Великите бразилци, играли в Милан (Част 3: Пато, Роналдиньо, Тиаго Силва и Робиньо)
публикувано на 30 Юли, 2021 | Четеш за 13 минути
В заключителната част на трилогията за бразилските футболисти на Милан ще направим кратка ретроспекция на представянето на още четирима играчи.
Те са част от „Дявола“ в периода 2008-2014 г., а първи по хронология пристига Алешандре Пато.
материал на
Алешандре Пато (период: 2008-2012, нападател, 150 мача/63 гола)
Според мен този играч е един от най-обещаващите таланти, привлечени в Европа в средата на миналото десетилетие. „Патокът“ (Pato наистина означава „патица“ на португалски) има всичко за централен нападател - физика, техника, голов нюх, много скорост, добър дрибъл и причината за неспособността му да развие таланта си в пълна степен (особено докато е в Милан) е една – контузии.
Иначе в Бразилия започва в Интернасионал (Порто Алегре), като дебютира на 16 години и вкарва 12 гола в общо 27 мача. В Милан е привлечен през август 2007 г. за 24 млн. евро, но поради ограничения на ФИФА относно млади играчи извън ЕС (тогава той е на 17 години), дебютът му се отлага до 13 януари 2008 г. Пато дебютира срещу Наполи и бележи първия си гол в емблематичен мач, завършил при резултат 5:2 за „росонерите“ - Роналдо вкарва два гола, Кака добавя един, а Милан играе с тримата бразилци в нападение, Ка-Па-Ро. Очакванията към новото трио рухват само след месец, когато Роналдо получава контузия в лявото коляно и отпада до края на сезона, но Пато продължава по възходяща траектория и завършва с общо 20 мача и 9 гола, като всичките попадения са вкарани в Серия А. Постижението не е лошо за 18-годишен нападател и очакванията, че през следващия сезон бразилецът ще се справи още по-добре се оправдават – Пато изиграва 42 мача и бележи 18 гола във всички турнири, което става личен рекорд за него в Милан.
За съжаление, през следващите два сезона игровите му минути намаляват, най-вече заради няколко поредни контузии. Неприятностите продължават през есента на 2010-та година, когато получава трета контузия в задния бедрен мускул само в продължение на една година. Въпреки това сезонът е успешен за бразилеца – след всяка контузия той успява бързо да навлезе във форма и завършва кампанията с 16 гола в 33 мача, като 14 от головете са вкарани в Серия А. Това обаче се оказва последния силен сезон на „Патока“ в Милано, защото през 2011/12 той успява да изиграе само 18 мача, в които вкарва 4 гола (един от тях на „Ноу Камп“ срещу Барселона, засега петия най-бърз гол в ШЛ - Пато бележи в 24-та секунда, извеждайки се сам от центъра и надбягвайки като на шега цялата защита на Барса и най-вече Серхио Бускетс (1)), а през сезон 2012/13, последен за него на „Сан Сиро“, записва едва 7 участия с 2 попадения.
Преди старта на последната кампания Патокът взема №9 от отказалия се Филипо Индзаги, но това не му донася късмет, даже точно обратното – той става последният носител на приза Златен бидон, заради слабото си представяне през сезон 2011/12. През януари 2012 г. Пато отказва трансфер в ПСЖ, заявявайки, че е напълно отдаден на Милан и иска да продължи на „Сан Сиро“, но година по-късно преминава в Коринтианс за сумата от 15 млн. евро.
Постижението му от 63 гола в 150 мача не е лошо за Италия, но за феновете на Милан остава въпросът „Какво ли щеше да бъде, ако ги нямаше контузиите ?“
Роналдиньо (период: 2008-2011, атакуващ халф, 95 мача/26 гола)
Роналдо де Азис Морейра ще остане в историята като един от най-талантливите плеймейкъри, обличали емблематичната фланелка с №10, макар че престоят му в Милан не е толкова блестящ колкото се очаква, предвид репутацията на кариоката. Иначе Роналдиньо започва в Гремио, а европейската му одисея стартира в ПСЖ през 2001-ва година. 25 гола в 77 срещи и куп впечатляващи мачове се оказват достатъчни за оферта от Барселона, където Жоан Лапорта току-що започва първи президентски мандат, а Франк Рийкард поема отговорността да изгради чисто нов проект върху руините на един практически разпаднал се отбор. Именно Роналдиньо става основният лидер, лицето и звездата на новата Барселона и в продължение на пет сезона прави така, че хората да заговорят за Барса на Рийкард като за преродения Дрийм Тийм на Кройф.
