1936 г. и класиране за световното във Франция две години по-късно, но след това идват 56 години без участие на голям форум. Ако вземем само скандинавските държави и направим своеобразно класиране, норвежците пак ще заемат „средното“ трето/четвърто място – Швеция има финал на домакинското световно от 1958 година и две трети места от Бразилия’50 и САЩ’94, Дания е еврошампион от 1992 г. и полуфиналист от Евро’84 и Евро 2020 (а на световни финали прескача групите в 4 от общо 5 случая), а Исландия впечатли и изненада на Евро 2016 с достигането до ¼ финал. По този начин исландците се наредиха до Норвегия, като зад последната остава само Финландия, за която Евро 2020 беше първо участие на голям футболен форум.

Разбира се, средното откъм постижения футболно битие на норвежците не би трябвало да се възприема с негативна конотация – футболът не е най-важното нещо в северната страна, не е нито религия, като в Бразилия, нито начин да се измъкнеш от мизерията като в Уругвай, Аржентина и половин Африка. Иначе по всякакви други стандарти Норвегия минава за добре уредена държава, може би не чак прекрасна, като Канада, но със сигурност добре уредена и богата. Това на свой ред води до философско заключение, вземащо за основа известното клише „Каквато държавата, такъв и футболът“. Според мен това е напълно вярно за страни като Германия и България, но в този смисъл Норвегия е пример за обратното – силна и богата държава, но с неособено силни клубно първенство и национален отбор (същото, в още по-голяма степен, важи за Канада).

Силните поколения – 1994/1998 година

​

Най-силните до момента години на норвежкия футбол са периода 1994-2000, когато „лъвовете“ (един от многото национални тимове с такъв прякор) играят на три големи първенства – световните през 1994 г. и 1998 г. и европейското през 2000 година. Онова поколение норвежки футболисти едва ли може да се нарече „златно“ в смисъла, който влагаме по отношение на българския отбор от САЩ’94, но все пак Норвегия разполага с играчи като вратарите Ерик Торствед (Тотнъм) и Фроде Гродас (Челси, Тотнъм), Руне Братсед (Вердер), Стиг Инге Бьорнеби (Ливърпул), Йостин Фло (Шефилд Юн), Торе Андре Фло (Челси), Ойвинд Леонардсен (Розенборг, после Ливърпул), Киетил Рекдал (Лиерс), Алф Инге Холанд (бащата на Ерлинг, играл в Нотингам Форест и Ман Сити), Ларс Бохинен (Нотингам), Рони Йонсен, Хенинг Берг и Оле Гунар Солскяер (Манчестър Юн), Егил Остенщад (Саутхямптън), Джон Арне Рийзе (Ливърпул), Джон Карю (Валенсия), Стефан Иверсен (Тотнъм), Ейрик Баке (Лийдс). Нито един от споменатите не е дори близо до Златна топка или друго подобно отличие, но силата на норвежците така или иначе никога не е била в индивидуалностите, а в отборната игра, прагматизма, дисциплината и себераздаването и с тези качества воденият от Егил Олсен (легендарен треньор за Норвегия) състав достига най-високото си постижение – 1/8 финал на световното във Франция през 1998 година.

Интересен факт е, че в състава, подвизавал се по френските терени, 11 от общо 22-мата души играят в Англия, и то в отбори като Манчестър Юнайтед (Солскяер, Йонсен и Берг), Ливърпул (Бьорнеби и Леонардсен), Челси (Торе Андре Фло), Тотнъм (Гродас), Лийдс (Гунар Хале).

Достигането до 1/8 финала става по възможно най-драматичния начин, защото Норвегия започва с две ремита (2:2 с Мароко и 1:1 с Шотландия), а в третия мач се изправя срещу тогавашния световен шампион Бразилия. Мачът на „Велодром“ в Марсилия върви при 0:0, а в другата среща в групата Мароко повежда на Шотландия с 2:0 – резултати, които пращат напред „кариоки“ и мароканци. В 78-та минута Бебето открива за Бразилия и по всичко изглежда, че норвежките футболисти ще трябва да стягат куфарите, но пет минути по-късно Торе Андре Фло връща надеждите с изравнителен гол. По същото време Мароко води с 3:0 на Шотландия, което задължава Норвегия да вкара още един гол на Бразилия, ако иска да продължи. Това наистина се случва в 89-та минута, когато Рекдал реализира дузпа, с която оформя крайния резултат и изпраща страната си във фазата на елиминациите, а съмненията относно игровото поведение на бразилците в последните минути битуват и до днес. На 1/8 финала скандинавците отпадат от Италия след гол на Кристиан Виери, но класирането и най-вече успехът над Бразилия остават като исторически постижения.

Четири години по-рано Норвегия участва в може би най-драматичната група въобще в историята на световните първенства – след изиграване на всички мачове четирите състава (Италия, Норвегия, Мексико и Република Ирландия) имат по 4 точки и нулева голова разлика. При това положение се включва критерият „вкарани голове“ и норвежците отпадат, защото имат само един гол (Мексико се класира първи с г.р. 3:3, Ирландия остава втора с 2:2 и победа срещу Италия в прекия мач, „адзурите“ са трети също с голова разлика 2:2, Норвегия остава четвърта с г.р. 1:1).