Колко добър беше Франк Лампард?

публикувано на 17 Май, 2021 | Четеш за 9 минути

В предната част от тази поредица започнахме разглеждането на кариерите и сравнението между трима от най-емблематичните английски полузащитници – Пол Скоулс, Франк Лампард и Стивън Джерард.

 

 

Първата стъпка бе поглед към историята на любимеца на „Червените дяволи“, сега идва ред на клубната легенда на Челси – Франк Лампард. Избрах него за втората

материал на Иван Маслинков

част, защото той е втори по успехи от тримата футболисти. Освен тази проста причина той е идеален за 'средния епизод' и заради своята история (както на терена така и извън него), която е най-различна и отличителна, въпреки многото други прилики.

 

 

Колко добър беше Лампард всъщност ?  Нека се опитаме да разберем.

186555084_6257817464259058_9156754046571

Франки е безспорно един от водещите халфове на своето поколение, но за мен е повече от това. Той е пример за един завършен централен полузащитник - умее да отнема топката, да подава отлично, интелигентен е и се движи перфектно по терена. Успешно се справя с всяка роля в средата на игрището: дефанзивен халф, плеймейкър, атакуващ полузащитник, дори втори нападател - няма значение. Всъщност, описаните качества са изключително близо до тези на Скоулс, защото това са универсалните умения, споделяни от повечето централни полузащитници от световна класа.

 

Истинска му сила обаче, това което го отличава и превръща в един от тримата най-добри английски полузащитници, е умението му в атака. В кариера през която често е изпълнявал защитни функции, той успява да отбележи феноменалните 274 гола. Тези резултати постига благодарение на точния си и силен удар, в комбинация с почти безпогрешен голов нюх. За него си мисля, че е един от онези играчи които сякаш са предопределени да играят футбол. Като доказателство за това може да се вземе неговия произход.

 

Франки е най-успешният представител на едно семейство със силни футболни корени, особено в Уест Хям. Баща му, Франк Лампард-старши, е бивш футболист, а чичо и братовчед са му известните Хари и Джейми Реднап. Кариерата му стартира при „чуковете“ където мениджър е чичо му, а един от помощник-треньорите е баща му. Те му дават шанс и той дебютира едва на 17 години, само година и половина след това вече е титуляр. Не всичко обаче е гладко в началото на кариерата му. През втората му година при мъжете той чупи крака си по време на мач и сам разказва, че феновете на собственият му отбор го обиждат и освиркват докато го изнасят от терена. Това го кара да се замисли за напускане, още преди да е успял да се наложи.

Прочети 'Дербито на Розите'

или пък 

'МОЖЕШЕ . . . (втора част: ВУЛКАН)'

thumbnail.jpg
thumbnail.jpg

В първия си сезон като част от основния състав бележи 10 гола и се отплаща за гласуваното доверие, като общо за Уест Хям той записва 187 мача в които се разписва 39 пъти. Спечелва си място в националния отбор на Англия през 1999 (едва на 21 години) и се превръща в един от най-желаните таланти на острова.

2001-ва година е решаваща за Лампард. Той решава, че иска да напусне „Чуковете“ след като Хари Реднап е освободен от мениджърският пост, а баща му напуска. Следва трансфер в друг лондонски тим – Челси. Единадесетте милиона които „сините“ плащат за него са вероятно най-доброто им вложение във футболист. На 'Стамфорд бридж' той се превръща от голям талант в една от звездите в английският футбол на която се разчита непрекъснато. Той е истинска легенда на клуба, сравнима само с другия идол на лондончани – Джон Тери. Впечатляващата му статистика го доказва:

 

  • Лампард прекарва 13 сезона в Челси и изиграва 648 мача, което го поставя на четвърто място по участия в историята на клуба след Джон Тери, Питър Бонети и Рон Харис

  • Играе в 164 последователни мача от Висшата лига, поставяйки нов рекорд (с 5 повече от предишния рекордьор Дейвид Джеймс)

  • Отбелязва 10 или повече попадения в 10 последователни сезона от 2003-04 до 2012-13

  • Голмайстор номер едно в историята на клуба с 211 гола – бройка достойна за повечето нападатели и изключителна за един халф

 

 

Но като футболист той е много повече от статистика, показваща постоянство и голов нюх. След пристигането си при сините той веднага се превръща в титуляр и е един от футболистите, които запазват позицията си в отбора след покупката от Роман Абрамович. Заедно с парите на руския олигарх идват цял куп нови играчи, но Франки не само запазва мястото си, но постепенно се утвърждава като най-постоянния играч. Раздава се докрай за тима, което го превръща в лидер и втори капитан на отбора.

