Еuro 2015 (U17) - къде са онези... | мисляФУТБОЛ | football, futbol

Еuro 2015 (U17) - къде са онези момчета днес (ЧАСТ 2)

публикувано на 30 Април, 2020 / Четеш за 7 минути

Пред вас е втората част на материала, проследяващ футболната кариера на някои звезди от европейското първенство за юноши в България през 2015 до днес.

 

Първата половина на статията предложи някои много интересни личности, а сегашната не ѝ отстъпва по нищо. Останалите дванайсет играчи също дават

материал на Кристиян Иванов

на читателя материал, по който да мисли във време на извънредно положение, когато по телевизията вървят мачове от предходни световни първенства и си спомняме с тъга, но и с радост, за паметните моменти от миналото. Нека и сега си припомним какъв футболен талант акостира у нас преди 5 години и докъде е стигнал той сега.

Джанлуиджи Донарума, Италия, Милан

 

Наследникът на Джиджи Буфон на вратата на Скуадра Адзура вече няколко години е титуляр за клуба си (Милан). Въпреки че Росонерите са далеч от най-добрите си години, има много кандидати за подписа на талантливия страж, но към момента той остава в Милано. Джиджо е несменяем титуляр за националния отбор, с който догодина ще участва на Европейското първенство (за пръв път в историята то ще се проведе в 12 града от 12 страни по целия континент). Там за пръв път ще видим дали снажният страж може да замести великия си съименник. Ако Донарума играе така, както го прави откакто е дебютирал - отговорът е да.

Патрик Кутроне, Италия, Фиорентина

 

Звездата на нападателя на Фиорентина изгря през сезон 2017/18, когато стана голмайстор на родния си клуб Милан. Това го изстреля до мъжкия национален отбор. През втория му сезон на „Сан Сиро“ показателите му паднаха и бе продаден на Уулвърхемптън. Патрик обаче не можа да се наложи при Вълците и през последния трансферен прозорец бе пратен под наем във Флоренция.

 

Скоро ще се види дали Кутроне е стойностен играч или е бил чудо за три дни, защото Виолетовите са се доказали като отбор, в който се залага силно на младите.

Мануел Локатели, Италия, Сасуоло

 

Друг от големите таланти на Росонерите, които пробиха до първия тим на много крехка възраст. Много специалисти очакваха той да е чоекът, около когото ще се гради халфовата линия на отбора, след като дебютира още на 18 години. Те обаче не познаха и въпреки някои важни голове с червено-черната фланелка, Локатели не успя да задържи високото си ниво, преминавайки впоследствие в Сасуоло.

 

Надеждите на всички той да е наследник на Андреа Пирло в момента са точно толкова далеч от истината, колкото е Локатели от шанса да играе за Скуадра Адзура – наистина жалко за този играч, вписващ се идеално в профила на разиграващ полузащитник.

Трент Александър-Арнолд, Англия, Ливърпул

 

Вече втори сезон десният бек е несменяем титуляр в отбора на Юрген Клоп. Той е юноша на Мърсисайдци и е един от най-впечатляващите играчи в отбора. Освен че е бърз и повратлив, 21-годишният футболист прави огромен брой асистенции, а също така може и да бележи, които му качества го превърнаха в едно от откритията на Клоп. Според много специалисти той е най-добрият десен защитник в момента и затова много от другите грандове искат да го имат в състава си, но ще е трудно след като той играе в един от отборите с най-сплотен колектив и с магнетичния Юрген Клоп край страничната линия.

 

Трент вече е част и от мъжкия национален отбор на страната си. Трите лъва са един от фаворитите на предстоящото догодина Европейско първенство, а в лицето на Арнолд съотборниците му имат един напълно завършен бек, който разполага и с прекрасни умения за игра в атака.

Том Дейвис, Англия, Евертън

 

В България през 2015-а игра и най-големият талант в настоящия отбор на Евертън. Русокосият халф Том Дейвис е част от школата на Карамелите, но вече втори сезон влиза в игра все по-често за мъжкия тим. Той разполага с подходящите качества за разиграващ полузащитник и някои специалисти виждат в него бъдещия лидер в халфовата линия на Англия.

 

Младокът още не може да намери място при Трите лъва, но (при настоящата му добра форма) няма да е изненада Дейвис да започне да попада в сметките на Гарет Саутгейт.

Прочети 'Гнездо без орли'

Алекс Крал, Чехия, Спартак Москва

 

Халфът е сред най-неизвестните в списъка. Следящите българския национален отбор може и да го помнят от мачовете срещу Чехия в последните евроквалификации (най-вече заради прическата му стил „Давид Луиш“).

