разгледаме футболните „завоевания” на българи, простиращи се на цели 3 континента.

​

​

​

​

​

Единсон Кавани, Диего Форлан, Хосе Хименез, Валтер Гаргано, Алваро Рекоба и Кристиян Стуани. Какво е общото за всички тези уругвайски футболисти, освен националния им отбор? Това е отборът на Данубио, за който всеки един от изброените по-горе е играл в даден етап от кариерата си. Още по-любопитното е, че тимът от столицата на малката южноамериканска страна е основан на 1-ви март 1932-ра година от Мигел и Хуан Лазароф или иначе казано, Михаил и Иван Лазарови.

 

Предполагам голяма част вече се досещат как преди малко повече от година, уругвайците влязоха в родните медии с новината, че третият им екип ще е с цветовете на българския трибагреник и надпис „Съединението прави силата”, а клубният им стадион бе преименуван на Maria Mincheff de Lazaroff (майката на двамата братя). Благороден жест от страна на латиносите, имайки предвид, че доня Мария е искала да им даде „твърде женското” според синовете й име Марица (от името на реката, минаваща през родния й град Пловдив).

Споменавайки Пловдив, няма как да не се сетим и за иконата Христо Стоичков, който като юноша играе именно в „града под тепетата”.

 

Къде според вас е най-логично да се намира арена, носеща неговото име? Пловдив? Барселона? Някъде около стадион „Българска армия”? Не, не и не. Стадион „Христо Стоичков” се намира в румънския град Дудещи Веки и е дом на футболен клуб „Победа”, основан от банатски българи през далечната 1923 година. През 2013 г. (по случай 90-годишнината на клуба) лично Камата открива стадиона, носещ неговото име.

 

Други примери за футболни отбори в чужбина, основани от български общности са „Балкани” в Украйна, „Макаби” (Яфа) в Израел, „Левски” (Чикаго) и други.

 

​

​

 

След като говорихме за легендата на „червените”, няма как да не засегнем и „синята” част от българската футболна общност. По случай вековния юбилей на „Левски”, от клуба представиха жълто-малинов (малиново, няма как да е червено) екип, който е препратка към първите екипи, които 26-кратните шампиони са носили при основаването си. Естествено, необичайния цвят стана причина за множество подигравки от феновете на другите отбори, тъй като приличаше на екипите на турския „Галатасарай”.

 

 

Но знаем ли как грандът от Истанбул е основан и как са избрани клубните му цветове? През октомври 1905 г. в квартал Галата Сараи, 13 момчета решават да основат футболен клуб, като несъмнено най-известното име сред тях е това на Али Сами Йен – човекът, чието име дълго време ще стои на клубния стадион. Не по-малка роля обаче има и това на един нашенец – Борис Николов-Мечката. Той не само е сред учредителите на „Джим-Бом”, но и капитанът, извел турския отбор в първия им мач срещу „Кадъкьой”, както и в първата им официална среща срещу „Имоджен”. Цветът на екипите в тези мачове е червено-бял, след това жълто и черно, но по-късно като клубни цветове се налагат жълтото и червеното. Причината? В дюкяна на българския търговец Шишман Янко (Дебелият Янко, в превод от турски), подходящите за футболен екип платове били в този цвят.

 

Една малка покупка от Янко, но голямо облекчение за синята общност.

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

Прочети 'Футболът през призмата на дизайна: НАЙ-ИНТЕРЕСНИТЕ лога'

​

или пък 

​

'Как националният ни отбор игра в "А" група'