Най-накрая Сенегал или какво видяхме на КАН 2021 (част 1: резюме на групи “A” и “B”)

публикувано на 28 Февруари, 2022 | Четеш за 15 минути

Въведение

На 6 февруари 2022 г. завърши 33-то издание на Купата на африканските нации – забележителният географски-обособен турнир за национални отбори, еквивалентен на Европейското първенство, латиноамериканската Копа Америка и

материал на

Лъчезар Петров

Купата на Азия. Както след всяка подобна надпревара, остават много изводи и дори още повече впечатления, но може би трябва да започнем, констатирайки шампиона, който този път е отборът на Сенегал. „Лъвовете от Теранга“, водени от Алиу Сисе и с играчи като Садио Мане, Калиду Кулибали, Едуард Менди, Идриса Гей, Абду Диало, Шейку Куяте и Исмаила Сар, успяха да спечелят своята първа титла в историята, с което второто изключително поколение сенегалски футболисти надминава първото – онова на Ел Хаджи Диуф, Фердинанд Коли, Папа Буба Диоп, Салиф Диао, Алиу Сисе (настоящия селекционер), Анри Камара и Халилу Фадига.

С оглед на цялостното си представяне сенегалците заслужено печелят турнира, а в подхода им проличава нещо много характерно за големи отбори и най-вече за Франция от 2018-та година и Италия по принцип – пестеливо начало, с една победа и един гол в групата (1:0 срещу Зимбабве, с дузпа на Мане в 97-та минута), след което преминаване на съвсем различно ниво и три последователни победи до финала, с обща голова разлика 8:2. Вече самият мач за трофея се превръща в битка и тактическо надлъгване и в крайна сметка е решен с дузпи, последната от които много символично вкарана от Садио Мане – звездата на този отбор и най-добър играч на турнира (драмата е пълна, тъй като Мане пропуска дузпа в редовното време). „Лъвовете от Теранга“ надиграват Египет и печелят КАН 2021 без загуба и с едва два инкасирани гола в 7 мача – постижение, което заслужено изпраща приза „Вратар на турнира“ при Едуард Менди, стража на Челси. Толкова за Сенегал на този етап, а преди да видим есенцията на настоящия материал, а именно как се представят всичките 24 отбора, следват няколко общи извода за турнира.

Организация и сигурност

Може би най-важният извод, предвид ситуацията със сигурността в Западна Африка и конкретно в региона на езерото Чад е фактът, че домакините се справят и турнирът се разминава без сериозни инциденти с политическа цел (тероризъм). Именно най-вече поради подобен род опасения, домакинството на Камерун е отложено с две години (станали почти три заради коронавируса) и наистина е радостно, че единственият сериозен инцидент възниква поради паника и непредпазливост – на 24 януари най-малко осем души са стъпкани до смърт, а други около 40 са ранени при блъсканица, настъпила заради опита на множество хора да влязат едновременно през един от входовете на стадион „Пол Бия“. Трагичният инцидент се разиграва преди мача на домакините срещу Коморските острови, а като последствие предвиденият за следващата седмица 1/4 финал е преместен и изигран на стадион „Амаду Ахиджо“ (1).

 

Качество на играта и резултатност

Като резултатност КАН 2021 показва почти идентични цифри като предходния турнир в Египет – общо 100 отбелязани гола в 52 мача, или средно по 1,92 гола на мач (в Египет преди две години видяхме 102 гола, по 1,96 на мач) (2). Като качество и технически изпълнения на отборите нещата също са идентични с показаното в Египет - в най-добрия случай някакво средно ниво, с повече битка и надлъгване, отколкото с опити за чисто футболно надиграване. Това положение е логично следствие от увеличената бройка на отборите, защото в Африка просто няма 24 класни отбора и наличието на състави като Мавритания, Гвинея-Бисау, Сиера Леоне, Малави, Судан, Кабо Верде, Етиопия и някои други, може да се отрази на качеството на футбола само по един начин – като го снижи.

 

Но във финансов аспект, 24 отбора при всички положения носят повече пари от 16, което реално мотивира увеличението на бройката, а от морална гледна точка лично аз съм дълбоко убеден, че отборите трябва да са поне 24.

