Колко добър беше Пол Скоулс ?

публикувано на 5 Декември, 2020 | Четеш за 9 минути

През годините във Висшата лига са играли множество изключителни футболисти. Малко обаче са оставили толкова голям отпечатък в съзнанието на феновете, че до днес да са считани за едни от най-големите играчи и все още да предизвикват спорове кои от тях е по-добър. Такива са вероятно тримата най-велики английски халфове в историята – Пол Скоулс, Франк Лампард и Стивън Джерард. Всеки от

материал на Иван Маслинков

тях е изключителен по своему и кариерите им могат сравнително лесно да бъдат съпоставяни – и тримата са англичани, играят на сходни позиции, в един и същ период и имената им са неразделно свързвани с по един от най-успешните отбори в страната.

 

Затова когато реших да пиша за английски футболисти се спрях първо на тях, да се опитаме да ги сравним и определим, за нас самите, кой е пръв сред равни. Нека започнем с най-титулуваният сред тях - легендата на „Червените дяволи“, и така...

Колко добър беше Пол Скоулс?

 

 

Цялата кариера на роденият и израснал в близост до град Манчестър Скоулс преминава в отбора в който и започва – Манчестър Юнайтед. Той се присъединява към тях на 14 години, подписва професионален договор на 19 и една година по-късно пробива в първия отбор. Дебютът му е на 21 септември 1994 г., в мач от турнира за купата на лигата, срещу Порт Вейл. Англичанинът бележи и двата гола за победата с 2:1, а само три дни по-късно дебютира във Висшата лига, отново с гол (отборът му губи с 2:3 от Ипсуич). До края на кампанията записва 17 мача и бележи още два пъти (общо 5 гола). Добър първи сезон за младия футболист, но следващият е впечатляващ и го прави незаменима част от тима. През лятото на 1995-та, Алекс Фъргюсън продава част от утвърдените имена на отбора – Марк Хюз, Пол Инс и дрyги, за да направи път на младежите от златното поколение на Юнайтед.

 

По това време Скоулс все още играе основно в атаката на отбора, най-често като атакуващ халф или втори нападател. Когато звездата Ерик Кантона изтърпява наказанието си, Скоулс успешно го замества в нападение - с 14 гола във всички турнири остава втори сред голмайсторите на отбора (само след завърналия се Кантона) и много помага на отбора да преодолее десетте точки разлика с Нюкасъл и да спечели титлата (+ ФА Къп същата година). Следващата година отборът му отново вдига титлата, а англичанинът взима участие във 33 срещи.

129271819_5504482416259237_4300499940349

Интересна ситуация се развива през трансферният прозорец преди сезон 1996/97, когато Юнайтед се опитват да привлекат Алън Шиърър, но Блекбърн отказват да го пуснат ако в сделката не е включен Пол Скоулс. В крайна сметка не се стига до трансфер, а Шиърър преминава в прекия конкурент Нюкасъл.

 

През 1997 година, след контузия на Рой Кийн, Скоулс е изместен малко по-назад в полузащитата и се утвърждава на тази позиция. Демонстрира, че истинската му сила е в средата на терена където може да контролира играта с изключителните си подавания и владение на топката. Въпреки това, първият му сезон на новата позиция е един от малкото в които не печели значим трофей (единствено 'Къмюнити Шийлд' е спечелен).

 

 

Следващият обаче е един от най-успешните и запомнящи се в цялата му знаменита кариера. През футболната 1998/99 година Манчестър Юнайтед постига първият требъл в английския футбол, печелейки трите най-големи състезания в които участват – ФА Къп, Висшата лига и Шампионската лига. Скоулс е основна фигура в този най-успешен състав на „Червените дяволи“ - халфът играе в 51 срещи и бележи 11 гола, като едно от попаденията е на финала за купата на Футболната асоциация. Голямото му разочарование, от иначе идеалния сезон, трябва да е жълтия картон в полуфинала на Шампионската лига. Заради него е наказан и пропуска финалния мач срещу Байерн Мюнхен – вероятно най-великия в историята на клуба (спечелен с 2:1 след обрат в продължението на редовното време). Краят на века е успешен за футболиста и отбора му, като те печелят Висшата лига и през следващите две години. Въпреки че започват новия век с титла в първенството, конкуренцията започва да догонва Юнайтед и те постигат по-малко успехи през първата половина на десетилетието.

