публикувано на 12 Август, 2024 | Четеш за 16 минути

На шега, на майтап – Европейското се изтърколи и отново се връщаме в позната рутина, в очакване на мачовете на любимите ни клубни отбори. Изчаках да мине малко време от края на първенството в Германия, за да добия по-цялостна представа за мненията сред 'разбирачите', да чуя аргументите зад твърденията им и да ги съпоставя със своите усещания.

материал на

Преди началото на Евро 2024 написах статия с очакванията си за победител, приятна/неприятна изненада и тем подобни размисли, която, ако имате лош ден, може да седнете и да прочетете, за да ви се оправи настроението. В нея постигнах 100-процентова успеваемост – нищо не познах. Посоченият от мен като очакван шампион Германия отпадна в 1/4-финалите, а Украйна далеч не бе приятната изненада, както очаквах.

За да станат провалът и излагацията ми пълни, изтърсих че неприятна изненада на турнира ще бъде Испания! Европейският шампион, отборът, който нямаше нито един слаб мач и допусна общо 4 гола в 7-те си мача! Испанците ме застреляха, но трябва да призная – свалям шапка на Луис де ла Фуенте, защото в съзнателния си живот не съм виждал някой отбор да доминира толкова отчетливо на Европейско първенство и да го спечели накрая. Очаквах Испания да има проблем заради младоците в състава си, а Нико Уилямс и Ламин Ямал им изнесоха първенството в атака – 3 гола и 5 асистенции от общо 15 попадения. В защита новият шампион също се представи повече от добре, което бе огромна изненада за мен, на база качеството на футболистите там.

Преди началото на турнира с мой добър приятел коментирахме какъв развой би бил най-забавен и се обединихме зад следния сценарий – Англия да мачка наред, да стигне до финал, там да доминира, но да не успее да спечели в редовното време и продълженията, а след това да се изложи при дузпите. Мечтите ни се разминаха донякъде с действителността, но няма да крия задоволството си от новия провал на 'трите лъва'.

Веднага искам да подчертая - на финала грам не ми пукаше кой ще спечели (след като Германия отпадна), но ми беше по-сладко, че англичаните пак останаха с калъфката, защото ако бяха спечелили, тяхната медийна машина щеше да направи от този триумф нещо много по-значимо, отколкото е в действителност. Тези нямаше да млъкнат поне 20 години и щяха да вгорчат живота на хората като мен, които не са вманиачени по Висшата лига и не боготворят дърводелци с изкуствено надута цена от по 60-70 милиона. Затова победата на Испания бе един вид триумф за човечеството, защото англофилите няма да ни надуват главите със своите дитирамби и оди за 'трите лъва' с 'It's Coming Home'.

Всички се обединиха около мнението, че Испания е най-заслужаващият да спечели Европейското отбор, но пък мнозина 'разбирачи' обявиха нивото на първенството за цялостно ниско. Основният им аргумент беше, че повечето футболисти на грандовете били уморени. Добър ден! Остава да изиграеш 50+ мача за 9 месеца и след това да си отново на топ ниво! Няма как, господа 'разбирачи'.

Е, аз смятам, че точно заради тази умора първенството бе на оптимално високо ниво, защото огромният брой изиграни мачове не попречи на повечето футболисти да са в добра форма. Подчертавам – добро, а не топ ниво, защото явно някои очакваха всички да са в пика си на Европейското, а това е невъзможно. Именно в това е чарът и чалъмът на тези летни турнири – като селекционер трябва да извикаш футболистите, които виждаш, че са в най-добра моментна форма и тези, които ще се впишат най-добре в идеята и схемата ти на игра. Чух мнозина да посочват Световното в Катар за по-силно от Европейското в Германия, изтипосвайки като аргумент, че се провело в момент от годината, когато по принцип клубовете (а чрез тях и футболистите) са на топ ниво! Отново – добър ден! Не разбирам защо някои хора са си мислели, че интензитетът и качеството на мачовете в Германия ще бъде по-висок от тези в Катар. Все едно да очакваш една навъртяла 100 000+ километра кола да върви по-добре от същата марка и модел автомобил, но на 10 000 километра...?