Изненадите и разочарованията

Както на всяко издание на КАН (а и въобще на всеки подобен голям турнир) и сега видяхме такива, като най-приятната може би бе Буркина Фасо, достигнала полуфиналите и завършила на четвърто място. На следващо място идват съставите на Екваториална Гвинея и Гамбия (която, освен всичко друго, бе и дебютант), класирали се за 1/4 финалите, както и Коморските острови (също дебютант), които излизат от групата и се опълчват на домакина Камерун на 1/8 финала. За да бъде драмата наистина реална, Коморос играят без вратар (пази защитникът Чакер Алхадур, чиито спасявания и облепена с изолирбанд фланелка се превръщат в хит в социалните мрежи) и с числено намален състав от 7-мата минута (червен картон за капитана Наджим Абду). Въпреки това националите на страната с население 950 000 души се представят повече от достойно и губят с 1:2, като голът на Юсуф М‘Чангама в 81-та минута ще остане в историята като едно от най-красивите попадения на турнира.

 

Последните две приятни изненади стават „Сините акули“ от Кабо Верде (Зелени нос) и „Огнените“ от Малави, които достигат осминафиналите.

thumbnail.jpg
thumbnail.jpg

Сред разочарованията няма как да не започнем с бившия вече шампион Алжир, който влиза като действащ първенец и като един от най-сериозните на хартия фаворити за втора поредна титла. Вместо това Рияд Марез и съотборниците му се провалят тотално и неоспоримо и изхвърчат още в групата без победа, с една точка и един вкаран гол. „Пустинните лисици“ пристигат в Камерун като носители на Арабската купа (декември 2021 г.) и като отбор, непобеждаван от 16 октомври 2018 г. (общо 41 мача!), но се сгромолясват главоломно, а сега им предстои бараж за световното срещу Камерун.

 

Второто голямо разочарование е друг от големите фаворити, Нигерия, която започва много силно с три победи и 6:1 голова разлика и става единственият състав с пълен актив в груповата фаза. „Суперорлите“ също така разполагат с почти всичките си силни индивидуалности (с изключение на Емануел Денис и Виктор Осимен), но въпреки това са излъгани от Тунис (0:1) на 1/8 финала и определено разочароват феновете си. Нигерия е традиционна африканска футболна сила и за сегашното отпадане може да се търсят по-философски причини, като например лошо разпределение на силите и „изхвърляне“ в груповата фаза (точно обратното на подхода на Сенегал), както и късната смяна на треньора, три седмици преди турнира (лоша идея, както си проличава и от случая с Испания преди последния Мондиал).

 

Триото на явно разочаровалите състави се допълва от друга традиционна сила, „Черните звезди“ от Гана. Ганайците са в преходен период с подмяна на поколенията и така или иначе не са сред основните фаворити, но все пак последно място в група с Мароко, Габон и Коморските острови няма как да се приеме по друг начин, освен като провал, още повече в светлината на факта, че начело на тима е Милован Райевац – човекът, почти извел ги до полуфинал на Мондиала през 2010 година. Сръбският треньор е уволнен 8 дни след отпадането (3), а „Черните звезди“ трябва да се съвземат колкото се може по-бързо, защото след месец и половина имат бараж за световното срещу Нигерия. Отбори като Мали, Гвинея и Кот д'Ивоар също отпадат рано и с оглед на потенциала си разочароват, като от тях само „Слоновете“ могат да бъдат оправдани, защото се сблъскват с Египет на 1/8 финалите и нямат късмет при лотарията на дузпите.

-     -     -

С това общото въведение завършва, а на следващите редове ще видим накратко как се представят 24-те отбора и доколко всеки един от тях оправдава или опровергава (за добро или лошо) предварителните очаквания. За прегледност, представянето на съставите ще се оценява по петстепенна ска̀ла от 1 до 5, като „1“ е най-високата оценка, отговаряща съответно на „изключително представяне“. Другите степени са както следва:

„2“ – силно представяне, надминава очакванията

„3“ – средна работа, на нивото на очакванията

„4“ – слабо представяне, под нивото на очакванията

„5“ – трагично представяне

 

Оценката е изведена съгласно предварителните очаквания за всеки отбор и доколко реалното представяне оправдава тези очаквания, с класата на отборите като основна променлива. Именно заради последното отбори, които достигат до идентичен етап в турнира са оценени по различен начин (1/4 финал за Екваториална Гвинея и Гамбия е „изключително представяне“, докато за Мароко е „средна работа“, 1/8 финал за Малави е „силно представяне“, а за Гвинея и Нигерия „слабо“, трето място за Камерун е „силно представяне“, а четвърто за Буркина Фасо – „изключително“ и т.нат.).

