Изгрява ли слънцето над Андалусия или няколко предпоставки
за титла на Севиля

публикувано на 7 Януари, 2022 | Четеш за 16 минути

Андалусия е най-южната провинция на Испания и една от най-южните територии въобще в Европа, следователно имплицитният въпрос в заглавието всъщност е по-скоро риторичен. Тази област реално е най-горещата част на Стария континент, с места като Кордоба и Севиля със средни летни температури от над 36°C, така че на андалусийци определено не им липсва

материал на

Лъчезар Петров

слънце. Освен най-слънчевата, Андалусия е и една от най-разпознаваемите историческите области на Испания (а и въобще на Европа), заради всичко, свързано с арабските нашествия, вековете на арабски контрол и Реконкистата, проправила пътя към Великите географски открития и началото на нов световен ред, оформян и диктуван от Европа.

Във футболно отношение това е една от провинциите с най-много отбори, като в момента цели 4 андалусийски клуба са част от Ла Лига, (първото ниво на испанския футбол) – Севиля, Бетис, Гранада и Кадис. Освен тях състави като Малага, Алмерия и Кордоба имат своето място в историята, а Андалусия е дом и на най-стария испански клуб – Рекреативо Уелва. Андалусийската футболна карта се допълва от отборите на Марбея и Хаен, понастоящем състезаващи се в долните нива на испанския футбол. Въпреки че футболът е водещият спорт в провинцията, андалусийските отбори не могат да се похвалят с кой знае колко домашни отличия, макар Севиля да е най-успешния отбор в Лига Европа/Купата на УЕФА с общо 6 трофея. Но през този сезон нещата за два от отборите вървят добре и понастоящем Севиля и Бетис заемат второ и трето място в класирането, с други думи стоят най-близо до лидера Реал Мадрид. Въпросът е дали реално са претенденти за титлата и според мен случаят със Севиля е точно такъв, като в тази статия ще се опитам да обоснова подобно твърдение, колкото и смело да изглежда то в настоящия момент (Севиля изостава с 8 точки от Мадрид).

И преди да започнем по същество, един последен disclaimer – този материал не казва, че Севиля ще стане шампион и не твърди повече от това, което се съдържа във втората част от заглавието, а именно, че има предпоставки, заради които Севиля може да стане шампион.

С цел прегледност, условно ще разделим предпоставките на „външни“, с други думи такива, които не зависят от Лопетеги и отбора му, и на „вътрешни“, вече касаещи конкретно възможностите на Севиля. Започваме с „външните“, които са по-малко, всъщност само една – състоянието на изконните претенденти за титлата.

Моментното състояние на два от другите фаворити

Фаворити за титлата в Испания традиционно са Реал Мадрид и Барселона, а след 2011 година Атлетико на Чоло Симеоне е нещо като „резервен вариант“ или скрит/трети фаворит, т.е., ако не е Реал или Барселона, трябва да е Атлетико. „Дюшекчиите“ реално оправдават това виждане и на два пъти успяват да разчупят двуполюсния модел, печелейки титлата през 2014 г. и миналия сезон. През този обаче тимът от „Уанда Метрополитано“ е доста колеблив като игра и резултати, а конкретно понастоящем няма да е пресилено да се каже, че Атлети са в сериозна криза – четири поредни загуби в първенството (нечувано при Чоло), пет поражения в последните 7 мача във всички турнири и едва четири успеха в последните 14 срещи. Всичко това води до срив в класирането и след 18 кръга възпитаниците на Симеоне заемат пето място с актив от 29 точки, изоставайки с цели 17 от лидера Реал.

Що се касае до Барселона, то каталунците са в продължителна явна криза, която далеч не се изчерпва и не е следствие единствено на напускането на Меси. Темата за проблемите на Барса е толкова обширна и многопластова, че няма никакъв смисъл от разискването ѝ тук, затова ще изведем само заключението – в момента Барселона не изглежда в състояние и позиция, които биха ѝ позволили да претендира за титлата, т.е. на Севиля няма да се налага да се бори с още един от изконните фаворити.