Прочети 'Евро 2024 - размисли и страсти преди очакваното шоу в Германия'

или пък

'Младостта не е порок в най-стария турнир за национални отбори в света'

Европейското за мен беше много приятно! Въпреки ударният старт с много голове в началото, в крайна сметка първенството завърши със 117 попадения – по 2,29 средно на мач, което е спад спрямо предишното Европейско и Световното в Катар. Това обаче не променя факта, че на повечето мачове в елиминациите имаше драма и напрежение до самия край. Броят голове леко заблуждава, защото по терените в Германия имаше куп положения, но дали умората, дали късметът и спортният шанс 'спънаха' много футболисти по пътя им към гола (защото имаше и много греди). Не съм гледал статистика, но не си спомням друго голямо първенство с толкова много удари в рамките на вратите...

Да, веднага бихте казали, че гредата не е гол, но тя означава, че е имало изстрел, а той идва след създадено положение. На Европейското имаше много голови ситуации и на мен това ми хареса, защото обичам динамичен и остър футбол, а не тактическо надлъгване, което води до заспиване на зрителите.

От общото вече е време да мина към конкретиката. Испания заслужено е №1, а единственият отбор, доближил се като представяне до испанците бе Германия.

Ще ми простите, но сега ще има и малко фенски пристрастия. Испания имаше огромен късмет, че елиминира домакина, защото Германия надигра Испания и заслужаваше да го победи. Някой би ме контрирал, че по-рано съм написал как 'Ла Фурия Роха' не е имал нито един слаб мач, но нима Испания игра слабо срещу Германия?!? Не, двата отбора направиха доста равностоен мач, в който 'Маншафта' създаде повече чисти голови положения, заради изоставането си в резултата почти цяло второ полувреме.
Освен това, Луис да ла Фуенте според мен направи грешка, като извади Уилямс и Ямал, тъй като тяхната скорост и техника притесняваше германците и ги караше да нападат малко по-внимателно, за да не загубят топката и остриетата на Испания да им 'видят сметката' на контра.

Като към това прибавим и престъпно подминатата дузпа, този мач трябваше да е за Германия. От УЕФА защитиха бригадата английски бандити с оправданието, че е имало засада и игра с ръка на Фюлкруг преди удара на Джамал Мусиала. Тогава защо след тази ситуация играта продължи с тъч, а не с непряк свободен удар!? Някъде се чу, че не е имало дузпа, защото Мусиала стрелял от твърде близко разстояние и ръката на Кукурея била в естествено положение, но и тази теория се огъва - при удара си Мусиала бе на над 3 метра от рошавия испанец, което не е близко разстояние, когато става въпрос за препречване на пътя на топката с ръка. Съгласявам се с това, че ръката на Курурея бе в естествено положение, но тя увеличаваше обема на тялото му, а това тежи повече!

Опитвам се да намеря оправдание за съдията Антъни Тейлър, че не е видял добре ситуацията, но защо Стюарт Атуел на ВАР спеше и не направи официално преразглеждане, при което играта се спира?

източник: https://www.youtube.com/watch?v=ZTXQV8mtfCY

Във връзка с тази недадена дузпа, бях на една пресконференция на Съдийската комисия към БФС, където бяха споделени указанията на УЕФА при такива ситуации: съдиите да отсъждат така, както се очаква да бъде отсъждането от по-голямата част от хората. А по-голямата част от феновете сме на мнение, че имаше дузпа за Германия. Спирам по тази тема, станалото-станало! С изключение на този мач, Испания си спечели първенството, но винаги трябва да има и доза късмет, а за испанците той дойде срещу Германия.

Домакинът на турнира беляза значително подобрение спрямо лицето си в последните 3 големи турнира. Много 'разбирачи' се чудят защо германците не са паднали от Швейцария, за да влязат в по-слабия поток, но по време на мача им срещу 'кръстоносците', все още се очакваше в този 'по-слаб' поток да бъдат Франция и Белгия, а не Австрия и Румъния.

