Къде са те сега: Всички носители на наградата „Golden Boy“ (част 1)
публикувано на 12 Декември, 2021 | Четеш за 9 минути
Предполагам всеки от вас е чувал за наградата „Golden Boy” (или “Златно момче”). Тя е своеобразен наследник на популярния в края на миналия век приз „Bravo” и се връчва на най-впечатляващия футболист до 21 години за изминалата календарна година. На специална церемония преди няколко седмици, бе обявен и тазгодишният победител. Това е испанският халф на „Барселона” Педри, побеждавайки Джуд Белингам ('Борусия') и Джамал Мусиала от 'Байерн'.
материал на
Бъдещето и на тримата изглежда светло, но както ще видите, често големите очаквания са смачквали младоците.
В следващите редове накратко ще ви разкажа какво се е случило с всеки един от носителите на „Golden Boy”, за годините от 2003 до 2010.
Основана през 2003-та от италианското издание „Тутоспорт”, в журито към днешна дата са включени представители още от немския „Билд”, „Франс Футбол”, английския „Таймс”, нидерландския „Де Телеграаф”, иберийските „Марка”, „Мундо Депортиво” и „А Бола”, руския „Спорт Експрес”, швейцарския „Блик” и „Та Неа” от Гърция. Всеки представител има право да номинира 5-ма играчи, като им даде съответно 10, 7, 5, 3 и 1 точки.
2003 година: Рафаел ван дер Ваарт
Футболист на “Аякс” по това време, нидерландският плеймейкър е първият носител на наградата. След като впечатлява с екипа на амстердамския гранд, ван дер Ваарт продължава с добрите си изяви и след трансфера си в немския „Хамбургер” през 2005 година. Това остават и най-добрите му години, тъй като в следващите си отбори („Реал Мадрид”, „Бетис” и „Мидтиланд”) играе периферна роля. Единствено първите му години от престоя в лондонския „Тотнъм” (2010-2013) са изключение. През 2019-та ван дер Ваарт прекратява кариерата си в датския Есберг и започва да се изявява в дартса, присъединявайки се към Британската дартс асоциация. В началото на сезон 2021-22 година става помощник-треньор в щаба на Петер Хибала начело на Есберг, а освен това понякога коментира теми във футбола за английски и нидерландски издания.
2004 година: Уейн Рууни
Юношата на „Евертън” е може би първата бъдеща суперзвезда, която печели наградата. Нападателят в рамките на година записва рекорди за най-млад участник, голмайстор на Англия, както и за най-млад играч, отбелязал гол на Европейско първенство. Само няколко месеца след трансфера си в „Манчестър Юнайтед”, роденият в Ливърпул футболист записва и още един рекорд - този за най-млад играч, реализирал хеттрик в Шампионската Лига. За над десетилетие при „червените дяволи” Рууни не само печели множество трофеи, но и си изгражда репутацията на един от най-добрите нападатели в света. Доказателство за това е факта, че англичанинът е водещ реализатор на клуба от „червената” част на Манчестър и английския национален отбор, както и вторият играч с най-много мачове за „трите лъва”.
През 2017 година 31-годишният тогава футболист се завръща в родния „Евертън”, където обаче си личи, че е позагубил от остротата си. Следва сравнително кратък престой в американската МЛС с екипа на „Ди Си Юнайтед”, преди през 2019 да се завърне в Англия. Тогава Уейн Рууни приема ролята на играещ треньор начело на „Дарби”. В началото на тази година, голмайсторът обявява официално края на състезателната си кариера и е назначен за постоянен мениджър на „овните”.
Tsutomu Takasu (https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Wayne_Rooney_UEFA_Champions_League.jpg), „Wayne Rooney UEFA Champions League“, https://creativecommons.org/licenses/by/2.0/legalcode
2005 година: Лионел Меси
Едва ли има човек, който поне малко да се интересува от футбол и да има нужда да му се обясни кой е Лео Меси. Той, заедно с Кристиано Роналдо поставят началото на ера, доминирана тотално от двамата атлети. Нисичкият техничар загатва за своите качества от съвсем малък. През 2005 година 18-годишният младеж, който впоследствие ще се превърне в легенда на „Барселона”, логично печели наградата за най-добър млад футболист в Европа. Считан не само за един от най-добрите футболисти в днешно време, но и изобщо в цялата история, витрината с отличия и рекорди на аржентинеца е внушителна.
