Впечатления от сезон 2022/23 в българския футболен 'елит'

(първа част)

публикувано на 16 Юли, 2023 | Четеш за 12 минути

'Българският футбол е отделен, самостоятелен вид спорт, който по принцип много прилича на футбола като правила – играе се с крака, забранено е с ръце, има две врати, отборите са по 11 човека, но това е отделен спорт'.

Ако всеки от вас се придържа към това определение за футбола у нас, дадено от Ивайло 'Нойзи' Цветков, вече нищо,

материал на

Кристиян Иванов

което се случва, няма да ви изненада. От известно време и аз самият се придържам към този принцип и това дава резултат.

По стечение на обстоятелствата, наблюдавам процесите в българския футбол ежедневно и все повече от ситуациите, които нормалните хора биха определили като 'абсурдни' или 'нелепи', не ми правят впечатление. Просто съм свикнал. Затова съветвам всеки, който по някакъв начин го интересува футбола у нас, да се абстрахира от вариантите на тази игра в другите държави, които гледа предимно по телевизията.

Затова и няма как да не направя опит за обзор на изминалия сезон 2022/23, тъй като следващият започва още в средата на месец юли. Така, периодът между два отделни сезона е двойно по-къс, отколкото зимната пауза в първенството, което противоречи на всякаква логика, но тъй като става въпрос за България, нека сме наясно, че логиката тук отсъства.

Започвам от отборите, които ми направиха най-малко впечатление през изминалото първенство. На първо място няма как да не сложа Септември София, който не направи абсолютно нищо запомнящо се и заслужено изпадна.

Отборът смени няколко треньори през този сезон, като причината за раздялата със Светльо Петров (в края на редовния сезон) бе ужасната серия от 6 поредни загуби, която набъбна до 8, като последните 2 бяха под ръководството на Красимир Балъков. За разлика от другите два отбора, които ми бяха крайно безлични, мога да оправдая Септември, тъй като отборът продължава да следва линията на развитие, при която акцентът пада върху създаването и развиването на млади български футболисти, които след това да бъдат продавани в по-големи отбори. Последните примери за такива играчи са Симеон Александров, който бе продаден на ЦСКА (но се върна в Септември под наем, за повече игрово време) и Красиан Колев, който отиде в Ботев Пловдив.

Затова и Септември не разчиташе на много чужденци, които да вдигнат класата на отбора, а младите българи този сезон не успяха да се справят с конкурентите си и догодина ще играят във Втора лига, но едно е сигурно – Септември ще продължи да създава перспективни млади футболисти.

Новакът Хебър също бе изключително посредствен откъм игра и резултати, а в отбора се изредиха трима треньори – Фулвио Пеа, Владо Манчев и Любо Пенев. Най-ярката промяна в облика на отбора дойде при последния, като мнозина очакваха той да се провали в Пазарджик. Това обаче не се случи, макар през пролетта резултатите на отбора да бяха парадоксални.

През есенния дял на шампионата Хебър домакинстваше в София (на 'Васил Левски'), което обикновено е смъртоносно за отбори без качество в състава, разчитащи най-вече на подкрепата на публиката, за да може 'на мускули' да се противопоставят на по-класните си опоненти. През пролетта стадион 'Георги Бенковски' вече отговаряше (относително) на изискванията на БФС и Хебър се завърна вкъщи. Въпреки това, през 2023 г. Хебър взе само 7 точки вкъщи и цели 13 навън. Любо Пенев успя да вдъхне увереност в своите футболисти, сред които имаше няколко открояващи се – Георги Търтов, Октай Хамдиев, Арсенио Валпорт и Стефан Цонков. Така се стигна до решителен мач с Берое, който бе надвит в Пазарджик, след два късни гола на младия Марк-Емилио Папазов (под наем от ЦСКА). Този късен поход на Хебър показа, че Любо Пенев си разбира от работата и дори с лимитиран откъм качество състав може да извлече максимума и да постигне нужните резултати.

