Става дума за много пари!

публикувано на 21 Май, 2021 | Четеш за 8 минути

Защо Кристиано Роналдо взима в пъти по-висока заплата отколкото доктор в болницата, след като докторът може да спасява човешки животи, а Кристиано не ?

Добър въпрос, но все още отговор липсва. Да, футболистите наистина са едни от най-скъпоплатените „работници“ в света. Те са магнит за компании с много (ама много) пари и затова всеки се опитва да запази играчите, които привличат

материал на Кристиян Иванов

рекламодателите към неговата фирма (в този случай отбор). А как става това да задържиш един работник на работа – с по-висока заплата. И ако в миналото те са играели за „по две кюфтета и кебапчета с гарнитура лютеница, люта чушка и пържени картофи“, то днес само след 5-10 минути престой (без значение дали играят или не) в клуба, футболистите могат да си купят всички гореизброени деликатеси.

Че печелят много е ясно, но трябва да погледнем и зад завесата. Там стоят данъчните служители и потриват доволно ръце, очаквайки полагащия се на държавата данък от страна на играчите. Както всеки от нас, така и футболистите трябва да плащат данъци, само че когато им се постави една ставка от 30%-40% върху дохода, получената сума е колосална (оттук и заглавието на материала). Според законите, съвсем немалка част от заработените „с кръв и пот“ пари, звездите трябва да дадат на страната в която играят, под формата на данъци.

186534363_6258127257561412_6290078403862

Нека погледнем как стоят нещата с тези разходи и да видим къде е най-изгодно футболистите да практикуват професията си. Ще разгледаме най-силните първенства в Европа, където възнагражденията са най-високи (респективно и сумите, които държавата удържа от тези заплати).

Първо обаче трябва да си изясним няколко условия относно облагането с данъци в отделните страни. Основните фактори, които трябва да се вземат под внимание когато се изчислява заплатата на дадени играч и данъците, наложени върху нея, са следните:

  • В коя държава играе?

  • Каква заплата получава футболистът?

  • Чужденец ли е или има местен паспорт?

  • За какъв срок му е договорът, ако е чужденец?

  • В коя област на страната играе - на места данъчното облагане не е унифицирано и имаме различна ставка според географското местоположение?

Също така, в тази статия няма да разглеждам случаите на данъчни измами на футболистите и мениджърите, защото те са много и най-разнообразни, а и някои от тях все още не са завършили с окончателно решение на властите.

Испания

Започваме с Ла Лига, защото там ситуацията с данъците върху заплатите на играчите е най-заплетена. Преди да кажем каква част от заплатите на звездите на Реал, Барса и Атлетико отива в държавната хазна, трябва да се запознаем с един много важен закон, отнасящ се до ставките върху заплатите на чуждестранните играчи в испанското първенство. Това е Законът „Бекъм“ (да, кръстен е на Дейвид Бекъм :))

Законът, носещ името на една от модните икони на футбола, е крайъгълният камък в цялата ситуация с данъците в Испания. Споразумението е една от основните причини за възхода на испанския футбол в последните 15 години. Приет през 2005-та година, Законът „Бекъм“ предлага много благоприятни данъчни облекчения на чужденците, идващи да работят в Испания (забележете, че казах „работят“, а не „играят“) - този закон важи за всички сфери на обществото, а не само за футболистите.

186833394_6258159947558143_3392435087841

Какво по същество прави Законът „Бекъм“? Той дава възможност на чуждестранни граждани, идващи да работят на трудов договор или да основат компания в Испания, да плащат много по-ниски данъци през първите 6 години от пребиваването си в страната. В цифрово отношение това са между 19,5% и 24% от приходите им, спрямо 45%-48%, които плащат останалите играчи в Испания (или други високоплатени кадри). Този закон меко казано насърчава всички желаещи чужденци да работят или да развиват бизнес в страната. Но, както гласи народната приказка – много добре не е на добре. Затова и Законът „Бекъм“ беше променен по начин, който го направи почти безполезен и данъка върху дохода на физическите лица отново ще бъде 47%. Той вече ще влиза в сила едва за първите 600 000 евро от заплатата на играча. С други думи – ако един футболист печели 10 млн. евро на сезон, едва 600 000 евро ще бъдат облагани с ниска ставка, останалите 9,4 милиона ще бъдат на установените 47%.

Според властите, това изменение няма да повлияе на мястото на Испания спрямо останалите страни. Реално погледнато, негласната причина за допълнителното условие в закона е в хазната да постъпват повече данъци и да се избегнат опитите за неправомерно използване на закона от лица, нямащи право да използват произтичащите облекчения.

Както вече разбрахте, в момента футболистите в Испания се облагат с 45%-48% за доходите по договорите си. Тези проценти обаче са разтегливи, в зависимост от това в коя област играе футболистът. За пример ще дам областите, в които се намират най-известните испански отбори: в Мадрид ставката към момента е 45,5% от данъка върху дохода на физическите лица, а в Каталуня този процент е 50%. Тези цифри важат само за лицата, печелещи повече от 300 000 евро годишно (това са повечето футболисти не само в Испания, но и в останалите най-силни шампионати).

