личи името на Андре Замбо Ангиса (Наполи), като единствения друг по-известен халф е Пиер Кунде (Олимпиакос), но в атака „Неукротимите лъвове“ разполагат със сериозен потенциал – капитана Ерик Максим Чупо-Мотинг (Байерн), Карл Токо Екамби (Лион), Винсент Абубакар (сега в саудитския Ал Наср, но иначе направил име в Европа с Порто), Клинтън Н'Жие (Динамо Москва), Стефан Баокен (Анже), Кристиан Басогог (Шанхай Шенхуа), и Моуми Нгамалю (Йънг Бойс).

За съжаление на Тони Консейсао, той няма да може да разчита на друг нападател на Йънг Бойс – Жан-Пиер Нсаме, който скъса ахилесово сухожилие на 16 май 2021 г. и няма да успее да се възстанови навреме. Това е сериозен удар за „Неукротимите лъвове“, защото до контузията си Нсаме се намира в прекрасна форма (през сезон 2019/20 бележи 41 гола в 46 мача, а през следващия вкарва още 26) и присъствието му в противниковото наказателно поле носи сериозно качество в офанзивните действия на отбора. Другата липса, която прави впечатление, е защитника на Ливърпул Жоел Матип, но при него става дума за лично решение – той отказва участие още на турнира в Габон през 2017 г. и в последните години не е част от състава (4). Дори и без Нсаме и Матип и макар сега да нямат имена като Роже Мила, Франсоа Омам-Бийк, Самуел Ето'о, Лаурен Майер, Ригоберт Сонг, Джереми Нджитап, Алекс Сонг и Патрик М'Бома, Камерун има достатъчно потенциал за безпроблемно излизане от групата и за достигане поне до ¼ финал.

271497958_7526215604085898_6542607224867686784_n.jpg

Следващият отбор в група „А“, на който жребият отрежда и участие в мача на откриването на 9 януари, е Буркина Фасо„Кончетата“, както са известни футболистите на тази държава, не участват на предишния турнир и нямат кой знае какви успехи в исторически план. До 1984 г. Буркина Фасо е известна като Горна Волта и именно под това име се състезава в квалификациите за различните турнири, с един-единствен успех – участие на Купата на Африка през 1978 година в Гана, където съставът отпада в групата с три загуби.

 

След преименуването нещата във футболно отношение леко се подобряват и въпреки че буркинците никога не са се класирали на световно първенство, постигат известни успехи при участията си в КАН – четвърто място на домакинския турнир през 1998 г., вицешампион през 2013 г. (загуба във финала от Нигерия с 0:1) и трето място в Габон преди четири години. Настоящият селекционер на отбора е буркинецът Камо Малу, чиято визитка като играч и треньор включва само отбори от родината му, а в квалификациите Буркина Фасо се класира без загуба и като първи, но в слаба група, включваща отборите на Малави, Уганда и Южен Судан.

 

Съставът на Буркина Фасо за предстоящия турнир вече е обявен и в него личат няколко интересни имена, от които ще се очаква да поведат отбора поне към излизане от групата. На вратата най-вероятно ще бъде Ерве Кофи от Шарлероа (той има престой и в Лил), а в защита най-известното име е Едмонд Тапсоба, който играе за Байер Леверкузен. Други двама основни защитници, съответно с 55 и 53 мача с националната фланелка са Стив Яго (Арис Лимасол) и Исуфу Дайо (Нахдат Беркане, марокански отбор). В нападение „Кончетата“ ще разчитат най-вече на крилото на Астън Вила Бертранд Траоре, както и на Абдул Тапсоба от Стандарт Лиеж, а в центъра на атаката най-вероятно ще гледаме високия 1,91 м. таран на Ахмат Грозни Мохамед Конате. За жалост на наставника Камо Малу обаче, в полузащитата му няма нито един по-известен футболист, а проблемите се усложняват от липсата на Ласина Траоре – бившият играч на Аякс и настоящ на Шахтьор Донецк и може би най-голяма звезда на „Кончетата“ (заедно със съфамилника му Бертранд) претърпява ужасяваща контузия в мач срещу Интер в Шампионската лига и ще отсъства поне още 7-8 месеца. Липсата на Траоре е сериозен удар за отбор, който така или иначе не разполага с кой знае какъв потенциал, но все пак сравнително лесната група (като изключим Камерун) предполага, че Буркина Фасо ще успее да достигне поне до 1/8 финалите.

