открехване на вратата към кариера, която щеше да го превърне в един от най-великите играчи, носили някога прочутата червена фланелка.

​

Пристигането на Рууни в Манчестър Юнайтед беше кулминацията на един от най-обсъжданите трансфери в английския футбол. Само на 18 години, роденият в Крокстед футболист вече беше направил име за себе си с клуба от детството си - Евертън, където избухна на сцената като 16-годишен, отбелязвайки зашеметяващ гол срещу Арсенал (сложил край на тяхната серия от 30 мача без загуба).

​

Неговият суров талант, сила и око за гола го превърнаха в събитието на Евро 2004 в Португалия, където той бе талисманът на английския национален отбор. Но травма на метатарзална кост спря прогреса му и този на ‘Трите лъва’ на четвъртфиналите. Сър Алекс Фъргюсън и Манчестър Юнайтед обаче бяха видели достатъчно и бяха хвърлили око на звездата, очевидно надраснала корените си в Евертън.

​

Червените Дяволи си осигуриха подписа на Рууни срещу 26 милиона паунда, правейки го най-скъпият тийнейджър във футбола по онова време. Определено доста хора повдигнаха вежди за трансферната сума, но онези, които бяха виждали Рууни в действие, знаеха - Юнайтед е придобил истински диамант. А Сър Алекс Фъргюсън, който е майстор в отглеждането на млади таланти, коментира: 'Много съм развълнуван. Мисля, че имаме най-добрия млад играч, който тази страна е виждала през последните 30 години.'

 

Въпреки вълнението около пристигането му, феновете на Юнайтед трябваше да изчакат известно време, преди да видят Рууни в действие. Контузията от Евро 2004 го извади от игра за началото на сезона във Висшата лига. Но когато моментът за дебюта на младия скаузър най-накрая настъпи, всяка секунда чакане си струваше.

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

Шампионската лига е състезание, синоним на драма и страхотни представяния, а Олд Трафорд е ставал свидетел на изключително магически нощи. На 28 септември, 2004 г. Юнайтед посреща Фенербахче в мач от груповата фаза на турнира. Театърът на мечтите е в очакване, не само заради европейската среща, но защото това бе нощта, в която Уейн Рууни най-накрая щеше да облече фланелката с червения дявол.

​

Олд Трафорд кипеше, атмосферата беше напрегната. Самият мач беше важен за Юнайтед, който искаше да си осигури жизненоважна победа, в стремежа си да продължи от груповата фаза, особено след равенството с Лион две седмици по-рано. Значението на събитието обаче беше увеличено десетократно от дебюта на Рууни. Тежестта на очакванията върху плещите на тийнейджъра беше огромна, но ако у него имаше нервност, тя определено не си личеше.

​

Още от първия съдийски сигнал, Рууни бе настървен да покаже на какво е способен. Играеше със зрялост и увереност, опровергаващи възрастта му, показвайки характерната си агресия, интелигентност и умения.

​

Райън Гигс откри резултата в двубоя още в 7-а минута, когато засече с глава центриране на Клеберсон. След само още 10 минути, моментът на младия англичанин настъпи. Перфектен пас от ван Нистелрой намери Рууни в наказателното поле. С ледено хладнокръвие той стреля с левия си крак, преодолявайки вратаря на Фенербахче Рюстю Речбер. Ревът на Олд Трафорд беше оглушителен, а коментаторът на двубоя Клайв Тилдесли заявява: 'Уейн Рууни вкара за Манчестър Юнайтед и това няма да е последният път, когато чувате това.'

​

Уаза обаче не бе приключил. 11 минути по-късно той вкара втория си гол - този път Райън Гигс предостави топката на 18-годишния нападател, който я пое малко пред границата на наказателното поле, залъга двама защитници преди да отправи силен удар с десния си крак, който влетя в мрежата. Голът беше шедьовър на контрол, баланс и завършващ удар – качества, които щяха да станат отличителни белези на играта на Рууни.

​

С напредването на мача, младежът продължи да тормози защитата на Фенербахче. Взаимодействието му с новите му съотборници бе безпроблемно, а визията му беше очевидна, докато организираше атаки с увереността на опитен ветеран. Гладът на Рууни за топката, съчетан със способността му да намира пространство и да прави интелигентни рейдове, беше постоянна заплаха.

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

Коронният момент на неговия дебют дойде през второто полувреме. След като спечели пряк свободен удар точно пред наказателното поле, Рууни се нагърби да го изпълни сам. С перфектен изстрел той прехвърли топката над стената и я прати в горния ъгъл, завършвайки своя хеттрик. Това беше гол, който излъчваше класа и подчерта статута му на специален талант.

​

Хеттрик плюс асистенция (Рууни асистира на Давид Белион за шестото попадения на Червените Дяволи) в дебюта си и то на голямата сцена на Шампионската лига. Вечерта завърши с победа с 6-2 за Юнайтед, но резултатът беше като бележка под линия в сравнение с индивидуалния блясък на новия номер осем в червено. Рууни 'открадна шоуто' и по този начин записа името си в историческите книги на клуба и европейския футбол.

​​​​​​

След двубоя, медиите приветстваха представянето му като един от най-великите дебюти в историята на футбола. Сър Алекс Фъргюсън го описа като 'удивително'. Съотборниците му бяха също толкова впечатлени, като мнозина признаха, че са станали свидетели на раждането на нова звезда на Олд Трафорд. За феновете на Юнайтед Рууни веднага се превърна в герой. Дебютът му имаше всичко - голове, умения и страст към играта, която резонира сред привържениците на клуба. В лицето на Рууни те видяха играч, който въплъщава борбения дух и атакуващия усет, станали синоним на Манчестър Юнайтед.

​

​

​

-     -     -

​

​

​

Поглеждайки сега назад, дебютът на Уейн Рууни за Манчестър Юнайтед беше повече от страхотно представяне – това беше определящ момент в съвременната история на клуба. Той даде тона на това, което ще се превърне в легендарна кариера, и даде на феновете на Юнайтед бегла представа за величието, което предстои. Мачът срещу Фенербахче беше началото на едно пътуване, което щеше да превърне Рууни в един от най-емблематичните играчи във футбола.

​

Това, което направи дебюта на Рууни толкова специален, не бяха само головете или показаните умения, но чистата радост и страст, с които той игра. Той бе играч, който живееше за големите моменти и в онази вечер на Олд Трафорд прегърна повода с две ръце. Суровата емоция, която показваше след всеки гол, решителността в очите му и връзката, която изгради с феновете, бяха показателни за играч, предназначен за величие.

​

За клуб като Манчестър Юнайтед, който се гордее с атакуващия си футбол и отглеждането на млади таланти, дебютът на Рууни беше перфектен мач. Той олицетворяваше всичко, което клубът представлява - смелост, креативност и отношението 'никога не се предавай'. През годините той ще продължи да вдъхновява безброй млади играчи (както в Юнайтед, така и извън него) със своята работна етика, отдаденост и любов към играта.