Дербито на розите
публикувано на 20 Декември, 2020 | Четеш за 7 минути
Преди години дербито между Манчестър Юнайтед и Лийдс Юнайтед получава определението за „най-напрегнатото и най-необяснимото в английския футбол“ и ето - след 16 години отсъствие, Лийдс отново са във Висшата Лига и съперничеството може да бъде подновено!
Може би се питате къде се корени омразата, която двата клуба изпитват
материал на Пепа Запрянова
един към друг и защо срещите между тях се определят като „Дербито на розите“. Е, в тази статия ще ви разкажа за червената и бялата рози, за Ланкашир и Йоркшир.
Ланкашир и Йоркшир са административни графства в Англия, като Манчестър попада в графството Ланкашир, а Лийдс – в Йоркшир. Символите на тези графства са съответно червената роза на Ланкашир и бялата роза на Йоркшир. През годините логото на Манчестър Юнайтед е съдържало сегмент от червената роза, а Лийдс и до ден днешен гордо носи бялата роза на гърдите си. Смята се, че неприязънта между двата клуба е проява на съперничеството между двете графства, установено по време на Войната на розите от 15-ти век. Това са поредица от граждански войни, водени за трона на Англия между родовете Плантагенет и Ланкастър (червената роза) и рода Йорк (бялата роза). Индустриалната революция също изиграва роля в съперничеството между самите градове. Тогава и Лийдс, и Манчестър изживяват изключителен икономически растеж. Едните произвеждайки вълна, а другите памук.
На футболния терен, съперничеството се заражда едва в началото на 20-ти век. Причината за това е, че по начало Лийдс е по-скоро град, който предпочита ръгби и футболният отбор на града 'Лийдс Сити' е основан едва 1904 г. Първият сблъсък между Манчестър Юнайтед и Лийдс Сити е в началото на 1906 година, когато двата отбора се изправят един срещу друг в мач от Втора Дивизия на стария стадион на Червените Дяволи – Банк Стрийт. Лийдс побеждава с 3-0, но в ответния двубой на Елънд Роуд, Юнайтед печели с 2-1. Оттогава до ден днешен Манчестър Юнайтед и Лийдс Юнайтед са изиграли общо 108 мача, като Червените Дяволи печелят 47 от тях, Лийдс има 27 победи, а равенствата са 35.
две фигури от последните дербита на розите...
Най-големият пик в съперничеството между двата клуба е през 60-те и 70-те години, когато Манчестър Юнайтед е под ръководството на Сър Мат Бъзби, а Лийдс Юнайтед - на Дон Реви. По онова време Юнайтед на Бъзби все още се възстановява от трагедията в Мюнхен, но играе красив и привлекателен футбол, като в отбора личат имената на Боби Чарлтън, Джордж Бест и Денис Лоу. Лийдс, от своя страна, печели репутация на твърд и безкомпромисен отбор с играчи като Джак Чарлтън (брат на Боби Чарлтън), Били Бремнър, Норман Хънтър, както и Джони Джилс, който преминава в Лийдс именно от Манчестър Юнайтед.
През 1965 г. двата отбора се изправят един срещу друг в полуфинала на ФА Къп. Мачът на Хилсбъро е изключително напрегнат и груб, а поведението на Джак Чарлтън и Денис Лоу, които се удрят и борят яростно, олицетворява самия двубой. Срещата завършва при нулево равенство, а вестник Йоркшир Поуст описва двубоя по следния начин: „и двата отбора се държаха като глутница кучета, които си ръмжаха едни на други заради един кокал.“ При преиграването на Сити Граунд, Лийдс Юнайтед печели с късен гол на Били Бремнър, а в края на сезона в Първа Дивизия, Червените Дяволи и Пауните завършват съответно на първо и второ място с актив от 61 точки, но отборът от Манчестър печели титлата (благодарение на по-добра голова разлика).
Може да се каже, че в края на 60-те и началото на 70-те Лийдс е по-успешният отбор от двата. Момчетата на Дон Реви печелят титлата на Англия през 1968/69 и 73/74 и завършват на второ място цели пет пъти. На континента, Лийдс си спечелва репутацията на страховит отбор за гиганти като Ювентус, Барселона, Наполи. Пауните на два пъти печелят Купата на панаирните градове и веднъж са подгласници. През 1973 Лийдс губи финала на турнира Купа на носителите на купи от Милан, а през 1975 г. губи и финала на Европейската купа от Байерн Мюнхен. Манчестър Юнайтед може да се похвали с титла на Англия през 1966/67 и със спечелването на Европейската купа през 1968, ставайки първият английски отбор с това отличие (което Лийдс никога и не успява да спечели). Все пак, през 1973/74 Червените Дяволи изпадат от Първа Дивизия, но само за да се завърнат сезон по-късно.