Така остава само Реал Мадрид, който, в контраст с Барса и Атлетико, показва равномерно стабилни резултати, особено в последните 2 месеца – в последните си 15 мача във всички турнири „белите“ няма загуба и постигат 10 поредни победи, „заключени“ между нулевите домакински ремита с Осасуна и Кадис. Това постоянство позволява на Реал да се откъсне на върха и към момента столичани водят с 8 точки пред Севиля, но имат и мач повече. Въпреки на пръв поглед уверената разлика, има една подробност, която засега сякаш оставя шанс на Севиля - разминаванията, регистрирани от аналитичните статистики, които показват, че „белите“ не играят чак толкова добре, колкото изглежда от резултатите им. При „очакваните голове“ разликата е 5.50, т.е Реал е имал положения за 35.50 гола, а е вкарал 41, а при „очакваните допуснати“ имаме 5.74 несъответствие (допуснали са 16, а пред вратата им е имало положения за 21.74). При „очакваните точки“ разминаването е още по-голямо, защото според тази статистика Реал е трябвало да има 34.93 пункта, а „белите“ реално имат 46, т.е. 11 точки над очакваните. В този смисъл засега Реал се справя по-добре от очакваното във всеки един компонент, а за Севиля остава да се надява, че в един момент реалните и „очакваните“ показатели ще започнат да се изравняват, т.е. че „Кралете“ ще започнат да губят точки.

Тук обаче има и силен контрааргумент, защото засега „очакваните“ показатели на хората на Лопетеги също надвишават реалните им, при това дори по-драстично, отколкото при Мадрид – при вкараните голове разликата е 5.89 (вкарали са почти 6 гола над „очакваните“), при допуснатите – 6.68 (допуснали са 7 гола по-малко, отколкото предполагат положенията пред тяхната врата), а при точките – цели 10.81 (1).

Въпросът се свежда до следното: може ли Севиля да продължи да се справя по-добре от очакваното, а показателите на Реал да се изравнят, т.е. те да започнат да вкарват по-малко, да допускат повече и да губят точки? Към момента едва ли има сигурен отговор на този въпрос (поне аз не го намирам), но ако подобен сценарий действително се разиграе, то тогава Севиля най-вероятно наистина ще стане шампион. На „Бернабеу“ явно в някаква степен са стигнали до същия извод, защото Карло Анчелоти наскоро заявява:

"Трябва да погледнем таблицата и да отчетем, че на този етап основният ни конкурент е Севиля. Те притежават много класа и невероятни фенове" (2).

- - -

Толкова за външните фактори, сега ще разгледаме няколко предпоставки, свързани конкретно с възможностите на Севиля и с това, което андалусийци показват като игра и резултати дотук през сезона.

Изграждат състава от лятото на 2019 година

В известен смисъл може да се каже, че настоящият проект на Севиля има точна рождена дата и това е 1 април 2019 г., когато Рамон Родригес Вердехо полага началото на втория си период като спортен директор (3). В онзи момент Севиля доиграва сезона под ръководството на Хоакин Капарос (заменил като треньор Пабло Мачин, уволнен на 15 март 2019 г.), а Мончи (както е известен Вердехо) се заема със задачата да намери нов треньор и то такъв, който да отговаря на целите, амбициите, очакванията и историята на Севиля. „След като анализирахме детайлно ситуацията и пътя, който искаме да следваме“, обяснява Мончи, „…решихме да се спрем на Лопетеги“.

По време на представянето си баският специалист заявява:

"Идвам в страхотен, амбициозен отбор, който ми показа много решителност и искам да бъда част от този проект и да продължа да се развивам. Сега трябва да започнем да градим тази мечта и да започнем да я оформяме. Амбицията и историята на клуба означават, че изобщо не се съмнявам, че искам да бъда тук. (…) Ще се опитаме да извлечем максимума от всеки играч, да играем добър футбол, да атакуваме и да се защитаваме добре (…) Развълнувани сме да дадем форма на проекта на Мончи" (4).

