Норвегия пак на верния път или какво да очакваме от Холанд, Йодегор, Сьорлот, Кинг, Айер, Хауге, Берге (част 2)
публикувано на 24 Септември, 2021 | Четеш за 14 минути
В този материал продължаваме прегледа на норвежкия национален отбор, като по-конкретно ще видим с какво разполагат „лъвовете“ в средата на игрището и в предни позиции – двете линии, където действат най-известните понастоящем играчи на Столе Солбакен.
материал на
Полузащитници: халфовата линия е може би най-балансираното звено на този норвежки състав и тук ще обърнем внимание на трима футболисти, които са пример за класически опорен халф (№6), box-to-box халф (№8) и плеймейкър (№10). Започваме с най-известното име – Мартин Йодегор, Арсенал (под наем от Реал Мадрид), 22-годишен
Скромната възраст от 22 години не му пречи да вземе капитанската лента на националния отбор, точно както още по-скромната възраст от 16 години не му пречи за трансфер в Реал Мадрид през януари 2015 г., а 15 години и 253 дни се оказват достатъчни за национален дебют. Йодегор преминава в Кралския клуб като един от най-ярките таланти в европейския футбол, но до момента сякаш така и не получава шанс в Мадрид, имайки записани едва 11 мача във всички турнири. Иначе кариерата му се развива в отбори под наем, първият от който е Хееренвеен, където Йодегор прекарва 18 месеца (януари 2017 – юни 2018) и записва 43 мача с 4 гола. Следва нов наем в Нидерландия, този път във Витес, а през сезон 2019/20 норвежецът е част от Реал Сосиедад. Силните му изяви на „Аноета“ (36 мача и 7 гола) помагат на тима от Сан Себастиан да завърши на шесто място в шампионата и да достигне финал за Купата на Краля и същевременно дават основания за нов опит в Реал Мадрид. През първата половина на миналия сезон обаче Зидан продължава да не разчита на него и през януари Йодегор е изпратен отново под наем, този път в Арсенал.
Определян за модерен плеймейкър, норвежкият левичар разполага с отлични техника, дрибъл и поглед върху играта, а като креативност е сравняван с играчи като Йозил (в добрите му времена) и Гути (3). Йодегор държи рекорда за най-млад дебютант в националния отбор (15 години и 253 дни), а през март Солбакен му дава капитанската лента с думите „Мартин беше суперготов за това“ (4). Лидерските качества допълват чисто техническите му и го правят една от двете най-големи надежди на норвежкия футбол, но Йодегор определено има и какво да доказва – в частност 1 попадение в 30 мача с националната фланелка сякаш изглежда твърде малко за атакуващ халф, при все, че основната му роля е да гради играта на Норвегия, а не да вкарва головете.
Сандер Берге, Шефилд Юнайтед, 23-годишен
Друг талантлив млад полузащитник, който освен това се откроява и с високия си ръст от 1,95 м. Берге дебютира професионално в третото ниво на норвежкия футбол, в отбора на Аскер, през 2013 г., след което преминава във Волеренга, където се утвърждава през 2016 година. Най-силният му период дотук са три и половината сезона в белгийския Генк, увенчани с шампионска титла през сезон 2018/19, а през януари 2020 г. високият халф (родителите му са баскетболисти) преминава в Шефилд Юнайтед за сумата от 22 млн. паунда, която е рекорд за клуба (5).
През втората половина на миналия сезон Берге играе редовно за „остриетата“ и записва 16 мача с 1 гол, но през този претърпява операция през декември и пропуска цели 24 мача във всички турнири. Шефилд като цяло се представя катастрофално и изпада от Висшата лига с много слаб актив от 23 точки в 38 мача, което повдига въпроси относно бъдещето на играча.
Иначе за Норвегия Сандер дебютира на 19-годишна възраст и до момента има 24 мача и един гол. Независимо къде ще продължи клубната му кариера, той ще си остане важна част от халфовата линия на националния отбор, където е в ролята на номер 6 и се вписва добре до „осмицата“ Мидтсьо и „десетката“ Йодегор.