През 1978 година, двама от най-добрите играчи на Лийдс Юнайтед - Джо Джордън и Гордън МакКуин биват продадени на Манчестър Юнайтед, като малко след това МакКуин заявява:
„Попитайте всички играчи в страна за кой отбор биха искали да играят и 99% ще кажат Манчестър Юнайтед, останалият 1% са лъжци“
През 1982 г. настава антракт в съперничеството между двата клуба, след като Лийдс изпада във Втора Дивизия. Все пак, Пауните се завръщат през 1990 г. под ръководството на Хауърд Уилкинсън. През 1991/92 (последният преди основаването на Висшата Лига) съперниците се изправят един срещу друг в битка за титлата на Първа Дивизия. Благодарение на играчи като Гордън Страхън (взет от Червените Дяволи), Дейвид Бати, Лий Чапмън и Ерик Кантона, Пауните печелят титлата с четири точки преднина.
По-късно през 1992, по точно през ноември 1992, Ерик Кантона преминава в Манчестър Юнайтед за сумата на 1.2 млн. паунда. Някои даже казват, че е взел и титлата със себе си. Французинът се превръща в ключова фигура във възраждането на клуба и извежда Червените Дяволи до четири титли във Висшата Лига. Кантона се превърща в легенда и култов герой за феновете на Юнайтед, които го наричат Крал Ерик.
Прочети 'Петорката на лешояда - петте поредни титли на Испания и неизпълнената цел'
Системата при Лийдс и Манчестър Юнайтед е ясна – феновете и на двата клуба се мразят яростно. Песничките и рефрените, които описват тази ненавист са много, но през 1994 г. привържениците на Лийдс правят явна демонстрация. След смъртта на Сър Мат Бъзби, всички мачове във Висшата Лига започват с минута мълчание. Дори феновете на Евертън, които се изправят срещу Ман Юнайтед, показват уважение към великия шотландец. Тези на Лийдс обаче нарушават минутата мълчание на Иууд Парк, скандирайки името на Дон Реви.
В началото на новото хилядолетие Лийдс е застигнат от големи финансови проблеми, резултат от огромните заеми, които клубът взима с цел класирането си за Шампионската Лига. През сезон 2000/01 Пауните успяват да достигнат до полуфинал в най-престижния клубен турнир, който губят от Валенсия. През следващите два сезона обаче, съдбата не е на тяхна страна и клубът не успява да повтори класирането си в Шампионската Лига, което води до спад в приходите и засилва финансовите проблеми на клуба. Поради тази причина, през 2002 г. Лийдс продава централния си защитник Рио Фърдинанд на Манчестър Юнайтед за 30 млн. паунда – още един играч, който ще изиграе важна роля за Червените Дяволи и ще получи легендарен статут.
Последните два двубоя между Червените Дяволи и Пауните във Висшата Лига са през сезон 2003/04, когато на Елънд Роуд момчетата на Сър Алекс Фъргюсън печелят с 1-0 (с късен гол на Рой Кийн), а на Олд Трафорд - двата отбора си поделят точките при равенство 1-1, като изравнителното попадение за Пауните е дело на Алън Смит. В края на кампанията Лийдс изпада от Висша Лига, а местното момче Алън Смит преминава в Манчестър Юнайтед и засилва „любовта“ на феновете на Лийдс към себе си, които започват да го наричат Юда.
Прочети 'Най-големите трансферни "бомби" на отборите от Висшата Лига'
През януари, 2010-та година двата отбора се изправят един срещу друг в мач от третия кръг на ФА Къп. Завладени от магията на ФА Къп, феновете на Лийдс изпълват сектора за гости на Олд Трафорд и стават свидетели на сладка победа с 1-0, която увековечават и в песен. Година по-късно жребият отново определя среща между двата клуба, този път в третия кръг на Купата на Лигата. Манчестър Юнайтед обаче е по-добре подготвен и побеждава с 3-0 на Елънд Роуд.
- - -
И сега, девет години от последната им среща, Манчестър Юнайтед ще посрещне Лийдс Юнайтед на Олд Трафорд. За всичките тези години много неща се промениха. Лийдс премина през няколко различни собственика, имаше висини и падения, но ето, че те постигнаха целта си и отново са част от елита на английския футбол. Манчестър Юнайтед, от своя страна, се раздели със Сър Алекс Фъргюсън, смени няколко мениджъра и в момента, като цяло, се лута в посредственост.
За съжаление, този път трибуните на Олд Трафорд ще бъдат празни, но да се надяваме, че битката на терена ще се състои.