Нашите герои вече не са на терена, а до страничната линия
публикувано на 19 Ноември, 2020 | Четеш за 11 минути
Поколението Z се е превърнало в нарицателно за нещо ново, но по-лошо от своите предшественици. За хората, родени след 1995г. (един от които съм и аз), казват, че сме първото дигитално поколение, израснало в свят, доминиран изцяло от компютрите и изкуствения интелект и не сме научени да се подчиняваме безропотно на всичко и всички, за разлика от поколенията преди нас. Тези обвинения имат логика, но често
материал на Кристиян Иванов
по-възрастните не ни харесват, защото сме имали късмета да растем в един много по-развит свят от тях. Няма да изказвам мнение по всичко, свързано с нашето поколение, но знам, че наистина сме късметлии. Тези от нас, които са запалени по футбола, имахме късмета да израснем гледайки невероятни футболисти, които със своята игра и излъчване ни накараха да ги припознаем като наши герои.
Ясно е - всеки има свои собствени любимци, но за хората, гледали футбол между 2005 и 2015г. има няколко имена, безспорно признати от 'своите' фенове и феновете на другите отбори.
В тази статия ще обърнем внимание на най-ярките звезди от близкото минало, които смениха професията, но не и сферата на работа. Те се превърнаха от звезди на терена в звезди край страничната линия. В последните 4-5 години ни заля вълна от бивши футболни величия, които станаха и добри треньори. Сега ще обърнем внимание на тези наши герои, които в момента водят някои от най-добрите отбори в света.
Идеята на този материал не е да каже кой от тях се справя най-добре, а цели да покаже на читателя, че времето тече с невероятна скорост и поколенията във футбола се сменят много по-бързо, отколкото очакваме и можем да проследим. Преди време когато си говорех с един приятел (фен на Челси), той ми каза: „Човек, умирам от кеф, че Лампард си се върна при нас. Пък и Артета какво прави с Арсенал“. Тогава ми хрумна за всички тези играчи, които съм гледал с ококорени очи пред екрана, и които сега оставиха футбола да продължи да бъде техният живот, а не се отдадоха на гуляйстване и харчене на трудно заработените си милиони.
- - -
Като говорим за бивши футболни звезди, превърнали се в успешни треньори, няма как да не започнем със Зинедин Зидан. Появиха се много колажи в интернет със снимки на някой успешен футболист, който се е провалил като треньор, на един провалил се футболист, но успешен треньор и на Зизу. Невероятният рекорд, който постигна французинът с Реал Мадрид в Шампионската лига, го превърна в легенда на „Лос меренгес“. Зидан спечели три пъти поред ШЛ с едни и същи играчи и като цяло по време на първия си престой на „Сантяго Бернабеу“ той не направи някакви гръмки трансфери.
В Мадрид Зизу наложи свой собствен стил на игра, който не може да бъде вкаран в рамките нито на тики-така на Гуардиола, нито на по-директния футбол на Клоп. Той успя да превърне индивидуалната класа на своите звезди в един добре сработен отбор, който под негово ръководство спечели (освен споменатите 3 'ушати') по 2 пъти Суперкупата на Европа, Първенството, Суперкупата на Испания и Световното клубно първенство. За тези си заслуги бившият френски национал беше награден 2 пъти с приза „Треньор на годината“.
Висшата лига е мястото, където виждаме най-големия разцвет в треньорството на доскорошните звезди на световния футбол.
Първото голямо име сред тях е Франк Лампард. Легендата на Челси и Англия вече втори сезон е начело на „Сините от Лондон“, а преди това водеше успешно втородивизионния Дарби Каунти. Той е първият британец начело на Челси от повече от 20 години. Любимецът на феновете на „Стамфорд Бридж“ още в първия си сезон начело на отбора успя да го класира за Шампионска лига, а през настоящия Франки има трудната задача да успее да адаптира към състава многото скъпи нови попълнения от лятото.
От 3-те му години в професията прави впечатление, че Лампард се опитва навсякъде да налага младите футболисти и да гради отбора си около тях. Два от примерите са Мейсън Маунт и Фикайо Томори, които той доведе със себе си от Дарби. Видно е, че Лампард понякога допуска грешки, които за малко да струват мястото на отбора му в ШЛ през настоящия сезон, но той вече постави основите на един млад и гладен за успехи отбор на Челси. Колкото повече частите в него се сработват помежду си, толкова по-силен ще става Челси на Лампард и трофеите със сигурност няма да закъснеят.
