Впечатления от сезон 2022/23 в българския футболен 'елит'
(втора част)
публикувано на 17 Юли, 2023 | Четеш за 14 минути
След като 'уважихме' 8 от 16-те участника в Първа лига за сезон 2022/23, време е да обърнем внимание и на останалите отбори в първенството, където играят Роналдо и Меси и където съвсем скоро Роналдиньо ще стане кръстник на един от тимовете, но за сметка на това финалът за Купата се игра пред има-няма 1000 души.
материал на
Първа част на рекапитулацията завърши с развоя в края на редовния сезон, в който похвалих два отбора, че са играли за победа, каквато е и изконната цел на футбола. В крайна сметка Славия уж 'намаза', оставайки седми и прати Локо Пд да се бори с топ отборите.
Локо не само влезе в шестицата, но и изпревари Черно море в крайното класиране (абсолютния максимум на този отбор, воден от Александър Томаш). До края на февруари, 'смърфовете' стояха здраво в Топ 4, но раздялата със 7 футболисти от първия състав и младата звезда от школата Иван Сулев (преминал в Каляри), дадоха отражение. Някои от новопривлечените футболисти имаха проблеми с картотеките, докато други не успяха да се впишат достатъчно добре и това отслаби състава.
На обратния полюс по отношение на трансферите бе Пирин Благоевград, който през лятото на 2022 г. се подсили с няколко играчи, които бяха от жизненоважно значение за спасяването на тима (хора като Чебрайлс Макрецкис и Мартин Смоленски).
Въпросът около финансовата ситуация в клуба, чийто собственик Пол Белогур се оттегли в началото на тази календарна година и остави 'орлетата' на произвола на съдбата, бе засегнат и дискутиран надълго и нашироко в един от последните епизоди на подкаста на МисляФутбол.
Аз мога да кажа само едно по този повод – това изпитание помогна на клуба да консолидира повече от всякога своите фенове, които не са никак малко, особено в Благоевградско. Безпаричието и неяснотата за бъдещето накараха някои от футболистите да си тръгнат, но пък с воля и характер отборът успя да се спаси, след като цял сезон води здрава битка за своето оцеляване. Христо Янев неколкократно призна, че играчите и треньорите не получават заплати и държат клуба жив 'на мускули'. Макар без финанси и с отбор, съставен основно от млади българи, няколко украинци и един литовски плеймейкър (споменатият вече Макрецкис), Пирин успя да направи няколко чудеса в мачовете си. Тук визирам най-вече победата над Лудогорец в Разград (1:0) и равенството 1:1 срещу Левски в Благоевград.
Друг от тимовете 'от чергата' на Пирин – Ботев Враца, избра да заложи основно на чужденци, като единствено Браян Переа се справи добре (9 гола в 27 мача и званието голмайстор на отбора за сезона). С изключение на колумбиеца (който все пак е играл в Лацио), останалите чужденци под Околчица се оказаха просто 'ментета' и най-важни фигури в отбора бяха Даниел Генов, Красимир Костов и тийнейджърът Мирослав Маринов. Този сезон в Ботев Враца обаче ще бъде запомнен основно с обвиненията в уредени мачове.
В края на кампанията, от БФС глобиха няколко клуба по доклад от УЕФА, заради съмнения за уговорени мачове. Единственият елитен тим бе именно врачанският. Глобите бяха символични - 5000 лева, което е месечната заплата на титуляр, в някой от отборите между трето и десето място в родното първенство.
Темата с уговорените мачове е много сериозна и изисква неопровержими доказателства, за да се стигне до наказания. Знайни и незнайни български футболни функционери редовно я коментират, заявявайки че знаят за уредени мачове, но до момента в историята на българския футбол има два доказано уговорени мача – между Металург и Литекс от 1999 г. и между Берое и Левски от сезон 1992/93.
Затова и когато говорим по тази тема, просто трябва да си повторим няколко пъти 'Купуването и продаването на гласове е престъпление, ама само ако те хванат!'. Така всичко си идва на мястото и керванът може да продължи пътя си, съпроводен от кучешки лай.
Обвинен в продаване на мачове бе собственикът на Локомотив София - Иван Василев. Феновете на отбора неколкократно протестираха срещу бизнесмена, най-вече след позорните загуби от ЦСКА 1948 (0:6) и Хебър (0:4), дошли все на стадион 'Локомотив' в квартал 'Надежда'.
