Състоянието на фена (владови вълнения)

публикувано на 27 Юли, 2023 | Четеш за 11 минути

Нова статия от мен - уау, нали?

Пишейки толкова нарядко, честно да ви кажа - дори незнам как да я започна... Имам някаква идея, около която мислех да гравитирам, но смятам да пусна всичко, което по някакъв начин ми мине през главата, върху листа. Апропо, гуруто (моето поне) Иво Иванов казва, че писането всъщност е

материал на

Владимир Трифонов

лесно – достатъчно било да седнеш пред листа/компютъра, да отвориш раните си и да ги оставиш да кървят. Незнам доколко бих могъл да нарека тези ми конкретни терзания 'рани', но определено в идните редове не възнамерявам да слагам цедка на честността и да ви спестявам истини, колкото и неудобни да са те - за мен или вас.

Както виждате, взаимствал съм част от заглавието от глава XI на 'Под игото', като се надявам дядо Вазов да не се надигне и да ме погне за авторски права. Шегувам се, разбира се – пълен респект към патриарха, ще гласувам за него, ако се кандидатира за президент на БФС . . . :))

И така, започвам отзад-напред, с последната ми мисъл по темата (която и ме застави да започна най-сетне писането) – лято е! И понеже е лято и няма някакво голямо първенство – няма мачове за гледане!!! Не че няма де, винаги някой някъде рита топка и го предават по знайните и незнайни телевизии (уточнявам, преди да сте ми наскочили), да се изразя по-точно - аз не гледам мачове. И какво от това, ще кажете – мога да следя трансферите, да се ровя в историята на играта, въобще ако искам футбол в живота си – мога да си го набавя, нали така?! Само че май не искам...

Опитвам да обясня (включително и на себе си): аз съм като тези наркомани, дето знаят че следващата им дозичка ще дойде, знаят и кога горе-долу да я чакат и със силно мазохистично усещане си отлагат момента на наслада. Сякаш този момент ще е още по-изпълващ, ако съм се държал 'чист' максимално дълго време преди него. Примерно, ако до към 15-ти юли не гледам никакъв футбол (тези редове бяха написани доста преди тази дата, бел. авт.), представям си как ще ми изглеждат квалификационните мачове на родните 'грандове' в Европа (понеже колкото и да е зле положението, аз ефбет лига няма да гледам) - като полуфинал на световно, примерно!

На същото разстояние като горното, но в тотално обратна посока, имам едно друго чувство/мисъл: като ги няма мачовете, сякаш едно доста немалко като часове време ми остава безтегловно... Това е време, което съм 'дал' на себе си. Позволил съм си да не се опитвам да действам по задачките, да не мисля нови планове и методи за гонене на различните цели, да.... си почивам. В упоменатите (няколко пъти по) 90 минути седмично, мозъкът ми 'си поема въздух', освободен от постоянното бреме, което сам си натрисам (но това е друга тема). И въпреки интензивността и динамиката на самата игра (а може би заради нея) и изпълнените със събития мачове, наистина сякаш получавам ново 'зареждане' след една такава 90-минутна медитация.

Границата обаче е много тънка – ако се случи да гледам 2 или 3 мача за ден, червейчето на вината започва да човърка: 'как може да загубиш толкова време, неправейки нищо полезно!?'. Пак тук има и една чиста и искрена досада – предполагам ви се е случвало – на втори/трети/четвърти мач за деня или уикенда, сякаш барометъра ми на впечатление започва да губи чувствителността си. Вече обективно добрите неща не са достатъчни да ме впечатлят, търся и чакам нещо феноменално.... за да го оценя за 10 секунди, преди да започна чакането за следващото, още по-феноменално нещо!

Давам пример – колко точно впечатлени бяхте ВИЕ от това обективно извънземно изпълнение на Исак (и представете си истерията, ако някой от настолните* герои го беше направил)?

източник: https://www.youtube.com/watch?v=m6gWAYu_RG0

Аз - не особено!

Понеже то дойде в края на поредния претъпкан с мачове сезон, в който видяхме какво ли не! Видяхме световно в зимната пауза, нови революции в тактиката, требъл в Англия, драмите с точките на Ювентус + Наполи (убедителен) шампион, преследване до последно у нас (ако ефбет лигата е вашето хапче) и прочие и прочие фундаментални събития, всяко от които с огромно значение и отзвук, само по себе си . . .

