Норвегия пак на верния път или какво да очакваме от Холанд, Йодегор, Сьорлот, Кинг, Айер, Хауге, Берге (част 1)

публикувано на 19 Юли, 2021 | Четеш за 9 минути

Исторически измерения

Ако трябва да изберем една дума, с която да опишем националния футболен отбор на Норвегия в исторически план, то тя би била „среден“/“средняшки“. Норвежците имат своите силни моменти в края на 30-те години на миналия век с бронзов медал от Олимпиадата през

материал на

Лъчезар Петров

1936 г. и класиране за световното във Франция две години по-късно, но след това идват 56 години без участие на голям форум. Ако вземем само скандинавските държави и направим своеобразно класиране, норвежците пак ще заемат „средното“ трето/четвърто място – Швеция има финал на домакинското световно от 1958 година и две трети места от Бразилия’50 и САЩ’94, Дания е еврошампион от 1992 г. и полуфиналист от Евро’84 и Евро 2020 (а на световни финали прескача групите в 4 от общо 5 случая), а Исландия впечатли и изненада на Евро 2016 с достигането до ¼ финал. По този начин исландците се наредиха до Норвегия, като зад последната остава само Финландия, за която Евро 2020 беше първо участие на голям футболен форум.

 

 

Разбира се, средното откъм постижения футболно битие на норвежците не би трябвало да се възприема с негативна конотация – футболът не е най-важното нещо в северната страна, не е нито религия, като в Бразилия, нито начин да се измъкнеш от мизерията като в Уругвай, Аржентина и половин Африка. Иначе по всякакви други стандарти Норвегия минава за добре уредена държава, може би не чак прекрасна, като Канада, но със сигурност добре уредена и богата. Това на свой ред води до философско заключение, вземащо за основа известното клише „Каквато държавата, такъв и футболът“. Според мен това е напълно вярно за страни като Германия и България, но в този смисъл Норвегия е пример за обратното – силна и богата държава, но с неособено силни клубно първенство и национален отбор (същото, в още по-голяма степен, важи за Канада).

Силните поколения – 1994/1998 година

Най-силните до момента години на норвежкия футбол са периода 1994-2000, когато „лъвовете“ (един от многото национални тимове с такъв прякор) играят на три големи първенства – световните през 1994 г. и 1998 г. и европейското през 2000 година. Онова поколение норвежки футболисти едва ли може да се нарече „златно“ в смисъла, който влагаме по отношение на българския отбор от САЩ’94, но все пак Норвегия разполага с играчи като вратарите Ерик Торствед (Тотнъм) и Фроде Гродас (Челси, Тотнъм), Руне Братсед (Вердер), Стиг Инге Бьорнеби (Ливърпул), Йостин Фло (Шефилд Юн), Торе Андре Фло (Челси), Ойвинд Леонардсен (Розенборг, после Ливърпул), Киетил Рекдал (Лиерс), Алф Инге Холанд (бащата на Ерлинг, играл в Нотингам Форест и Ман Сити), Ларс Бохинен (Нотингам), Рони Йонсен, Хенинг Берг и Оле Гунар Солскяер (Манчестър Юн), Егил Остенщад (Саутхямптън), Джон Арне Рийзе (Ливърпул), Джон Карю (Валенсия), Стефан Иверсен (Тотнъм), Ейрик Баке (Лийдс). Нито един от споменатите не е дори близо до Златна топка или друго подобно отличие, но силата на норвежците така или иначе никога не е била в индивидуалностите, а в отборната игра, прагматизма, дисциплината и себераздаването и с тези качества воденият от Егил Олсен (легендарен треньор за Норвегия) състав достига най-високото си постижение – 1/8 финал на световното във Франция през 1998 година.

 

 

Интересен факт е, че в състава, подвизавал се по френските терени, 11 от общо 22-мата души играят в Англия, и то в отбори като Манчестър Юнайтед (Солскяер, Йонсен и Берг), Ливърпул (Бьорнеби и Леонардсен), Челси (Торе Андре Фло), Тотнъм (Гродас), Лийдс (Гунар Хале).