Затова и Василев взе решение да се оттегли от клуба през следващия сезон и по този начин отборът едва ли ще може да бъде такъв 'костелив орех' за грандовете, какъвто беше в началото на изминалата кампания. През есента на 2022 г., хората на Станислав Генчев направиха две равенства с ЦСКА, а също и записаха победи над Левски и Лудогорец у дома. През пролетта обаче, Локо София загуби точки срещу 'на хартия' по-слаби съперници и нямаше шансове да влезе в топ 6. Затова тимът приоритизира турнира за Купата на България, където стигна до полуфинал и бе близо до изненада срещу ЦСКА 1948, но вездесъщият Ивайло Чочев отново излезе на сцената и вкара гол за 2:2 в 117-ата минута - така не се стигна до дузпи и 'червените' се класираха за финала, с общ резултат 5:4.
Прочети 'Къде са те сега? : Играчите от последния мач на Бербатов с националната фланелка'
или пък
Финалът за Купата пък бе едно от най-осмиваните неща през изминалата кампания. Причината – мижавият брой публика на Националния стадион за двубоя между ЦСКА 1948 и Лудогорец. Около този мач също имаше т.нар. мистика, иначе казано – спекулации за договорки, тъй като 'орлите' водеха люта битка с ЦСКА в шампионата, а 4 дни след финала за Купата Лудогорец гостуваше в Бистрица на ЦСКА 1948. Очакванията бяха 'орлите' да 'дадат' Купата, в замяна на 'полягване' за първенство. Това не се случи и Лудогорец спечели спокойно Купата с 3:1, но след това направиха 2:2, отново след късен изравнителен гол на Чочев. Халфът стана голмайстор на първенството, играейки като дефанзивен полузащитник, което си е направо чудо в европейския футбол. Той заби общо 24 гола и направи 4 асистенции в 36 мача във всички турнири и бе с основна заслуга за достигането да финала за Купата и финиширането на на отбора си трето място в първенството. Едно голямо Браво за Чочев, който трябваше да лекува тежки контузии, докато беше в Италия, но показа че е наистина стойностен футболист и скромен човек, чийто труд се отплаща на терена.
Така и не разбрах защо националният селекционер Младен Кръстаич не го викаше в националния отбор, въпреки че Чочев е на 30 години и бе най-добрият български футболист в родното първенство през изминалия сезон. Някакъв сръбски инат ще да е . . .
Вече споменах, че ЦСКА 1948 работи много добре на трансферния пазар с българските отбори, като се очакваше привлечения през септември 2022 г. Евгений Сердюк от Черно море да бъде водещото острие. Това не просто не се случи, а украинецът изигра 11 мача за отбора, вкарвайки 3 гола и правейки 2 асистенции. С толкова той се отчете и в първите 5 мача от сезона, когато още бе част от Черно море.
Сердюк е едно от доказателствата за треньорското майсторство на Илиан Илиев, чийто период начело на 'моряците' все повече клони към това да се превърне в епоха. Илиев води варненския тим от декември 2017 г. и с всеки изминал сезон успява да намери нелоши чужденци, които води без пари и после клубът успява да продаде (както се случи с украинеца).
Черно море завърши на 6-то място в таблицата и отново бе сред най-неприятните съперници за всички водещи тимове. В последния кръг, именно Черно море можеше да свали Лудогорец от шампионския му трон и да коронова ЦСКА, но загуби с 0:1 у дома от 'орлите', които така станаха шампиони, а 'Морето' не успя да вземе петото място от Локо Пловдив.
Последната партида нови чужденци в клуба са Едгар Пашеко, Мишаел Алвес и Матеус Машадо, които заедно с Атанас Илиев, Александър Василев и Влатко Дробаров дават поводи за оптимизъм на 'Тича', след като през зимата си тръгна любимецът на феновете Матиас Курьор. През 2015 г. той вкара победния гол срещу Левски на финала на 'Лазур', носейки първа Купа на България в историята на Черно море.
Макар текучеството нови и напуснали при 'моряците' да е сериозно, Илиан Илиев продължава да сглобява боеспособни отбори и смятам, че и през следващия сезон ще е така, след като опитният наставник ще може да поработи с гореизброените зимни попълнения през лятната пауза, за да ги приспособи изцяло към отбора и така да се повиши тяхната ефективност.
През месец март Черно море падна злощастно от Лудогорец като гост (2:3), а Илиев с право обвини съдията за някои от отсъжданията му. От Лудогорец пък излязоха с позиция срещу треньора на 'моряците', в която написаха следното: '…Ясно е, че Илиев е лидер на мрънкачите в българския футбол, но очаквахме да надскочи ръста си…'
Това некоректно действие на Лудогорец показа, че клубът се намира в труден 'момент', продължил през почти целия сезон. Тимът не бе ефективен в Лига Европа и първенството едновременно, отпадайки още от първия си съперник през пролетта в Лигата на конференциите – Андерлехт.
