Грешките на Саутгейт
публикувано на 3 Август, 2021 | Четеш за 8 минути
На Евро 2020 Англия направи най-силното си представяне до момента на европейски първенства. „Трите лъва“ за пръв път в историята си достигнаха до финал, където обаче загубиха от Италия, след изпълнение на дузпи, и трябваше да изпият горчивото хапче. Насред собствения им дом - „Уембли“ - в неделната вечер на 11 юли „адзурите“ празнуваха с купата „Анри Делоне“ и златните медали, докато Кейн и
Материал на Кристиян Иванов
компания бяха навели глави, стискайки в ръка своите сребърни медали.
Въпреки това историческо постижение на островитяните, техните фенове логично изобщо не бяха доволни. Евро 2020 бе решено да се проведе в 12 страни по целия континент. Впоследствие, градовете домакини бяха намалени на 11, но идеята за приемственост се запази. Въпреки това у всички фенове остана усещането, че турнира е направен така, че да улесни Англия по пътя ѝ към титлата. Дали това е така и от УЕФА са решили най-сетне да дадат този трофей на „трите лъва“, които единствени от великите футболни сили в Европа до този момент не бяха ставали европейски шампиони, е теория на конспирацията. Едно обаче е повече от сигурно – „трите лъва“ бяха най-улеснени от всички тимове.
Освен, че изиграха всички свои мачове от груповата фаза на турнира на „Уембли“, в елиминациите хората на Гарет Саутгейт трябваше само един път да напуснат Лондон, изигравайки четвъртфинала с Украйна на „Стадио Олимпико“ в Рим. По този начин те бяха домакини на 6 от 7-те си мача в турнира, който уж трябваше да „разходи“ селекциите из различните кътчета на Европа.
Caudex Rax (https://commons.wikimedia.org/wiki/File:UEFA_Euro_2020_map.png), „UEFA Euro 2020 map“, https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/legalcode
Именно това домакинско предимство бе една от причините английските фенове да са бесни след загубения финал. Другата е съставът на Англия. Хората на Гарет Саутгейт имаха най-скъпия състав на това европейско. 26-имата футболисти струват общо почти милиард и триста милиона евро (1 290 000 000). Наред с това, те газеха всичко в мачовете си от световните квалификации и приятелските срещи преди началото на турнира.
В миналото също сме виждали невероятни селекции на Англия да се провалят и в повечето пъти виновни за това са били треньорите. Сегашният случай не прави изключение.
На Световното в Русия през 2018 г. Гарет Саутгейт бе един от най-добрите треньори и изведе „трите лъва“ до четвърто място. Тогава отборът му бе посрещнат при завръщането си на Острова като шампион, въпреки че бе далеч от златните медали. Причината – красивата игра на Англия, при която Кейн и компания създаваха множество положения пред противниковата врата и затова двубоите им бяха резултатни и интересни за гледане.
На Евро 2020 ситуацията бе съвсем различна. Отборът отново се опитваше да доминира в мачовете си, но се виждаше, че я няма лекотата, с която същите тези футболисти играеха по руските терени. Основната причина за това е напрежението. Докато на Световното Англия отиде в ролята на тим, който няма какво да губи, то сега отборът имаше златна възможност за триумф в турнира, чиито полуфинали и финал бяха на „Уембли“.
Първата голяма грешка на Саутгейт бе, че не успя да свали напрежението от играчите. Опитите с разпускане в басейна на клубната база в компанията на надуваеми еднорози или импровизирания концерт на Ед Шийрън, не помогнаха и само в един от мачовете си Англия вкара повече от 2 гола. Това се случи в четвъртфинала на „Олимпико“ в Рим. По този начин те доказаха, че англичаните са като отвързани когато напуснат острова си и не спират да всяват хаос, където и да отидат. Това е в кръга на шегата, разбира се, въпреки че е абсолютната истина.
Друга много голяма грешка на Саутгейт е неумението му да използва възможностите на своя състав. Като изключим Франция, която също игра отвратителен антифутбол на Евро 2020, няма друг състав, който може да си съперничи по класа на английския. Въпреки това Саутгейт не използва правилните футболисти в правилните моменти и единствено класата на отбора и огромната доза късмет помогнаха за достигането на Англия до финал.
