Стилиян Петров - един герой,

една история без край

публикувано на 9 Юли, 2019 / Четеш за 8 минути

Ръководител на отбор, командир, водач - това е описанието зад думата „капитан”. Според мен обаче би трябвало да пише Стилиян Петров. Едва ли има някой от вас, който да не е чувал за силния му характер, сърцатата игра, борбената натура и приветлив темперамент. Той е момчето от Монтана, което днес наричаме една от легендите на българския футбол.

материал на Цветина Петкова

гост-автор

Неговата история започва по терените на отбора от родната Монтана. За този тим изиграва два сезона, напълно достатъчни, за да покаже своите качества и да бъде пожелан от софийския ЦСКА. На „Българска армия” се подвизава още два сезона, като е важна част от тогавашния състав, макар и по онова време Левски и отчасти Литекс да господстват на българската сцена. Не след дълго, шотландския гранд Селтик си осигурява подписа му. Още с пристигането си Стенли дава заявка за ролята, която ще изпълнява оттук нататък в историята на „детелините” и, както се вярва, че това растение носи късмет, така българският халф става четирилистната детелина на шотландците. На фона на днешните космически суми, 3,4 млн. евро, които тогава „зелено-белите” плащат на ЦСКА за него изглеждат твърде скромни, особено с оглед лидерските и чисто футболните му качества.

За седем години на „Паркхед” Петров печели сърцата на феновете до такава степен, че се превръща в легенда на клуба и запазва завинаги мястото си в клубната история. Изиграва 312 мача и вкарва 65 гола, вдига 4 титли и 5 купи (3 на Шотландия и 2 на лигата), като се отличава с кинжален далечен удар с десния крак, точни изпълнения на преки свободни удари и характерната за него непрекъсната енергична игра и борбеност в средата на терена.

Емблематичният номер 19 винаги е на гърба му и винаги му носи късмет, а на който и терен да стъпи, Стенли оставя своя отпечатък. Завързва редица приятелства във футболните среди с добрия си и неконфликтен характер, джентълменска игра и съпричастност. Най-големите му приятели са Димитър Бербатов и Мартин Петров, с които дълги години защитава цветовете на „лъвовете” (капитан от 2003 г., когато наследява лентата от друга легенда, играеща в средата на терена - Красимир Балъков).

източник: https://www.youtube.com/watch?v=lJHQvdSarco

През 2006 г. идва ред на ново предизвикателство – английският Астън Вила. Както е присъщо на големите играчи, тук също Стан оставя дълбока следа, превръща се за отрицателно време в лидер на отбора и му е оказана честта да носи капитанската лента, ставайки първият и единствен българин - капитан на отбор във Висшата лига на Англия, най-силното първенство в света.

В началото Стенли трудно се аклиматизира, като чак във втория си сезон започва да играе ключова роля, но веднъж хванал шанса си, не го изпуска повече. След преминаването на Гарет Бари в Манчестър Сити през 2009 г., Стан взема капитанската лента и я носи в продължение на 4 години. За тима от Бирмингам българският лидер изиграва 7 сезона, в които записва на сметката си 219 мача и 12 гола.

Някои от попаденията му си остават едни от най-емблематичните в историята на Висшата лига, като това срещу Дарби, обявено за Гол на сезона от феновете на Вила през 2007/08 г. след удар от 40 метра, превръщайки се в първия играч на бирмингамци, който го прави от толкова далеч. През следващия сезон грабва наградите за играч на годината, както според съотборниците си, така и според ултрасите.

Прочети 'Даниеле де Роси: "Бъдещият Капитан", който изгради своето наследство в Рома'

66784302_3015829421791228_79550529815718

През март 2012 г. след мач с Арсенал, Стенли разбира, че страда от левкемия и започва своята битка срещу болестта. Верен на борбения си и непримирим характер, той играе докато диагнозата му позволява и в последния си сезон в професионалния футбол през 2013 г. отбелязва решаващи голове срещу Съндърланд, Евертън и Челси. Стилиян Петров извежда с капитанската лента отбора си на финал за Купата на лигата и на полуфинал в ФА Къп.

Голямото му сърце, което оставя във всеки мач на терена му носи обичта и признателността на феновете на „виненочервените”, които за дълъг период от време вдигат целия стадион на крака, за да ръкопляскат в 19-тата минута на всеки мач след неговото оттегляне. Нерядко се случва и привърженици на противниковия отбор да се включат в това отдаване на почит, факт, показващ, че Стенли се е ползвал с уважение от феновете дори на отборите, които е наказвал, заради чистата си и спортсменска игра.

Сърцатият полузащитник впряга силите си в своя фондация, която да се бори с левкемията. Финансира научни изследвания и подпомага семейства с ниски доходи. Те не могат да си позволят да дойдат в болницата в Бирмингам. Голяма сума е получена и от благотворителния мач Селтик – Приятели на Петров през 2013 г. В него участват звезди като Димитър Бербатов, Джон Тери, Пол Ламбърт, Джейми Реднап, Шей Гивън, Кени Далглиш, Мартин О’Нийл. Мачът се състои пред около 60 хиляди зрители.

Макар и далеч от терена, със страшната диагноза и изтощаващо лечение, обграден от семейството си, Стан успява да се пребори. В самото начало на 2015 г., Петров официално обявява, че е победил и вече се възстановява пълноценно. За съжаление за връщане в професионалния футбол вече няма възможност, но бъдещето на Стан е пред него, той има редица други планове и мечти, които да осъществи.