С годините Меси се превърна в една от най-големите личности в историята на каталунците със своите 672 гола в 778 мача, а освен това е и номер едно по брой мачове и голове за родината си Аржентина. Преди началото на сезон 2021-22, поради несъгласия с ръководството и настъпилата финансова криза в клуба, пътищата на „блаугранас” и Меси се разделят. Бивайки вече свободен агент, аржентинецът подписа с френския ПСЖ и сложи края на 20-годишния си престой на „Ноу Камп”.
2006 година: Сеск Фабрегас
Продължаваме с още един юноша на „Барселона”. Макар роден и израснал в областта Каталуния, халфът развива своите качества под ръководството на Арсен Венгер, след като французинът го привлича в „Арсенал” през 2003. На 28-ми октомври същата година испанецът записва името си в историята на клуба, след като взима участие в мача между „Арсенал” и „Родъръм” за Купата на Лигата - на само 16 години и 177 дни, полузащитникът е най-младият играч, дебютирал с екипа на „артилеристите”. На по-късен етап в същия турнир, Фабрегас става и най-младият реализатор, разписвайки се при победата с 5-1 над Уулвърхямптън.
Макар и превръщайки се в един от лидерите на отбора от Северен Лондон, клубът е принуден е принуден да го продаде през 2011 година. Финансовите затруднения, породени от изплащането на стадиона им, както и носталгията по дома, водят до трансфера в „Барселона”. Там обаче Фабрегас не успява да продължи с добрите си представяния и след само 3 години се завръща в Лондон, но с екипа на „Челси”. Със „сините” печели 2 титли и една Купа на Англия, преди през 2019 световният и европейски шампион с Испания да напусне в посока „Монако”.
2007 година: Серхио Агуеро
Появявайки се в игра с екипа на „Интепендиенте” на само 15 години и 35 дни, Агуеро чупи рекорда за най-млад дебютант в аржентинското първенство не на кого да е, а самият Диего Армандо Марадона. През лятото на 2006 преминава в може би най-добрия клуб за един нападател – мадридския „Атлетико”. Там се подвизава успешно, а впоследствие и замества Фернандо Торес, формирайки атомно дуо с друг южноамериканец – Диего Форлан.
През 2011 година е трансфериран в набиращия скорост „Манчестър Сити” за сумата от 35 млн. паунда. Платените за него пари са рекордни тогава, но с екипа на „гражданите” Кун се утвърждава като един от най-клиничните нападатели и се превръща във водещия им реализатор за всички времена, със своите 260 гола. Един от тях е прочутият „Агуеерооооо” гол, с който „небесносините” печелят титлата през сезон 2011/12. След общо 15 трофея с екипа на английския отбор, в края на 2020/21 аржентинският нападател обявява напускането си и се присъединява към испанския гранд „Барселона”.
В мача срещу „Алавес” от 12-ия кръг на Ла Лига обаче, Агуеро обаче усеща лека болка в гърдите и световъртеж. След като е закаран в близката болница, се установява, че играчът има лека форма на тахикардия и се нуждае от 3-месечно възстановяване. Множество лекари обаче се изказват, че това му състояние най-вероятно ще доведе и до край на кариерата му като футболист.