 

 

Достигането до 1/8 финала става по възможно най-драматичния начин, защото Норвегия започва с две ремита (2:2 с Мароко и 1:1 с Шотландия), а в третия мач се изправя срещу тогавашния световен шампион Бразилия. Мачът на „Велодром“ в Марсилия върви при 0:0, а в другата среща в групата Мароко повежда на Шотландия с 2:0 – резултати, които пращат напред „кариоки“ и мароканци. В 78-та минута Бебето открива за Бразилия и по всичко изглежда, че норвежките футболисти ще трябва да стягат куфарите, но пет минути по-късно Торе Андре Фло връща надеждите с изравнителен гол. По същото време Мароко води с 3:0 на Шотландия, което задължава Норвегия да вкара още един гол на Бразилия, ако иска да продължи. Това наистина се случва в 89-та минута, когато Рекдал реализира дузпа, с която оформя крайния резултат и изпраща страната си във фазата на елиминациите, а съмненията относно игровото поведение на бразилците в последните минути битуват и до днес. На 1/8 финала скандинавците отпадат от Италия след гол на Кристиан Виери, но класирането и най-вече успехът над Бразилия остават като исторически постижения.

 

 

 

 

 

Четири години по-рано Норвегия участва в може би най-драматичната група въобще в историята на световните първенства – след изиграване на всички мачове четирите състава (Италия, Норвегия, Мексико и Република Ирландия) имат по 4 точки и нулева голова разлика. При това положение се включва критерият „вкарани голове“ и норвежците отпадат, защото имат само един гол (Мексико се класира първи с г.р. 3:3, Ирландия остава втора с 2:2 и победа срещу Италия в прекия мач, „адзурите“ са трети също с голова разлика 2:2, Норвегия остава четвърта с г.р. 1:1).

218664953_6562976860409782_5727658418368637918_n.jpg

Силните игри на онзи норвежки отбор личат и в хода на квалификационните кампании – през 1994 г. скандинавците са в наистина „лъвска“ квалификационна група с Англия и Нидерландия и се класират като победители с актив от 16 точки (7 успеха, 2 ремита и една загуба, като тогава се дават по 2 точки за победа) и голова разлика 25:5, а една от победите е с резултат 10:0 срещу Сан Марино. В следващия световен квалификационен цикъл норвежците са в по-слаба група (с Унгария, Швейцария, Финландия и Азербайджан), която печелят убедително, без загуба и с голова разлика 21:2. След това идва споменатото френско лято и успеха над Бразилия, а на Евро 2000 един леко подмладен отбор с нов треньор и с имена като Джон Арне Рийзе, Ейрик Баке и Джон Карю не успява да прескочи групата.

 

 

Оттам нататък за Норвегия следват слаби вече двайсет и една години, защото Евро 2000 всъщност е последният голям футболен форум, на който страната участва. След 2000 година тимът провежда посредствени квалификации и, с изключение на кампанията за Евро 2008, не е дори близо до класиране. Завръщането на легендарния Егил Олсен в периода 2009-2013 година също не спомага за някакво положително развитие и така Норвегия продължава да не може да отлепи от средняшкия си статус и да чака следващо силно поколение. Въпреки стратегическите неуспехи, скандинавците могат да се похвалят със забележителен рекорд – заедно със Сенегал са единствените национални отбори, които не са губили от петкратния световен шампион Бразилия, като конкретно за Норвегия това са четири мача, в които „лъвовете“ имат 2 победи и 2 ремита при голова разлика 8:5. Дори фактът, че три от срещите са приятелски, не омаловажава въпросното постижение на северната държава, но и не спомага в никаква степен за постигане на нещо по-сериозно в генерален план (1).

Настоящият състав

Преди да видим футболистите, призвани да извадят Норвегия от продължаващата 20 години посредственост, може би няма да е лошо да хвърлим поглед към треньора, или по-точно селекционера, както е в националните отбори.

Столе Солбакен е роден на 27 февруари 1967 г. и като футболист е част от отборите, представящи Норвегия на световното във Франция през 1998 г. и на европейското в Белгия и Холандия четири години по-късно. За разлика от повечето други играчи от неговото поколение, кариерата на Солбакен минава почти изцяло в Норвегия и Дания, с изключение на сезон 1997/98, когато е част от „Лудата банда“ на Вини Джоунс в Уимбълдън. Като треньор най-големите си успехи бившият халф постига с Копенхаген, който ръководи в периодите 2006-2011 и 2013-2020 година. Освен това във визитката му личат треньорски престои в Германия и Англия – през сезон 2011/12 Солбакен е начело на Кьолн, но е освободен четири кръга преди края на първенството в момент, в който „козлите“ заемат 16-то място в класирането (Кьолн впоследствие изпада така или иначе). През следващия сезон норвежецът започва в Уувърхямптън, който тъкмо е изпаднал от Висшата лига, но резултатите му там са подобни на тези в Кьолн и през януари 2013 г. е уволнен, а „вълците“ са пропаднали до 18-то място в класирането.