Фредрик Мидтсьо, АЗ Алкмаар, 27-годишен
Мидтсьо е последен по ред в тази част на материала, но не и по значение, защото това е „осмицата“ на Солбакен, човекът, който върши работата по „връзването“ на играта на своя отбор и се грижи за движението на топката от защитата до Йодегор и Холанд. За разлика от повечето си колеги в националния отбор, Мидтсьо не е особено висок (1,76 м.), но иначе дебютира професионално на същата възраст от 16 години, която явно се приема за нормална дебютна възраст в норвежкия футбол.
Нисичкият (за норвежец) халф прави впечатление с изявите си за Розенборг, където прекарва 8 сезона с два периода под наем, преди да премине в състава на АЗ Алкмаар в нидерланската Ередивизи. В новия си отбор Мидтсьо веднага се превръща в основен играч и титуляр и взима фланелката с №6, въпреки че не е класически опорен халф. Във всеки един от последните 4 сезона той изиграва 33+ двубоя за „червено-белите“ от Алкмаар и има основен принос за като цяло доброто представяне на състава, връх в което е поделеното първо място с Аякс през миналогодишната кампания (първенството не завършва заради коронавируса, иначе АЗ побеждава на два пъти Аякс и има отлични шансове за титлата, защото е с по-лека програма).
За разлика от клубния му отбор, кариерата на Мидтсьо в представителния отбор на страната му не върви толкова добре, въпреки че дебютира още през 2016 година. Оттогава обаче той записва едва 11 мача за Норвегия, три от които в скорошните световни квалификации. Това положение явно ще се промени при Солбакен, защото той обикновено разчита на схема с трима полузащитници, а „осмицата“ Мидтсьо добре се допълва с „шестицата“ Берге и „десетката“ Йодегор.
Нападатели: когато говорим за нападателите на Норвегия, трябва да се кажат две неща:
1) това е може би най-силното звено в сегашния състав, и
2) едно име се откроява пред и над всички останали – Ерлинг Браут Холанд, Борусия Дортмунд, 20-годишен
Суперталантът на Дортмунд е може би най-добрата „деветка“ в световния футбол в момента, а клишето „голова машина“ го описва най-кратко и най-ясно, като се вземат предвид статистиките му: 50 мача/20 гола като юноша в Молде, 27 мача/29 гола в РБ Залцбург, 59 мача/57 гола за сезон и половина в Дортмунд. Ерлинг е роден в Лийдс на 21 юли 2000 г., по времето когато баща му, Алф-Инге Холанд, играе за отбора от Йоркшър. Професионалният му дебют е за норвежкия втородивизионнен Брине на 12 май 2016 г., когато е на 15-годишна възраст, но иначе той тренира организирано от петгодишен.
На 1 февруари 2017 г. Холанд преминава в Молде, който по онова време е воден от Оле Солскяер, а от 1 януари 2019 г. вече играе за Ред Бул Залцбург. Въпреки наличието на 5-годишен договор, норвежецът се задържа в Австрия само два полусезона, като особено успешен е вторият, юли-декември 2019 г., когато вкарва 28 гола в 22 мача, 6 от които в 8 мача в Шампионската лига. Така логично през януари 2020 г. той прави следваща стъпка и заменя австрийската Бундеслига за немската, преминавайки в Борусия Дортмунд за сумата от 20 млн. евро (6). Тук изненадата е не защо напуска Залцбург, а защо отива в Дортмунд, а не в Лайпциг, доколкото за всеки е ясно, че Ред Бул Залцбург и Разен Балшпорт Лайпциг имат един и същ собственик (германците формално нямат „Ред Бул“ в името заради немски законодателни ограничения, не по други причини).
Прочети ЧАСТ ПЪРВА на настоящата статия!
или пък
При „жълто-черните“ Холанд се превръща в завършен нападател, макар да е едва на 20 години, като в момента цената му се изчислява на 130 млн. евро (7), а агентът му Мино Райола наскоро започва „опознавателни“ обиколки по места като Барселона, Мадрид, Лондон и Манчестър.