2008 година: Андерсон
Макар и срещу името на бразилеца да фигурират трофеи, като титли в шампионатите на Англия и Португалия, Шампионска Лига и Копа Америка, халфът е може би първата „издънка” в историята на класацията. В младежките си години обаче футболистът е истинска сензация. Като играч на „Гремио” вкарва победния гол, който връща клубът от Порто Алегре в бразилския футболен елит. Година по-късно печели трансфер в „Порто” с изявите си, а по времето когато получава наградата „Златно момче” вече се е утвърдил в Манчестър под ръководството на Алекс Фъргюсън. Някъде след получаването на приза обаче започват и проблемите за Андерсон. Типично по бразилски, полузащитникът често е глобяван заради неспазване на режима и неподходящо поведение. След като все по-рядко намира място сред 11-те на „червените дяволи”, Андерсон е отдаден под наем на италианския „Фиорентина” през януари 2014. След поредния неуспешен престой, той се завръща в родината си с екипа на „Интернасионал”, но там също не впечатлява и е даден под наем на „Коритиба”. Последните си 2 сезона Андерсон прекарва в турския „Адана Демирспор”, записвайки общо 15 мача, след което прекратява кариерата си.
2009 година: Алешандре Пато
Още един бразилец. Кариерата на нападателя се развива подобно на тази на Андерсон, но тук проблемът се оказва не психиката, а тялото на Пато и многобройните контузии. През 2009 година „кариоката” е вече важна фигура в състава на италианския гранд „Милан” и бъдещето пред него изглежда бляскаво. Бившият играч на „Интернасионал” ниже гол след гол, но както вече споменахме контузиите преобръщат нещата. Бразилецът губи титулярното си място, формата му спада драстично и за нападателя става все по-трудно. Нещата дотолкова се влошават, че през сезон 2011/12, състезателят на „росонерите” печели „Златен бидон” – награда, която се връчва на най-разочароващия играч в Серия А.
През 2013 се завръща в родината си и облича екипа на „Коринтианс” в опит да възроди кариерата си, но и там не успява да се наложи. След няколко неуспешни периоди под наем в „Сао Пауло” и „Челси”, Пато се завръща в Европа с екипа на испанския „Виляреал”. Кариерата му обаче продължава низходящата си линия и след едва 2 гола в 14 мача, следващата дестинация е Китай. Там „деветката” отново няма късмет, след като пропуска дузпа в края на сезона, с която лишава тима си от шампионската титла. След тази кратка авантюра, следва нов престой в Бразилия с екипа на „Сао Пауло”, а от началото на тази година бившето „Златно момче” се подвизава в МЛС с екипа на „Орландо”.
2010 година: Марио Балотели
Преди десетилетия нападатели като Антонио Касано бяха определяни за „лошото момче на италианския футбол”. Светът обаче тепърва щеше да научи за природата на едно момче, син на ганайски имигранти. Като същински доктор Джекил и мистър Хайд, Марио Балотели можеше да подпали къщата си, а след това да вкара гол в дербито през уикенда. Собственоръчно да стане герой на цяла една нация или пък да се забърка в скандал, по-подходящ за квартален хулиган.
През 2010 обаче Балотели е просто поредния талант, на когото е определяно бляскаво бъдеще. Разбира се, юношата на „Интер” не беше съгласен с това твърдение и обяви, че само един от сегашните носители на наградата е може би по-добър от него: Лионел Меси. Е, знаем нивото на аржентинския гений, знаем и пътя на „Супер Марио”. Докато Бълхата се превърна в явление в световния футбол, характерът на Балотели не му позволи да се задържи на едно място и да разгърне качествата си. След поредица от неуспешни престои в „Милан” и „Ливърпул”, италианският национал сякаш намери себе си във Франция с екипа на „Ница”, а след това и „Марсилия”. Сякаш напук обаче играчът реши, че е време да се завърне на Апенините и да облече екипа на родния „Бреша”. Разбира се, скандалите не закъсняха и само няколко месеца по-късно Балотели се озова в Серия Б с отбора на „Монца”, а към днешна дата е част от турския втородивизионен „Адана Демирспор”.
- - -
Това е само малка част от носителите на наградата „Golden Boy”, очаквайте и втората половина на класацията съвсем скоро!
хареса ли ти статията ?
'последвай' автора !
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Португалецът Абел Шавиер е единственият, играл за Евертън и Ливърпул в един и същи сезон !