България на 3… континента ! | мисляФУТБОЛ
top of page

България на 3 . . .  континента!

публикувано на 26 Юли, 2021 | Четеш за 6 минути

Мнозина от вас са попадали на меменце (твърде стар съм, за да им казвам „миймове”) с лика на Симеон Велики и надпис „Когато тя иска да я водиш на море, а ти я попиташ: на кое от трите?”.

 

 

България на 3 морета определено си е нещо, с което можем да се гордеем във времена, в които трудно намираме поводи за това чувство. Е, в тази статия ще оставим сърби и ромеи на мира, но пък ще

материал на Ивайло Младенов

разгледаме футболните „завоевания” на българи, простиращи се на цели 3 континента.

Единсон Кавани, Диего Форлан, Хосе Хименез, Валтер Гаргано, Алваро Рекоба и Кристиян Стуани. Какво е общото за всички тези уругвайски футболисти, освен националния им отбор? Това е отборът на Данубио, за който всеки един от изброените по-горе е играл в даден етап от кариерата си. Още по-любопитното е, че тимът от столицата на малката южноамериканска страна е основан на 1-ви март 1932-ра година от Мигел и Хуан Лазароф или иначе казано, Михаил и Иван Лазарови.

 

Предполагам голяма част вече се досещат как преди малко повече от година, уругвайците влязоха в родните медии с новината, че третият им екип ще е с цветовете на българския трибагреник и надпис „Съединението прави силата”, а клубният им стадион бе преименуван на Maria Mincheff de Lazaroff (майката на двамата братя). Благороден жест от страна на латиносите, имайки предвид, че доня Мария е искала да им даде „твърде женското” според синовете й име Марица (от името на реката, минаваща през родния й град Пловдив).

222807313_6599194250121376_6943412232861655306_n.jpg

Споменавайки Пловдив, няма как да не се сетим и за иконата Христо Стоичков, който като юноша играе именно в „града под тепетата”.

 

Къде според вас е най-логично да се намира арена, носеща неговото име? Пловдив? Барселона? Някъде около стадион „Българска армия”? Не, не и не. Стадион „Христо Стоичков” се намира в румънския град Дудещи Веки и е дом на футболен клуб „Победа”, основан от банатски българи през далечната 1923 година. През 2013 г. (по случай 90-годишнината на клуба) лично Камата открива стадиона, носещ неговото име.


 

Други примери за футболни отбори в чужбина, основани от български общности са „Балкани” в Украйна, „Макаби” (Яфа) в Израел, „Левски” (Чикаго) и други.

 


 

След като говорихме за легендата на „червените”, няма как да не засегнем и „синята” част от българската футболна общност. По случай вековния юбилей на „Левски”, от клуба представиха жълто-малинов (малиново, няма как да е червено) екип, който е препратка към първите екипи, които 26-кратните шампиони са носили при основаването си. Естествено, необичайния цвят стана причина за множество подигравки от феновете на другите отбори, тъй като приличаше на екипите на турския „Галатасарай”.

 

 

Но знаем ли как грандът от Истанбул е основан и как са избрани клубните му цветове? През октомври 1905 г. в квартал Галата Сараи, 13 момчета решават да основат футболен клуб, като несъмнено най-известното име сред тях е това на Али Сами Йен – човекът, чието име дълго време ще стои на клубния стадион. Не по-малка роля обаче има и това на един нашенец – Борис Николов-Мечката. Той не само е сред учредителите на „Джим-Бом”, но и капитанът, извел турския отбор в първия им мач срещу „Кадъкьой”, както и в първата им официална среща срещу „Имоджен”. Цветът на екипите в тези мачове е червено-бял, след това жълто и черно, но по-късно като клубни цветове се налагат жълтото и червеното. Причината? В дюкяна на българския търговец Шишман Янко (Дебелият Янко, в превод от турски), подходящите за футболен екип платове били в този цвят.