За съжаление, краят му на „Ноу Камп“ не е добър и сякаш твърде несправедлив – през юни 2008 г. Хосеп Гуардиола му казва, че ще гради нов проект, но с център Лео Меси, а не Роналдиньо. Това дава шанс на Милан и Рони поема по стъпките на Ривалдо, като междувременно отказва оферта на Манчестър Сити. Нещата на „Сан Сиро“ започват добре – Роналдиньо вкарва първия си гол в дербито срещу Интер, спечелено с 1:0, а три седмици по-късно бележи два пъти при успеха над Сампдория с 3:0. Общо през сезон 2008/09 той записва 36 мача и успява да отбележи 10 гола, което дава надежди за още по-добро представяне през следващата година. Именно сезон 2009/10 се оказва и най-силният за Рони в Милан, макар че в началото не е във форма и най-интересното около него е номерът, с който избира да играе - №80, в чест на годината му на раждане (2). Нещата се променят след като новият треньор Леонардо го дърпа от центъра и го поставя на левия фланг в схема 4-3-3 (3) – позиция и формация в каквито Рони принципно играе в Барселона. На 10 януари 2010 г. той вкарва два гола срещу Ювентус за победата на Милан с 3:0, а седмица по-късно идва и първият му хеттрик за „росонерите“ - в мач срещу Сиена. Това дава основание на един бразилски вестник да напише, че Роналдиньо се връща към златните си дни, а в края на сезона той завършва с 43 мача и 15 гола, в допълнение към първото му място сред асистентите в Серия А.
На този фон, може би малко изненадващо, следващият сезон формата му рязко се влошава и изиграва едва 16 мача като част от нападателно трио с новопривлечените Златан Ибрахимович и Робиньо. На 11 януари 2011 г. Рони напуска Милан и се завръща в родината си в състава на Фламенго, но последният акорд от престоя му на „Сан Сиро“ идва пет месеца по-късно, когато Милан печели титлата в Серия А, а Роналдиньо получава златен медал като част от отбора в първата половина от сезона.
Тиаго Силва (период: 2009-2012, централен защитник, 119 мача/6 гола)
Тиаго Емилиано да Силва започва кариерата си в малко познатия отбор на Педрабранка, след което преминава в също неособено известния Ювентуде. Бившият капитан на ПСЖ и доскоро настоящ на Челси стъпва в Европа през 2004 г., когато е взет в Порто, но така и не стига до първия състав, записвайки 14 мача за Порто „Б“. През 2005 г. е под наем в Динамо Москва, но реално не изиграва нито минута за тима от руската столица, след което се връща обратно в родината си и става част от Флуминензе. Там кариерата му потръгва и за три сезона се превръща в един от най-стабилните централни бранители в бразилския шампионат, а в добавка показва и нещо друго – умение да бележи голове (през 2007 г. се разписва 8 пъти в 51 мача, а през 2008 г. добавя нови 6 гола в 46 мача).
Силните изяви на Тиаго Силва вещаят нов опит в Европа и през 2009 г. той преминава в Милан след петмесечни трансферни спекулации, увенчани с продължили 4 часа финални преговори. На „Сан Сиро“ бразилецът веднага се превръща в основен бранител, като във всеки от първите си два сезона изиграва по 33 от общо 34 мача в Серия А (тогава шампионатът включва 18 отбора), става шампион и носител на Суперкупата през 2011 г. През следващия сезон той получава по-малко минути заради няколко контузии, но нивото на представянето му остава на същата висота – в края на сезона е избран в Отбора на годината, където е единият от двамата централни защитници (другият е Андреа Бардзали), а според статистиките, когато Силва играе, Милан печели средно по 2.37 точки на мач, в сравнение с 2.09 точки без него (4). Според множество експерти, именно липсата му в няколко мача през пролетта на 2012 г. се оказва решаваща за проваления сезон на Милан – „росонерите“ губят битката за титлата от Ювентус, а в ШЛ отпадат от Барселона на ¼ финала (след загуба с 1:3 на „Ноу Камп“ в един от мачовете, които Тиаго Силва пропуска). Въпреки това трите му сезона с червено-черната фланелка са много силни, като освен в отбрана, той продължава и със силните си действия в атака, бележейки общо 6 пъти в 119 мача за Милан.
