хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!

Епопеите на българските отбори в европейските турнири

публикувано на 23 Декември, 2021 | Четеш за 7 минути

Несъмнено турнирите под егидата на УЕФА са най-високото ниво, на което един футболен клуб може да изпита своите способности. Шампионската Лига е арена, съчетаваща невероятни футболни спектакли, както и огромни парични потоци. Лига Европа, както и новосформираният турнир Лига на Конференциите, нямат блясъка на „Турнира на богатите”, но определено са сцена, на която всеки уважаващ себе си отбор иска да се докаже.

материал на

Ивайло Младенов

Българските отбори не са изключение от това правило и родният футболен фолклор помни множество незабравими сблъсъци с чуждестранни съперници. 

Общо 22 български отбора са представяли страната ни в евротурнирите (без да броим турнира Интертото), а сред най-големите успехи са полуфиналите на ЦСКА (1967 и 1982 за КЕШ и 1989 за КНК) и „Славия” (1967 за КНК). Другият столичен гранд – „Левски” също има своите паметни вечери, като например влизането в групите на ШЛ през 2006 и достигането на ¼ финал в Купата на УЕФА. Четвъртфинал достига и „Локомотив” (Сф) през 1980 г., а „Академик” записва престижни победи над чешкия „Славия” и италианския „Милан”.

 

Хегемонът през последните години в родното първенство -  „Лудогорец”, сравнително често участва в групите на евротурнирите, като два пъти в груповата фаза на Шампионската Лига (2014 и 2016), а през сезон 2013-2014 поставя рекорд за мачове в Европа (16). Ловешкият „Литекс” също записва няколко достойни представяния, а звездните мигове на отборите от провинцията допълват пловдивският „Ботев” (1/4 финал за КНК през 1963 г, победи над „Барселона” и „Байерн”), „Берое” (четвъртфинал за КНК през 1974, елиминации на „Атлетик” (Билбао) и „Аустрия” (Виена), както и победа над „Ювентус”). На стадионите на русенския „Дунав” и дупнишкия „Марек” пък още се разказват историите за победите над „Рома”, „Байерн” и „Абърдийн”.


Зад всички тези любопитни факти и статистики се крият и множество интересни истории. Широкоизвестно е правилото за ненамеса на футбола в политиката, но в средата на миналия век това правило е нарушено и потърпевши са страните от Източния блок. На 10 юли 1968 г. е изтеглен жребия за КЕШ и КНК, който отрежда шампионът „Левски” да срещне „Милан”, а носителят на Купата на Съветската армия „Спартак” (София) да играе срещу френския „Бордо”. Месец по-късно обаче се тегли нов жребий, тъй като е решено отборите от социалистическите страни да играят само помежду си, заради нахлуването на войските от Варшавския договор в Чехословакия. Така вместо „Милан”, съперник на „сините” е унгарския „Ференцварош”, а полския „Гурник” (Забже) замества „Бордо”. Футболните федерации на СССР, България, ГДР, Полша и Унгария не се съгласяват с промените и техните представители са изтеглени от участие.

Истински феномен е гостуването на гръцкия „Панатинайкос” през 1972 г. на стадион „Васил Левски”, в среща от КЕШ срещу ЦСКА, като причината е присъствието на близо 25 000 гостуващи фенове. Това обаче далеч не е първият случай на масово „нашествие” от чуждестранна агитка в социалистическа България.


Две години по-рано „ЖСК-Славия” (обединения тим на „Локомотив” и „Славия”) се изправя срещу „Хайдук”, а на трибуните са близо 100 привърженици на тима от Сплит. Те са допуснати на мача след като посланика на Югославия Кирил Милковски специално моли за тяхното допускане.

Отново посланик, този път представителят ни в Атина Любомир Павлов, ходатайства и за българските фенове в реванша между „Панатинайкос” и ЦСКА. След 2-1 в София, „детелините” повеждат с 2-0 преди Стоил Трънков от ЦСКА да отбележи гол и да доведе мача до дузпи. При тях се случва куриоз, след като съдията Валентин Липатов (СССР) бърка при броенето на дузпите и обявява „армейците” за победители преди това да е станало факт. Следва жалба от гръцка страна, която е уважена от УЕФА и се решава мачът да бъде преигран на същото място месец по-късно. В последвалия двубой „червените” печелят с голове на Стоил Трънков и Петър Жеков и продължават напред.

Не толкова благосклонна е съдбата на ЦСКА през 1986 г. През есента на „армейците” им предстои да се изправят срещу австрийския „Сваровски Вакер”, като първият мач е на стадион „Тиволи”. Двубоят започва отлично за българите и в 14-ата минута Стоичков извежда „червените” напред в резултата. Силен дъжд обаче прекратява срещата и след консултация с делегата, реферът Карло Лонги решава срещата да бъде преиграна на следващия ден. Съвзели се след силното начало на ЦСКА и вече подготвени за „армейската” тактика, австрийците печелят с 3-0. На реванша в София, ЦСКА успява да постигне победа с 2-0, но това се оказва недостатъчно и отпадат с общ резултат 2-3.

