онова време, но гледайки днешната действителност, се замислям, че въпреки свободата на мислене и себеизразяване, хората си разказват все по-малко вицове и други смешки и забавни истории.

​

Със сигурност, една от причините за това е фактът, че обществото в последните години е твърде политизирано и дори най-незначимата тема може да бъде обвързана с политиката и да накара двама души да се скарат, на база своите партийни или идеологически възгледи. Затова твърде много теми се превърнаха в 'щекотливи' и хората се притесняват да говорят за тях току-така, защото не знаят кого може да обидят.

​

Една от темите, съществуваща повече като проблем, е расизмът. Мултикултурното общество на демократичните страни предразполага съществуването на расизъм и друг вид дискриминации. За моя жалост, расизмът все още гравитира около футбола и разваля имиджа му пред останалия свят. Примерите за расизъм във футбола са твърде много и един от най-ярките в последните години бе мачът България – Англия 0:6. Присъствах на него и мога с ясно съзнание да заявя, че в различни периоди от мача фенове от всички сектори издаваха маймунски звуци към играчите на Англия, които се ядосаха от това отношение към тях и ни 'пребиха' на терена.

​

​

​

​

​

 

 

 

 

 

В своята същност расизмът е вид дискриминация, при който има омраза от страна на една раса към друга, като се счита, че едната раса е по-висша и притежава повече положителни черти от другата. Такъв тип отношение разстройва неговите жертви и ги прави доста чувствителни, тъй като расизмът не произтича от действията на човек, а от биологичните му характеристики, които той няма как да промени. Темата 'расизъм', както във футбола, така и в останалите сфери на обществото, трябва да бъде разглеждана внимателно и към жертвите на расизма да се подхожда деликатно, защото са уязвими. Когато те са по-чувствителни е възможно да станат и по-остри в поведението си към останалите, дори към тези, които не са им причинили нищо. Още по-опасно е, когато се стигне до преекспониране на този проблем, което води до неговото задълбочаване.

​

​​

​

​

Тук вече стигаме до същността на статията, защото по мое мнение звездата на Реал Мадрид – Винисиус Жуниор, прави именно това – той преекспонира расистките обиди към себе си и по този начин кара все повече хора да използват срещу него злоба, ненавист и омраза, тъй като цялостното му поведение е арогантно и по детски жестоко.

​

Винисиус безспорно е един от най-талантливите футболисти в света в последните години. Той дойде в Реал Мадрид още на 18 и в началото не му беше никак лесно - за него бяха платени 45 милиона евро, а той правеше много пропуски и не допринасяше много в атака. Първите му 3 години в Мадрид бяха доста трудни, но феновете на отбора застанаха плътно зад него и от 2021 г. Винисиус сякаш изведнъж порасна, започна да играе по-ефективно и головете и асистенциите заваляха. Оттогава той е сред най-добрите футболисти в света и непрекъснато е претендент за куп индивидуални награди.

​

​

​

​

​

 

 

 

 

 

Успехите на терена обаче, отключиха една друга страна у бразилеца – арогантността и желанието да покаже на противника, че е по-бърз и по-техничен от него. Във връзка с човешкия характер, си спомних за една история на провалилия се суперталант Алешандре Пато, превърнал се още като тийнейджър в основен футболист на Милан (който в края на първото и началото на второто десетилетие на XXI век все още бе пълен със звезди от световна класа и бе един от факторите в европейския футбол). Години след престоя си в Милан, Пато разказа, че в един от първите си дни в отбора, докато е в съблекалнята, при него идва 'Феномена' Роналдо. Той му подава списание Плейбой и го пита дали ще бъде в неговия лагер или в този на Кака, който е ревностен християнин, ходи на църква, моли се и прави други богоугодни дейности. Е, Винисиус със сигурност би взел Плейбоя и би отишъл с Роналдо, защото в него може да има всичко друго, но не и смирение.

 

Подобрявайки играта си, Вини започна да се опитва да унижава съперниковите играчи със своите финтове и да дразни феновете на противника с танци и прекомерна радост, не само след свой гол, но и като цяло след попадение на Реал Мадрид. Нахалното и арогантно поведение на Винисиус нямаше как да не подразни останалите фенове в Испания, защото те са наясно, че Реал Мадрид влиза като фаворит в почти всички мачове в Ла Лига, но не е коректно това да им бъде допълнително натяквано.