Прочети 'Великите бразилци, играли в Милан (част 1: от Алфатини до Дида)'
или пък
В този смисъл трансферът му в Пари Сен Жермен през лятото на 2012 г. изглежда меко казано странен, а сагата се развива в продължение на месец и включва хора като Паоло Малдини и бившия играч на Милан Леонардо, който тогава е спортен директор на френския клуб. Силвио Берлускони също се намесва с „ясни“ коментари – първо казва, че Силва трябва да бъде продаден за 46 млн. евро, за да се балансира бюджета, а 24 часа по-късно заявява, че бразилецът ще остане в Милан. Нещата продължават с това, че на 2 юли „росонерите“ и играчът постигат споразумение за удължаване на контракта му до 2017 г., а 12 дни по-късно той е продаден на ПСЖ за 42 млн. евро. Въпросната сума го прави най-скъпия бранител по онова време, но самият играч заявява, че е бил щастлив в Милано и не е настоявал за трансфер, като в заключение посочва, че би желал някой ден да се завърне в клуба (5). Дали това ще се случи може би някой ден ще видим, а сигурното е, че каквато и да е била причината за трансфера, през 2012 г. Милан губи изключително качествен защитник.
Робиньо (период: 2010-2014, атакуващ халф, 144 мача/32 гола)
Последният бразилец, обличал екипа на Милан, който ще разгледаме в настоящата трилогия и същевременно последният от четиримата, чието основно име започва с „R“. Робиньо, или Робсън да Соуза както е пълното му име, влиза в полезрението на футболните фенове на 15-годишна възраст, когато легендата Пеле го определя за своя очевиден наследник. Това определение, изглежда, не е далеч от истината, защото през 2002 г. 18-годишният талант извежда Сантос до първа шампионска титла след годините на Пеле.
Силните му изяви за родния клуб не спират и през 2005 г. след 180 мача и 81 гола за „бяло-черните“ Робиньо преминава в Реал Мадрид с репутацията на един от най-ярките млади таланти в световния футбол. За самочувствието му ясно говори факта, че в Мадрид взима фланелката с №10, носена преди това от Луиш Фиго и други, дори по-големи от португалеца играчи. Трите му сезона в испанската столица накратко могат да бъдат описани като добри – в този период Робиньо е трети голмайстор на състава, отстъпвайки само на Раул и Рууд ван Нистелрой, но сякаш му липсва още малко постоянство, за да се превърне в напълно завършен играч.
След Реал бразилецът играе в Манчестър Сити и за кратко отново в Сантос под наем през 2010-та година, преди на 31 август 2010 г. да премине в Милан за сумата от 18 млн. евро. На „Сан Сиро“ той се събира със сънародниците си Тиаго Силва, Роналдиньо и Пато и успява да стане шампион още в дебютния си сезон, вкарвайки 15 гола в 45 мача във всички турнири. 14 от попаденията му идват в Серия А, като именно двата гола на Робиньо срещу Каляри в предпоследния кръг осигуряват титлата на отбора.
Следващият сезон също може да мине за успешен, въпреки че играе по-малко и бележи по-рядко (40 мача и 10 гола), а Милан остава на второ място в Серия А и отпада от Барселона на ¼ финал в ШЛ. В началото на сезон 2012/13 Робиньо взема №7 (преди това на гърба му пише №70), дотогава носен от Пато, който пък получава №9 след отказването на Пипо Индзаги. Именно през този трети сезон обаче започва упадъкът във формата му, дължащ се най-вече на контузии, но и на прояви извън терена, и в крайна сметка той участва само в 27 мача, отбелязвайки два гола. Пак в този период на два пъти (през януари и юли 2013) Робиньо е близо до завръщане в Сантос, но възможността е осуетена от високите му лични финансови изисквания, иначе клубовете се разбират.
На 18 юли 2013 г. той подписва нов договор с Милан, но с намалена заплата, а на „Сан Сиро“ се завръща Кака. Двамата играят рамо до рамо през сезон 2013/14, който се оказва последен за тях в Милано, а специално Робиньо продължава с бледите си игри и с поредицата контузии. В крайна сметка той изиграва общо 32 двубоя, в които се отчита с 5 попадения, но през август 2014 г. логичното се случва и „наследникът на Пеле“ се завръща в Сантос.