източник: https://www.youtube.com/watch?v=qk4hYlJ2lmE

Дойдохме и до Берое. Ако мога да оправдая Хебър като новак и Септември като млад и неопитен отбор за посредствеността, то у старозагорци такова оправдание не може да се търси. Те бяха водени от Петър Хубчев и Николай Киров през изминалата кампания, в която обаче кранчето от ТЕЦ 'Марица Изток 2' спря. Въпреки това, Берое разполагаше с доста по-качествен отбор от останалите в последната шестица, но тези футболисти така и не бяха накарани да играят нито приятен, нито мъжки, пък какво да говорим за ефективен футбол.

Мачовете на заралии буквално можеха да приспят човек, като скуката бе предизвикана от апатията от страна на българските футболисти и некадърността от страна на чужденците, сред които единствено Уерди Мара показа, че знае какво да прави с топка в крака. Отборът загуби на два пъти от Септември, Ботев Враца и Хебър, като решителният мач в Пазарджик показа, че когато един отбор си остави сърцето на терена, това носи разликата.

За радост на всички фенове на Берое (все повече от които пропускаха да идват на стадиона), отборът успя да бие с мъка Спортист Своге в баража за оцеляване. Този успех с 1:0 не просто запази отбора в елита, но и доведе до успешен край на сделката за закупуването му от Ернан Банато - агентът на бившия футболист на ЦСКА Жорди Кайседо. По този начин се очаква клубът да тръгне нагоре и отново да се бори за Европа.

Следва да обърна внимание на най-глупавия отбор в елита през миналия сезон – Спартак Варна. Извинявам се на феновете на 'соколите', които (за разлика от тези на Берое) ходеха да подкрепят отбора си на стадиона, но това е истината. Спартак щеше да остане в Първа лига, ако не беше подходил наивно, очаквайки да играе по същия начин и със същите футболисти, с които спечели Втора лига.

Сблъсъкът с реалността бе повече от тежък, защото след първите 10 мача отборът имаше само 1 точка. Затова и се направи късна селекция, която очаквано не доведе до сериозни резултати, като освен футболисти, имаше сериозно текучество и на треньори – смениха се трима. През зимата дойде доказан специалист като Димитър Димитров-Херо, който също се наложи да 'разкара' голям брой некачествени футболисти и да направи чисто нов отбор. Работата му обаче бързо си каза думата и през пролетта Спартак започна да постига положителни резултати, но вече беше късно и отборът не можа да навакса пасива си спрямо останалите.

Няма как обаче да не поздравим Спартак, за опитите му да се надиграва със своите съперници (на няколко пъти му се получи). През есента тимът записа три поредни равенства, първо с градския враг Черно море, а след това със Славия и Левски. Освен това, Спартак падна от ЦСКА два пъти с минималното 0:1. В началото на февруари пък, за малко не бе взета точка от шампиона Лудогорец на 'Коритото' във Варна. Като стана въпрос за стадиона – едно голямо БРАВО на феновете на Спартак, тъй като те непрестанно подкрепяха отбора си на трибуните и по посещаемост Спартак бе много по-напред, отколкото по точки. Особено колоритни бяха морските дербита с Черно море, второто от които бе интересно и на терена - Черно море спечели пролетното издание с 3:2, пред пълни трибуни на 'Тича'.

Гледай 'мисляФУТБОЛ подкаст (еп. 16): Обзор на ефбет лига + националния отбор'

или пък прочети

'Що е то бургаски футбол и има ли той почва в... Бургас?'

Друг отбор, направил доста добро впечатление с играта си през първата половина от сезона, бе ЦСКА 1948. Тимът започна ударно с Любо Пенев и след първата половина от кампанията имаше реални шансове дори да се сбори за титлата. Раздялата с треньора през декември обаче си каза думата, тъй като наследникът му Тодор Янчев не успя да задържи устрема на своите футболисти и загуби шансове за първото място, а след това трябваше до последно да се бори и за третото.