Прочети 'Колко добър беше всъщност Раул'

thumbnail.jpg

Футболната 2001-02 се оказва интересна в кариерата на Скоулс, след като Алекс Фергюсън отново го връща на позицията на която играе при дебюта си. Това се случва заради закупуването на високо ценения аржентински полузащитник Хуан Себастиан Верон. Новата звезда заема място в центъра, а Пол Скоулс играе като атакуващ халф или втори нападател. Тази промяна не води до успех и годината е неуспешна за него и тима му. Въпреки че играе по-напред той отбелязва едва 9 гола (по-малко в сравнение с предходните и следващите няколко сезона), зад него Верон пък не отговаря на големите очаквания и отборът остава без трофей за пръв път от години. Следващият сезон играта изглежда се напасва и Скоулс е на познатото високо ниво, а може би и дори на по-високо. Статистически 2002-03 е вероятно най-добрата му година. Той бележи рекордните в кариерата си 20 гола в 52 мача, повеждайки съотборниците си към поредната титла, шеста за него.

 

След тази победа следва един от най-трудните периоди в професионалния му живот. Скоулс отново е върнат в ролята на централен полузащитник и играта му продължава да е на познатата висота, но отборът печели само по една купа на Футболната асоциация и на Лигата в следващите три години (малко, за отбор доминиращ местния футбол повече от 10 години). Последният от тези сезони е особено тежък за халфа, след като пропуска голяма част от него заради проблем със зрението (медиите спекулират, че дори кариерата му е застрашена). Той все пак преодолява проблема и се завръща в края на първенството, а през следващата година е на линия и е може би по-добър от всякога.

 

Възстановяването му съвпада с нов период на възход за Манчестър Юнайтед. От 2006 до 2009 година те печелят трофея за Къмюнити Шийлд, Купата на лигата, 3 пъти Висшата лига и през 2008 - заветната Шампионска лига, а Скоулс е водеща фигура при всички тези успехи. Вече навлязъл в тридесетте си години, той е израснал много като футболист и ако е загубил нещо от атлетичността си го наваксва с опит, решимост и пъргав ум. Този път не просто не пропуска финала на Шампионската лига, а вкарва единствения гол в двата мача срещу Барселона, който ги класира за големия мач в Москва срещу Челси (в първия изцяло английски финал). Самата среща не е идеална за него, след като се контузва в самия край на редовното време (докато фаулира Макелеле) и пропуска продълженията и дузпите, но това е на втори план след победата.

В края на първото десетилетие на 21 век, Пол Скоулс и част от другите лидери в отбора са вече в напреднала футболна възраст и постепенно игровото им време намалява. Те все пак още имат силите и мотивацията, нужни да задържат отбора си на върха в среда на увеличаваща се конкуренция. През последните години от кариерата си английският халф изпълнява още повече защитни функции, бележи по-малко голове и започва да получава повече картони, като същевременно все още неговите подавания и контрол над играта са основата на стила, налаган от Алекс Фъргюсън. В последните си четири сезона той успява да помогне на Юнайтед да стигнат до титлата още два пъти (като другите два сезона са в борбата до самия край) и до Купата на лигата.

 

Последната му година и половина като професионален футболист са като история от филм - Скоулс е гениалния играч който се пенсионира, но се завръща в игра за да помогне на любимия отбор и мениджър. След отказването си през 2011 той се присъединява към треньорския щаб на Червените дяволи, наблюдавайки отблизо борбата им с градския съперник, Манчестър Сити, за трофея на Висшата лига. Юнайтед се представят добре, но преживяват сериозна криза в натоварения коледен календар. Куп контузии и две последователни загуби водят Скоулс до решението да се завърне на терена, поне до края на сезона. Ефекта от появата му на терена е моментален и положителен. Бележи гол още в първия си мач във Висшата лига и червените се връщат на пътя на победите. Дори успяват да натрупат 8 точки преднина пред светлосините, но поредица от грешки в края на кампанията ги изравняват с противника и Юнайтед губи титлата по голова разлика.