Оттам насетне кариерата му, в най-добрия случай, „тъпче на място“ (с изключение на приличен период в Атлетико Минейро) и в крайна сметка става ясно, че Робиньо няма да стане наследник на Пеле, макар някога лично Кралят на футбола да го е провъзгласил за такъв. Бразилецът може и да приключва с Милан през 2014 г., но Милано не е приключил с него, защото през декември 2020 г. италиански съд потвърждава 9-годишната му присъда по обвинение в изнасилване през януари 2013 г., когато е футболист на „росонерите“ (6).
Прочети 'Руска Рулетка (ВТОРА ЧАСТ)'
или пък
Няколко заключителни разсъждения.
Защо Кака успя напълно, а четирите “R” не оправдаха всички очаквания?
Това е един от тези въпроси за 1 милион долара, а отговорът следва да се търси в няколко направления. Първото, поне според мен, е желанието за доказване, което е пряко свързано с възрастта на която съответните играчи са привлечени в Милан. Кака идва на „Сан Сиро“ на 21 години, директно от Сао Пауло и е жаден да се изяви, да печели трофеи и да се докаже. Обратно, Ривалдо, Роналдо и Роналдиньо пристигат като доказани футболисти, спечелили почти всичко най-ценно в играта, както на клубно, така и на индивидуално ниво. Разбира се, и тримата са изключително класни футболисти и имат своите проблясъци, особено Роналдиньо във втория си сезон, но при пристигането им в Милан изглежда така, сякаш най-високата точка в кариерите им вече е достигната – за Ривалдо и Роналдиньо това е Барселона, за Роналдо може би Реал Мадрид.
Робиньо е по-особен случай, защото той няма успехите на тримата изброени, но пък е един от тези играчи, които като че ли са малко надценени и сякаш не разполагат с нужната психика, за да се справят напълно на най-високо ниво. Конкретно при него и при Роналдо контузиите също изиграват негативна роля (Кака почти няма здравословни проблеми).
Вторият аспект донякъде е свързан с първия и се корени в това, че Кака идва директно от Бразилия, докато Ривалдо и Роналдиньо преминават през Испания и то в отбор като Барселона, който играе по един определен начин. В този смисъл адаптацията на Кака става по-лесно, защото той няма друг европейски опит, докато Ривалдо и Роналдиньо някак си не успяват напълно да се нагодят към далеч по-тежкото в сравнение с Испания италианско първенство. Този проблем го има и при Робиньо, макар че той има престой в Манчестър Сити, а що се касае до Роналдо, то той веднъж успява да се докаже в Италия когато е на 21 години в Интер, но през 2007 г., на 31 и спечелил всичко без ШЛ, желанието просто не е същото. Кариерата му в Милан е прекратена от контузия така или иначе, но и без нея е очевидно, че най-добрите дни на Феномена са безвъзвратно отминали.
В заключение ще представим колаж, обхващащ изброените в трите материала бразилски футболисти на Милан, и ще почакаме, за да разберем името на следващия талант, който ще избере да носи фланелката на гранда от Милано.
(1) Goal. com, Alexandre Pato's 24-second strike against Barcelona & the fastest goals in Champions League history, available at: https://www.goal.com/en/news/1716/champions-league/2011/09/14/2664763/alexandre-patos-23-second-strike-against-barcelona-the (accessed 6 April 2021)
(2) 90min.com, The Fascinating Stories Behind 13 Famous Shirt Numbers, 7 September 2015, available at: https://www.90min.com/posts/2491270-the-fascinating-stories-behind-13-famous-shirt-numbers (accessed 6 April 2021)
(3) Goal.com, Champions League Comment: Despite Milan Defeat, Ronaldinho Is Officially Back Among The World's Best, 18 February 2010, available at: https://www.goal.com/en/news/1717/editorial/2010/02/18/1795703/champions-league-comment-despite-milan-defeat-ronaldinho-is (accessed 6 April 2021)
(4) JamesHornCastle.com, Serie A Team of the Season 2011-12, 15 May 2012, available at: https://jameshorncastle.com/serie-a-team-of-the-season-2011-12/ (accessed 6 April 2021)
(5) Football Italia, Thiago Silva: 'I'll return to Milan', 17 May 2014, available at: https://www.football-italia.net/49307/thiago-silva-ill-return-milan (accessed 6 April 2021)
(6) ESPN, Robinho's nine-year prison sentence for sex assault upheld by Milan courts, 10 December 2020, available at: https://www.espn.com/soccer/ac-milan/story/4258757/robinhos-nine-year-prison-sentence-for-sex-assault-upheld-by-milan-courts (accessed 6 April 2021)