 

Графично, импровизираната ни ска̀ла изглежда така:

IMG#1.PNG

Започваме с отборите от група „А“, домакинската група на всеки турнир за национални отбори.

Буркина Фасо – 1, изключително представяне

Умишлено започвам с този отбор, а не с домакина Камерун, защото лично за мен „Кончетата“ са най-големият победител в тазгодишното издание на КАН. Буркинците завършват на четвърто място, с което затвърждават традициите си в турнира през последните години (имат едно второ, едно трето и вече две четвърти места), но следва да се има предвид политическият контекст, в който се налага да играят – на 23-24 януари, по време на осминафиналния им сблъсък с Габон, в страната е осъществен държавен преврат, в резултат на което военните вземат властта и затварят границите. Така Буркина Фасо става третата страна-участник на КАН 2021, на чиято територия е извършен военен преврат в последните 4 месеца (другите са Гвинея и Судан) и общо петата, ако в сметката се включат превратите в Мали (там даже са два) и в Чад през последната година и половина. Въпреки че метежът е осъществен с много малко насилие, а по улиците на столицата Уагадугу излизат стотици празнуващи граждани, несигурността е константа при такъв род операции, особено в първите часове и дни.

 

„Кончетата“ обаче успяват да останат концентрирани до самия край на турнира и изиграват всичките 7 мача, два от които ще останат в историята – откриващият срещу Камерун (буркинците губят с 1:2, но чрез Густаво Сангаре вкарват първия гол на КАН 2021) и сблъсъка за третото място, който пак е срещу домакините (драматична загуба на дузпи, след като Буркина води с 3:0 до 71-вата минута). „Кончетата“ определено нямат късмет в мачовете за бронза, защото на домакинския турнир през 1998 година губят с дузпи от ДР Конго, след като в редовното време водят с 4:1 до 88-мата минута. Въпреки това сегашният резултат надминава с много предварителните очаквания и за представянето си по камерунските терени буркинските национали, водени от селекционера Каму Мало, заслужават само комплименти.

274722522_7827003704007085_7607011697919262413_n.jpg

Камерун2, силно представяне, надминава очакванията

„Неукротимите лъвове“, които са вторият най-успешен състав в историята на КАН с 5 титли, трябва да чакат 50 години, за да получат възможността за втори път да организират турнира на своя територия. Камерунците разполагат с подмладен и качествен състав и неслучайно са сред фаворитите, а представянето им реално оправдава и дори надминава очакванията. Камерун изиграва максималните 7 мача и не губи нито веднъж, като същевременно вкарва 14 гола (най-много от всички отбори). Загубата от Египет на полуфинала с дузпи определено е разочарование, защото игрово Камерун е по-добрият отбор през 120-те минути, но така и не успява да намери път към вратата на изключителния египетски страж Мохамед Абу Габал. В мача за бронзовите медали домакините показват характер и се добират до победни дузпи, въпреки че до 71-вата минута изостават от Буркина Фасо с 0:3. Въпреки че Камерун не успява да спечели домакинския си КАН, в игрово отношение „Неукротимите лъвове“ надминават очакванията, а вече дузпите са въпрос най-вече на късмет.

 

За най-силен играч на турнира е определен Садио Мане, но голмайстор става камерунският капитан Венсан Абубакар, който със своите 8 гола надвишава общите постижения от вкарани голове на почти всички отбори, включително на някои от изигралите пълния комплект от мачове. Турнирът се превръща в истински ренесанс конкретно за Абубакар, а той, макар и малко позабравен в Европа, оставя следа в отбори като Порто и Бешикташ, за които има общо 93 гола. В момента „Буба“, както е известен нападателят, играе за саудитския Ал Наср, но предвид силното му представяне на КАН 2021 и 30-годишната му възраст, няма да е изненада, ако скоро пак го видим по европейските терени.

Кабо Верде3, средна работа, на нивото на очакванията

„Сините акули“ от Кабо Верде побеждават Етиопия в първия си мач в групата и достигат до 1/8 финалите, което, съобразно техния потенциал, може да се приеме за постижение на нивото на очакванията. Ако се загледаме по-детайлно и включим в сметката ремито с Камерун в последния мач в групата (извоювано след отличен гол с пета на Гари Родригес), както и солидното дефанзивно представяне срещу шампиона Сенегал (0:0 до 63-та минута, при положение, че Кабо Верде остава с 9 човека шест минути преди това), може да се разсъждава дали „Сините акули“ всъщност не надминават очакванията спрямо себе си.