„Даването на форма“ на проекта започва още през лятото на 2019 г. с привличането на 13 нови попълнения за обща сума от 158,75 млн. евро, а в първия си сезон на „Санчес Писхуан“ Лопетеги печели Лига Европа и завършва на споделено трето място в първенството с равен брой точки с Атлетико Мадрид. Надграждането продължава и през следващия сезон с още 70 млн. евро за трансфери, а Севиля участва в борбата за титлата до 34-тия кръг, макар че накрая завършва четвърта, печелейки 77 точки. Още 38,5 млн. са похарчени през последното лято за попълнения като Гонзало Монтиел, Ерик Ламела, Рафа Мир, Томас Дилейни и Лудвиг Августинсон, а идеята е ясна – изграждане на все по-конкурентен отбор с привличане на играчи, които могат да играят футбола на Лопетеги и да постигат търсените от Мончи резултати.

Прочети 'Когато слабите предизвикат историята или най-наочакваните шампиони през последните години'

или пък

'Кървавият мач, поставил под въпрос интерконтиненталната купа'

Ясно изразен проактивен отбор

Това не е непременно задължително условие, но все пак времената на „Катеначото“ отдавна са в историята и понастоящем проактивните отбори се справят по-добре и постигат повече успехи. Стойността на това да си креативен отбор и да се стремиш да контролираш играта чрез притежание на топката, се повишава в състезание като шампионата – в маратон от 38 мача просто няма как непрекъснато да контраатакуваш и да се надлъгваш с всички съперници и да се надяваш, че ще спечелиш достатъчно точки, за да станеш шампион (последното изключение е Лестър от 2016 година, което само потвърждава правилото и прави сезон 2015/16 наистина изумителен).

Лопетеги като треньор изповядва ясен проактивен стил на игра и най-често разчита на агресивна схема 4-3-3, а понастоящем Севиля е на четвърто място по показателя „средно притежание на топката“ с резултат 59,3%. В интерес на истината, само Барселона има сравнително по-висок среден процент притежание, (64,2%), докато показателите на Реал Мадрид и Виляреал (59,7% и 59,5%, съответно) (5) заемащи второ и трето място в тази класация, са сходни с тези на Севиля.

Резервна скамейка и взаимозаменяемост

Мончи е известен с почти безпогрешния си усет за успешни трансфери и в този смисъл покупките му след юли 2019 година спомагат за повишаване качеството на състава и за постигане на нещо изключително важно за всеки кандидат-шампион – равностойна резервна скамейка.

Ако се вгледаме в настоящия отбор на Севиля ще видим, че Лопетеги на практика разполага с поне двама равностойни футболисти на всеки пост, с изключение на централните бранители. Накратко, списъкът е този: Ясин Буну и Марко Дмитрович на вратата, Гонзало Монтиел и Хесус Навас (десен бек), Маркос Акуня и Лудвиг Августинсон (ляв бек), Фернандо Регес, Томас Дилейни и Неманя Гудел (опорни халфове), Жоан Жордан, Иван Ракитич и Оливер Торес (централни полузащитници, тип „осмици“), Лукас Окампос, Ерик Ламела и Сусо (дясно крило), Папу Гомес, Мунир ел Хадади, Осама Идриси и Оскар Родригес (ляво крило), Рафа Мир и Юсеф ен Несири (централен нападател). Алтернативи липсват само в центъра на отбраната, където при отсъствие на Жул Кунде или Диего Карлос би могъл да влезе само Карим Рекик, а много от офанзивните футболисти (Окампос, Ламела, Папу, Оскар Родригес, Мунир, Идриси) могат да играят и по двата фланга или в центъра, което дава възможност на Лопетеги да променя позициите им и да търси вариативност в хода на мачовете.