Веднага след Лампард идва и легендата на Ливърпул Стивън Джерард. Той пое Глазгоу Рейнджърс през лятото на 2018г. и вече трети сезон успешно води „Плюшените мечета“. Стиви Джи все още не успява да прекъсне хегемонията в Шотландия на Селтик, но успя още при второто си дерби срещу хегемона да го победи (първа победа за Рейнджърс срещу Селтик от 2012г. насам). Това автоматично му спечели любовта на феновете. Освен това отборът му се представя добре и в Европа, като през миналия сезон стигна до осминафинал в Лига Европа.
В първенството Джерард успява да стабилизира представянето на отбора си, най-вече като работи със защитата, която започва да допуска все по-малко голове. В атака Стиви Джи първо използва 4-3-3, после го смени с 4-2-3-1, а сега отново се завърна към схемата с трима отпред, само че вече не акцентира върху крилата, а търси хора с добри технически качества, които да играят повече във вътрешността на терена (в търсене на решение при противници с гъста защита). Най-същественото, което постигна Джерард с Рейнджърс обаче е, че накара играчите и феновете да вярват, че зелено-бялата доминация в Шотландия няма да продължи още дълго - 'Олд Фърм' вече се чака с надежда и нетърпение, а не с примирение и безразличие заради очертаващото се поражение.
Прочети 'Ф.К. Шефийлд - футболните пионери'
По стечение на обстоятелствата започнах да гледам футбол във времето, когато Франки и Стиви Джи бяха заедно в националния. И до днешен не мога да кажа кой е по-добър, но е неоспорим факт, че Англия беше „осъдена“ да има двамата най-добри футболисти в света на един пост по едно и също време. Така „Трите лъва“ не успяха да се възползват едновременно и от Джерард, и от Лампард – същото се случва в момента в Аржентина с Лео Меси и Пауло Дибала. И ако в националния отбор нямаше място едновременно за Джерард и Лампард, то безкрайно много се надявам тези двама джентълмени да намерят място по едно и също време във Висшата лига, и то в своите домове – Челси и Ливърпул и да ни върнат към романтичното близко минало в Англия.
Микел Артета – бившият играч на Арсенал имаше може би най-добрият учител в треньорската професия – Пеп Гуардиола. В края на 2019г. обаче ученикът реши да излезе от сянката на учителя и напусна поста помощник-треньор на Ман. Сити за да поеме Арсенал.
Талантът му край страничната линия си пролича бързо и за по-малко от година той спечели 2 трофея с „топчиите“. Освен това Артета започна да изгражда отличителен стил на игра на отбора от Северен Лондон, в центъра на който стоят няколко млади момчета от клубната школа. Перспективите за успех на Артета са много – на първо място той се е учил от доказано име като Гуардиола, на второ – има много добър поглед върху играта и може добре да разчита различни ситуации по терена и на трето място – Артета познава обстановката в Арсенал и знае какво искат феновете, като засега той се представя перфектно на фона на жестоката конкуренция във Висшата лига.
oще малко по темата, от Tifo Football
(източник: https://www.youtube.com/watch?v=rU5KOVaRl44)
Бившето 'ренде' на Милан и Италия Дженаро Гатузо навлезе в треньорския бранш само година след като спря с професионалния футбол. Рино натрупа опит в някои нискодивизионни отбори, за да дойде 2017г., когато той стана треньор на „Б“-отбора на Милан, а няколко месеца по-късно смени Винченцо Монтела като старши треньор на мъжете. За сезон и половина начело на „росонерите“ Рино Гатузо стигна до 5-то и 6-то място в Италия и финал за Купата на страната. Въпреки очевидния възход под негово ръководство, Гатузо не успява да постигне целта си в Милан – да класира отбора за Шампионска лига, и това го кара да подаде оставка.
Няколко месеца по-късно той е повикан в Наполи, където след голям скандал между треньора Анчелоти, футболистите и клубния президент, Карлето е уволнен. Гатузо пристига отново за да стегне положението и да вдигне отбора на крака. Той успява да го стори и в края на сезона дори печели Купата на Италия. Дженаро Гатузо успя да запази до голяма степен атрактивния и резултатен стил на игра на „партенопеите“, но в същото време заздрави защитата и през този сезон Наполи се движи втори в класирането със само една загуба (служебно 0:3 от Ювентус, заради неявяване на отбора на Наполи на мача заради здравни мерки, свързани с Covid-19).