 

Крал е юноша на чешкия Теплице, като след кратък престой в Славия Прага отива в Русия, подписвайки със Спартак Москва. Отборът му се представя слабо през сезона и е далеч от местата, осигуряващи участие в европейските турнири. Чехът се представя много добре за националния си тим и вече се наложи в отбора. Младокът разполага с добри технически качества, които в комбинация с виждането му на играта го правят добро оръжие както за Чехия, така и за Спартак. Той може да бъде използван като вътрешен халф или като плеймейкър, което е допълнителен бонус за треньорите му.

Марк Кукурея, Испания, Хетафе

 

Дългокосият ляв бек е продукт на школата на Барселона – Ла Масия, но така и не успява да пробие до първия отбор на Каталунците. След кратък престой в Ейбар той се наложи в тима на Хетафе, с който този сезон прави фурор в Примера дивисион и в момента се намира в Топ 6 (сериозен шанс за участие в Европа през следващия сезон).

 

На ниво национален отбор играчът все още не е намирал място в Ла Фурия Роха, но предвид добрите му игри за клуба от предградията на Мадрид, до услугите на Кукурея може да прибегне и националният селекционер Луис Енрике.

Карлес Аленя, Испания, Барселона

 

Още един футболист, дошъл от Ла Масия, в списъка. Аленя успя да пробие до мъжкия тим на Каталунците и да запише мачове за него, което само по себе си говори за таланта и усилията, положени от халфа. Голямата конкуренция при блаугранас обаче се оказа непосилно предизвикателство пред нисичкия халф (от когото някои очакваха да влезе в обувките на Шави).

 

През тази зима той премина под наем в отбора на Бетис, където успя да запише доста мачове. Сега пред него е предизвикателството да стигне до мъжкия отбор на Испания, което обаче е много трудно с оглед убийствената конкуренция.

Дани Олмо, Испания, РБ Лайпциг

 

Потенциалът на нападателя бе забелязан на Европейското за младежи през 2019г. в Италия, където испанците завоюваха трофея. Олмо бе собственост на Динамо Загреб, където става Играч на годината в последните два сезона. През настоящата кампания той направи много добри игри и в Шампионска лига с екипа на хърватския клуб. Така се стигна до зимния трансферен прозорец, през който Олмо премина в тима на РБ Лайпциг за 40 милиона евро (с което се превърна в най-скъпия трансфер в тяхната история).

 

Добрите му качества и талант дават предпоставки на юношата на Еспаньол да стане важна част и от националния отбор в бъдеще.

 

-   -   -

Освен тези момчета, имаше и някои други, които в определен етап от кариерата си в периода 2015-2020г. имаха всички шансове да се утвърдят в силни отбори. По една или друга причина, те не успяха да задържат върхова форма и пропаднаха в по-слаби тимове и по-ниски дивизии.

Най-яркият пример за рано залязла звезда е капитанът на Бундестима от 2015г. - Феликс Паслак. Той беше сред най-обещаващите млади таланти на Борусия Дортмунд (всички знаем какви са способностите на Жълто-черните в създаването на звезди), но така и не успя да се задържи в първия отбор и кариерата му тръгна надолу. След престои в Хофенхайм и Норич, сега Паслак е част от един от последните в класирането на Холандската Ередивизи – Фортуна Ситард.

Друг нереализирал се талант беше и капитанът на Оранжевите от онзи турнир - Тимъти Фосу-Менса. Той имаше шанс да играе за Ман Юнайтед в първите години след оттеглянето на Сър Алекс Фъргюсън, но така и не успя да докаже, че е достатъчно класен за Червените дяволи. След неколкократни престои под наем в момента той отново е на Олд Трафорд, но едва ли Солскяер знае за неговото присъствие в отбора. Утехата за Менса е единствено, че той може и да не успявя да се добере дори до резервната скамейка, но заплатата си тече капка по капка, месец след месец.

 

Третият в списъка на футболистите, които не успяха да оправдаят очакванията за бляскава кариера, е Люка Зидан. Синът на Зинедин Зидан бе на вратата на европейските шампиони от 2015г. и бе част от втория отбор на Реал Мадрид. Въпреки това стражът не показа талант, близък до този на баща му и не успя да се наложи в Реал. Затова в началото на този сезон бе пратен под наем в Расинг Сантандер в Сегунда дивисион.

Прочети 'Може ли Wanda Metropolitano да замени Vicente Calderon'

Трудно е да мислим, че шампионатът в България е бил отправна точка по пътя към успехите за тези млади футболисти, но някои от тях правят впечатление за широката футболна общественост именно с играта си у нас.

 

Най-интересното на подобни младежки надпревари е, че феновете може да гледат някои от следващите звезди във футбола без дори да го подозират. Затова следващия път когато има мач от някое младежко първенство, не го пренебрегвайте, защото така може да станете свидетели на първите стъпки на някои от бъдещите най-добри във футбола и по-късно ще има какво да разказвате.

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, горе-долуДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

харесваш ли ни,

черпи една бира  :)

FUN 
FACT !

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube