Друг от фаворитите – Аржентина, не крие, че разчита повече на бомбастичното си нападение, отколкото на стабилност в защита. Това не е от днес, тъй като в последните десетина години ’гаучосите’ така и не успяха да намерят някой стойностен бранител, ако не броим Хавиер Масчерано, който по начало беше халф.

​

В сегашния състав най-опитният бранител е Николас Отаменди, но в същото време той е и най-рисков. Да, някой може да каже, че Отаменди в момента се представя силно в Бенфика, но няма как човек да не си припомни трагикомичните моменти, които белязаха кариерата му в Манчестър Сити. Ясно се видя, че нивото в Англия е непосилно за Отаменди, който често е муден в действията си, а и шпагатите му са доста неефективни. За разлика от Магуайър и Де Лихт, Отаменди няма кой знае колко стабилни хора около себе си, които да поправят грешките му, макар Кристиан Ромеро да израства с всеки следващ сезон. Просто Отаменди е рисков защитник, но в момента Лионел Скалони не разполага с особено богат избор в центъра на защитата на ‘албиселесте’ и затова ще се наложи и този Мондиал да го изкара с Отаменди.

​

​

​

​

Другият голям южноамерикански фаворит - Бразилия има доста по-стабилни централни защитници, но това в никакъв случай не важи за бековете. Повиквателната за дядо Дани (Дани Алвеш, който е на 39) е показателна за оскъдния материал, с който Тите разполага отляво и дясно на защитата.

​

Това е най-проблематичната зона за Бразилия, като там има няколко човека, които могат да закопаят тима в даден етап от турнира. За мен най-спорни са качествата на Данило и Алекс Сандро, но при това съревнование между двама футболисти на Ювентус, смятам че Данило е ‘дупката’.

​

Не ме разбирайте погрешно – Данило е добър защитник, иначе нямаше да играе в Юве и нямаше да бъде на Мондиала. Той обаче е 'стар стил' бек, а в модерния футбол такива като него не успяват да се адаптират напълно и правят грешки. Тоест, Данило е стабилен, когато си стои в зоната и трябва просто да блокира атаките на противника с позициониране или опити за отнемане на топката. Проблемът идва когато Бразилия атакува. Тогава Данило е принуден да се включва в предни позиции, за да подпомага своите колеги от нападението. Именно тогава той е най-рисков, защото при отнемане на топката и контраатака, Данило е прекалено бавен в прибирането си обратно в защита. Или казано другояче – той не е добър при прехода от нападение в защита. 

​

Ако играеше за някой по-нискоразряден отбор, който основно се защитава, Данило щеше да е стожер, но в Бразилия не е така и той ще трябва да се включва в атака, което пък ще отваря пространства за противниковото ляво крило. Затова и Тите трябва да помисли сериозно дали да загала на Данило в Катар или да пуска Дани Алвеш и да има шоу.