Ето тук идва любопитен казус пред УЕФА, домакинът на Европейско автоматично е поставен на първа позиция в Група А, което работи срещу този отбор, тъй като той играе пръв третия си мач и не може да си прави сметки, виждайки развоя на другите групи. Затова от УЕФА може да помислят за това, домакините на Европейски първенства да са в последните групи, за да може така легално да им се даде едно рамо. Някой би възнегодувал от това бутане, но не може да не се направи реверанс към домакините, тъй като по този начин повече държави ще бъдат стимулирани да се борят за приемане на определен шампионат. Това пък от своя страна, минава през подобрение на футболната инфраструктура (а на места – и на цялостната инфраструктура) в и между градовете, където се играят мачове.

За финал по темата 'Германия' – отборът е много солиден и приятен за гледане, като очаквам в бъдеще проблемите да идват от защитата, както и от липсата на заместник на Тони Кроос, чието завръщане бе един от факторите за доброто представяне на Бундестима. Освен това, в атака се видя, че Никлас Фюлкруг (на когото симпатизирам заради клубната му принадлежност) отстъпва като класа на последните двама типични централни нападатели на отбора – Мирослав Клозе и Марио Гомес.

източник: https://www.youtube.com/watch?v=U_7rz-mysN4

Освен Германия, силно впечатление ми направиха още Швейцария и Австрия, които играха много силно и отпаднаха злощастно. Ако при 'кръстоносците' това се очакваше, защото те се превърнаха в константно силен отбор, то не очаквах това от австрийците, въпреки наличието на значително внимание към Ралф Рангник и възможността той може да донесе успехи на Вундертима.

За жалост, Австрия е в Лига 'B' в Лигата на нациите и няма да играе с най-класните отбори в Европа през следващите месеци, което щеше да е много интересно за мен, след като австрийците се противопоставиха много успешно на Франция и закономерно победиха Нидерландия (в най-готиния мач от Евро 2024, според мен).

'Лалетата' успяха донякъде да минат между капките, за да стигнат до 1/2-финалите, но те бяха ощетени жестоко срещу Франция, когато вече споменатите от мен криминално проявени лица Антъни Тейлър и Стюарт Атуел не признаха кристален гол на Шави Симонс, измисляйки засада на Дензъл Дъмфрис, който пречеше на вратаря Майк Менян толкова, колкото му пречех и аз, докато гледах мача пред телевизора. Донякъде ми е жал за Нидерландия, защото игра много приятно в атака, но парадоксално бе провален от защитата, където 'на хартия' са най-големите им звезди.

По пътя си към 1/2-финалите отборът на Роналд Куман отстрани Турция, който бе истинският домакин на това Европейско, заради огромните маси турски фенове, подкрепили отбора си навсякъде в Германия.

Турците обаче имаха зверски късмет, който ги покри на два пъти и компенсира изоставането им във футболно отношение от техните съперници.
Срещу Чехия те бяха облагодетелствани от Ищван Ковач, който още в 20-ата минута изгони Антонин Барак с втори жълт картон, а това бе доста пресилено по мое мнение. Факт е, че на моменти 'полумесеците' играха много сносно, както през първото полувреме срещу Нидерландия или срещу Грузия в групите. Срещу Австрия на 1/8-финалите, Турция отново имаше късмет, вкарвайки гол в 1-ата минута, което промени посоката на мача и в крайна сметка Австрия (бидейки по-добър във всяко едно отношение) отпадна, допускайки два гола от защитника Мерих Демирал.

Анализирайки Турция се съгласявам с общото мнение, че отборът на Винченцо Монтела залагаше повече на емоцията и импулса от трибуните, отколкото на футболните си достойнства. Въпреки това, Арда Гюлер, Баръш Йълмъз, Хакан Чалханооглу и Кенан Йълдъз със сигурност носят оптимизъм в битката за класиране на Мондиала в САЩ, Мексико и Канада след 2 години.

Прочети 'Арда Гюлер - лъвът от Анкара, който разтресе Истанбул и гледа на Запад'

Друг отбор, който надскочи очакванията, бе Грузия и няма как да не им свалим шапка, тъй като те опитаха да играят футбол повече от Турция, но с по-малък потенциал. Победата им над Португалия не бе случайна, но след това нямаше как да се надяват на нещо срещу испанците.

