Новото поколение на Наполи бързо показа, че шоуто ще продължи
публикувано на 7 Ноември, 2022 | Четеш за 9 минути
Наполи е сред най-приятните за гледане отбори в световния футбол, в последните десетина години. Не съм фен на отбора и едва ли някога ще стана, но не мога да си кривя душата – играта на този тим е истинско удоволствие да се наблюдава. В нея сякаш е останал почеркът на футбола от 20-и век, в който тактиката остава на по-заден план, а вместо това се дава шанс на футболистите да блестят и по-важното – атаката изцяло доминира над мислите за по-дефанзивна игра.
материал на
Да, сигурно всеки футболен запалянко може да назове по няколко отбора, които не оставят защитните действия да контролират поведението им на терена и които изповядват зрелищен футбол с много голове и атрактивна игра. Аз също не правя изключение, но степента до която Наполи е подчинил своята игра върху забавлението на публиката, резултатността и непрестанните опити за атака, просто за мен няма аналог в някое от топ първенствата на Европа.
Дотук добре, но трябва и другата гледна точка. По-нагоре споменах за това, че стилът на Наполи напомня на този от миналия век и това важи не само за позитивите, но и за негативите.
Играта на „партенопеите“ е супер за гледане, но пък с нея печеленето на трофеи е много трудно. Това се вижда и в последните години, когато отборът от Южна Италия е все сред претендентите за отличията, но почти винаги остава с празни ръце. Изключения са успехите за Купата на Италия, но в първенството Наполи няма трофей вече от 1990-а година. Именно това е показателно, че стилът на игра му помага в спринтовете, но не и в маратоните, метафорично казано.
Свършваме с общите приказки и е време да се насочим към конкретиката. През това лято Наполи се забави със селекцията в сравнение с останалите топ отбори в Италия. Три месеца и половина след началото на сезона, това закъснение се оказва безвредно. То не просто не попречи на отбора, а дори може да се приеме като правилен ход, с цел намирането на най-правилните хора за зейналите дупки на „Диего Армандо Марадона“.
Замислете се – чии нови попълнение на топ тимовете в Серия А се интегрираха най-добре и се справят на най-високо ниво. Да, хора като Пауло Дибала в Рома и Кристиян Аслани в Интер правят добро впечатление, но нима Танги Ндомбеле, Ким Мин-жае и дори Джакомо Распадори се справят по-зле? Хвича Кварацхелия и Джовани Симеоне няма смисъл да ги включваме в това уравнение.
Тимът бе напуснат от истински легенди като Дрис Мертенс и Лоренцо Инсиние, както и от Калиду Кулибали, който се утвърди като един от най-добрите централни защитници на Апенините. Продаден бе и Фабиан Руис, чийто договор изтичаше през 2023 г. и сега бе последната възможност да му се вземат нелоши пари.
Така Лучано Спалети трябваше да сменя почти половин състав през лятото, което в повечето случаи води до трусове в играта и съответно – в резултатите. Италианецът обаче е човек, който обича да подменя кадрите в отборите си през сравнително кратко време. Той далеч не е като Юрген Клоп, който изгражда такива взаимоотношения с футболистите си, че раздялата после става много трудно. Вместо това, Спалети обича честата смяна на футболисти, което на мен ми се вижда странно, но кой съм аз да съдя такъв доказан треньор. Затова и тази сериозна подмяна в Наполи през лятото дойде дюшеш на 63-годишния треньор, който успя бързо да напипа състава и да тръгне ударно в първенството, възползвайки се от буксуването на останалите топ отбори
Прочети още 'Къде са те сега: Всички носители на наградата 'Golden Boy' (част 1)'
или пък
'Къде са те сега: Всички носители на наградата 'Golden Boy' (част 2)'
Би било смехотворно да си мислим, че видиш ли, тези десетина нови попълнения вече са напълно интегрирани в отбора, просто няма как. „Партенопеите“ имаха късмет, че началото на сезона им на домашната сцена ги изправи срещу по-непретенциозни тимове като Верона и Монца. Това им позволи да тръгнат силно, да натрупат самочувствие и по-важното – да задвижат отбора, за да може след това инерцията да им помага. Показателно е, че след силния старт, бяха направени равенства с Фиорентина и Лече, преди да дойде мача с Лацио, който показа, че новите в Наполи имат потенциал и просто трябва да се работи с тях.
В някакъв етап от сезона ще дойдат и катаклизмите, част от които ще са причинени именно от многото промени по състава през лятото. Докато това се случи, в Неапол трябва да се стараят да вземат максимума от всеки мач и да се възползват от грешките на опонентите си за челото. Този сезон в Италия се очерта като по-различен от последните два и тимовете на върха и около него правят много повече грешни стъпки, затова си мисля, че шампион ще стане не най-добрият отбор, а този, който сведе грешките си до минимум.
- - -
Макар и с различни изпълнители, Спалети запази стратегията за игра в мачовете. Тимът залага на директните атаки, повечето от които минават по крилата. Там „партенопеите“ имат хора като Кварацхелия, Чъки Лозано, Матео Политано, а също и бековете Марио Руи и Джовани Ди Лоренцо, които се включват активно в предни позиции.