<Интересен факт> Ако през 2014-та година Испания отново беше спечелила Световното, вратарят Икер Касияс щеше да получи възнаграждение в размер 720 хиляди евро. Той обаче щеше да остави 25% от тази сума в Бразилия?! Причината – споразумение между Бразилия и Испания, подписано през 1975 година от Франко, облагащо с данък испанците, изкарващи пари в Бразилия. Сега разбирате ли какво данъчно блато е Испания?

Един от най-важните моменти при данъчното облагане са т.нар. имиджови права на играчите. Те се отнасят до показването на лицето на играча и използването му за маркетинг и реклама. При такъв вид печалба, данъкът е по-малък: министерството на финансите в Испания постановява, че ако 85% от доходите на играчите идват от техния договор (а не от имиджови права), те могат да платят останалите 15% от корпоративния данък при ставка от 28%. Затова и много играчи се опитват да представят колкото е възможно по-голяма част от доходите си като дошли от имиджови реклами и съответно да запазят по-голяма част от заработеното за себе си.

Прочети 'Футболът в Чернобил'

или пък 

'Как го правят от 'Сити'

thumbnail.jpg
thumbnail.jpg

Англия

Във Висшата лига ставката върху имиджови доходи е 19%, докато тази върху заплатите на играчите е фиксирана на 45% за цялата страна. Данъчните власти във Великобритания се опитват максимално да ограничат възможностите на играчите да получават приходи благодарение на лицата си, но въпреки това много от звездите на Висшата лига правят точно това. В резултат, през миналия сезон в Англия са разследвани цели 246 футболисти за източниците на приходите им (за сравнение – през сезон 2018/19 тяхната бройка е била 87).

Както в много други страни, в Англия по време на локдауна от пролетта на 2020 г. много отбори намалиха драстично заплатите си, за да избегнат евентуален фалит вследствие на икономическата криза. Това решение беше доста проблематично - на места играчите отказаха да дадат съгласие и клубовете бяха безсилни. Не и правителството обаче. През април 2020 г. беше направена петиция с искането отборите, в които не са намалени заплатите на играчите и треньорите, да бъдат облагани с наказателен данък. Потенциалното ново плащане накара играчи от много отбори да преосмислят решението си.

Италия

Подобно на испанския Закон „Бекъм“, в Италия също се прие законодателство, облагодетелстващо работниците-имигранти. Според новия данъчен закон играчите без италианско гражданство, ще получат данъчно освобождаване покриващо 50% от заплатите им (ако играч печели 10 милиона евро, ще бъде облаган само върху 5 милиона).

 

Данъчната ставка в Италия е подобна на тази в Испания (43%), но заради споменатия закон играчите реално дават на държавата само 21,5% от своите приходи. За да се възползват от това облекчение обаче, играчите и треньорите трябва да подписват договор за минимум 2 години с някой италиански клуб. Бъдете сигурни - това е била една от причините Кристиано Роналдо да отиде в Ювентус.

186538874_6258288220878649_7031135535938

Германия

По отношение на спазването на законите Германия е еталон в целия свят. Същото се случва и с футбола. 48% - такава част от заплатата на един футболист трябва да бъде дадена на държавата под формата на данъци. Числото изглежда доста голямо, но има уловка. Когато става въпрос за правата върху имиджа, които за много от играчите идва от компании от целия свят, футболистите от Бундеслигата са задължени да плащат данъци само за приходите от местни компании, използващи ги като лице на реклами и други маркетинг събития.

 

Освен това, Германия е една от страните, в които таксите за комисионни на посредниците при подписване на договор се приспадат от данъците на футболиста. Същата е ситуацията и във Франция, докато в Испания играчът трябва да плати 'от джоба си' за посредническите услуги. Във Великобритания пък таксите за мениджърите и посредниците се делят наполовина между играча и отбора.

Други

Франция и Русия са в двете крайности по отношение на данъците. Докато във Франция данъкът е най-високият спрямо останалите големи първенства (49% от приходите на играчи, печелещи повече от 600 000 долара на година), в Русия ставката е изключително ниска. Тя е едва 13% и цели привличането на добри футболисти от Западна Европа, които да повишат качеството на първенството. Ако погледнем какви играчи отидоха да играят в Русия през последните 10-15 години, ще видим доказателствата за нейния успех.

Всички тези ставки и проценти обаче не е изключено да се променят в следващите няколко години. Причината – законодателствата засягат много сфери в обществото и във всеки един момент работещите в някоя от тях може да са недоволни от високите данъци и да искат реформа.

 

Затова следва продължение...

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719
FUN 
FACT !

 

Лирой Росиниър държи рекорда за най-кратка мениджърска работа:

 

той е назначен за мениджър на Торки Юнайтед, след изпадането им Футболната
лига, но 10 минути по-късно е уволнен, след като клубът е продаден, а новите собственици имат различна визия...   :(