Административна неуредица пък оставя горчив привкус при една от най-сладките победи в историята на отбора от Борисовата градина. В култовата за българския фен 1994 г., ЦСКА се изправя срещу италианския „Ювентус”, а в редиците на „бианконерите” блестят имена като Дешан, Раванели, Виали и младият Дел Пиеро. Грандът от Торино прекланя глава пред „червените”, а 2 от головете при победата с 3-2 отбелязва Петър Михтарски. Впоследствие се разбира, че нападателят не е картотекиран в срок и на „старата госпожа” е присъдена служебна победа. За да е пълен кошмара за играчите на Цветан Йончев, в реванша ЦСКА губи с 5-1, а между двете срещи губи Вечното дерби с 1-7.

Прочети „ЦСКА го направи отново - влетя в Европа с гръм и трясък“

или пък 

„Поглед в миналото - кървавият мач, поставил под въпрос провеждането на Интерконтиненталната купа за цяло десетилетие“

thumbnail-cska-otnovo-v-eropa.jpg
thumbnail.jpg

Неудачите на „Левски“ в Европа също не са малко, като особено болезнена е загубата от белгийския „Антверп”. На стадион „Бозюил”, „Левски” води с 3-1 в 89-ата минута на мача и вече мисли за следващия си съперник, но с късни голове (дълбоко в добавеното време) белгийците печелят с 4-3. Няколко години по-рано, през сезон 1981-82 „сините“ отново преглъщат горчивото хапче, този пък като домакини. Макар да губи с 3-0 първия мач срещу „Динамо” (Букурещ), в реванша на „Васил Левски” „Левски” вкарва 2 бързи гола чрез Петър Курдов преди почивката. През второто полувреме надмощието на българския отбор продължава и е въпрос на време общия резултат да бъде изравнен. Неочакван проблем със захранването обаче спира мача за 13 минути, което спира устрема на „сините”. След подновяването на играта момчетата на Добромир Жечев играят слабо и късен гол на Йонел Аугустин прави продължаването на румънския тим факт.

 

Може би най-конфузният момент обаче е дело на „Ботев” (Пловдив). През 1993 г. „канарчетата” приемат като домакин „Олимпиакос” в среща от турнира за Купата на УЕФА. Гръцкият тим постига победа с 3:2, но интересното тепърва предстои. Собствениците на пловдивския отбор Христо Данов и Александър Александров (известни още като „брокерите”) решават, че трябва да вземат мерки преди реванша в Атина. В българската делегация на мача е Димитър Христолов (да, същия този Димитър Христолов), който обявява, че ще задейства италианските си връзки (в реванша съдия ще е Пиерлуиджи Пайрето). Съпругата на Христолов е Анка Узунова - по онова време най-сериозната вносителка на италиански мебели у нас, а също така и бивша волейболистка, играла дълго време на Ботуша. Пайрето пък определено е човек, на когото изкушенията не са чужди. По-късно той става шеф на реферите в Калчото, но през 2006 година се оказва в основата на скандала „Калчополи“ и е изваден от футбола за 4 години.

 

Двубоят в гръцката столица започва добре за „канарчетата”, но играчите на „Ботев” се скъсват да пропускат, включително Георги Донков от не-отсъдена засада. В самия край на полувремето обаче грешка на вратаря Димитър Попов позволява на Кристиансен да изведе домакините напред. През втората част българският отбор тръгва напред, а треньорът Динко Дерменджиев вади бранителя Димитър Младенов и вкарва още един халф - Красимир Димитров. Точно той в 69-ата минута изравнява след изключително спорна дузпа, отсъдена от Пайрето. Съмнителните отсъждания на италианеца обаче не стигат на „канарчетата”, след като вратарят Димитър Попов допуска чутовна глупост. След изравняването, „Ботев” натиква „Олимпиакос” в неговата половина, а на Хадзидис се налага да чисти от голлинията. Вторият гол е въпрос на време, но както споменахме, той е във вратата на българите. Попов проспива шут от 35 метра на Циантакис и всичко приключва за "канарчетата". След това домакините се разписват още три пъти за разгромното 5:1. При четвъртото попадение Георги Донков влиза в спор със съдията и е изгонен. На прибиране към съблекалнята той наплюва страничния съдия и гръмва скандал. Христолов решава отново да се намеси и пресреща делегата на мача, предлагайки му 300 000 долара, за да си „затвори очите” за случилото се. Всичко това обаче се случва в присъствието на представители на гръцкия клуб, а в резултат (освен постъпката на Донков) е описан и опитът за подкуп. Очевидно е, че ще има жестоки санкции. Тогава обаче (по препоръка на адвоката Радичев) собствениците на „Ботев” излизат с обяснение, че не познават Димитър Христолов и той не присъства никъде в клубната управа. Този ход се явява спасителен и наказанието от УЕФА е сравнително леко - една година изваждане от турнирите. Петното обаче остава и така пловдивският клуб става първият български отбор, наказан заради доказана корупция.

 

 

 

 

 

-    -    -

 

 

 


Какви са подвизите на Вашия любим клуб в Европа и коя европейска вечер е оставила най-ярък спомен в съзнанието Ви?

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719

Първият международен футболен мач,

признат от ФИФА, е двубоят между Англия и Шотландия, игран на 30 ноември 1872 г.

 

Срещата е
наблюдавана от 4 000 зрители и завършва при нулево равенство

FUN
  FACT !