И ако крилата на Наполи създават множество положения, то нападателите в центъра умеят много добре да ги завършват. В лицето на Виктор Осимен и Джовани Симеоне отборът разполага с двама доказани голмайстори, които могат да бъдат полезни в мачове срещу различен тип съперници (такива, които стоят плътно затворени в защита или такива, които се хвърлят в атака и оставят свободни пространства). Като към тях прибавим Джакомо Распадори, чиято позиция е малко зад тарана, нападението на „партенопеите“ става изключително заплашително. Свидетелството са вкараните 50 гола в 17-те мача на отбора до края на месец октомври, което прави по 2,94 попадения средно на двубой.
В средата на терена нещата също изглеждат добре. Андре-Франк Замбо Ангиса е наудържим, като играта му помага изключително много както в атака, така и в защита. Камерунецът е достатъчно подвижен, за да може да участва дейно в разиграването на топката, а впечатляващата му физика му помага в пресирането, отнемането на топката и изобщо при работата в отбрана.
Развитието на Станислав Лоботка също е впечатляващо и той прави средно по над 7,5 отнемания на топката на мач, и е човекът който действа като опорен полузащитник, покривайки празните пространства, когато Наполи атакува. В халфовата линия са още Пьотр Желински и новото попълнение Танги Ндомбеле, като полякът трябва да бъде плеймейкър на отбора, осигурявайки пасове към крилата за изостране на нападенията. Ндомбеле има тежка задача да се наложи в компанията на тези тримата, след посредствен период в Тотнъм, но при изявите си с екипа на неаполитанците през този сезон показа, че може да е полезен на Спалети. По мое виждане, той е много добра алтернатива за освежаване на средата на терена в началото на вторите полувремена на мачовете. Не че Ндомбеле не е добър, но просто в момента тройката на Наполи в средата е прекалено добре стикована и работи чудесно.
Що се отнася до защитата, аз съм доста по-скептичен. Там също дойдоха нови хора, но не знам доколко Ким Мин-Жае и Лео Йостигор могат да са адекватни заместници на доказана фигура като Калиду Кулибали. Статистиката сочи, че Наполи е допуснал 13 гола в първите си 17 мача през сезона, което не е толкова лошо, но пък е видим знак, че в дефанзивен план може да се работи още много.
Спалети не може да се оплаче от недостиг на кадри в защита, но те бледнеят в сравнение с атомното нападение. През лятото Наполи не успя да вземе Кейлор Навас от Пари Сен Жермен и не е изключено през зимата офанзивата за костариканеца да бъде подновена, макар титулярният №1 в момента Алекс Мерет да направи няколко силни мача, в които неговите намеси бяха със същата тежест като головете от нападателите
Прочети още 'Норвегия пак на верния път или какво да очакваме от Холанд, Йодегор... (част 1)'
или пък
'Норвегия пак на верния път или какво да очакваме от Холанд, Йодегор... (част 2)'
Към края на месец октомври Наполи се намира на върха в Серия А, като си гарантира и участие на 1/8-финалите в Шампиоснска лига. Наред с това, хората на Лучано Спалети останаха единственият отбор от топ 5 първенствата на Европа, който още не е усещал вкуса на загубата, което си е сериозно постижение. В този период Наполи игра срещу Ливърпул в ШЛ (успех с 4:1), както и срещу Милан (2:1), Лацио (2:1) и Рома (1:0) в Италия. Изобщо, командата на Спалети показа ясно, че има капацитет да се бори с останалите топ тимове.
С неособено големи финансови инвестиции бе запазен стилът на игра на отбора и се намериха достойни заместници на тръгналите си звезди. Така Наполи продължава да играе с една плавност и елегантност, които радват тифозите.
Защитата на отбора все още не е достатъчно стабилна, но в миналото тя също не се славеше като най-сериозния фактор зад успехите на отбора. Освен това, Наполи със сигурност ще изпада в дупки и на моменти нещата няма да се получават. Възможно най-бързото интегриране на новите към състава, идеята за игра на треньора и планът, свързан с провеждането на даден мач, са нещата, които могат да способстват за намаляване на периодите на криза в един отбор.
В първата 1/3 от сезон 2022/2023 г. Наполи е най-интересният за гледане отбор в Европа. Стилът на игра се запази и към момента няма някакъв спад в нивото, заради многото нови лица. Отборът се представя по-консистентно и това е много важно да се запази до Световното първенство в Катар. Именно този променен календар за Световното ще бъде факторът, който ще се отрази на множество отбори в целия свят. Ако преди това Наполи не допуска неточности, тимът със сигурност ще е сред основните кандидати за спечелването на Серия А, още повече, че останалите италиански тимове губят прекалено много точки в уж сигурни мачове.
За феновете на отбора обаче ще бъде много важно и новите попълнения, които до момента са в центъра на шоуто на Наполи, да продължат да играят на високо ниво. Лучано Спалети пък трябва да продължава да работи с тях, защото почти всички са млади футболисти и дават надежди за светло бъдеще на стадион „Диего Армадо Марадона“. Там вече над 30 години се чака шампионска титла и съставът, начело с Кварацхелия, Осимен и Распадори показа заложби да направи този блян на тифозите реалност. И да го направи по начина на Наполи – с интересна игра, много атаки, голове и без каквито и да е мисли за защитен футбол.
хареса ли ти статията ?
'последвай' автора !
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Георги Аспарухов има 18 мача и 19 гола в КЕШ и КНК с екипите на Левски и Ботев (Пд)
Освен това е голмайстор на КНК през 1963 г.