 

Но независимо от това дали ще получат оценка 2 или 3 по нашата импровизирана ска̀ла, играчите на треньора Педро Лейтао Брито, или просто Бубиста, постигат целта си и излизайки от групата със сигурност се включват в списъка с приятните изненади на КАН 2021.

 

Етиопия 3, средна работа, на нивото на очакванията

„Козирозите“ от Етиопия изглеждат като най-посредствения в техническо отношение тим в група „А“ и затова очакванията са за отпадане в групата, евентуално по сравнително достоен начин. Етиопците са отнесени от Камерун във втория мач с 1:4, но ремито срещу Буркина Фасо в третия донякъде уравновесява въпросната загуба, така че може да се заключи, че „зелено-жълтите“ всъщност оправдават очакванията и отпадат сравнително достойно. Етиопия има исторически успехи що се касае до участия на КАН, но всичко приключва някъде в края на 60-те години на миналия век, а моментни поводи за оптимизъм в етиопския футбол засега не се виждат.

 

С това завършваме резюмето на представянето на отборите от група „А“ и преминаваме към тези в група „B“, откъдето идва и тазгодишният шампион – Сенегал.

Голът на Гари Родригес е на 1:34 :))

Сенегал 1, изключително представяне

Оценката трудно може да е друга за победителя в турнира, а и поне според мен „Лъвовете от Теранга“ действително се представят на изключително ниво, особено в т.нар. „мачове на истината“, т.е. от 1/8-финалите нататък. В хода на седемте си срещи, играчите на Алиу Сисе демонстрират всички настоящи тенденции – проактивен стил с идея да се контролира играта чрез владение на топката, интензитет с и без топка, използване на вътрешните коридори №2 и №4 (особено от играчи като Мане, Буна Сар и Идриса Гей), равномерно използване на двата фланга в нападение (особено след включването на Исмаила Сар).

 

По-важното в случая е, че теорията води до успех на практика, заради което „Лъвовете от Теранга“ получават оценка „1“ по моята импровизирана ска̀ла. Сенегал реално е отбор, който през последните 4 години върви само напред и непрекъснато повишава нивото на представянето си, така че титлата идва някак закономерно – Съдбата сякаш си връща за нещастното отпадане на световното в Русия (Мане и компания събират 4 точки, но отпадат за сметка на Япония по критерия „феърплей“), а и за КАН 2019 (сенегалците губят финала от Алжир след късметлийски гол с рикошет на Багдад Бунеджа).

 

За класата и прогреса на „Лъвовете от Теранга“ говори и 20-тото им място в ранглистата на ФИФА към декември 2021 г. (4), което е най-напред от всички африкански отбори, а с настоящата първа титла от КАН поколението на Мане, Кулибали, Едуард Менди, Абду Диало, Идриса Гей, Шейку Куяте и Исмаила Сар се записва с главни и златни букви в книгата на историята.

 

Гвинея4, слабо представяне, под нивото на очакванията

Гвинея е една от трите африкански държави с това име и също така една от трите, на чиято територия е извършен държавен преврат през последните 4 месеца. Доколко това рефлектира върху националния отбор е видно от „насърчението“ на настоящия лидер, полковник Мамади Думбуя, който според съобщенията посещава лагера на тима преди турнира и заявява на играчите: “Донесете трофея или върнете парите, които инвестирахме във вас. Точка(5).

 

Независимо от нереалистичните популистки очаквания на новия силен човек в страната, на хартия „Слоновете на нацията“ определено имат потенциал и с играчи като Наби Кейта, Амаду Диавара, Мади Камара и Илайш Мориба целта-минимум би трябвало да е поне 1/4 финал, още повече предвид факта, че на осминафинала гвинейците се изправят срещу дебютанта Гамбия. Но вместо това Гвинея отпада от мотивираните гамбийци след загуба с 0:1, а играта в трите мача в групата също може да бъде определена като „слаба“, най-вече с оглед загубата в последния мач от явния аутсайдер Зимбабве. Предвид показаното в четирите мача на КАН 2021, представянето на „Слоновете на нацията“ няма как да бъде оценено по друг начин, освен като неотговарящо на очакванията, а дали са върнали парите, инвестирани в тях, засега остава неизвестно.

thumbnail.jpg
thumbnail.jpg

Малави 2, силно представяне, надминава очакванията

Преди турнира „Пламъците“ (или „Огнените“), както са познати футболните национали на малката централноафриканска държава, изглеждат като най-слабия на теория отбор в група „B“. Преглед върху състава показва футболисти, състезаващи се предимно в местното първенство в отбори с имена като Биг Булетс, Силвър Страйкърс, Майти Уондерърс, Камузу Баракс и затова очакванията са за отпадане в групата, по възможност без стряскащи в цифрово изражение загуби.