Да си дойдем на думата!

Ние тук, малката шепа българи, дето си мислим че света заради нас се върти, дето всичко и всички са ни криви, дето великите сили ни саботират постоянно, дето..... обективно и доказано сме част от т.нар. 'златен милиард' (за пръв път видях термина в тази статия на Лъчо Петров, адмирации), или най-малкото сме много близо до материалните условия, окачествяващи тази част от земното население. Колкото и аз и ти да мрънкаме и да сме недоволни, реално сме на по-добро място от около 7 000 000 000 други човешки същества. Нарочно го написах с число – вижте го пак!

Целта на тези редове не е да назидават – и аз съм от тия мрънкащите, не си мислете... Написах горното, като условието и предпоставката към ситуацията, която вече разгледахме – ние сме скандално разглезени по принцип и откъм футбол, конкретно! Замислете се, че само 2 поколения назад хората са разбирали резултатите с (поне) 24 часа закъснение, от утрешния вестник!

Прочети 'Реал Мадрид в търсене на новите си звезди, но кои са верните ходове'

или пък

'Унион Берлин - история за кръв, пот и сълзи, но от радост'

Това е омагьосаният кръг, който от доста време виждам да се върти и който ме тревожи, макар и аз да съм (доста странична и незначителна) част от цялата вихрушка. Опитвам да артикулирам:

индустрията 'футбол' иска да генерира повече приход – това е най-простото и очевидно нещо и, мисля си, няма нужда от обясняване. Как да го направим – най-прекият път е чрез повече мачове, т.е. умножаваме бройката на 'продукта', който предоставяме

фенът, на пръв поглед, би трябвало да е доволен – наличие на повече от нещото, което така обича! Повече срещи с любимците му (ако подкрепя конкретен отбор), повече поводи за вълнение

позволете ми да добавя още един щрих тук – играчите (най-вече) и треньорите на клубовете. Сезоните за тези хора се превръщат в абсолютни 'месомелачки' – времена на постоянно напрежение, на нужда от константно върхово представяне, на убийствени цикли тренировки-мач-тренировки-мач (през 3-4 дни), като поне веднъж в месеца 'мачът' е 'много важен' и напрежението около нужното добро представяне се умножава (това важи особено за топ-отборите – тези с най-многото внимание, насочено към тях).

Както и 95% от хората, с които съм коментирал това – вероятно ще кажете 'ама те какви заплати вземат!?!' и ще сте прави. Просто реалността на парите (за мен) не отменя чисто човешките трудности, пред които тези човешки същества са изправени; ще отида и една идея по-далеч, споделяйки ви една хипотеза – при получена дългосрочна контузия, според мен доста от играчите си 'отдъхват', имайки време да излязат за малко от цялата лудница на 'въртележката'.

Да се върнем на (както гласи клишето) 'негово величество фенът'! Най-многобройната от всички изброени по-горе групи и реално този, който 'завърта' цялото нещо. Както споменах за кратко, фенът принципно се очаква да е доволен, нали така. И може би голяма част от вас всъщност са.

И тук е ролята ВИ в този материал – напишете ми коментар спрямо горното, споделете дали виждате някаква истина или аз нещо не съм наред . . .

- - -

Сега бих искал да поговоря за нещото, което се явява един вид zeitgeist ('дух на времето', в което живеем). Прогресивно намаляващата способност за задържане на внимание (на всички ни) и прогресивно увеличаващите се моментни награди (instant gratification, както е термина на английски) в живота ни. Не съм специалист и ще опитам да го обясня, по възможно най-простия начин, по който и аз го разбирам:

