Защо не върви Атлетико или няколко размишления за кризата на "Чолизма"

публикувано на 1 Март, 2022 | Четеш за 14 минути

Въведение

Атлетико Мадрид е действащият шампион на Испания и въобще един от най-успешните отбори в европейския футбол през последните малко повече от десетина години. Що се касае до домашната сцена, то там след 2011

материал на

Лъчезар Петров

година „Дюшекчиите“ на Чоло Симеоне се превръщат в нещо като „резервен вариант“ или скрит/трети фаворит за титлата, т.е. ако не е Реал или Барселона, трябва да е Атлетико. „Червено-белите“ реално оправдават това виждане и на два пъти успяват да разчупят двуполюсния модел, печелейки титлата през 2014 г. и през миналия сезон, а сред домашните им отличия в ерата „Чоло“ фигурират още Копа дел Рей от 2013 г. и Суперкупата на Испания от 2014 г. (и двете спечелени срещу Реал Мадрид, Купата даже насред „Бернабеу“).

Четири отличия може да не изглеждат много чисто статистически, но в случая важен е контекстът – Атлети се състезава в страна с два изконни суперфаворита, стойността на чиито състави и бюджети често се доближава до 1 млрд. евро на сезон. Другото важно контекстуално допълнение е присъствието, през по-голямата част от последното десетилетие, на Лионел Меси и Кристиано Роналдо във въпросните два суперфаворита (наред с другите им по десетина звезди всеки сезон). Като се прибавят традиционно амбициозни отбори като Севиля и Валенсия (колкото и в момента „Прилепите“ да са в почти катастрофална форма), както и някои традиционно стабилни, като Виляреал и Бетис, и се вижда, че конкуренцията всъщност я има, което прави четирите спечелени трофея наистина сериозно и достойно за уважение постижение.

В Европа бойците на Чоло са поне толкова успешни – два трофея в Лига Европа (2012 г., 2018 г., с категорични победи с по 3:0 във финалите, съответно срещу Атлетик Билбао и Олимпик Марсилия), две европейски Суперкупи (същите години, успехи срещу Челси и Реал Мадрид) и, за жалост на всички фенове на „Дюшекчиите“, начело с краля на Испания Фелипе VI, два загубени финала за Шампионската лига от Реал. И двете загуби са особено болезнени – първата (2014 г.) идва в продължения, до които се стига след изравнителен гол на Серхио Рамос в 93-та минута, а втората (2016 г.) след дузпи, като голът за Реал в редовното време е вкаран пак от Рамос, но от засада (тогава няма ВАР, респ. няма кой да коригира грешното съдийско отсъждане).

Въпросният гол на Рамос от 93-тата минута

Въпреки разочарованията от загубените финали, ерата „Чоло Симеоне“, когато и да завърши, ще остане в историята като един от най-успешните периоди в цялата историята на клуба от „Уанда Метрополитано“. А че тази ера все някога ще приключи свидетелстват както аксиоматичната преходност на всяко събитие, така и появилите се в последно време слухове за възможно уволнение на Чоло още в края на този сезон (1). Последното би звучало почти като ерес само допреди три месеца, но именно от началото на декември „Колчонерос“ навлизат в криза, невиждана при ръководството на аржентинския наставник – 6 загуби в последните 11 кръга, отпадане от Копа дел Рей още на 1/16 финалите (0:2 от Сосиедад), загуба в 1/2 финала за Суперкупата (1:2 от Билбао), проблематично класиране за 1/8 финалите в ШЛ с успех в последния мач срещу Порто (но иначе три загуби в 4 срещи срещу реалните критерии за класа, Ливърпул и Милан).

Всичко това говори за явните проблеми, пред които понастоящем е изправен шампионът на Испания и в следващите редове ще опитам да обясня какви според мен са основните причини за това. В края на материала ще посочим някои статистически данни, които само ще подкрепят основната теза, изведена в заглавието, а именно, че според мен настоящата криза при Атлети е следствие на изчерпване на цялата философия на Диего Симеоне, носеща неофициалното наименование „Чолизъм“. Най-общо казано, Атлетико изостава от съвременната посока на развитие на футбола (проактивност, интензитет в двете фази на играта, поставяне на противника под устойчиво напрежение, идея да се контролира мача чрез владение на топката), а по-образно – „Чолизмът“ става все по-неадекватен на съвременните тенденции.