'Орлите' допуснаха някои сериозни грешки през есента, губейки от Локомотив София и завършвайки наравно с Арда, а през пролетта бяха изненадани у дома от Пирин. На треньорския пост през пролетния полусезон бе назначен Ивайло Петев, който успя да вдигне отбора и Лудогорец завърши първи в редовния сезон, след серия от 8 поредни победи, една от които с 8:1 срещу Ботев Враца. Трябва да признаем - през целия сезон Лудогорец имаше сериозни проблеми с контузени състезатели. Наред с това, в отбора се направиха няколко доста неуспешни трансфера. Много от привлечените играчи, които трябваше да са титуляри, така и не успяха да се докажат (пример за това е защитникът Пипа). Рай Нашименто и Франко Русо също не оправдаха очакванията, а липсата на добър плеймейкър пречеше на Лудогорец да доминира напълно в мачовете си.
Като говорим за конкретни футболисти, няма как да не споменем Игор Тиаго, направил фурор през изминалата кампания и най-вече през пролетта. Младият бразилски таран вкара 20 гола и направи 11 асистенции в 53 мача (всички турнири), което му донесе рекорден трансфер в Брюж за близо 8 милиона евро. Именно Тиаго и Кирил Десподов (с 19 гола и 23 асистенции) бяха основната причина Лудогорец да направи втория си най-силен сезон откак клубът е в елита на България, що се отнася до средния брой точки на мач. 'Орлите' събраха 85 точки от 35 мача, или по 2,42 точки средно на мач.
Въпреки това, разградчани останаха само на една точка пред ЦСКА, който бе по-близо от всякога до титлата! Но я изпусна, показвайки че все още играчите не са научени да играят хубав футбол, когато са под голямо напрежение. В предпоследния кръг ЦСКА не успя да победи ЦСКА 1948, след като Иван Турицов изпусна дузпа в продължението, а по време на самия мач пък домакините не успяха да създадат много голови положения на стадион 'Българска армия'.
Това класиране на ЦСКА донякъде заблуждава, тъй като през почти целия сезон 'армейците' бяха крайно неубедителни с играта си. От общо 30-те победи на отбора във всички турнири, 13 дойдоха с 1 гол разлика – доста от тях бяха срещу много по-непретенциозни отбори като Спартак Варна, Септември София и Пирин Благоевград.
Вярно е, че новият старши треньор Саша Илич трябваше да изгражда почти наново отбора, в който дойдоха десетина нови футболисти. На тези играчи, много от които видимо имат качества, им бе нужно време. Затова и през есента ЦСКА (в голяма част от двубоите) проспиваше първото полувреме и трябваше да стига до успеха с попадения след почивката. Трябва да признаем и друго - 'армейците' заздравиха защитата си, допускайки само 17 гола в шампионата, което бе най-малко от всички отбори. От това обаче пострада красотата и динамиката в играта, на практика почти липсващи. Отборът не действаше на висока скорост и с бързи подавания, както в предишни сезони. Наред с това се видя, че от настоящия състав единствено Жираир Шагоян и Тобиас Хайнц могат да преодолеят съперник в ситуация 1 на 1.
Владеенето на топката също не се случваше с достатъчно увереност и сигурност, заради което и оставаше впечатлението, че ЦСКА не успява да доминира тотално над по-слабите си съперници (както се очаква).
Да, но отборът завърши само на точка зад Лудогорец, събирайки 84 точки в 35 мача, което си е невероятно. Този точков актив дойде с премерена и дори прагматична игра, беше видно, че дълго време старши треньорът не можеше да напипа състава и постоянно правеше ротации и не позволяваше на възпитаниците си да се хвърлят в безразсъдни атаки, освен когато 'ножът не бе опрял до кокала' (например в домакинството на ЦСКА 1948 през първия полусезон).
През пролетта Илич вече беше избистрил състава и в игра вече се появяваха основно 15-16 човека, на които сърбинът разчиташе. Това обаче така и не промени особено стила на игра, който остана по-затворен и с акцент върху защитата.
Освен това, когато ЦСКА дълги месеци бе лидер в подреждането, имаше и напрежение върху футболистите на база очакванията, а през пролетта на трибуните се завърнаха и организираните привърженици и отборът започна да играе повечето си мачове пред прилично пълни трибуни. Тежестта на тези очаквания си пролича най-вече срещу Лудогорец, когато трибуните на 'Българска армия' не бяха пълни, а препълнени (на стадиона имаше повече хора, отколкото е капацитетът му). Това завръщане на организираните привърженици на трибуните през пролетта, донякъде изигра лоша шега на 'червените' футболисти, понеже те бяха свикнали мачовете им да се играят пред полупразни трибуни и по-театрална атмосфера. Но футболът е за феновете и през следващата кампания тези футболисти ще се очаква да играят постоянно пред много хора, затова 'гипсирането' в такива моменти трябва да се преодолее, а задачата е пред треньора и неговия щаб.