271600144_7526215607419231_9163526589865341494_n.jpg

Следващият отбор в тази група представлява една християнска православна държава с много древна история, чийто корени могат да се проследят през Библията и неолита, та чак до началото на Homo sapiens като вид – става дума за Етиопия. Футболната история на „Козирозите“ (или „Ибексите“, тъй като на английски етиопския козирог се изписва Walia ibex), както са известни националите на Етиопия, не е толкова богата, колкото тази на държавата, но все пак страната е една от трите, които участват в първото издание на Купата на африканските нации през 1957 година. Там етиопците играят само един мач, финала срещу Египет (на полуфинала печелят служебно срещу ЮАР, дисквалифициран заради апартейда) и губят с 0:4, но през 1962 г. „Козирозите“ печелят турнира, на който са домакини.

 

В края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век Етиопия изглежда като един от силните отбори в Африка, завършвайки последователно на второ, трето, първо и четвърто място в първите 4 издания на КАН, но статистиката заблуждава, защото във въпросните турнири участват съответно 3, 3, 4 и 6 отбора. През 1968 година страната пак е домакин и печели още едно четвърто място, като участващите отбори вече са 8, но в следващите близо 50 години „Козирозите“ не постигат почти нищо, с изключение на едно участие на КАН през 2013 г. Етиопия никога не е била особено близо до участие на Световно първенство, а за настоящия турнир се класира като втори в група с Кот д'Ивоар, Мадагаскар и Нигер с три победи у дома и три загуби в гостуванията (това не е учудващо, защото Етиопия играе в столицата Адис Абеба – град, разположен на 2355 м. надморска височина и условията за гостуващите отбори са приблизително като в Ла Пас, боливийската столица).

 

 

 

 

Понастоящем „Козирозите“ са водени от практически неизвестния Вубету Абате, а поглед към състава за КАН показва почти изключително футболисти, състезаващи се в местното първенство в отбори с имена като Сейнт Джордж, Фасил Кенема, Етиопиан Кофи, Дифенс Форс, Бахир Дар Кенема, Дедебит. Като лидери, поне според „простата“ статистика за мачове и голове, можем да отличим централния бранител Аскалю Тамене (59 мача, 3 гола за националния отбор), атакуващия халф Шимелис Бекеле (68 мача, 10 гола, един от двамата „легионери“, играе в египетския Макаса) и централния нападател Гетане Кебеде (61 мача, 32 гола). Бекеле е лидер по мачове с националната фланелка, а Кебеде е голмайстор №1 в историята на етиопския футбол, което показва, че тези играчи определено са звездите на този отбор (колкото и условно да е това понятие в етиопския контекст). Въпреки това липсата на повече потенциал (особено видно в мачовете извън Адис Абеба) и опит означават, че „Козирозите“ трудно ще излязат дори от групата, колкото и на теория дори третото място да дава шансове.

271638424_7526215620752563_4583733498590328257_n.jpg

Прегледът на група „А“ от турнира за Купата на Африка ще завършим с поглед върху състоянието на друг екзотичен отбор, представляващ държава, която се намира на между 600 и 850 км от най-западната точка на континентална Африка – говорим за Кабо Верде, или Зелени нос.