Лампард е дал много на Челси, но и клубът му е отвърнал със същото. Възможността да работи с множество добри мениджъри и футболисти му позволява да развие докрай потенциала си. Забележим е прогресът му под ръководството на Жозе Моуриньо, с когото сякаш си пасва идеално във футболно отношение. Португалецът изглежда намира идеалните функции и място на терена за Лампард и по времето на 'специалния' той печели първите си значими трофеи и за пръв път отбелязва 20+ гола в един сезон. Той вероятно е идеалният играч за футболът на Моуриньо - добър във всички фази на играта, способен да отбележи от всякакви позиции, без да излага отбора на риск от контраатаки.

 

Един от най-добрите ми играчи някога, един от най-добрите ми професионалисти някога, легенда на Челси и легенда на Висшата лига“ - думите са на Жозе Моуриньо.

 

Културата и стилът на португалският мениджър повлияват силно както на Франки, така и на целия отбор, като начинът им на игра остава близо до този на Моуриньо дори при последвалите го мениджъри - разчита се на стабилна основа в защита, компактност и бързи решителни контраатаки.

 

Този стил позволява на Лампард да използва всичките си умения - да променя хода на играта с пасове, да бележи от дистанция и да нахлува в наказателното поле от задна позиция. Гореспоменатото се вижда много ясно при гола от първия мач в полуфинала, помогнал за отстраняването на испанският гранд Барселона (по пътя към спечелването на Шампионската лига през 2012). Тогава Лампард отнема топката на Лионел Меси и с един пас намира Рамиреш, който комбинира с Дидие Дрогба за решаващ за мача гол. В този гол си проличава всичко за което разказваме, той е резултатът от дългогодишна последователна работа в тима + уменията и израстването на Лампард. В реванша той отново дава извеждащ пас към Рамиреш, който вкарва за да изравни общия резултат, а във финала извежда отбора като капитан заради контузия на Джон Тери. На финала Челси побеждава германския колос Байерн (Мюнхен) и Франк Лампард вдига дълго мечтаната от Роман Абрамович купа.

187923745_6257941594246645_4933415492696

През следващата година отбора не се зправя със защитата на титлата си от Шампионската лига, отпадайки още в груповата фаза. Това обаче не води до пълен провал, защото продължават в турнира 'лига Европа' и го печелят. Лампард извежда отбора като капитан и в този успешен европейски финал. След победата той подписва нов едногодишен контракт и заявява, че желае да остане в тима до края на кариерата си. Това обаче не се случва.

Въпреки че на няколко пъти завява готовността си за отстъпки за да продължи с отбора, в края на сезон 2013-14 от клуба обявяват, че Лампард ще напусне след края на кампанията като свободен агент. Така приключва славният му престой в клуба на когото се е превърнал в истинска легенда. За тринадесет години в Лондон, той печели сърцата на феновете, става един от най-успешните футболисти в историята на сините и поставя куп рекорди. Преди неговото пристигане Челси са спечелили 6 трофея за 96 години история, когато си заминава са добавили нови 9 и Франки има големи заслуги за всеки един от тях.

 

След като не се разбира с Челси за нов контракт, Лампард обявява, че ще продължи да играе през следващите две години в тима от САЩ - Ню Йорк Сити. Те имат същият собственик като английският Манчестър Сити и преди началото на сезон 2014-2015 Лампард всъщност преминава при светлосините. Смята се, че ще е под наем в Манчестър до старта на футболният сезон в САЩ, в началото на календарната година. На 31 декември обаче излиза информация, че договорът му не е за наем и той никога не е подписвал с Ню Йорк - на същия ден от Манчестър Сити съобщават, че контрактът му е удължен до лятото. След края на сезона, Франк все пак отива в Ню Йорк Сити, където изиграва двата обещани сезона, преди да се откаже от футбола.