Имат опитни играчи с шампионски титли във визитките си

Иван Ракитич печели всичко с Барселона, като същото се отнася и за Мунир ел Хадади, макар конкретно неговият принос да е маловажен. Фернандо Регес има 6 сезона в Порто, през които печели 4 шампионски титли, по 3 Купи и Суперкупи на Португалия и Лига Европа, а биографията му се допълва от две титли на Турция с Галатасарай и Купа на лигата с Манчестър Сити. Маркос Акуня печели Купа на Португалия и две Купи на лигата със Спортинг, а през лятото, заедно с Папу Гомес, вдига и Копа Америка с Аржентина. Ерик Ламела засега няма спечелени отличия, но е бил част от отбори като Ривър Плейт, Тотнъм и Рома, а Томас Дилейни и Папу Гомес пристигат от отбори с амбиции и редовно участие в Шампионската лига, каквито са Борусия Дортмунд и Аталанта. Сусо идва от Милан с по-ранен престой в Ливърпул, а краткият извод, който се налага от гореизложеното е: Лопетеги има достатъчно футболисти, които знаят какво означава да се бориш за отличия и не би трябвало да се огънат от напрежението (психическо и физическо), неминуемо съпътстващо дълги състезания като едно първенство. Същевременно в отбора няма типични „звезди“, което спестява на Лопетеги поне два проблема – необходимостта да се справя с голям егоцентризъм, както и евентуална игрова зависимост от един, двама или трима футболисти.

Почти всички нови играчи стават по-добри футболисти при Лопетеги

Мончи е митичен с усета си за намиране на подходящите играчи и трансферите му от лятото на 2019 година не правят изключение – почти всички попадат в графата „успешни“ и успяват да допринесат за повишаване качеството на състава. За разлика от други отбори (в момента се сещам за Астън Вила и Евертън от сезон 2019/2020) Севиля не купува играчи „на килограм“ – вместо това на „Санчес Писхуан“ имат ясна идея какво точно ще им донесат новите попълнения, което по принцип е много важна предпоставка, ако действително целта е изграждане на успешен отбор.

За развитието на тези футболисти заслуга има и работата на Лопетеги и щаба му, а може би най-доброто доказателство за твърдението в заглавието на тази секция („Почти всички нови играчи стават по-добри футболисти при Лопетеги“) е, че цената на повечето се вдига в пъти след изявите им на „Санчес Писхуан“ – Диего Карлос е взет от Нант за 15 млн. евро, сега струва 45 млн., за Жул Кунде са платени 25 млн., сега се оценява на 60 млн., Жоан Жордан е привлечен за 14 млн., сега цената му е 30 млн., Окампос идва за 15 млн., сега може да бъде продаден за 30 млн., Ясин Буну струва 4 млн., сега се оценява на 18 млн., Акуня повишава цената си от 11,25 млн. на 18 млн., Юсеф ен Несири е купен за 20 млн., сега струва 40 млн.

Изключенията в това отношение са малко (Сусо, Оливер Торес, Оскар Родригес, Осама Идриси), а възможността на Севиля да си задържа футболистите, за разлика например от Валенсия, е важна предпоставка за шампионските претенции на нервионците („нервионци“, по името на квартала Нервион, където е разположен стадион „Санчес Писхуан“).

Прочети 'Съдбата на "златния отбор" след "чудото от Берн"

или пък

'Великите бразилци, играли в Милан (първа част)'

Имат силна защита и доста „сухи“ мрежи

От „проста“ статистическа гледна точка всъщност даже най-силната към момента на писане на материала, защото Севиля е инкасирала само 13 гола в 18 мача (следващите в тази класация са Билбао и Реал Мадрид, съответно с по 16 допуснати). В допълнение, андалусийци са допуснали само 51 точни удара към вратата си за 18 мача, като и по този показател са на първо място в шампионата (6). В това отношение всичко изглежда добре според „простата“, количествена статистика, но „сложната“, аналитична, за качеството на положенията на противника (това измерват „очакваните допуснати голове“) леко влошава нещата, защото нейната стойност е 19.68.