"Никога не се предавайте, може да постигнете всичко, ако се трудите упорито", това са думи на един герой, на един истински български лъв, който се бори докато не победи, но винаги с чисти средства, с чисто сърце и силен дух.

66707564_3015841631790007_87160128158082

През октомври 2005 г. Стилиян Петров пише автобиографията си „You Can Call Me Stan: The Stiliyan Petrov Story“ (Може да ме наричате Стан: Историята на Стилиян Петров), с помощта на спортния журналист Марк Гуиди. Книгата е преиздадена през октомври 2006 г. и до днес се радва на голям интерес. Книгата е емоционален разказ на Стилиян Петров, обхващащ периода от детството му до преминаването му в „Астън Вила“. За първи път в автобиографията си Стилиян Петров разкрива любопитни факти за нелекия път на професионалната си кариера, както и неизвестни истории от личния си живот: за семейството си, за любовта на

живота си, за родината и чувството да носиш с гордост българския трибагреник, за казармата, за моментите на безпомощност, за любимите си мачове, за странните суеверия, в които вярва, както и за мечтите – за тези, които са сбъднати и които предстоят. Книгата е личната изповед за една човешка история на капитана на българския национален отбор.

През есента на 2014 г. Петров отново започва да играе футбол в аматьорския Уичъл Уондърърс.

Бях като дете. Сутрин се събуждах, закусвах и нямах търпение мачът да започне.

През май отборът печели местна купа след победа с 6:0 на финала. Петров казва, че тази победа е равносилна на финал в Купата на УЕФА, където е играл с екипа на Селтик. Това e и първият трофей, който малкият му син Кристиан вижда как баща му вдига над главата си.

- - -

След сезон 2015-16 Астън Вила изпада в Чемпиъншип. Съставът е драстично подменен, за мениджър е назначен Роберто ди Матео, а Петров е неотлъчно до любимия си тим. Той заминава с отбора за подготвителния лагер в Австрия и играе цяло второ полувреме в първата контрола, с което удиви света и вдъхна кураж на хиляди хора. Очаква да получи договор и да помогне на Вила да се завърне във Висшата лига, но не го получава, като това най-вероятно го кара да преосмисли желанието си за завръщане сред професионалистите. Стан признава, че е имал оферти както от клубове от Чемпиъншип, така и от Лига 1, но е искал да завърши този цикъл в отбора на сърцето си – Астън Вила. Признава, че е тежал 139 килограма, докато в активния си състезателен период е бил не повече от 85, но също така казва, че е вложил всичко от себе си, за да бъде одобрен от Ди Матео и да завърши по подобаващ начин кариерата си там. Въпреки това Вила не му предлага договор като играч, но феновете и клуба завинаги остават признателни за сърцето, което оставя в Бирмингам.

През миналия Петров играе за Силхил, отбор за ветерани от Солихъл, а същевременно учи интензивно за да придобие правоспособност за мениджър, от 2015 г. насам изкарва редица курсове, като в момента кара специализиран курс на УЕФА за футболна администрация и мениджмънт в Мадрид, редом с имена като Жилберто Силва, Гайска Мендиета и Луис Гарсия.

източник: https://www.youtube.com/watch?v=Afd1AwAB7W4

През септември Стилиян ще участва в редица благотворителни мачове, от които най-големият се очертава да е този на неговия отбор срещу този на добрия му приятел Джеймс Милнър, на 8 септември. Каузата е борбата срещу рака, а мястото е добре познато – „Селтик Парк”, Глазгоу.

Седмица по-късно ще се включи в отбора на легендите за мача в полза на хосписа за деца в Уинслоу. В този отбор е обявено участието на играчи като Пол Скоулс, Кийт Гилеспи и Клеберсон. На 25 септември Стенли ще бъде в ирландския град Корк, за да играе в мача в памет на бившия национал Лайъм Милър (починал през февруари от рак на простатата), в който ще се срещнат сборен отбор на Селтик и Ейре и Манчестър Юнайтед. В този мач капитанът ни ще си партнира с имена като Роби Кийн, Деймиън Дъф, Нийл Ленън и Пол Ламбърт, а противниковият отбор е съставен от легенди като Райън Гигс, Пол Скоулс, Анди Коул, Гари Невил, Рио Фърдинанд и Луис Саха, сред други.

Преди броени дни Астън Вила се завърна в Премиършип след 3 сезона в долния ешелон и бъдещето изглежда светло, а един от първите, които поздравиха „виланите” беше именно Стенли, както винаги верен на себе си и обичта си към клуба, на който бе капитан. Той беше и от първите честитили 50-тата рекордна титла на другия отбор на сърцето му – Селтик, който е абсолютен хегемон в Шотландия, а през 2014 г. му бе оказана честта той да им връчи титлата.

От май 2013 г. Стилиян Петров е член на „Залата на славата” на Астън Вила, а в България е носител на наградата „Футболист на годината” за 2003 г., капитан в продължение на близо 10 години, със 106 мача и 8 гола и участие на Евро 2004, където извежда „лъвовете” с капитанската лента.

Оттук нататък хоризонтите пред „смелото сърце” на България са безкрайни - здрав, упорит, позитивен и неуморим боец – това е вечният капитан на България и на сърцата - Стилиян Петров.