ЦСКА 1948 се спъна в собствените си амбиции да бъде припознат като автентичен наследник на фалиралото дружество ЦСКА, тъй като събра на работа в клуба доста от легендите на 'червените', между някои от които в миналото са прехвърчали искри. Става въпрос за Любо Пенев и Стойчо Младенов. Двамата имаха сериозен скандал през 2021 г., когато LP9 напусна треньорския пост в ЦСКА и бе наследен от Младенов. Когато Младенов бе назначен за оперативен директор в клуба от Бистрица, бе ясно че няма как той да се спогоди с Любо Пенев и ръководството предпочете да смени треньора, назначавайки верния до гроб на Младенов - Тодор Янчев. Той обаче не успя да се справи с огромните очаквания и в края на сезона тимът бе воден от треньора на втория отбор Атанас Рибарски, с който бе постигнато ключовото в битката за титлата равенство с ЦСКА на стадион 'Българска Армия' (а преди това бе взета точка и от Лудогорец).

Все пак, да кажем нещо и за играта на 'червените'. Тимът бе създаден чрез поредица от сделки с останалите български отбори, откъдето бяха взети техните най-добри футболисти. Така, в Бистрица дойдоха играчи като Бирсент Карагерен и Райън Бидунга от Локомотив Пловдив, Евгений Сердюк от Черно море, Радослав Кирилов от Славия, Генадий Ганев и Стив Фуртадо от Берое и др. Резултатът бе категоричен – от 8-мо място през сезон 2021/22 г. до бронзовите медали през изминалата кампания.

Отборът направи сериозна заявка да бъде фактор в челото на класирането, след като през изминалия сезон успя да вземе точки от Левски, ЦСКА и Лудогорец и сега задачата през следващия сезон ще бъде отборът да се задържи на това ниво.

Тим, който пък в никакъв случай не трябва да задържа сегашното си ниво, е Ботев Пловдив. Миналата кампания 'канарчетата' завършиха трети, играейки много приятен за окото (по българските стандарти) футбол. Сега обаче те бяха просто трагични от началото до края на сезона, като в нито един момент Ботев не успя да направи серия от повече от 2 поредни победи. Наред с това, се случи така, че в един от мачовете си тимът започна без нито един българин, което съвсем подлуди феновете на отбора. На треньорския пост се смениха четирима чужденци, като нито един от тях няма да бъде запомнен с нещо, освен може би Азрудин Валентич, когото бултрасите ненавиждат и го кръстиха 'Изрудин'.

Вярно е, през зимата Ботев се раздели с основните си футболисти в лицето на Емануел Току и Елвис Ману (а не успя да продаде Антоан Бароан). С или без тях обаче, ситуацията е една и съща – безхарактерна игра и лоши резултати, които бяха прекъсвани на моменти, само благодарение на индивидуалната класа на единици в отбора.

За следващия сезон Ботев вече се сдоби с нов треньор, но е важно да се наеме и един екзорсист, тъй като отборът се завърна в своя дом – стадион 'Христо Ботев', но изглежда, че в дългите години на строеж, на съоръжението са се нанесли някакви призраци, които пречат на отбора да играе добре на 'Колежа'. Не само това - Ботев не успя да вкара нито един път на обновения си дом, където изигра цели 5 мача.

Най-приятното нещо, с което свързвам сезон 2022/23 за Ботев Пловдив е любовта на феновете. Изглежда сякаш, ако в отбора играят повечко българи и футболистите показват себераздаване, за привържениците резултатът е второстепенен. Това се видя най-ясно в последния мач, в който Ботев излезе с юноши срещу Арда на 'Колежа' и падна с 0:3. След края на мача, феновете нахлуха на терена (но не за да събличат играчите, както направиха след мача с Локо София 2 седмици по-рано). Те влязоха за да празнуват с футболистите, повечето от които нямаха навършени 20 години, но показаха че могат да се борят мъжки.