При всички положения трябва да се отбележи, че през юли 2019 година Юлен Лопетеги започва изграждането на проекта си от отбраната и резултатите са налице – през сезон 2019/20 Севиля допуска 34 гола в шампионата срещу 47 сезон по-рано, а през миналата кампания инкасираните голове са още по-малко, 33. В по-общ смисъл, силната защита и особено умението да се запазват „сухи“ мрежи е изключително важна предпоставка за спечелване на първенство, защото романтичните времена, когато дадени отбори можеха да разчитат, че винаги ще вкарат един гол повече от противника, са безвъзвратно отминали (сега дори явно проактивен отбор като Манчестър Сити печели шампионат със силна отбрана и с много мачове без допуснат гол). Титлите на Спортинг Лисабон и Лил през миналия сезон се дължат почти изцяло на отбраните им, същото важи в голяма степен за Атлетико Мадрид, а дори и за Реал на Зидан през сезон 2019/20.

Печелят мачове, в които не играят добре

Това в някаква степен е свързано с горното и се касае до т.нар. „шампионски победи“, най-често постигани с резултат 1:0. Изключително важна предпоставка, която в крайна сметка прави възможна стъпката от претендент към шампион и е негласна запазена марка на всички големи отбори.

Дотук през сезона севилци имат 4 победи с по 1:0, като особено забележителна е серията от три последователни победи в мачове, в които играта не се получава – срещу Виляреал, Атлетик Билбао и Атлетико Мадрид Севиля печели със съответно 0.47, 0.21 и 0.37 „очаквани голове“. Реално това са 9 точки от срещи, в които хората на Лопетеги не играят добре, а ако прибавим и гостуването на Селта, където играта също не се получава, ще имаме четири минимални победи с недобро представяне в игрово отношение – ясно доказателство, че Севиля има модел и намира начин да измъква „шампионски победи“, да побеждава, без да блести.

Имат интензитет в играта си

В съвременния футбол това е ключово за всеки състав, който иска да надгражда и да върви напред и най-добрите отбори успяват да печелят много мачове именно с поддържане на висок интензитет – конкретно говорим за Байерн (те са почти еталон в това отношение), Ливърпул, Манчестър Сити и в някаква степен Челси, макар че „сините“ от Лондон засега не се справят толкова успешно и не случайно са №3 в Англия.

За да схванем най-общо какво се разбира под „интензитет“ във футбола, трябва да приложим това понятие към двете фази на играта – във фаза „защита“ това е висока преса с агресивно атакуване на играчите, които изнасят топката (най-често централните бранители) и/или високо позициониране, целящо затваряне на линиите за пасове към халфовете на противника. Пример за първото най-общо е ранният Ливърпул на Клоп (прословутото „гегенпресен“), а за второто – Сити на Гуардиола в момента (затварят линиите на пасове и те принуждават да изнасяш или с директен дрибъл, което е рисковано, или с дълги топки), като силните отбори обикновено редуват двата подхода през различни периоди от мачовете.

Във фаза „атака“ един отбор има интензитет, когато, най-общо: движи бързо топката, атакуващите играчи често сменят местата си и атаките преминават сравнително равномерно по двата фланга и през центъра. По принцип във футбола когато се каже, че даден отбор играе бързо, това не означава, че играчите му тичат бързо (въпреки че някои наистина го правят), а че движат бързо топката, което може да стане по три начина – директен дрибъл (Байерн, със Сане, Гнабри, Горецка и в много голяма степен Алфонсо Дейвис), директни пасове зад противниковата защита (Ливърпул постоянно „хвърлят“ топки към Салах, Мане, Жота/Фирмино и бековете им Трент и Робърстън) и креативни комбинации между линиите (Сити, с постоянните им „триъгълни“ разигравания в почти всички части на игрището). В по-описателен смисъл „интензитет“ е, както обяснява Боби Борисов в „Лигата на джентълмените“, умението да „държиш мача и да притискаш противника по всякакъв възможен начин, било с топка, било без топка, да го държиш през цялото време притеснен, да няма той възможност да си почине. Отборите, които го правят, ще имат успех“ (7).

