хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Извратената любов към българския футбол

публикувано на 3 Март, 2022 | Четеш за 5 минути

Българите сме интересен народ. Силно обичаме, но и силно мразим. Средно положение май няма. Балансът е труден. Милеем за България, но не ни пука за държавата. Обичаме си морето, ама си заравяме фасовете в пясъка. Кученцата са много сладки обаче ги ритаме по улицата. Дълго многоточие…....

материал на

Илиана Белчева

Логично, при футболните фенове нещата не са много по-различни. Чакането свърши и сезонът се поднови. Феновете милиони, стадионите празни. Тук изключвам мача от първия редовен кръг, който се изигра този уикенд (19 февруари) между Левски и Локомотив Пловдив. На връх 146 годишнината от гибелта на Васил Левски, феновете на двата отбора (особено тези на Левски) спретнаха истински футболен празник по трибуните. Хубаво беше, браво!

Епизодичните такива мачове обаче съвсем не могат да изтрият общата картинка на родната действителност. Седмица преди първия кръг от пролетния полусезон, се изиграха отложените мачове на основните претенденти за титлата - Лудогорец и ЦСКА. В Кърджали, феновете на шампиона на България бяха горе-долу колкото групата за мача на отбора им. В София, на столичното дерби срещу Локомотив се очакваше сектор "Г" да се понапълни. Първи мач, еуфория, хубаво време, обединени фенове покрай събирането на средства за погасяване на стари задължения, натрупани от едни бивши собственици със спорна репутация, но уви.

Хиляда човека! Най-много! Преди мача разликата с Лудогорец беше 2 точки и ЦСКА се бореха за титла. След мача - вече не. Започна се отново с "този вън, онзи вън, Стойчо Младенов да се маха, Гриша Ганчев да се маха"... Ама какво стана приятели фенове? Та само преди часове се говореше друго. Две загубени точки ли струва любовта? Ако подкрепяме отборите си само когато печелят, то ние фенове ли сме или просто обичаме да гледаме футбол?

Ама то и футбол не гледаме, защото в България футбол нямало. Не съдя никого, нямам и това право, просто се чудя какво става. Ден преди въпросния мач между Локо София и ЦСКА, гигантът Байерн загуби от средняк като Бохум с 4:2 насред Мюнхен, но не видях да се излива толкова жлъч. И там има ултраси, и там има големи съперници и "кръвни врагове". Навсякъде ги има. Има обаче и повече уважение. Уважение към футболисти, към треньори, към съперници.

В България си мисля, че много от запалянковците мразят повече другия отбор, отколкото обичат своя собствен. Катафалки, попове опяват пред сектор "Б", от другата страна в сектор "Г" цесекари пращат левскари при Гунди. Грозна работа! Вместо да се опъне една хубава хореография, да се палят факли, да се величаят отбори и легенди, се пее за мъжки полови органи и майките на кого ли не. После нямало деца по трибуните. Как да има? Как да има, като родителите не искат децата им да се връщат от мач по-обогатени на псувни, отколкото от училище на знания.

Силно се надявам да не съм от някакъв изчезващ вид, който си мисли, че футболът е преди всичко за забавление. Аз също съм фен и ходя на стадиона да пея, да скачам, да викам, да се видя с приятели. Фен съм на ЦСКА от дете, израснала съм с брат левскар, а от дълги години живея с човек, който също е от Левски. Имало е търкания и с двамата, но всичко винаги е било в рамките на нормалното.

Уважавам Левски, както и техните фенове и искам ‘Сините’ да ги има, а не да последват съдбата на ЦСКА и да бъдат пратени да играят някъде по чукарите. Българският футбол се нуждае и от двата си гранда, а те от своя страна - от техните фенове. Не обаче само на мачове в Европа (и то срещу някой по-голям отбор) или на финал за купата на България. Обидно малко хора посещават дори и вечното дерби. Едва два сблъсъка през настоящия век бяха посетени от малко над 25 хиляди души. Имаше и такива с по под 10 хиляди. Та нали сме милиони фенове на тези два отбора, или сме толкова само във Фейсбук, и то само когато критикуваме.

Прочети 'Нашето си е наше, чуждото е . . . общо'

или пък

'Участието на българските отбори в Европа - дежавю, но вяло и безнадеждно'

На всички ни е ясно, че нивото у нас спадна драстично през последните 15-тина години. Причини много, за тях ще си изкажа мнението в следващ материал.

Но сега да се върнем на фенщината. Подкрепа трябва. Подкрепа и обединение. Обединение по оста клуб-агитка. Нека бъдем по стадионите, а пък тогава и можем с пълно право да искаме повече. Обединение трябва и на привържениците на всички отбори в България. Разбира се, когато става въпрос за общото благо на футбола ни. За да се случи така бленуваната промяна у нас, трябва да участваме и ние в нея.

След като миналата година президентът на Българския футболен съюз Борислав Михайлов, чието ръководство е съпътствано от безброй скандали и е силно критикувано от всички страни, неочаквано оттегли оставката си (след като си бил починал година и половина, както самият той обясни) и реши да се завърне на непоклатимия си стол начело на федерацията, на редица стадиони у нас се видя ясно недоволството от твърде дълго застоялата се в Бояна власт. Организира се протест, който уж щеше да бъде многолюден. Аз отидох. Бях заедно с човека до мен - левскар, за който по-горе споменах. Дойде и наш приятел, който не е чак толкова запален фен, но беше там, за да покаже несъгласието си със случващото се. Имаше и още хора. Знаете ли колко? Четирима! Общо 7 човека бяхме “многолюдният” протест. Ако не беше тъжно, щеше да е смешно, но за жалост е само първото.

Не че на този етап можем да се сравняваме с Англия (и не бива), но аз все пак ще дам един пример именно с тамошните фенове. След като се съобщи, че 12 от най-добрите европейски отбори (6 от които английски) ще се отделят, за да сформират своя Европейска супер лига, привържениците на шестте клуба от Острова се обединиха безкомпромисно срещу това решение. Стигна се до масови протести и дори беше отложено дербито между Манчестър Юнайтед и Ливърпул, след като феновете на "червените дяволи" нахлуха на Олд Трафорд и не позволиха на отборите да излязат да загряват. Във въпросния кръг агитки на почти всички английски отбори дадоха да се разбере, че такъв турнир няма да бъде добре приет. Е, такъв турнир няма! Мнението на феновете се чува, защото дори когато отборите им са в кризи, те са на трибуните. Искате ли и ние да сме като тях? Аз искам!