Дотук през кариерата си, колкото и тя да не е особено дълга, Холанд се задържа средно по сезон и половина в даден отбор, а дали ще напусне Дортмунд това лято или следващото можем само да гадаем, но едно е сигурно – Норвегия твърдо ще разчита на него през следващите най-малко 15 години. Иначе головата му форма от клубните отбори се пренася и в националния и той вкарва 6 гола в първите си 7 участия за Норвегия, макар че не успява да отбележи в трите квалификации под ръководството на Солбакен - по-скоро чиста случайност, а не начало на някаква тенденция. Атлетизмът и головият нюх на норвежеца са очевидни качества, но движението без топка е това, което му позволява постоянно да се озовава на добри стрелкови позиции.
Александър Сьорлот, РБ Лайпциг, 25-годишен
Високият 1,94 м. таран известно време е собственост на Кристъл Палас, но накрая се оказва излишен на „Селхърст Парк“, където явно предпочитат да разчитат на нападатели като Джордан Аю, Бентеке и Бачуай, вкарващи сумарно около 15 гола на сезон. Иначе дотук кариерата му преминава в доста отбори в различни държави – Розенброг, Бодьо/Глимт, Гронинген, Мидтиланд, Кристъл Палас, Гент, Трабзонспор и в момента Лайпциг.
Сьорлот е типичен таран – висок, физически здрав, силен във въздуха и с добро умение за гардиране на топката, но същевременно неособено бърз и без кой знае каква техника и повратливост. Движението му без топка отстъпва с много на това на Холанд и в този смисъл не е изненадващо, че като се изключат два сезона с по 14 гола (в Бодьо и Мидтиланд), той не успява да направи някакво по-сериозно впечатление. Това се променя през миналия сезон в Трабзонспор, където Сьорлот изглежда сякаш разкрива потенциала си с 33 гола в 49 мача във всички турнири, но пак не убеждава Рой Ходжсън и през миналото лято Палас го продава на Лайпциг за 20 млн. евро + 2 млн. под формата на бонуси. Очакванията за продължаване на възходящата форма и едва ли не за „втори Холанд“ в Бундеслигата не се оправдават и до момента Сьорлот има едва 6 гола в 37 мача за „Червените бикове“, което се дължи и на схемата на игра – през изминалия сезон Юлиан Нагелсман предпочиташе да залага на „фалшива деветка“ вместо на изявен център-нападател и в този смисъл за Сьорлот нещата не вървят и рядко играе пълни 90 минути.
В националния отбор ситуацията е различна – той започва титуляр и в трите мача под ръководството на Солбакен и бележи срещу Гибралтар и Черна гора, а общата му сметка показва 32 мача и 11 гола, което не е лош резултат за средняшки като класа отбор. Като цяло таранът на Лайпциг трудно би могъл да стане лидер на тази норвежка селекция, но засега се вписва добре в тандем с Холанд и успява да се възползва от пространствата, разкривани вследствие движението на звездата на Дортмунд.
Джошуа Кинг, Евертън, 29-годишен
Още един висок и мощен нападател, който вече не е в първа футболна младост, но за сметка на това има сериозен опит, най-вече по английските терени. Кинг започва в Ромсас – отбор от едноименното предградие на Осло, - след което преминава във Волеренга на 15-годишна възраст. Именно там успява да впечатли скаутите на Манчестър Юнайтед, но правилата на УЕФА не му позволяват да подпише с „Червените дяволи“ преди да навърши 16 години (8). Това се случва на 15 януари 2008 г. и през същия месец Кинг преминава на „Олд Трафорд“, като първоначално играе в младежките формации, а след това е преотстъпван в Престън Норд Енд, Борусия Мьонхенгладбах и Хъл Сити. В продължение на 4 сезона сър Алекс Фъргюсън така и не намира място за него в звездните си отбори и през 2012 г. Кинг преминава в Блякбърн, с който тим играе в Чемпиъншип в продължение на три сезона. 8 гола в 74 мача (показателите на Кинг на „Иууд Парк“) не изглеждат особено добро постижение за атакуващ футболист, но се оказват достатъчни за трансфер в Борнемут, който тъкмо е влязъл във Висшата лига през май 2015 година.