Когато ЦСКА атакуваше от второто място в шампионата, тогава отборът играеше по-освободено, но в крайна сметка остана без титла за поредна година, макар в последния кръг да надигра тотално Левски (в мач, който се очакваше да бъде доста по-равностоен).
Да кажем и за 'сините', които за разлика от 'вечния' си съперник играеха много приятен за окото футбол, под ръководството на Станимир Стоилов. За разлика от играта на ЦСКА, тази на Левски не бе никак ефективна и феновете им, многократно през изминалата кампания, се хващаха за главите заради пропуски на своите любимци.
Футболистите на Левски все пак направиха един много голям подарък на своите привърженици, отстранявайки гръцкия гранд ПАОК в Лигата на конференциите. След това обаче, спазиха българската традиция да 'се изсерат на метеното' и отпаднаха срамно от малтийския Хамрун Спартанс. Именно около тези мачове, в клубът се е случил разривът, който изби на повърхността през пролетта с напускането на Мъри Стоилов.
Преди да стане въпрос за играта и резултатите, трябва да обърнем внимание и на този казус, тъй като той 'изяде' амбициите на Левски – от начало на сезона и амбиции като претендент за титлата (след невероятния пролетен полусезон на 2022 г.), до в крайна сметка бараж, за да се постигне класиране в евротурнирите.
Смятам, твърде много хора в и около Левски се опитаха да се възползват от магнетизма на Стоилов, който успя да вдигне отбора, да го накара да играе приятен за окото футбол и да спечели трофей – три неща, които много трудно трудно (да не кажа невъзможно) някой друг треньор на 'сините' да постигне, с тези лимитирани финанси. Смея да твърдя, че много от феновете на 'сините' пълнеха стадион 'Георги Аспарухов' през изминалия сезон, най-вече заради Мъри, който не спираше да ги хвали, гъделичкайки егото им. Затова и след напускането му, даренията на феновете за погасяването на дълговете на клуба рязко спаднаха.
Напускането му разцепи до този момент силно консолидираната 'синя' общност, като се оформиха два лагера – в подкрепа на решенията на Станимир Стоилов и на тези на Наско Сираков. Забележете – подкрепа не на самите фигури, а на техните решения, тъй като Стоилов и Сираков запазиха приятелските си отношения и ако зависи само от тях двамата, те ще работят заедно в Левски цял живот. Просто в един момент на 'Герена' се събраха твърде много хора със силни характери, които искаха нещата да се случват по техния начин.
Така стана случая с орела, рака и щуката, в средата между които бе треньорът и тази развръзка се очакваше.
Гледай цялата, последна пресконференция на Станимир Стоилов, в спортал.бг
Що се отнася до резултатите на Левски, тимът направи може би най-срамната серия в своята история, записвайки 11 поредни мача без победа. Черната серия започна с поражение 1:2 от Славия на 12 октомври и приключи на 5 март в Пазарджик, където бе победен непретенциозният Хебър. Между тези две дати, 'сините' записаха 2 загуби и 9 равенства. В отбора непрестанно твърдяха, че в тези мачове винаги са били по-активния и търсещ победата отбор, но както е написал Николай Хайтов в 'Мъжки времена' - едно е да искаш, друго да можеш, а трето и четвърто – да го направиш.
'Сините' станаха жертва на този опит да играят прекалено красив футбол и да радват феновете, а забравиха че в ежедневието си тези фенове имат приятели, познати, съседи и колеги, които симпатизират на други отбори и ще ги подиграват до девето коляно за тази срамна серия, а доводите с атрактивната игра падат като есенни листа.
В модерния футбол резултатите са най-важни, а от Левски забравиха това и затова изминалият сезон бе доста по-слаб, макар отборът да бе същият като в кампанията със спечелената Купа и дори по-обигран.
- - -
Това бе моят поглед върху изминалия сезон в българския клубен футбол. Фактите са, че той бе много по-драматичен от предходната кампания 2021/22 г. и че на трибуните имаше малко повече хора.
Наред с това обаче, не смятам че качеството на играта се е увеличило, понеже разтегленият календар и бройката отбори не стимулират най-силните да стават още по-силни и така те позволяват да бъдат застигани от преследвачите си. За следващата кампания си пожелавам, ако може отново да е драматична, но и най-вече да се запазят всички абсурди в Първа лига, тъй като поне ще има на какво да се посмеем, ако играта на отборите ни отегчава.
хареса ли ти статията ?
'последвай' автора !
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Георги Аспарухов има 18 мача и 19 гола в КЕШ и КНК с екипите на Левски и Ботев (Пд)
Освен това е голмайстор на КНК през 1963 г.