- - -

Причини

Стратегическа

Чоло е назначен на 23 декември 2011 г., т.е. води Атлетико в продължение на вече 10 години и 2 месеца. В съвременния футбол това е много дълъг период и единственият начин да имаш успех е да се променяш, да измисляш нещо ново, образно-казано, да пресъздаваш сам себе си, по примера на сър Алекс Фъргюсън, Арсен Венгер и може би Гуардиола и Юрген Клоп. Принципите на игра, игровите модели и схемата на Симеоне (т.нар. „Чолизъм“) остават почти константни до края на сезон 2019/20, когато „Колчонерос“ завършват на споделено трето място със Севиля и на 17 точки от шампиона Реал. Чоло вижда изчерпване, натрупване на рутина (но не в положителния смисъл) и предвидимост и се променя през следващия сезон, играейки 3-5-2 (3-1-4-2) и вкарвайки нови лица, най-вече Маркос Йоренте и Луис Суарес.

Принципите остават същите (прагматизъм, пестеливост и подсигуряване, безкомпромисна и компактна отбрана, пълна концентрация, никакви рискове, бързи преходи между двете фази на играта, ефективност при статични положения), но атакуващите игрови модели се променят с използването най-вече на Йоренте в полупространствата и на едни триходови комбинации на фланговете. Това носи успех и Атлети печели титлата, събирайки 16 точки повече, отколкото през предходната кампания. Схемата тръгва добре и този сезон (1 загуба в първите 14 кръга), но в началото на декември другите отбори успяват да се нагодят (вече става много бързо, защото футболът е почти наука, и то доста точна) и Чоло се вижда принуден пак да променя нещо, да опитва нещо различно.

Но решението е . . . . връщане към стандартното допреди два сезона 4-4-2, но то, колкото и флуидно да е на моменти, остава добре разучено и предвидимо и резултатите не се подобряват. Принципите остават същите, но моделите (в защита и в нападение) са ясни за другите отбори и при това положение можеш да разчиташ само на индивидуалности, само че и тяхното представяне тръгва надолу и това е втората причина, вече чисто техническа. Уповаване само на индивидуална класа в днешния конкурентен футбол, принципно, не може да е устойчиво решение – просто няма как да се надяваш, че играчите ти ще успяват във всеки мач да надиграват противниците си и да печелят всяка важна ситуация във всеки важен момент.

Прочети 'Великите бразилци, играли в Милан (част 1: от Алфатини до Дида)'

или пък

'Нашите герои вече не са на терена, а до страничната линия'

Техническа – някои от индивидуалностите не са на ниво, най-вече добре изпитаните бойци на Чоло като Ян Облак и Хосе Хименес на вратата и в отбрана. Маркос Йоренте играе поне две нива под това, което играеше миналия сезон, Коке и Караско също по-скоро разочароват, Суарес отстъпва като игра и статистика, Жоао Феликс и Тома Лемар така и не успяват да се превърнат в решителни фигури и са проблеми сами за себе си. Антоан Гризман също не е футболистът, който беше преди трансфера в Барселона и в този смисъл не успява да донесе нещо различно и изненадващо в атакуващите модели. Друго в тази връзка е напускането на Томас Партей и Саул, които са ключови най-вече за бързите преходи в двете фази на играта, а заместниците им не се справят, особено що се касае до ролята на ганаеца.