-   -   -

Кариерата на Франки на клубно ниво е изключителна, но е трудно да кажем същото за националния отбор.

 

Той е част от наричаното в Англия „златно поколение“, заедно със Стивън Джерард, Уейн Руни, Джон Тери и др. Очакванията към отбора са огромни, но те така и не успяват да отговорят на тях. Лампард получава всички шансове да покаже най-доброто на което е способен, като дори легендарният Пол Скоулс е местен на нетипични за него позиции за да може Лампард и Джерард да са на любимите си места. Те обаче така и не успяват да се сработят напълно и рядко са на нивото което сме свикнали да ги виждаме в клубния футбол.

 

Франк е част от националният тим в продължение на 15 години, като взима участие в 106 мача и вкарва 29 гола. С отбора играе на 3 Световни (2006, 2010, 2014 г.) и едно Европейско първенство (2004 г.). Най-доброто им класиране с негово участие е на световното в Германия през 2006 – ¼ финал, загубен от Португалия след изпълнение на дузпи (самият Лампард изпуска една от тях, а още две са пропуснати от Джерард и Карагър). Това е върхът за него с отбора на Англия, като той не успява да впечатли в следващите национални турнири, отказвайки се от участието си за Англия през лятото на 2014.

Прочети 'Расизмът във футбола'

или пък 

'Игри на волята (football edition)'

thumbnail.jpg
thumbnail.jpg

Колко добър беше Франк Лампард ?

 

Безспорно един от топ-футболистите на своето поколение, той е една от иконите на Висшата лига и сред най-добрите английски футболисти някога. Няма да е голямо преувеличение ако заявим, че би намерил място във (и подобрил) всеки един футболен отбор. Уменията му са признати от множество негови колеги, сред които Лионел Меси, Андреа Пирло, Джон Тери, Петър Чех и други. Лампард безспорно е сред най-добрите полузащитници на своето поколение, но никога не е бил номер едно сред футболистите. Той е способен във всяка сфера на играта, но е наистина изключителен в позиционирането, включванията в атака от втора позиция и силните точни удари. Тези неща го нареждат до големите играчи, но не са достатъчни да го издигнат на самия връх. За да е на високо ниво, той се нуждаеше от подходящата тактика и съотборници, които да допълват и подчертават качествата му. Сигурната дисциплинирана защитна схема и разчитането на контраатаки позволяваха на Франк да показва най-доброто от себе си - той получаваше точно това в Челси и успехите са налице.

 

В другите отбори за които е играл нивото му отново е високо, но не е същото като от Челси. Това може да се отдаде на неопитност (в Уест Хям) или на напреднала футболна възраст (в Манчестър Сити) но какво тогава да кажем за националния отбор? Там играе на подходящата позиция, с висококачествени съотборници и все пак нещо не му достига да се представи в същата блестяща светлина. Той показва завидни умения навсякъде, но само когато играе за Челси е един от най-добрите в света. В моите очи, именно това е което го отличава от играчите от най-висок калибър, като Зидан например. Те са футболисти които често взимат контрол над мачовете, играят на високо ниво независимо от противника и се представят успешно в разнообразни футболни схеми и стратегии. Това не означава, че Лампард не може да играе добре в различни формации и тактики, просто не е на същото ниво като най-добрите, когато те не подхождат на качествата му.

 

Въпреки тези слабости, Франк Лампард остава един от най-успешните халфове на своето време, сравняван с най-добрите полузащитници за времето си - Пол Скоулс, Андреа Пирло, Стивън Джерард и други.

 

Той е един специален футболист, той е халфът-голмайстор!

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719

 

Леонид Слуцкий прекратява кариерата си на футболист след едва 13 мача и на 19-годишна възраст !

 

Причината – той контузва непоправимо коляното си, след като пада от дърво, спасявайки котка

(и въпреки, че така става герой в селото, травмата не му позволява да играе повече)

FUN 
  FACT !