Династията 'Аржентина'

публикувано на 1 Октомври, 2024 | Четеш за 8 минути

По принцип, определянето на даден отбор за 'династия' се прави по-често в баскетбола и като цяло при популярните в Северна Америка спортове като хокей, американски футбол и бейзбол. Във футбола такъв термин не се използва, но всеки от нас на прима виста може да изреди няколко отбора, които са успели да се вместят в критериите за спортна династия,

материал на

Кристиян Иванов

доминирайки в състезанията, в които са участвали, за дълъг период от време.

Аз обаче ще използвам този термин за настоящия световен шампион Аржентина, който стана първият отбор след Испания, защитил трофея си на своя континент, след като преди това е станал световен шампион. Аржентина спечели Копа Америка без да блести особено в нито един момент, а само действайки 'по инерция'.

Триумфът на Световното в Катар, който бе предшестван от успех на Копа Америка в Бразилия и спечелването на трофея 'Финалисима', завъртя манивелата за 'гаучосите' и те започнаха да играят успешно, дори без много да си дават зор. Това е видно на квалификациите в зона Южна Америка (за следващия Мондиал) и се потвърди на Копа-та в САЩ.

Отборът на Лионел Скалони влезе като фаворит в надпреварата, която очаквано бе на много по-ниско ниво от Европейското в Германия. По терените в САЩ, аржентинците допуснаха само едно-единствено попадение в рамките на 6 мача, а това показва много стабилна основа в този отбор. В атака бяха вкарани 9 гола (1,5 средно на мач), доста малко, на фона на съперниците и футболистите в нападение за Аржентина.

След победата над Чили в групата, на всички стана ясно, че Аржентина сякаш играе този турнир по задължение и мисли как да го отметне от списъка, за да може футболистите след това да отидат на почивка. В играта на 'Ла Скалонета', както е наричан отборът на Лионел Скалони, не личеше този хъс, амбиция и страст от Световното в Катар. Със сигурност една от причините е умората у футболистите, дошли след изцеждащ сезон в Европа. Наред с това, пред Аржентина така и не се появи голямо предизвикателство, което да накара отбора да 'скочи в боя', без да се пести.

На турнира, Аржентина така и не се изправи срещу двата си най-големи исторически съперници – Бразилия и Уругвай, които евентуално биха могли да накарат Меси и компания да се доближат до нивото си от Мондиала в Катар. Тогава тимът имаше да си отмъщава на Хърватия и Франция и показа, че е ненадминат боец, както се случи и в касапницата срещу Нидерландия. На Копа Америка Аржентина включи на автопилот и само на финала с Колумбия нещата не изглеждаха сигурни, но в този момент се проявиха защитата и особено вратарят Емилиано Мартинес.

Това е голям проблем за останалите отбори в Южна Америка, защото 'албиселесте' показа, че е с класа над противниците си и ако футболистите са отпочинали и играят на максимума от възможностите си, никой не може да ги спре в тази част от света. Веднага ще добавя, че Уругвай и Колумбия направиха много позитивно впечатление на турнира, защото и в двете страни бележат значителен напредък в последните 1-2 години, но са далеч като класа и самочувствие от Аржентина.

Съвсем леко отклонение – Уругвай и Колумбия се намират в подем и не просто съм убеден, че ще се класират за Мондиала през 2026 г., но имат сили да изненадат някои от европейските грандове, чиито играчи са страшно уморени след дългия сезон, докато 'селесте' и 'лос кафетерос' имат немалко футболисти, играещи в Южна Америка и няма да бъдат толкова изтощени през летните месеци (на база цикъла пролет-есен в първенствата на този континент).

Прочети също 'Новият формат на ШЛ - имаше ли нужда?'

или пък

'Планът на Япония за световно футболно господство'

Връщайки се на Аржентина, световният шампион не разполага нито с най-добрите защитници, нито с най-добрите халфове, нито с най-добрите нападатели в света (като единици) в последните 3 години, но въпреки това доминира на южноамериканската и световната сцена. Факт - Аржентина разполага с Лионел Меси, който все още може да блесне по такъв начин, че да реши всеки мач, но го прави все по-рядко след Световното първенство.

Трябва да откроим още работата на селекционера Скалони, който застана начело след Световното в Русия, преди 6 години. За това време той конструира един страхотен отбор, в центъра на който бе поставен Лионел Меси. Изключвайки него, останалата част от състава бе взаимно допълващи се и взаимнозаменяеми футболисти. Голямата сила на този отбор е точно хомогенността. Ако всички футболисти са здрави, Скалони разполага не с 11, 14 или 18, а 22-ма изпълнители, всеки от които може да влезе на терена по всяко време и да не се усети негативна промяна в играта на отбора. Скалони успя да избистри настоящия състав на Аржентина в рамките на по-малко от 3 календарни години, тъй като той застана начело през август 2018 г., а в състава на страната за Копа Америка през юни и юли 2021 г. имаше 21 футболисти, които бяха селектирани и за Копа Америка в САЩ.