 

Една малка покупка от Янко, но голямо облекчение за синята общност.

Прочети 'Футболът през призмата на дизайна: НАЙ-ИНТЕРЕСНИТЕ лога'

или пък 

'Как националният ни отбор игра в "А" група

thumbnail.jpg
thumbnail.jpg

За финал ще споменем българската следа в един от колосите на европейския футбол – Байерн Мюнхен.

 

Не става въпрос за Емил Костадинов, макар че Коща несъмнено има своето място в историята на „баварците”. Става въпрос за единствения българин, носил капитанската лента на клуба – Михаил Лозанов. Лозанов е централен нападател на Байерн в периода от 1937 г. до 1939 г. По това време българинът е студент в Мюнхен и бързо се налага като най-добрия футболист на "баварците". Тук идва една подробност - тогава Байерн не е бил колосът който познаваме днес, а любимият футболен отбор на Фюрера е бил 'Мюнхен 1860'. Лозанов бележи гол след гол и става шампион на провинцията (по това време не е имало единна Бундеслига, както е сега). От този баварски идеализъм към днешна дата не е останало почти нищо. Байерн е машина за пари, за колоса работят още Михаил Лозанов и колегите му от онова време. В музей, който генерира приходи от билети, има запазено място за водения от българина тим.

Лозанов в никакъв случай не е бил някакъв емигрант, а милее за родината, като дори е национал на България. В семейството му от поколение на поколение се предава историята за един мач срещу Турция, игран през 1932г.: преди това нашият отбор е станал балкански шампион в Белград, но турците не участват на турнира. България трябва да победи и този отбор, за да докаже на всички, че е най-силна на Балканите. С тази цел се урежда приятелски мач в Истанбул. Нашите са сковани от напрежение и играта им не върви.

Съперникът повежда в резултата с 2:1, а балканските шампиони изглеждат разколебани. Тогава се случва нещо неочаквано. Преди изпълнението на център, нападателят Михаил Лозанов събира съотборниците около себе си и изкрещява: „На тия джегали ли ще се дадем?!“. После запява химна „Шуми Марица“. България се вдига на щурм и печели мача с 3:2 пред онемелите турски трибуни. Посрещането на българите в София след спечелената Балканска купа е незабравим момент за Михаил и съотборниците му. Ето как описва събитието репортер на тогавашния вестник "Спорт":

"Едно хилядно множество е задръстило перона. Град от цветя се изсипва върху националните герои. Хиляди гърла цепят въздуха с неудържимо "ура". Мнозина плачат. Играчите са понесени на ръце. Хиляди целувки се засипват по челата им. Всеки се притиска да ги доближи, да ги прегърне. Скъпи славни деца на България! Колко радост, колко утехи и надежди донесохте вие!"

 

 

 

 

 


Споменатите примери ни показват, че във футбола българинът буквално не познава граници и постижения като тези на Стоичков, Костадинов, Пенев и Балъков са не плод на случайност, а на непримиримостта на българския дух.

И помнете – „И ний сме дали нещо на света . . .

източници:

1. https://sportal.bg/news-2020060222085035411

2. https://blitz.bg/sport/svetoven-futbol/otkrikha-stadion-khristo-stoichkov-v-rumniya_190494.html
3. Борисов, Теодор. „Как Цар Футбол превзе България”. София, „БИ 93” ООД, 2019, с.17-20
4. https://www.marica.bg/sport/drugi/blgarin-e-kapitan-na-bajern-pod-nosa-na-hitler
5. https://otzasada.com/zabravenite-geroi-na-balgariya-mihail-lozanov

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Предишен
Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube

Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !

 

Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора

paper-texture-FUN-FACT.jpg

 FUN 
FACT

Георги Аспарухов има 18 мача и 19 гола в КЕШ и КНК с екипите на Левски и Ботев (Пд)

 

Освен това е голмайстор на КНК през 1963 г.

bottom of page