В по-абстрактен план „Чолизмът“, като всяка футболна философия, изисква наличие на определен тип играчи, за да сработи и най-вече да постигне устойчивост. През годините много е изписано за „тики-така“ философията на Барселона (въпреки че Гуардиола ненавижда това наименование) и как тя изисква играчи като Шави, Иниеста и Меси. Това е вярно и именно използвайки същия сравнителен модел можем да видим, че „Чолизмът“ изисква своя тип играчи, макар че те далеч не са толкова префинени, колкото „синьо-червеното“ трио – стилът на Чоло носи успех с наличието на Диего Годин, Миранда, Фелипе Луис, Хуанфран, Габи, Марио Суарес, Томас Партей, Раул Гарсия, Арда Туран, Диего Коща – „биткаджии“ и дори (поне някои от тях) откровени провокатори, които успяват да изкарат извън релси всеки противник и чиято основна цел не е толкова да се надиграват, колкото да се „сборят“ на игрището с другия отбор. Всичко това работи години наред, но в момента Атлетико разполага с малко такива играчи (Хосе Хименес, Луис Суарес) и системата започва да „тъпче на място“, точно както „тики-така“ философията на Барса губи ефективността си след напускането на Шави и Иниеста. Стилът на Чоло откровено обезличава някои играчи, като списъкът не се изчерпва само с Лемар и Феликс и както обяснява анализаторът Джошуа Аксю:

„Хора като Антоан Гризман и Арда Туран са спечелени за каузата на Симеоне и са щастливи да вършат и „черна“ работа наред със създаването на положения, но много други нападатели, взети с идеята да дадат креативна искра на Атлети, се затрудняват с това, което се иска от тях. За Диего Рибас, Тома Лемар, Алесио Черчи, Николас Гайтан, Яник Караско и Жоао Феликс е трудно да се впишат в един отбор, който има много ясна идентичност“ (2).

Строго техническа – бавни преходи. В продължение на години Атлетико преминава много бързо във фаза „атака“, дори когато се защитава в нисък блок, с което поставя противника под напрежение. Стандартното им на пръв поглед 4-4-2 всъщност е доста флуидно и в нападение много бързо се пренареждат в 4-2-2-2, с особено важен детайл изтегляне на нападателите на фланговете, което едновременно освобождава пространство в центъра и отваря опции по крилата. „Дюшекчиите“ играят директно и всъщност успяват да създават много чисти голови положения. В това отношение ключов е Партей, с неговия усет за вертикални извеждащи подавания или за диагонални прехвърлящи пасове към фланговете, в зависимост от ситуацията.

Друга техническа причина, особено видима във фаза „защита“ – през този сезон бранителите и дефанзивните халфове на Атлети системно си изпускат хората, губят си единоборствата, закъсняват с подсигуряването и допускат много индивидуални грешки, което, в своята цялост, е ситуация, нечувана и невиждана при Чоло.

Психологическа – липса на мотивация. Чоло е уникален мотиватор и през годините успява да вдъхне жизненост на тима си, най-вече с мантрите „Въпреки всичко ще се борим срещу Реал и Барселона“ и „Сами срещу целия свят“. Самият Симеоне веднъж описва стила си на игра като този на „човек с нож между зъбите“ и това е нещо, което съумява да предава на своите футболисти. Сега не е така и много от играчите изглеждат позагубили жизненост (мотивация), колкото и абстрактно да звучи това понятие.

Психологическа – разделение в съблекалнята, оформяне на лагери. Още по-сериозно и пак в тази връзка идват слуховете, според които Чоло е на път да загуби съблекалнята. Според журналиста Едуардо Инда, в съблекалнята на "Дюшекчиите" назрява бунт срещу Симеоне, който за пръв път откакто застава начело на тима е изпуснал контрола над играчите си. "През последните 10 години Симеоне винаги е успявал да има контрол над съблекалнята, но за пръв път това не е така. Всеки гледа само себе си, а на част от футболистите вече им е писнало от методите на аржентинеца и са му ядосани. Според мен Симеоне е по-скоро мотиватор, отколкото деспот, но въпреки това някои футболисти не харесват стила му на работа. В отбора има групичка, обединена около Луис Суарес и Родриго де Паул, които подкрепят треньора. От друга страна обаче има и хора като Анхел Корея, които са му бесни, защото все остават на заден план. Вместо него играят Гризман или Жоао Феликс, въпреки че аржентинецът вкара някои важни голове", твърди Инда (3). Дали това е вярно и ако да - в каква степен, - едва ли може да се каже съвсем точно, но едно е сигурно – треньор, който загуби доверието на играчите си, принципно губи възможността си да влияе и върху поведението им.