ние всички сме роби на мозъците си (сиреч предприемаме действия, за да 'им угодим')
мозъците изграждат максимално ефективни алгоритми към нещата, от които имат нужда
чувството за удовлетвореност, в най-общия смисъл на думата, е целта на всеки един мозък (и съответно човек). Написвайки 'в най-общия смисъл' , имам предвид диапазон от просто ядене на шоколад до печалба от 1 000 000 на фирмата ви за месеца (и двете неща носят удовлетворение)
тук идва ключовата част – ако започнем да даваме на мозъка малки порции удовлетворение, начесто, той започва да третира тях като задоволение на нуждата си и по-важното – по-лесно достижимо такова ; замислете се за последната игричка, на която сте 'циклили' на телефона си – сигурен съм, че там вътре има някакви парички, диаманти и всякакви други нещенца, които ви се трупат, само защото сте направили някакво елементарно действие
Ако не поемем контрола и стоим в капана на кратките усилия и последващите 'допаминови инжекции', рискуваме сериозно 'буксуване' за себе си и собственото си развитие, генерално и житейски – така си мисля
(допълнителна точка, за усилване на депресивното усещане) живота в момента (XXI-ви век, 2023-та година) е неизмеримо сложен, с всичките му разнородни проблеми и проблемчета, с безбройните потоци от информация и т.н. и т.н.... Следователно справянето (пак в най-широкия възможен смисъл) с него е изключително трудна задача, изискваща много и целенасочени усилия. В същото време, ние си събираме диамантчета и балончета, т.е. стоим си в капана на простото действие и кратката допаминова награда...

Дотук добре! Хайде сега да направим връзката – къде се припокриват двете основни теми, разгледани до момента? Няма да обиждам интелигентността ви, вярвам всеки един е събрал 2 + 2 . . . За щастие или съжаление, футболът също влиза в 'духът на времето' и ни предлага по много и начесто от своите награди (мачове, турнири - летни и всякакви други, световни и континентални шампионати). Целта е фенът да бъде прикован към екрана възможно най-дълго. И той е.

Повтарям, на фона на сериозните проблеми в света, разсъжденията ми са смехотворни – представете си, че отида да изложа тази теза в Южен Судан или някоя бедна китайска провинция. И все пак, смятам че написаното би следвало да се отнася адекватно към българската действителност, а и към тази на повечето западно-европейски фенове.

Като финал на тази статия, смятам да изложа няколко тенденции, които виждам и смятам за последствия от 'поведението' на любимия ни спорт.

Ще започна с положителната – според мен, в голяма степен заради това си влизане в 'духът на времето', 'царят' продължава да е най-популярния спорт на планетата! Присъствието на гребена на вълната и играенето по всички правила на играта (образно казано), помага за неспирния растеж на фенове, глави, приходи... Околосветските турнета на най-големите вече са традиция, все повече от тъй наречените 'по-малки' отбори мислят и прилагат стратегии за достигане на аудиториите от другата страна на глобуса и т.н. и т.н..... мога да продължавам, но мисля схванахте идеята!

твърде наситения календар води до загуба на чувствителността към спорта у фена, за съжаление математиката не е толкова проста – ако когато получиш 'Х' си доволен 'Y', невинаги означава че ако получиш '10Х', удоволствието непременно отива на '10Y'. Как бих могъл да се развълнувам на уникално дерби, знаейки че в следващите 2 дни ще гледам още 3, също толкова уникални дербита...

същото това наличие на 1001 мача на едно дистанционно разстояние, прави много по-лесно повърхностното 'плъзгане' на фена и почти неангажираното му 'консумиране' на спорта (чувал съм как хора гледат 2 мача на компютър + един на телевизора, примерно в сряда вечерта). Дори звучейки като абсолютен nerd, това е моята същност – ако правя нещо, аз обичам да навлизам максимално дълбоко и да изследвам всички ъгълчета на съответната материя. Но дори бидейки такъв абсурдент (това е съчетание на 'абсолвент' с 'абсурдист'), за мен също става все по-трудно да не остана на плиткото (и доста често го правя). До 'гледане' на няколко мача едновременно все още не съм го докарал :)))

- - -

Ами, май това е краят на материала.

Както се казва и в нашето първо обръщение - искрено ти БЛАГОДАРЯ, читателю! Щом си стигнал дотук, може би поне в някаква степен трептим на една честота (което е радващо!). Ако си прочел някакви свои мисли и съм помогнал да си поизясниш нещо, което не си могъл да формулираш досега – мога само да съм щастлив. Ако пък съм те объркал допълнително и/или съм внесъл нови съмнения в съзнанието ти – няма страшно, в тази лодка сме поне двама.

* т.нар. 'настолни герои' са играчите, за които всички знаят и превъзнасят, постоянно са в медиите, всеки ден гледаме техни клипчета и снимки и т.н. Разбрахте ме, надявам се (ако не сте, ще приложа примери – Меси, Роналдо, Мбапе, Бензема...)