 

Недоволен от този край, Скоулс подписва договор за още един сезон, за да завърши кариерата си подобаващо. През тази година играе доста по-рядко отколкото е свикнал: едва 16 мача във Висшата лига (8 от които като резерва) и един гол. Манчестър Юнайтед са изключително категорични в представянето си и печелят лигата с цели 11 точки пред градския съперник. На 8 май 2013, големият английски халф обявява второто си и окончателно отказване от футбола. Неговият последен сезон съвпада и с отказването на единствения мениджър в клубната му кариера – Алекс Фъргюсън. Това е и последния път в който Юнайтед печелят титлата във Висшата Лига до ден-днешен.

Прочети 'Израстването в играта на Рашфорд - от Моуриньо до Солскяер'

thumbnail.jpg

През времето си на футболните терени, англичанинът (разбира се) стига и до националния отбор на родината си. Там обаче успехите са далеч по-малко. Той играе сравнително краткo за националния отбор - 7 години (дебютира през 1997 и се отказва след края на Европейското първенство през 2004). Участва в 4 големи международни турнира с Англия - 2 пъти на европейско (2000г. и 2004г.) и 2 пъти световно първенство (1998г. и 2002г.). За това време вкарва 16 гола в 66 мача.

 

В началото на века той е важна част от отбора и основна фигура в халфовата линия, но през 2004-та мениджърът предпочита в центъра новите звезди Джерард и Лампард. Скоулс е преместен на нетипичната за него позиция на ляв полузащитник, което му помага по-лесно да вземе решението да се откаже. Въпреки това, до края на кариерата му всеки треньор на националния отбор на Англия го кани да се върне в отбора, поне за големите турнири. Самият той обаче заявява пред медиите, че счита времето със семейството и клубния си тим за по-важни.

 

 

 

И така, след като разгледахме кариерата му, нека сега си отговорим на въпроса - колко добър беше Пол Скоулс?

 

Англичанинът е един от най-успешните футболисти на поколението си и един от най-великите централни полузащитници в историята на спорта. Въпреки че никога не става суперзвезда от ранга на Бекъм, Рууни или Джерард, той получава огромно признание от колегите си и футболните мениджъри. Уменията на Скоулс са идеални за халф – точни подавания, силен удар, борбеност, но това което го отличава от останалите играчи е техниката. Тази техника се изразява най-силно в изключителните му пасове. С един хитър пас бе способен да смени посоката на игра, да прекара топката през куп противници или да изведе съотборник от половин терен разстояние. Отгоре на всичко, англичанинът много рядко губеше топката, а ако все пак му я отнемат - бе способен веднага да си я върне в повечето случаи. Сам твърди, че не притежава голяма скорост и дрибльорски умения и, че умението му да задържа топката под натиск се дължи най-вече на спокойствие, бърза мисъл и умение да следи позиционирането на противника. Ако все пак можем да говорим за някаква слабост, това е бурният му нрав, който му носи множество картони и е причина да пропусне някои важни мачове. След края на кариерата си, в интервю признава, че винаги е запомнял когато го фаулират и се е опитвал да си го върне.

 

Много от най-великите футболисти и мениджъри (Пеле, Пеп Гуардиола, Зидан и Пирло са само част от многото) са заявявали пред медиите, че Скоулс е най-завършения полузащитник с когото са играли или са гледали. Всичкото това признание значи много, а спечелените трофеи дори повече. Доказателствата за класата на Пол Скоулс са толкова много, че изглежда почти невъзможно да поставиш някой над него.

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719
FUN 
FACT !

 

Хавиер Санети е рекордьорът по най-много поредни участия в мачове от 'Серия А'

 

(от 28 Октомври, 2006 до 13 Декември, 2009 година)