Въпросният мач бе силно разкритикуван от президента на Славия Венцеслав Стефанов, който обвини Ботев в 'клякане', за да може кърджалийци да задържат 7-ото място, което бяха отвоювали от Славия в директна битка между двата отбора. Въпросният мач в Кърджали вървеше 2:1 за 'белите' до 88-ата минута, но след това домакините направиха обрат за 3 минути и така се настаниха на седмото място (даващо право на бараж за Европа), като го подпечатаха след победата над учениците от Ботев Пд.

За Арда може да се кажат немалко хубави неща през изминалия сезон, тъй като отборът играе много приятно, залагайки предимно на българи. Александър Тунчев пък показа че има потенциал да стане наистина добър треньор. Нужно е да отбележим също - Арда разполага с доста сериозен бюджет и не е чак такава изненада, че успя да стигне до 7-ото място.

Отборът обаче трябва да бъде поздравен, тъй като успя да навакса 7 точки пасив спрямо Славия в рамките само на 5 мача, което се дължи както на слабата игра на славистите, така и на доброто представяне на тима на Тунчев.

Нека кажем нещо и за най-стария столичен клуб, тъй като в последните години отборът държеше едно константно ниво, било то добро или не чак толкова. През този сезон обаче нещата се промениха и след изключително силното начало, последва драстичен спад.

Тимът започна с 4 победи в първите си 5 мача и през есента се държеше сигурно в Топ 6. През пролетния дял на шампионата обаче формата на отбора спадна, което се дължи най-вече на слабата атака на 'белите'. Златомир Загорчич не издържа и си тръгна, а на Ангел Славков се падна задачата да 'добута' отбора до 7-ото място. Това обаче така и не се случи, като Славия загуби един от козовете си – да затваря мачове. Наред с това, не се намери нито един лидер в този състав, който да го поведе в трудните моменти (преобладаващи през пролетта на 2023 г). Галин Иванов показа, че все още може да бъде жокер, но това се случваше все по-рядко, докато централните нападатели Ахмед Ахмедов и Владимир Николов в много от срещите бяха фигуранти или изобщо не започваха, затова се налагаше треньорът да опитва схема с фалшива деветка. Това обаче няма как да е оправдание за отбора, който не показа нужния характер в някои от мачовете и не се възползва от подаръка, който му бе направен в последния кръг на редовния сезон. Тогава се случи една от големите изненади в първенството, която бе свързана с вече споменатото 7-о място, даващо право на бараж за Европа:

'В уравнението' бяха Славия и Локо Пловдив, като един от тези тимове щеше да влезе в първата шестица на плейофите, а там едва ли щеше да може да се пребори за достигане до участие в Европа. Другият щеше да бъде в четворката между 7-мо и 10-то място, с огромни шансове да финишира пръв там и да играе бараж за евротурнирите.

Програмата отреди Славия да гостува на третия ЦСКА 1948 на 6 май и (изненадващо за мнозина) 'белите' победиха с 1:0 в Бистрица, с гол на Емил Стоев. Така излязоха 6-ти, на 2 точки пред Локомотив. 'Черно-белите' приеха Левски на 8 май и вместо да паднат или завършат наравно, както смятаха мнозина (а и както бе по-изгодно за тях), те победиха с 1:0. Така Локо Пд влезе в първата шестица, а Славия остана да се бори за 7-ото място. Подобно развитие на нещата би се приело напълно нормално в Западна Европа, но в България всички го сметнаха за изненада и трябва да поздравим тези два отбора, че играха феърплей и се хвърлиха 'на нож' срещу номинално по-силни съперници, успявайки да ги надвият.

- - -

Толкова за първата част от обзора на сезона в Първа лига.

Ще завърша със следното - ако всеки сезон е толкова завързан до последните кръгове, стадионите със сигурност ще започнат да привличат поне една идея повече публика.