Дотук през сезона Севиля на няколко пъти демонстрира тези принципи, най-забележимо в първите 65 минути срещу Реал на „Бернабеу“. Проблемът е, че такъв подход изисква голям разход на физически сили и в последния половин час на въпросния мач нервионците видимо се умориха и като последица отстъпиха инициативата, което доведе до загуба на срещата. В този смисъл, Лопетеги и щабът му трябва да работят непрекъснато по отношение на управлението на спортната форма, а от това дали ще успеят зависи до каква степен севилци ще успяват да поддържат интензитета в хода на мачовете си. Отпадането от Шампионската лига може да спомогне по отношение на пестене на сили, макар че Севиля най-вероятно ще се хвърли да печели Лига Европа, още повече предвид факта, че финалът ще се изиграе на „Рамон Санчес Писхуан“.

източник: https://www.youtube.com/watch?v=j1k8OaRopd0

Заключение

Сезон 2020/2021 в испанския футбол ще остане в историята с няколко неща, най-важното от които може би е обстоятелството, че до 34-тия кръг в битката за титлата участват четири отбора. И ако за трите „изконни“ фаворита подобна ситуация е нещо обичайно, то за Севиля шампионската гонка идва като приятна изненада, като свеж средиземноморски бриз над слънчевите хълмове на Андалусия. В крайна сметка непримиримите „дюшекчии“ на Чоло още веднъж опровергават прогнозите и разсичат двуполюсния модел, а Севиля остава четвърта и във втория сезон на Лопетеги. Но надграждането в този отбор и „придаването на форма“ на проекта на Мончи остават неизменни, а предпоставките за следващата стъпка, към титлата, се увеличават като думите в сложна поема – бавно, но сигурно.

През този сезон Атлетико изпада в явна криза, а Барселона в нещо много по-трудно за обяснение, докато Севиля продължава равномерното си усъвършенстване, при това по много мъдър начин – мълчаливо, но постоянно и упорито. Въпреки привидната непоклатимост на Реал Мадрид, съставът на Юлен Лопетеги остава близо и изглежда способен в някакъв момент да направи последната стъпка (всъщност по-скоро скок) към титлата. Дали нервионците действително ще успеят предстои да видим, но две неща са сигурни – трябва да опитат, а предпоставките са налице.

източници:

(1) Understat, La Liga 2021/2022, n.d., available at: https://understat.com/league/La_liga (accessed 31 December 2021)

(2) Sportal.bg, Анчелоти: Засега основният ни конкурент е Севиля, 20 декември 2021 г., достъпно на: https://sportal.bg/news-2021122001393436733 (посетено на: 31 декември 2021 г.)

(3) OneFootball, Monchi officially returns to Sevilla, 17 March 2019, available at: https://onefootball.com/en/news/monchi-officially-returns-to-sevilla-24754021?variable=20190920&_branch_match_id=703477368959771169 (accessed 31 December 2021)

(4) SevillaFC.es, Lopetegui: "I come to a great and ambitious team and we want to help it to continue growing", 5 June 2019, available at: https://www.sevillafc.es/en/actual/news/Lopetegui-first-press-conference (accessed 31 December 2021)

(5) Transfermarkt, La Liga Ball Possession, n.d., available at: https://www.transfermarkt.com/primera-division/ballbesitz/wettbewerb/ES1 (accessed 31 December 2021)

(6) FBRef, 2021-2022 La Liga Stats, n.d., available at: https://fbref.com/en/comps/12/La-Liga-Stats (accessed 31 December 2021)

(7) VBOX 7, Лигата на джентълмените, „Интензитет и преса, Вила на Джерард, промените на Рангник и загубата на Челси“, 6 декември 2021 г., достъпно на: https://www.vbox7.com/play:c3442b86e6 (посетено на: 31 декември 2021 г.)