Споменавайки Португалия, време е да откроя отборите, които разочароваха на първенството. Това без никакво съмнение са Португалия, Франция и Италия. Личеше си, че 'мореплавателите' играеха за Кристиано Роналдо и това им попречи да разгърнат потенциала, с който безспорно разполагат. Сигурно феновете на Роналдо ще ми скочат за следващите редове, но вече е време CR7 да се оттегли от националния отбор, тъй като пречи на развитието му. От няколко години не спирам да твърдя, че Португалия непрекъснато вдига нивото си след триумфа на Евро 2016, но колкото повече Роналдо остава в отбора, толкова по-дълго треньорът и съотборниците му ще се съобразяват с него и няма да могат да покажат на какво са способни, а там има куп суперзвезди. На първенството в Германия аз не видях Рафаел Леао, нито Гонсало Рамош или Диого Жота, че дори и Бернардо Силва, като тези четиримата могат много повече, но присъствието на Роналдо ги задължава да го поставят в центъра на всичко.

При Франция не бях особено изненадан от това представяне, защото имам една теория, която го обяснява. На Мондиала в Русия (когато стана световен шампион), тимът играеше по-пестеливо, като само срещу Аржентина се наложи да пусне на свобода своята мощ, за да надвкарва 'гаучосите' на 1/8-финалите. Смятам, че Дешан опита подобен подход и сега – прагматична игра, опит за затваряне на мачовете с по 1:0 и недопускане на нападателите да се увличат твърде много в атака, а да помагат за халфовете и бранителите. Теорията ми може да е тотално грешна, ако 'петлите' просто са разчитали Мбапе да им изнесе първенството и да е станало както с Португалия и Роналдо, но с тънката подробност, че счупването на носа повлия върху играта на новата суперзвезда на Реал Мадрид.

Не така стояха нещата при Италия, който беше жалък и заслужаваше да отпадне още в групите. Светкавичната реакция на 'адзурите' при ранния гол на Албания ме заблуди, че Италия няма да сдаде така лесно европейската си титла. Да, ама не! Тимът на Лучано Спалети бе трагичен срещу Испания, потресаващ срещу Хърватия и жалък срещу Швейцария. Чак ми стана жал за Джанлуиджи Донарума, който бе осъден да бъде мишена на противниковите нападатели, без защитата пред него да му помага по какъвто и да е начин. Тук идва паралелът с бранителите, които Италия имаше допреди няколко години. Бонучи, Бардзали и Киелини бяха професори при играта в защита и макар във всеки мач да заслужаваха жълти картони, те си бяха страхотно трио, което улесняваше доста живота на Джанлуиджи Буфон, а след това за кратко и на Донарума.

При разочарованията на турнира някой би споменал и Белгия, но Евро 2024 показа, че 'златното поколение' на тази страна вече е в историята. Противно на общото мнение, смятам че Белгия успя да надгради спрямо Мондиала в Катар, но това не е трудно, след като там тимът отпадна от група с Хърватия, Мароко и Канада.

Ромелу Лукаку имаше лошия късмет да не му зачетат 3 гола, а и като цяло Белгия не игра особено добре. Очакванията ни към тази страна вече не трябва да се базират на отбора, който тя имаше на Европейското през 2016 или на Световното през 2018, а на сегашния състав, чието качество е в пъти по-ниско и предполага максимумът като цел да е излизане от груповата фаза на голям турнир, а оттам 'каквото сабя покаже'.

Хърватия също отпадна доста безславно от Европейското, но и там се видя, че новата вълна футболисти отстъпва значително на Модрич, Перишич, Манджукич, Брозович и Ракитич, с които 'шахматистите' станаха втори в Русия. Освен това, хърватите имаха лошия късмет да допуснат изравнителен гол от Италия в 98-ата минута в мач, в който повече заслужаваха победата.

източник: https://www.youtube.com/watch?v=kLSneMeoC_Q

За десерт оставих Англия, защото това е отборът, при който се влиза в най-големи крайности. 'Трите лъва' влязоха като фаворит на Евро 2024 и за втори път поред стигнаха до финал, но играта зад тази 'суха' статистика бе ужасяваща. Тук не мога да развия теория за потискането на индивидуалните качества на играчите от страна на селекционера в името на общото благо, както го направих при Франция. Гарет Саутгейт не можа да менажира адекватно страхотния потенциал, с който разполагаше, а и бе потресаващ при смените по време на мачовете. Въпреки това, къде с късмет, къде с индивидуална класа, 'трите лъва' добутаха до финал, минавайки през по-лесния поток на Европейското, отстранявайки последователно Словакия, Швейцария и Нидерландия.

Още от мача със Сърбия се видя, че играта на Англия просто не върви. През целия турнир отборът така и не можа да изиграе един цял мач, в който да доминира над съперника си, като по-масиран натиск имаше само през първото полувреме срещу Сърбия и в части от мачовете със Словения и Словакия.

Традиционно, защитата на Англия не беше особено стабилна, но в този аспект промяна няма, тъй като при Гарет Саутгейт акцентът пада върху нападението и 'трите лъва' допускат много голове на големите първенства. Селекционерът опита да се прави на Юрген Клоп и пусна Трент Александър-Арнолд в средата на терена, но този му опит бе провал и футболистът на Ливърпул бе зачеркнат с дебелия флумастер след първите 2 мача. Кайл Уокър игра прилично, но той не е толкова офанзивно настроен и може би пускането на Арнолд като десен халф-бек щеше да помогне много на английската атака, тъй като щеше да дублира Сака и този фланг да създава повече ситуации за Хари Кейн.

Халфовата линия и атаката дръпнаха рязко назад спрямо предишни шампионати и не създаваха впечатлението, че Англия мачка съперниците си. На предходното Европейско англичаните също вкараха само 2 гола в групата, но тогава създаваха положения и когато дойдоха елиминациите бяха вкарани 8 гола в рамките на 3-те мача до финала. Тук грешките бяха следните: използването на преуморения Фил Фодън на крилото и неизползването на типично ляво крило, какъвто е Антъни Гордън.

По отношение на смените на Англия съм раздвоен – за мен те бяха доста закъснели или странни (изваждането на Хари Кейн във финала), но пък на моменти сработваха. Тук визирам асистенцията на Айвън Тони към Кейн срещу Словакия, както и втория гол срещу Нидерландия, дошъл след комбинация Коул Палмър-Оли Уоткинс.

След края на турнира, доста английски медии опитаха да похвалят Саутгейт, че все пак е успял да изведе отбора до финал, а други му вдигаха акциите, акцентирайки върху двата изиграни финала на Европейско за 8 години, докато преди това страната така и не е успявала да стигне до този етап от турнира, въпреки постоянното наличие на звезди в състава си.

Веднага ще опонирам на тези две опорки, тъй като некадърността на Саутгейт направи така, че на Англия да му е трудно да стигне до финал, а не съперниците, съдиите или подредбата на планетите. По отношение на достигането до мачовете за трофея, миналото Европейско беше направено за Англия, като тогава тимът отново влезе в по-лесния поток и имаше късмет Германия да е 'разграден двор' и да не разполага със съпротивителни сили. На Евро 2024 англичаните отново попаднаха в по-лесния поток, тъй като евентуален сблъсък срещу Франция на 1/2-финалите едва ли щеше да завърши добре за 'трите лъва', както се случи с нестабилния в защита нидерландски отбор.

Всичко това вече е в историята, а Гарет Саутгейт вече не е селекционер на Англия и ще ми е безкрайно интересно кого ще наемат от ФА на страната, за да успее да изведе този безспорно страхотен отбор до голям трофей или поне до купата в Лигата на нациите. Тук е добре да се направи едно припомняне – следващото Европейско е във Великобритания и Ирландия, така че…

- - -

Накрая отново ще натъртя – Европейското в Германия бе на оптимално ниво след края на тежкия сезон, головете не бяха много, но повечето мачове бяха интересни за гледане от неутралния зрител, който трябва да бъде благодарен, че Испания победи Англия, за да може равновесието във вселената да се запази и да не ни облъчват с 'It’s coming home' . . .

Човечеството спечели

на Евро 2024