Как националният ни отбор игра в „А” група

публикувано на 8 Февруари, 2021 | Четеш за 4 минути

Българският запалянко е свикнал да вижда всякакви небивалици по родните терени, но малко от тях могат да се сравнят със случилото се през 50-те години на миналия век.

 

 

След като националният ни отбор не е допуснат до квалификациите за Световното в Бразилия през 1950-та година, Мондиала в Швейцария през 1954-та е ключов за престижа на

материал на Ивайло Младенов

„лъвовете”. В квалификациите жребият отрежда за съперници тимовете на Чехословакия и съседите от Румъния, като според чуждестранните специалисти имаме сериозни шансове да се преборим с чехите за първото място. Основание за това дават победата над Полша, равенството с Унгария в Будапеща и сравнително доброто представяне на олимпийските игри във Финландия предишната година. По програма, България трябва да изиграе първия си квалификационен мач срещу Румъния в Букурещ на 28 юни 1953 г.

С цел по-добра подготовка на националите, председателя на Републиканската секция по футбол Стефан Петров и началника на отдел „Футбол” при Върховния комитет за физкултура и спорт (ВКФС) Георги Паскалев взимат решението броя на отборите в „А” група да бъде увеличен от 12 на 16, като един от тях е Сборен отбор на Доброволните спортни организации (срещан и под името „Сборен отбор на София”), което на практика е националния отбор на България. Гръбнакът на отбора е съставен от играчи на „Отбор на Софийският гарнизон” (ОСГ, както е името на „ЦСКА” тогава), което принуждава „армейците” не само да играят в редица срещи със своите резерви, но и без своя треньор.

Дебютът на националите е срещу скромния отбор на „Строител”, който губят с 1:2. Срамът обаче е отмит, след като избраниците на селекционера Стоян Орманджиев записват 12 победи при голова разлика 37:8, сред които и успехи над ОСГ („ЦСКА”) и „Левски” (тогава „Динамо”) с 2:0 и съответно 3:0. Заключителният акорд на ДСО е загуба с 2:3 от „Ударник” (днес „Славия”), което го заварва на върха в класирането.

 

Въпреки това, отзивите от участието на сборния отбор в първенството са отрицателни поради няколко причини. Една от тях е, че често националите ни срещат съперници, които са много по-слаби, затварят се в своята половина и рушат играта с всички средства. Такива мачове не само не помагат за вдигане нивото на националите, но им създават измамно чувство за превъзходство, което води до фатални щети в квалификациите. Така след 11-ия кръг на родното първенство, Бюрото на ВКФС решава, че

 

„...във връзка с осигуряване на добра подготовка за националния отбор за квалификациите на 5-тото Световно първенство и други международни срещи от 1-ви юни сборният отбор се изважда от „А” републиканска футболна група и получените резултати се анулират”.

 

В резултат на това програмата се обърква, а допълнителен смут внася факта, че отборът на „Червено знаме” (Станке Димитров) също е изваден от групата. Не помага и това, че националите се връщат в своите клубни отбори едва 7 кръга преди края на сезона. В целият този хаос на отложени мачове и отсъстващи играчи, най-добре се ориентира отбора на „Динамо”, който отмъква титлата под носа на вечните съперници от ОСГ с точка преднина, въпреки, че в първото дерби играно на националния стадион „Васил Левски” губи с 5:0 от „червените”.

Прочети 'БГ първенството - (невинаги) равно на скука'

thumbnail.jpg

Месец по-късно печалните резултати на експеримента лъсват окончателно:

 

България губи на старта в световните квалификации с 1:3 като гост на Румъния, макар „лъвовете” да доминират в срещатаСлед този неуспех треньорите на националния тим Стоян Орманджиев и Крум Милев са сменени от Любомир Ангелов-Старото. Рокадата обаче не довежда до положителен ефект. България губи и следващия си мач срещу Чехословакия в София с 0:2. Отново имаме подчертано териториално превъзходство и много положения, но головете ги вкарват чехите. Объркването във ВКФС очевидно е пълно, защото за следващия двубой с Румъния на поста селекционер отново е върнат Стоян Орманджиев. Единственото, което може да направи той, е да регистрира още една загуба от Румъния, този път с 1:2. За да бъде циркът пълен, ВКФС прави поредната промяна в треньорския щаб. За последния мач в Прага отборът отново се води от тандема Стоян Орманджиев - Крум Милев, с който стартираме в квалификациите и с което поставяме рекорд за най-много рокади (4) за един цикъл от квалификации. България измъква наглед престижно равенство 0:0, но истината е, че резултатът няма абсолютно никакво значение, тъй като още преди мача, чехите вече са си осигурили класиране на световното първенство в Швейцария.

 

 


С това се слага и край на безпрецедентния експеримент, който ще се окаже едно от първите нелепи решения в кабинетите на ръководителите на българския футбол.

източници:
1. Борисов, Теодор. „Как Цар Футбол превзе България”. София, „БИ 93” ООД, 2019, с. 106-109.
2. https://bulgarian-football.com/archive/1953/a-grupa.html#k2r1
3. http://www.retro-football.bg/?q=bg/1953
4. https://en.wikipedia.org/wiki/1954_FIFA_World_Cup_qualification

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719
FUN 
FACT !