 

На 7 декември 2020 г. Солбакен е определен за национален селекционер, а Норвегия е първият национален състав, който той ръководи. До момента, в изиграните под негово ръководство три двубоя в квалификациите за Мондиал 2022, скандинавците имат две победи и една загуба, а целта-максимум е класиране за Катар, въпреки сложната група, с присъствието на Нидерландия и Турция. Клубните успехи на Солбакен най-вече в Копенхаген (8 титли) като че ли логично го изстрелват начело на представителния отбор на страната му, но неудачните периоди в Кьолн и Уулвс оставят доста място за доказване. Дали ще успее или не зависи и от футболистите, а за нас вече е време да видим с какво разполага Солбакен на терена.

218653116_6563035073737294_9218265466608188097_n.jpg

Вратар: Руне Ярстейн, Херта Берлин, 36-годишен

Този пост принципно е силен в Норвегия – достатъчно е да споменем имената на Ерик Торствед и Фроде Гродас, оставили следа в английската Висша лига. Настоящият страж, Руне Ярстейн, физически е сходен с тях – висок 1,92 м., той дебютира на 18-годишна възраст за Одд Гренланд. След това в продължение на 11 години играе в родината си в съставите на Гренланд, Розенборг и Викинг, преди да подпише с Херта Берлин през декември 2013 г. Началото е сложно и през първите сезон и половина Ярстейн изиграва точно два мача в конкуренцията на Томас Крафт, но след това нещата се променят и през следващите 5 сезона норвежецът е избор №1 за позицията под гредите. През миналия сезон махалото се завърта още веднъж и за съжаление на Ярстейн не в неговата посока – той губи битката за титулярно място от новопривлечения Александър Шволов и записва едва 8 мача в Бундеслигата, а Херта като цяло се представя слабо и до последно се бори да не изпадне.

 

Спадналата форма и малкото игрови минути на Ярстейн са лоша новина за Солбакен, а нещата се усложняват от липсата на алтернатива, с изключение на вратаря на Норич Орян Ниланд. Засега Солбакен задържа доверието си в Ярстейн, въпреки положението на последния в клубния му отбор, но за норвежците се очертават някои проблеми с вратарите, защото всички заместници (освен Ниланд) са над 30-годишна възраст и с твърде скромен опит с националната фланелка.

 

Централен защитник: Кристофър Васбак Айер, Селтик, 23-годишен

Високият 1,98 м. Айер е най-известният норвежки защитник понастоящем и би трябвало да стане стълбът, около когото да се гради цялата отбрана на скандинавците. Въпреки че е едва на 23 години, той вече има четири пълни сезона в Селтик, където е привлечен през юни 2016 г. за сумата от 650 000 паунда. Иначе кариерата на русолявия бранител започва в отбора на Старт в норвежката Елитсериен, а за качествата му ясно говори факта, че до момента Айер държи рекорда за най-млад капитан в норвежкия футбол – на 7 април 2015 г. той извежда Старт с капитанската лента на 16-годишна възраст (2). В Селтик норвежецът е постоянно присъствие в центъра на отбраната, записвайки 34+ срещи във всеки от последните 4 сезона, като общият брой на мачовете му с фланелката на „келтите“ достига 170 (в които е отбелязал и 6 гола).

 

 

Дебютът му за националния отбор идва на 23 март 2018 г., като оттогава насам Айер има 23 мача за Норвегия и се утвърждава като лидер в центъра на отбраната.

 

С това първата част от материала за състоянието на норвежкия национален отбор завършва. В продължението на статията ще видим с какво разполагат скандинавците в центъра на терена и в предни позиции и ще поразсъждаваме върху въпроса докъде може да стигне това поколение норвежки футболисти.

(1) Home of football statistics and history, Norway national football team: record v Brazil, n.d., available at: https://www.11v11.com/teams/norway/tab/opposingTeams/opposition/Brazil/ (accessed 25 May 2021)

(2) HITC, Report: Tottenham and Liverpool chasing norwegian wonderkid Kristoffer Ajer, 7 June 2015, available at: https://www.hitc.com/en-gb/2015/06/07/report-tottenham-and-liverpool-chasing-norwegian-wonderkid-krist/ (accessed 25 May 2021)

хареса ли ти статията ?

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719
FUN 
FACT !

 

Лирой Росиниър държи рекорда за най-кратка мениджърска работа:

 

той е назначен за мениджър на Торки Юнайтед, след изпадането им Футболната
лига, но 10 минути по-късно е уволнен, след като клубът е продаден, а новите собственици имат различна визия...   :(