Прочети 'Епопеите на българските отбори в европейските турнири'

или пък

'Изгрява ли слънцето над Андалусия или няколко предпоставки за титла на Севиля'

Строго психологическа – характер. Също много характерен принцип на „Чолизма“ и именно с него през годините Атлети успява да измъкне много мачове, в които не играе добре – къде с по 1:0, къде с гол от статично положение. Сега този характер се вижда рядко, дотук през сезона най-много три пъти - срещу Милан на „Сан Сиро“ и в последните минути срещу Валенсия (3:2) и Хетафе (4:3). Всъщност даже ставаме свидетели на обратното явление (неслучайно казвам „явление“, защото такова нещо не е наблюдавано в този отбор през последните 10 години) – „Колчонерос“ системно губят мачове и точки от водеща позиция (3:3 от 3:1 срещу Валенсия, 1:2 от 1:0 в три мача (срещу Майорка, Гранада и Атлетик Билбао), 2:2 с Леванте от 1:0 и 2:1, 2:4 от 1:0 срещу Барселона).

Всичко това са причини, обясняващи игровия срив на Атлетико през този сезон, петото място след цели 25 изиграни мача и 15-те точки разлика до временния лидер Реал Мадрид. Останалото е статистика, която само потвърждава причините за срива.

Статистика

Започваме с може би най-очевидното - допуснатите голове, които са 34 в 25 шампионатни мача (едва 13-то постижение в лигата). Въпросната бройка на инкасирани голове е нечувана при Чоло, а само за сравнение – през миналия сезон Атлети допускат 25 гола в 38 мача и стават тима с най-стабилната отбрана в първенството, съответно Ян Облак печели приза „Замора“ за най-добър вратар в Ла Лига.

При показателя за „очаквани допуснати голове“ (xGA) има направо аномалия, защото „Колчонерос“ са допуснали 34 гола, а пред вратата им е имало положения за 22.90, т.е. разминаване с 11.10 точки. Казано с думи, през този сезон шампионите допускат голове от неособено добри положения, което също е невиждано при Чоло – през последните десетина години да вкараш гол на Атлети e едно от най-сложните неща в европейския футбол.

Извън „сухите“ статистики (колкото и показателни да са xG-цифрите, все пак и те си остават просто вид статистика), осъзнаването на кризата личи и от изказванията на „червено-белия“ лагер - интервютата на играчите и на наставника им в последно време са в смисъл, че целта вече е зона ШЛ, за което, по думите на Ян Облак: „Всички трябва да положим много повече усилия, за да се класираме за Шампионската лига през следващия сезон. Приказките не са достатъчни, трябва да повишим нивото си, ако искаме пак да играем в Шампионската лига“(4).

Самият Симеоне обяснява същото след домакинската загуба от заемащия последно място във временното класиране Леванте: “Падаме и ставаме. Това е, което правим през този сезон. Не искаме да изоставаме от местата, даващи право на участие в Шампионската лига. Трябва да се класираме в Топ 4, това е реалната ни цел и е важно да го осъзнаем” (5). От една страна това говори за реално съобразяване с моментните реалности, но от друга е нетипично за Чоло, който през годините винаги се бори до самия край, независимо от обстоятелствата.

А че нещата са много сериозни личи и от едно изказване на Жоао Феликс, което всъщност.... не казва нищо: “Наясно сме какво става, но аз предпочитам да не говоря за това”, заявява Феликс, а думите му затормозяват още повече обстановката на „Уанда Метрополитано“, особено след отговора на Симеоне, който е следният: “Ако знае какъв е проблемът ни, да го каже. Питайте го, когато го видите отново. Защо бяга от отговор? Не ми се участва в такава полемика. Аз работя с отбора по един начин и ако той вижда и разбира къде има проблем, нека го посочи”, коментира наставникът (6).