 

Но на практика малавийците, може би донякъде и подценени, показват съвсем различно лице и въпреки че започват със загуба от Гвинея, успяват да прескочат групата след победа над Зимбабве и нулево реми със Сенегал. Малави няма никаква индивидуална класа, но компенсира с обичайните оръжия в такива случаи – тактическа дисциплина, най-вече в защита, себераздаване, много тичане и ефективност в малкото на брой добре изградени контраатаки. На 1/8 финалите „Пламъците“ дават отпор и на технически много по-класния отбор на Мароко, а въпреки отпадането след загуба с 1:2, излизането от групата е най-сериозния успех в цялата футболна история на Малави. На индивидуално ниво на КАН 2021 се отличава нападателят на южноафриканския Орландо Пайрътс Габадино Мханго, отбелязал и трите гола за скромния състав на треньора Меке Мвасе.

 

 

Зимбабве4, слабо представяне, под нивото на очакванията

Преди турнира „Воините“, както са известни зимбабвийските играчи, се намират в много слаба форма, с една победа и едва 7 вкарани гола в 15 мача. Въпреки това, на теория Зимбабве разполага с футболисти, играещи или разполагащи с опит в Европа, като Ноулидж Мусона, Марвелъс Накамба, Маршал Мунеци, Тендай Дариква и Тино Кадевере и се счита за по-силен отбор от Малави, респективно за фаворит за третото място.

 

В крайна сметка обаче „Воините“ не оправдават очакванията и след две загуби в първите два мача (включително 1:2 от Малави в пряката битка за третото място) стават един от първите отбори, изгубили всякакви шансове за класиране, респ. дори за трето място в групата. Победата в третия мач срещу Гвинея е само за престиж и показва, че играчите имат достатъчно силно чувство за чест, но не им помага да избегнат заключението, според което цялостното им представяне е под нивото на очакванията. Индивидуалностите на Зимбабве не се представят добре, а за разлика от Малави, „Воините“ не успяват да компенсират като отбор (т.е. с много тичане, дисциплина и ефективност на контри) и във втори пореден турнир отпадат в групата, макар на теория отново да са считани за фаворит за третото място.

 

С това завършваме резюмето на представянето на отборите от първите две групи на току-що завършилия турнир за Купата на африканските нации.

 

Очаквайте скоро и продължението с поглед върху играта и класирането на съставите от останалите четири групи.

източници:

(1) CNN, AFCON: Report into deadly stadium crush will focus on who closed gate that led to loss of lives, 25 January 2022, available at: https://edition.cnn.com/2022/01/24/africa/cameroon-stadium-collapse-intl-afr/index.html (accessed 7 February 2022)

(2) Wikipedia.org, Africa Cup of Nations (All Time Record), n.d., available at: https://en.wikipedia.org/wiki/Africa_Cup_of_Nations#All-time_record (accessed 7 February 2022)

(3) BBC Sport, Afcon 2021: Ghana sack Milovan Rajevac after group-stage exit, 27 January 2022, available at: https://www.bbc.com/sport/africa/60154753 (accessed 7 February 2022)

(4) FIFA.com, Football Men's Ranking, 23 December 2021, available at: https://www.fifa.com/fifa-world-ranking/men?dateId=id13505 (accessed 7 February 2022)

(5) Dailymail.co.uk, 'Bring back the trophy or bring back the money we invested in you': Guinea's soldier-turned-president - who was previously accused of human rights abuses - gives AFCON squad a brutal ultimatum... despite Naby Keita's side being 40-1 outsiders to win title', 29 December 2021, available at: https://www.dailymail.co.uk/sport/sportsnews/article-10352449/AFCON-Guineas-hard-line-army-soldier-turned-president-gives-football-squad-brutal-ultimatum.html (accessed 7 February 2022)

хареса ли ти статията ?

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719

Със своите вече 19 титли и 17 купи на страната, Спортинг Лисабон е третият най-успешен клуб в Португалия ! 

 

На европейската сцена обаче, "лъвовете“ могат да се похвалят само с едно отличие – Купата на носителите на национални купи (КНК) от сезон 1963/64

 FUN 
  FACT