Именно следващите пет сезона при „черешките“ се оказват най-добрия период в кариерата му, като особено силни са сезоните 2016/17 и 2018/19, когато Кинг бележи респективно 16 и 12 гола в Премиършип. Борнемут изпадна през по-миналия сезон и Кинг започна миналогодишната кампания в Чемпиъншип, преди да премине в Евертън на 1 февруари 2021 г., последния ден от януарския трансферен прозорец. Ролята му за „карамелите“ остава периферна, със само 11 влизания от пейката и едва 137 минути игра за 5 месеца, което води до нов трансфер - на 9 Юли Кинг 'потегли' към завърналия се в елита Уотфорд.
Липсата на игрова практика се отразява и на представянето му в националния отбор и засега Солбакен го използва единствено като резерва, но иначе Джошуа Кинг има 54 мача и 17 гола и в бъдеще би трябвало да играе повече, ако успее да промени ситуацията си на клубно ниво. Той може да действа както изтеглен на левия фланг така и като втори нападател, и в този смисъл е добра алтернатива, особено ако нещо стане с Мохамед Елюноси или Мартин Йодегор.
Йенс Петер Хауге, Милан, 21-годишен
Още един млад талант, на когото се предписва бляскаво бъдеще. Роден в град Бодьо на 12 октомври 1999 г., футболният му път започва в местния Бодьо/Глимт. В периода 2016-2020 г. Хауге играе за родния си клуб (с изключение на едногодишен престой в Алезунд) и помага на отбора да стане шампион през по-миналия сезон, вкарвайки 14 гола в 18 шампионатни мача – представяне, което му осигурява наградата за Млад играч на годината в Норвегия. Титлата е първа за Бодьо в историята, но е спечелена повече от убедително – една загуба в 30 кръга, 81 точки от 90 възможни и 103 вкарани гола.
Историята продължава с участие в квалификациите за Лига Европа, като в третия квалификационен кръг Бодьо се изправя срещу Милан на „Сан Сиро“. Норвежците губят с 2:3 в мач, в който истинският победител е Хауге – гол и асистенция се оказват достатъчни за трансфер в Милан на 1 октомври 2020 г.(9) и за дебют в Серия А три дни по-късно. Както казват някои треньори от по-старото поколение „на един футболист и един мач може да му оправи живота“, като за 21-годишния норвежец този мач явно се оказва двубоят с Милан. В новия си отбор Хауге засега има второстепенна роля (през настоящия сезон дори е отдаден под наем в Айнтрахт), но все пак до този момент изиграва 24 мача и отбелязва 5 гола, което не е лошо за толкова млад играч без опит в Серия А. Три от попаденията му за Милан идват в пет мача от групите на Лига Европа, докато в по-тежкото италианско първенство ефективността му засега е ниска.
Въпреки това бъдещето е пред него, както в Милан, така и в националния отбор, за който дотук има едва две участия. Със своите 184 см. Хауге е висок за флангови футболист, но въпреки това е достатъчно бърз, техничен и повратлив и разполага с добри голмайсторски умения – все качества, които би трябвало да му помогнат при по-директния стил на игра на Милан и да накарат Столе Солбакен да му гласува повече доверие още в следващите квалификационни мачове.
Прочети 'Трансферно лято 2021 - месеците на свободните агенти'
или пък
Мохамед Елюноси, Селтик (под наем от Саутхямптън), 26-годишен
Последното име, което ще разгледаме в настоящия материал, е това на родения в Мороко Мохамед Елюноси. Понастоящем той е един от малкото норвежки национали от чужд етнически произход и в Норвегия играе по три сезона за Сарпсборг 08 и за Молде, преди да премине в Базел през 2016 г. За два сезона в швейцарската Суперлига Елюноси изиграва 85 мача и вкарва 24 гола, което му урежда трансфер в Саутхямптън.
Преминаването във Висшата лига би трябвало да се разглежда като следваща, по-висока стъпка в кариерното развитие на играча, но при „светците“ Елюноси не успява да се наложи и само след един сезон е пратен под наем в Селтик. Първият му сезон при „детелините“ също не е особено силен с 21 мача и 8 гола, но през миналата кампания той успява да се адаптира напълно и става един от най-важните играчи на шотландския гранд в иначе не кой знае колко силен за отбора сезон.