Португалецът, като бебе :))

източници:

(1) Sportal.bg, В Испания вече говорят за уволнение на Диего Симеоне, 17 февруари 2022, достъпно на: (посетено на: 22 февруари 2022)https://sportal.bg/news-2022021716560334083

(2) HoldingMidfield.com, Askew, Joshua. Diego Simeone’s new look Atlético Madrid, 13 May 2021, available at: https://www.holdingmidfield.com/diego-simeone-new-look-atletico-madrid-tactics-tactical-analysis/ (accessed 22 February 2022)

(3) Sportal.bg, Назрява бунт срещу Симеоне в съблекалнята на Атлетико, 10 февруари 2022, достъпно на: https://sportal.bg/news-2022021001411616735 (посетено на: 22 февруари 2022)

(4) Sportal.bg, Ян Облак: Приказките не са достатъчни, трябва да повишим нивото си, ако искаме пак да играем в ШЛ, 17 февруари 2022, достъпно на: https://sportal.bg/news-2022021713030886912 (посетено на 22 февруари 2022)

(5) Sportal.bg, Симеоне посочи голямата цел пред Атлетико, 13 февруари 2022, достъпно на: https://sportal.bg/news-2022021223370089139 (посетено на: 22 февруари 2022)

(6) Sportal.bg, Диего Симеоне реагира нервно на думи на Жоао Феликс, 12 февруари 2022, достъпно на: https://sportal.bg/news-2022021200212111944 (посетено на: 22 февруари 2022)

(7) HoldingMidfield.com, Askew, Joshua. Diego Simeone’s new look Atlético Madrid, 13 May 2021, available at: https://www.holdingmidfield.com/diego-simeone-new-look-atletico-madrid-tactics-tactical-analysis/ (accessed 22 February 2022)

Заключение – какво да се прави ?

Както и с толкова много други проблематични ситуации, излагането на причините за даден проблем е много по-лесно, отколкото намирането на точните решения. Но пък друга философска мантра ни учи, че „Решаването на всеки проблем започва с осъзнаването на това, че имаш проблем“ и в този смисъл ми се струва, че в Атлети са направили първата стъпка. Чоло Симеоне очевидно разбира, че философията му започва все по-сериозно да изостава от водещите тенденции в играта в момента и трябва да се промени, защото в противен случай рискува да изостане до точка, от която, поне за него, вече няма да има път обратно. Успешните отбори в момента разчитат на неща, които някак си, напълно или частично, при „Чолизма“ липсват – проактивност, желание да се контролира хода на мача чрез притежание на топката, интензитет в двете фази на играта. А че Чоло осъзнава необходимостта от промяна си проличава още през миналия сезон, когато променя схемата, а Атлети заиграва по-проактивно и с повече владение на топката, постигайки най-висок процент по въпросния показател от шампионския сезон 2013/14 (7).

Новите попълнения също говорят за начало на някаква промяна – Гризман е играч, който обича да владее топката, да разиграва, Родриго де Паул също. В тази връзка има и друго – играчи като Тома Лемар и Жоао Феликс, които очевидно не са подходящи за „Чолизма“ и не оправдават очакванията, продължават да са част от Атлетико вече четири и три сезона, съответно. И двамата идват от атакуващи отбори като Монако от сезон 2016/17 и Бенфика, където се чувстват добре, имайки по-свободна роля и по-малко отговорности в защита. И двамата взимат високи заплати, но не са продавани и със сигурност биха били много полезни при един по-проактивен стил на игра.

Въпросът е това ли е идеята на Чоло конкретно за тях и въобще за стила на Атлети, а в по-генерален план – може ли аржентинецът да се пресъздаде още веднъж и да изгради Атлетико 3.0?

Отговорът би представлявал интерес за много хора, начело с краля на Испания Фелипе VI, а за нас остава да видим дали ще му бъде дадена такава възможност. Аржентинецът я заслужава, но за съжаление в днешния футбол на треньорските заслуги се обръща внимание предимно когато отборът печели или едва след като треньорът бъде уволнен.