Прочети 'Сезонът на Наполи - от разпада на проект за милиони до спечелената Купа на Италия'
Второто име от Италия е Андреа Пирло, който от началото на сезона е начело на шампиона Ювентус. Пирло е треньорът с най-малко стаж в списъка, защото получи своя УЕФА Про Лиценз преди месец и половина. През лятото той водеше отбора на „Старата госпожа“ до 23 години, но преди началото на сезона се наложи да замени Маурицио Сари като старши треньор на мъжкия отбор. Бившият халф на Интер, Милан и Ювентус все още не е водил достатъчно мачове на своя отбор и няма как да се каже какви са неговите качества като треньор – той допусна някои грешки с тима, заради които в момента Ювентус е извън челната четворка в Серия А.
Едно е сигурно – Пирло е човекът, натоварен с най-големи очаквания измежду всички имена в тази статия. Той води отбора с най-високи класа и амбиции и това носи със себе си и сериозна отговорност. Затова критерия за представянето му ще бъде дали Пирло ще запази поста си и след края на този сезон или не. Защото ако не успее да отговори на очакванията на шефовете на гранда, те със сигурност ще му намерят заместник, въпреки че италианецът се ползва с любовта на феновете и уважението на своите играчи заради всичко, което е постигнал на терена. Пирло обаче си остава една изключително симпатична личност и ако му се осигури време той по всяка вероятност ще пренесе своя футболен интелект към работата си на треньор на Ювентус.
Андрий Шевченко – носителят на „Златната топка“ за 2004г. вече 4 години успешно води националния отбор на родината си. До 2016г. Шева е технически директор на отбора, но след Евро 2016 сменя на поста селекционера Михаил Фоменко и дава началото на един сериозен възход на Украйна. Отборът беше на една победа от класиране на Световното в Русия през 2018г., но загуба от бъдещия финалист Хърватска лиши Шевченко и неговите момчета от участие в първенството.
Последваха обаче много добри игри в турнира Лига на нациите: украинците се изкачиха от лига Б в лига А, където и сега се справят чудесно в компанията на Германия, Испания и Швейцария. Шевченко успя да класира тима си и за европейското догодина, като завърши първи в група с еврошампиона Португалия, Сърбия, Литва и Люксембург. За невероятната работа на бившия нападател говорят не само класиранията на отбора му за големи първенства, но и играта на Украйна. Шевченко успя добре да наложи в първия отбор някои млади момчета като Виктор Циганков и Роман Яеремчук, както и натурализирания от Бразилия бивш играч на ЦСКА Жуниор Мораеш. Интересното е, че Шевченко единствен в днешния списък е играл като нападател и разваля 100-процентовото присъствие на халфовете в него.
Общото между Зидан, Лампард, Джерард, Артета, Гатузо, Пирло и Шевченко е, че са лидери, до един. Нарочно не казвам „бяха“, защото те все още са такива в моите очи. Естествено, всеки от тях в професионалните си години „ръководеше“ отбора си по различен начин – с финес и класа като Пирло, Джерард и Лампард, с твърдост и характер като Гатузо или с безкрайна работа по терена като Артета – това няма значение. Точно затова те са „герои“ – не се страхуваха да са лидери на терена и след това да застанат пред камерите както след победите, така и след загубите и да похвалят или да разкритикуват себе си и съотборниците си.
Някои от тях си тръгнаха с високо вдигнати глави (Шевченко) или тъжни и с наведени глави (Зидан), но те си остават Личности (с главно „Л“) с характер. И точно затова сега са треньори в елита на световния футбол. Защото един малодушен футболист, който не е имал силен и лидерски характер, никога няма да се хване на работа, при която трябва да ръководиш екип от повече от 20 различни един от друг индивиди и да успееш от тях да създадеш отбор.
- - -
Освен тези имена, има още някои звезди от близкото минало, които не са в списъка, но въпреки това от известно време са в треньорския занаят. Това са хора като Шави в Ал Сад, Тиери Анри, който ръководи Монако, беше помощник-треньор на Белгия, а сега е в САЩ, настоящият треньор на Цървена Звезда - Деян Станкович, Венсан Компани в Андерлехт и др. Те обаче все още или не са стигнали до ръководенето на толкова силни тимове, или не са постигнали значителни успехи като треньори.
Но аз се надявам, а и съм сигурен, че след няколко години те също ще имат успехи като треньори на своята сметка и с пълно право ще могат да застанат до Зидан, Шевченко и останалите като успешни футболисти и след това - успешни треньори.
източник на информация: https://www.transfermarkt.com/
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Георги Аспарухов има 18 мача и 19 гола в КЕШ и КНК с екипите на Левски и Ботев (Пд)
Освен това е голмайстор на КНК през 1963 г.