Алешандре Пато (период: 2008-2012, нападател, 150 мача/63 гола)

​

​

Според мен този играч е един от най-обещаващите таланти, привлечени в Европа в средата на миналото десетилетие. „Патокът“ (Pato наистина означава „патица“ на португалски) има всичко за централен нападател - физика, техника, голов нюх, много скорост, добър дрибъл и причината за неспособността му да развие таланта си в пълна степен (особено докато е в Милан) е една – контузии.

​

​

Иначе в Бразилия започва в Интернасионал (Порто Алегре), като дебютира на 16 години и вкарва 12 гола в общо 27 мача. В Милан е привлечен през август 2007 г. за 24 млн. евро, но поради ограничения на ФИФА относно млади играчи извън ЕС (тогава той е на 17 години), дебютът му се отлага до 13 януари 2008 г. Пато дебютира срещу Наполи и бележи първия си гол в емблематичен мач, завършил при резултат 5:2 за „росонерите“ - Роналдо вкарва два гола, Кака добавя един, а Милан играе с тримата бразилци в нападение, Ка-Па-Ро. Очакванията към новото трио рухват само след месец, когато Роналдо получава контузия в лявото коляно и отпада до края на сезона, но Пато продължава по възходяща траектория и завършва с общо 20 мача и 9 гола, като всичките попадения са вкарани в Серия А. Постижението не е лошо за 18-годишен нападател и очакванията, че през следващия сезон бразилецът ще се справи още по-добре се оправдават – Пато изиграва 42 мача и бележи 18 гола във всички турнири, което става личен рекорд за него в Милан.

​

За съжаление, през следващите два сезона игровите му минути намаляват, най-вече заради няколко поредни контузии. Неприятностите продължават през есента на 2010-та година, когато получава трета контузия в задния бедрен мускул само в продължение на една година. Въпреки това сезонът е успешен за бразилеца – след всяка контузия той успява бързо да навлезе във форма и завършва кампанията с 16 гола в 33 мача, като 14 от головете са вкарани в Серия А. Това обаче се оказва последния силен сезон на „Патока“ в Милано, защото през 2011/12 той успява да изиграе само 18 мача, в които вкарва 4 гола (един от тях на „Ноу Камп“ срещу Барселона, засега петия най-бърз гол в ШЛ - Пато бележи в 24-та секунда, извеждайки се сам от центъра и надбягвайки като на шега цялата защита на Барса и най-вече Серхио Бускетс (1)), а през сезон 2012/13, последен за него на „Сан Сиро“, записва едва 7 участия с 2 попадения.

Преди старта на последната кампания Патокът взема №9 от отказалия се Филипо Индзаги, но това не му донася късмет, даже точно обратното – той става последният носител на приза Златен бидон, заради слабото си представяне през сезон 2011/12. През януари 2012 г. Пато отказва трансфер в ПСЖ, заявявайки, че е напълно отдаден на Милан и иска да продължи на „Сан Сиро“, но година по-късно преминава в Коринтианс за сумата от 15 млн. евро.

Постижението му от 63 гола в 150 мача не е лошо за Италия, но за феновете на Милан остава въпросът „Какво ли щеше да бъде, ако ги нямаше контузиите ?“

​

​

​

​

Роналдиньо (период: 2008-2011, атакуващ халф, 95 мача/26 гола)

​

​

Роналдо де Азис Морейра ще остане в историята като един от най-талантливите плеймейкъри, обличали емблематичната фланелка с №10, макар че престоят му в Милан не е толкова блестящ колкото се очаква, предвид репутацията на кариоката. Иначе Роналдиньо започва в Гремио, а европейската му одисея стартира в ПСЖ през 2001-ва година. 25 гола в 77 срещи и куп впечатляващи мачове се оказват достатъчни за оферта от Барселона, където Жоан Лапорта току-що започва първи президентски мандат, а Франк Рийкард поема отговорността да изгради чисто нов проект върху руините на един практически разпаднал се отбор. Именно Роналдиньо става основният лидер, лицето и звездата на новата Барселона и в продължение на пет сезона прави така, че хората да заговорят за Барса на Рийкард като за преродения Дрийм Тийм на Кройф.

​

За съжаление, краят му на „Ноу Камп“ не е добър и сякаш твърде несправедлив – през юни 2008 г. Хосеп Гуардиола му казва, че ще гради нов проект, но с център Лео Меси, а не Роналдиньо. Това дава шанс на Милан и Рони поема по стъпките на Ривалдо, като междувременно отказва оферта на Манчестър Сити. Нещата на „Сан Сиро“ започват добре – Роналдиньо вкарва първия си гол в дербито срещу Интер, спечелено с 1:0, а три седмици по-късно бележи два пъти при успеха над Сампдория с 3:0. Общо през сезон 2008/09 той записва 36 мача и успява да отбележи 10 гола, което дава надежди за още по-добро представяне през следващата година. Именно сезон 2009/10 се оказва и най-силният за Рони в Милан, макар че в началото не е във форма и най-интересното около него е номерът, с който избира да играе - №80, в чест на годината му на раждане (2). Нещата се променят след като новият треньор Леонардо го дърпа от центъра и го поставя на левия фланг в схема 4-3-3 (3) – позиция и формация в каквито Рони принципно играе в Барселона. На 10 януари 2010 г. той вкарва два гола срещу Ювентус за победата на Милан с 3:0, а седмица по-късно идва и първият му хеттрик за „росонерите“ - в мач срещу Сиена. Това дава основание на един бразилски вестник да напише, че Роналдиньо се връща към златните си дни, а в края на сезона той завършва с 43 мача и 15 гола, в допълнение към първото му място сред асистентите в Серия А.

​

На този фон, може би малко изненадващо, следващият сезон формата му рязко се влошава и изиграва едва 16 мача като част от нападателно трио с новопривлечените Златан Ибрахимович и Робиньо. На 11 януари 2011 г. Рони напуска Милан и се завръща в родината си в състава на Фламенго, но последният акорд от престоя му на „Сан Сиро“ идва пет месеца по-късно, когато Милан печели титлата в Серия А, а Роналдиньо получава златен медал като част от отбора в първата половина от сезона.