Първичният анализ на играта на Аржентина показва, че отборът предпочита по-директен стил, въпреки че разполага с футболисти, които могат да задържат добре топката в средата на терена и да я изнасят към нападателите. Пресата е важен компонент от играта на 'Ла Скалонета', тъй като всички футболисти в състава са биткаджии и разполагат с необходимите енергия и хъс за притискане на съперника.

Излишно е да се казва, че Меси е ключова фигура в състава, тъй като именно той е звеното, което свързва защитата и халфовата линия с нападението и намира празните пространства - било то за пас към фланга или за извеждащо подаване за някой от централните нападатели. При този стил на игра е задължително използването на по-ниски, бързи и повратливи нападатели, каквито са Лаутаро Мартинес и Хулиан Алварес.

източник: https://www.dailymotion.com/video/x8ghnwj

Отборът на Лионел Скалони постигна страшно много в последните 3 години, но сега пред тима и треньора предстоят сложни ребуси за решаване, тъй като Анхел ди Мария обяви края на кариерата си с националния отбор, а се очаква скоро същото да стори и Лионел Меси. Двамата бяха основна част от триумфите на 'гаучосите' и заместването им ще бъде невъзможно, особено когато става въпрос за Меси.

Ако на крилото Скалони разполага с Николас Гонсалес от Фиорентина (който се представи чудесно, влизайки от скамейката на Копа Америка), то на позицията на Меси в момента е само младият Валентин Карбони, който е абсурд да замени подобаващо гения от Росарио. Меси е абсолютният лидер на Аржентина във всяко отношение и няма как след неговото отказване да няма сътресение в отбора, но тук отново идва ролята на селекционера, който може би ще промени схемата на игра, тъй като вече няма да има кой да изпълнява ролята на плеймейкъра. Вече споменах Карбони, но той ще се нуждае от време за приспособяване към отбора, докато сред останалите постоянно играещи футболисти, няма равноправен заместник.

Това е и големият минус на този състав – халфовете на Аржентина са като правени 'на шаблон' – те са почти еднакви като ръст, телосложение, поведение и характеристики на терена. Те могат да бъдат дефанзивни или разиграващи халфове, но когато се изисква изобретателност и креативност по-напред по терена, разчитат на Меси. Няма и как да е иначе, когато разполагаш с най-добрия футболист на нашето съвремие. Копа Америка 2024 показа, че кариерата на Меси в националния отбор вече е в своя епилог. Не в развръзката, която бе Мондиала в Катар, а в епилога и няма да се учудя, ако той се откаже от националния отбор преди Световното през 2026 г.

Затова Лионел Скалони може би трябва да помисли върху смяна на тактиката, за да може акцентът да бъде преместен от центъра (където действа Меси в последните години) към крилата. Вариант в случая е схема на игра 4-3-3 с триъгълник в средата с връх, насочен към защитата. По този начин Аржентина ще може поне да опита да замени Меси, чрез тези двама разиграващи халфове, които да изнасят топката към фланговете и оттам да се търси нападателят.

Трудно ми е да повярвам, че Скалони или който и да е треньор ще може да замени Меси в отбора си, но заради хомогенността на аржентинския състав, 'гаучосите' могат да минимизират щетите след оттеглянето му, тъй като останалата част от гръбнака на състава може да играе заедно поне до Световното през 2030 г.

Прочети също 'Човечеството спечели на Евро 2024'

или пък

'Колко добър беше 'Феномена' Роналдо'

На ниво Южна Америка едва ли има отбор, който да успее да се противостои на Аржентина (евентуално Бразилия, ако при завръщането си Неймар успее да си върне силната форма от последния му сезон в ПСЖ). Вече акцентирах върху Колумбия и Уругвай, но за тях също ще бъде трудно да достигнат Аржентина, при нормални обстоятелства. Когато сравним 'албиселесте' с европейските грандове обаче, класата на световния шампион ще отстъпва значително, след като Меси се оттегли. Това по всяка вероятност ще минимизира шансовете на Аржентина да се пребори с отбори като Испания, Германия, Англия и Франция, ако ги срещне на Световно.

През 2025 г. за аржентинците предстои мач срещу Испания за трофея 'Финалисима', който ще бъде от съществено значение, за да проследим докъде ще може да се простре Династията Аржентина. При предишния такъв маркетингов мач Аржентина премаза Италия с 3:0 и въпреки че 'адзурите' вече вървяха надолу след спечеленото Евро 2021, двубоят бе показателен за амбициите на тима, воден от Лионел Скалони (победил 4 европейски държави при похода към третата си световна титла).

- - -

Каквото и да се случи с Аржентина в следващите 3-4 години, този отбор се изгради като династия и може да остане такъв на ниво Южна Америка поне до следващото издание на Копа-та през 2028 г. Основната въпросителна за бъдещето на Аржентина остава Лео Меси, тъй като дори да не бъде на терена, присъствието му наоколо кара съотборниците му да се хвърлят 'като насъскани кучета' срещу съперника в името на капитана си. Не е случайно и че Аржентина често пъти е представян като някаква гангстерска банда, в центъра на която е Меси – малкият (но много голям) главатар, в основата на Династията.