 

Очаквано, те се почувстваха длъжни да отговорят на провокациите на футболиста. Освиркванията обаче, вече доста трудно ще разсеят някой играч и ще го накарат да се притеснява по време на гостуване. Затова някои фенове предприеха нещо абсолютно неприемливо според мен – обиди на расова основа, възползвайки се от цвета на кожата на Винисиус. За тяхно задоволство, футболистът се хвана на въдицата и прие навътре същите. Напрежението между бразилеца и феновете в Испания ескалира през пролетта на 2024 г., когато в един мач срещу Валенсия голяма част от трибуните на 'Местая' започнаха да сипят подобни нападки срещу нападателя на Реал. Мачът бе спрян за кратко, а в неговия край изнервеният Винисиус си изкара червен картон, който по-късно бе отменен от 'испанското БФС'. След случилото се, Валенсия отнесе солидна парична глоба, а част от 'Местая' бе затворена за няколко мача. Потърпевшият пък обвини целия стадион, че са расисти, което не кореспондира с реалността и това бе изтъкнато от Валенсия. След този случай футболистът на Реал Мадрид афишира, че започва да се бори с расизма по испанските стадиони. Глупости на търкалета!

​​

​

​

​

​

​

Прочети още 'Новият формат на ШЛ - имаше ли нужда?'

​

​

или пък 

​

​

'Човечеството спечели на Евро 2024'

 

 

 

 

 

Решаването на проблеми като расизма става чрез внимателно изградени планове, при които се цели да се покаже на обществото какви са вредите от расовата дискриминация и какви са ползите от расовата толерантност. Тези планове на първо място трябва да бъдат насочени към децата, за да може от най-ранна възраст да ги учат на приемственост и търпимост към различните етноси, раси и религии. Оттам насетне се тръгва по веригата с кампании, насочени към възрастните, които по-трудно биха променили светогледа си, но не и ако техните собствени деца им бъдат коректив за правилно и грешно обществено поведение.

​

При обекта на този материал подобен план няма! Убеден съм, че ако Винисиус поговори с психолог, ще разбере, че ако се кротне с извънфутболните си изпълнения на терена, тогава отношението към него ще се промени. Разбира се, феновете на другите отбори едва ли биха го заобичали (най-малкото, защото е играч на противника, който умее да създава главоболия на собствените им отбори), но биха започнали да го уважават и най-вече – да спрат с  расистките обиди.

​

Тук на преден план в съзнанието ми изниква един мач Бетис – Барселона, в който Лионел Меси вкара хеттрик. Последният гол на аржентинеца бе гениален - почти от границата на наказателното поле с фин и лек удар той успя да прехвърли много елегантно вратаря на андалусийци. Феновете на Бетис първо се хванаха за главата, а след това много от тях започнаха да ръкопляскат, докато Меси се прегръщаше със своите съотборници, а не обикаляше пред трибуните да се прави на клоун, навирайки в носа на привържениците своя гений. Да, човек би казал, че Меси не е тъмнокож и няма как да го обиждат на расова основа, но помните ли какво се случваше с предишния №10 на Барса!? Нима Роналдиньо бе обиждан така, както Винисиус? Рони също обичаше да танцува, но поведението му бе много по-премерено и той опитваше да покаже радостта си от футбола, докато при нападателя на Реал Мадрид виждам, че понякога прави нещата, за да дразни противниковия отбор и фенове.

​

​

​

​

​

 

 

 

 

 

Ето по този начин той се бори с расизма в Испания – опитва да гаси пожара, като му сипва бензин! Постепенно Винисиус започна да говори за проблема с расизма и непрекъснато твърди, че Испания е расистка държава, а наскоро предложи ФИФА да отнеме домакинството на Световното през 2030 г. от страната. Скандалното предложение на Винисиус идва на фона на опитите на клуба му да спечели домакинството на финала на въпросния Мондиал, който ще се проведе в 6 държави. В този случай футболистът отново иска да гаси пожара с бензин, защото опитва да издейства строго наказание срещу прояви на расизъм, вместо да се работи за диалог и информационни кампании, с които обикновеният човек да бъде научен на расова толерантност. Винисиус отвръща на огъня с огън и с тези си действия си спечели критици, дори сред феновете на Реал Мадрид, защото те не са малоумници и виждат, че по този начин се генерира още по-голяма омраза към клуба.

​

Капитанът на Испания и съотборник на Вини в Реал – Дани Карвахал, се изказа в обратната посока на неговото мнение, като се опита да не критикува бразилския си съотборник, но ясно заяви, че Испания не е расистка държава и не е релевантно да ѝ бъде отнето домакинството на Световното през 2030 г. Същото каза и селекционерът на 'Ла Фурия Роха' Де ла Фуенте, който също не критикува директно Винисиус. Въпреки това, бразилецът не се спира и в началото на сезон 2024/25 г. на няколко пъти провокира привърженици на съперниците на Реал, след като им бе вкарал гол. Убеден съм, че ако Винисиус продължава по същия начин, феновете на Реал Мадрид също ще се обърнат срещу него, а тогава не съм убеден, че Флорентино Перес ще иска да го задържи в състава си, още повече че може да вземе много саудитски милиони за него.

​​

​

​

​

​

​

Прочети също 'Династията 'Аржентина'

​

​

или пък 

​

​

'Колко добър беше Феномена Роналдо'