Подобно на Етиопия, Кабо Верде също е християнска държава, само че преобладаваща деноминация там е католицизма. Пак подобно на етиопците и „Сините акули“, какъвто е единият прякор на националния отбор (другият е „Креолите“), нямат участие на световно първенство и като цяло са загадка за почитателите на футбола извън Африка. Най-сериозния успех на Кабо Верде идва през 2013 г., когато съставът достига до 1/4 финалите на Купата на Африка в ЮАР (тогава участват 16 отбора, така че това означава излизане от групата), а освен това имат само още едно участие с отпадане в групата, на следващия турнир през 2015 година. В квалификациите за предстоящия турнир „Сините акули“ са в група с Камерун, Руанда и Мозамбик и се класират като втори с 10 точки и без загуба (2 победи, 4 ремита), като най-добро впечатление прави защитата и вратарят, запазили 4 „сухи“ мрежи във въпросните 6 срещи. Кабо Верде е бивша португалска колония и съответно имената на футболистите са с португалско произношение, а от януари 2020 г. отборът е воден от Педро Лейтао Брито, или просто Бубиста. Наставникът обявява списъка с играчите, на които ще разчита по камерунските терени, като впечатление правят двама свързани с българското първенство футболисти – бившият играч на Левски Гари Родригес, който сега защитава цветовете на Олимпиакос, и настоящият бранител на Берое, Стив Фуртадо. Всичките 26-ма повикани играят извън Кабо Верде, като очаквано повечето са част от португалски клубове, макар и да не става дума за някой от водещите отбори.

 

 

 

На вратата като титуляр се очертава капитана Жосимар Диаш, известен като Вожиня, който пази за кипърския АЕЛ Лимасол, а в отбрана ще се разчита най-вече на Яник дос Сантош Тавареш или просто Стопира, който се състезава за унгарския Фехервар (бившия Видеотон или МОЛ Види). Други по-известни бранители са Джефри Фортес от нидерландския Де Графшаап и Карлос Понк от Истанбул ББ, а феновете на Берое може би ще се надяват Стив Фуртадо също да запише мачове на турнира. В халфовата линия се очаква доста от 37-годишния ветеран Марко Соареш, част от Ароука в първото ниво на португалския футбол, а в нападение, освен на Гари Родригес, шансове се възлагат и на двама играчи, подвизаващи се на Арабския полуостров – Риан Мендеш (сега част от дубайския Ал Наср, но със сезони в Лил и Нотингам) и Жулио Тавареш (сега в саудитския Ал Файсали, но иначе с 269 мача и 80 гола за френския Дижон, включително в Лига 1). Най-сериозното отсъствие е това на нападателя на Локомотив Москва Зе Луиш, който въпреки сравнително успешната си кариера в отбори като Спартак Москва и дори Порто, така и не успява да стане водеща фигура за националния отбор на Кабо Верде, където има само 19 мача с 4 гола. Но дори и без него „Сините акули“ имат достатъчно потенциал да победят Етиопия в първия мач и да излязат от групата, като битката за второто място най-вероятно ще е между тях и Буркина Фасо.

-   -   -

С това приключваме прегледа на отборите от първата група на турнира за Купата на Африка. Със състоянието на съставите, разпределени в следващите 5 групи, ще можете да се запознаете в следващите три материала, които ще излязат съвсем скоро!

> линк към втора част от поредицата - преглед на групи "B" и "C"

> линк към трета част на поредицата: преглед на групи 'D' и 'E'

> линк към четвърта част от поредицата - преглед на група "F" и заключение

източници

(1) BBC Sport, “Africa Cup of Nations moved to June and July and expanded to 24 teams”, 20 July 2017, available at: https://www.bbc.com/sport/football/40670308 (accessed 31 December 2021)

(2) BBC Sport, “Radical changes to Nations Cup await rubber-stamping”, 19 July 2017, available at: https://www.bbc.com/sport/football/40657296 (accessed 31 December 2021)

(3) CAFonline.com, Statement from the Organising Committee of the Total African Cup of Nations Cameroon 2021, 15 January 2020, available at: https://www.cafonline.com/news-center/news/communique-de-la-commission-d-organisation-de-la-can-2021 (accessed 31 December 2021)

(4) BBC Sport, “Africa Cup of Nations: Liverpool's Joel Matip among seven to snub tournament”, 20 December 2016, available at: https://www.bbc.com/sport/football/38385694 (accessed 31 December 2021)

хареса ли ти статията ?

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719

Стийв Брус (капитан и централен защитник на Ман Юнайтед) завършва сезон 1990/91 като голмайстор на тима си!

 

Брус бележи 19 пъти във всички турнири!!!

 FUN 
  FACT