Мохамед Елюноси е бърз, директен и остър футболист, с добър голов нюх, защото играе като крило или атакуващ халф, но не и център-нападател, а вкарва много голове – 16 в 69 мача за Сарпсборг, 42 гола в 93 мача за Молде, 24 гола в 85 мача за Базел и 25 гола в 64 мача за Селтик. В този смисъл донякъде е изненадващо, че в Саутхямптън не успява да се разпише в 19 срещи, но в Селтик отново намира голмайсторската си форма и през настоящия сезон се завърна на „Сейнт Мерис“ (все още е рано за изводи). Що се касае до националния отбор, то Елюноси до момента има 32 мача и 6 гола и започва като титуляр и в трите официални двубоя под ръководството на Столе Солбакен. Именно роденият в Мароко играч асистира за победния гол на Сьорлот срещу Черна гора в последната квалификация и принципно бързината и остротата му биха могли да направят разликата и да донесат разнообразие в нападението на Норвегия.
Заключение
Дали сегашното поколение норвежки футболисти ще постигне успехите на онези от периода 1994/1998 г., или ще остане в сивотата, като тези на Рийзе и Карю от началото на века? Въпрос за 1 милион долара, без еднозначен отговор. Първият тест не бе издържан – загуба от Сърбия в Осло в плейофа на Лигата на нациите и съответно отпадане от сметките за европейското това лято.
Квалификациите за Мондиал 2022 започнаха рутинно – победа с 3:0 срещу супераутсайдера Гибралтар, но след това дойде загуба с 0:3 от Турция във формално домакински мач, игран в Малага. Ако това може да бъде прието за втори тест, то и той не бе издържан, като неутралният терен едва ли може да бъде оправдание за категоричното поражение. В квалификационната група за Световното са Нидерландия и Турция, така че Норвегия трудно ще се класира за Катар, но подобен сценарий няма да означава провал на това поколение – средната възраст на сегашния състав не е висока и истинският барометър като че ли ще бъдат квалификациите за Евро 2024.
Доколко Норвегия ще успее да се класира за голям форум не може да се каже със сигурност, но поне едно нещо е ясно – двама души, Ерлинг Холанд и Мартин Йодегор, ще бъдат основната движеща сила, която ще води този отбор през следващите 12-13 години. Заглавието на статията носи положителен нюанс имплицитно загатвайки, че това поколение ще успее, но за ясен отговор ще трябва да изчакаме поне до лятото на 2024 година.
източници:
(3) Football London, Martin Odegaard shows he's the heir to Mesut Ozil and gives Arsenal exactly what they need, 19 February 2021, available at: https://www.football.london/arsenal-fc/news/martin-odegaard-shows-hes-heir-19870079 (accessed 25 May 2021)
(4) Tribuna.com, 'Martin was super ready for that': Odegaard appointed Norway captain, 13 March 2021, available at: https://tribuna.com/en/arsenal/news/2021-03-13-martin-was-super-ready-for-that-odegaard-appointed-norway-captain/ (accessed 25 May 2021)
(5) SUFC.co.uk, Record signing arrives at the Lane, 30 January 2020, available at: https://www.sufc.co.uk/news/2020/january/sander-berge-signs/ (accessed 25 May 2021)
(6) BBC Sport, Erling Braut Haaland: Borussia Dortmund sign striker from Red Bull Salzburg, 29 December 2019, available at: https://www.bbc.com/sport/football/50940894 (accessed 25 May 2021)
(7) Transfermarkt, #9 Erling Haaland, n.d., available at: https://www.transfermarkt.com/erling-haaland/profil/spieler/418560 (accessed 25 May 2021)
(8) VG.no, Manchester United vil ha Vålerenga-talent, 21 October 2007, available at: https://www.vg.no/sport/fotball/i/8363x/manchester-united-vil-ha-vaalerenga-talent (accessed 25 May 2021)
(9) ACMilan.com, Comunicato Ufficiale: Jens Petter Hauge, 1 October 2020, available at: https://www.acmilan.com/it/news/articoli/media/2020-10-01/comunicato-ufficiale-jens-petter-hauge (accessed 25 May 2021)
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Георги Аспарухов има 18 мача и 19 гола в КЕШ и КНК с екипите на Левски и Ботев (Пд)
Освен това е голмайстор на КНК през 1963 г.