Още във втория мач срещу Шотландия се видя, че селекционерът на англичаните не може да нагажда отбора си според съперника отсреща. Той не даде шанс от началото на по-бързи и креативни нападатели като Рашфорд, Калвърт-Люин и Санчо, а обрече Хари Кейн почти цял мач да се млати с мощните защитници на „гайдарите“.
Саутгейт се опита да покаже тактическа гъвкавост като в два от мачовете смени схемата на игра от такава с двама централни защитници към такава с трима. Това се случи на мачовете с Германия на осминафинала и с Италия на финала. Именно „бундестима“ и „скуадра адзура“ бяха единствените съперници на Англия, за които се знаеше, че могат да отнемат владението на топката от „трите лъва“. И те го направиха. Но докато яловата атака на Германия, подплатена с некоординираната на моменти защита, провалиха хората на Йоахим Льов, то „скуадрата“ на Роберто Манчини си надигра Англия и можеше да спечели финала далеч преди дузпите. И в двата случая обаче Саутгейт си поигра с огъня, доверявайки се на стабилната си защита. На 1/8 финала му се получи, но при втория опит резултатът бе пагубен.
"The world most scariest England supporter. @chaaripu by Easa Shamih (iZZo) | Photography is licensed with CC BY 2.0. To view a copy of this license, visit https://creativecommons.org/licenses/by/2.0/
Друга грешка или по-скоро ход без никакъв смисъл и ефект, бе сменянето на Грийлиш и Хендерсън съответно на полуфинала с Дания и на финала с Италия. При мача с „червения динамит“, смянето на Грийлиш (който бе влязъл в игра само 37 минути по-рано) бе абсолютно нелогично. След мача Саутгейт каза, че го е направил тъй като е искал да подсигури защитата, а не е могъл да смени Стърлинг, който е бил важен при играта на контраатака. Да, обаче там бе и Хари Кейн, който вкара победния гол и можеше спокойно след това да напусне терена, за да се заздрави защитата. Но това е виждане на треньора, което, в крайна сметка, не провали отбора.
Схемата с Хендерсън обаче го направи. Халфът на Ливърпул е един от щатните изпълнители на дузпи в клуба си, но въпреки това в последната минута от продълженията на финала бе изваден, за да влезе Рашфорд, който се излигави и логично пропусна от бялата точка. Освен всичко останало, Хендо бе влязъл като резерва в 74-ата минута и подобна негова смяна (без да е контузен или заплашен от втори жълт картон) е меко казано неуважителна към него. По този начин това повлиява и на психиката на играчите, които не могат да се раздадат на 100%, ако се съмняват в доверието на треньора към тях.
Последната и най-голяма грешка на Гарет Сатугейт бе свързана с двама определени играчи и не се случи в един или два мача, а бе налице през цялото първенство. Става въпрос за Джак Грийлиш и Джейдън Санчо. Двамата най-технични и остри футболисти в този отбор на Англия имаха периферна роля в състава на Саутгейт на турнира. За Санчо дори може да се каже, че нямаше никаква роля, при положение, че на няколко пъти не бе включван дори в групата за мачовете.
Може би е грешно да се критикува отбор, достигнал до финала на европейското първенство и загубил там след дузпи, но играта на Англия на Евро 2020 не приличаше на тази на отбора в периода 2018 – 2020, когато „трите лъва“ буквално се забавляваха на терена. На почти домашното европейско видяхме един по-плах и по-притеснен отбор на Англия, в който липсваше харизмата и въображението и най-голямата причина за това бе липсата на Грийлиш и Санчо на терена.
С изключение на мачовете с Германия и Италия, във всички останали Англия бе изявен фаворит и като такъв, от тима се очакваше да демонстрира по-добра и по-атрактивна игра от своите противници. Нищо такова обаче. С изключение на головата фиеста срещу Украйна, в останалите 4 мача „трите лъва“ бяха по-скоро трите хиени, страхуващи се да тръгнат по-масирано напред и да се отворят срещу евентуални контраатаки.
В най-голяма степен липсата на Джак и Джейдън се видя именно в мачовете срещу по-непретенциозните отбори. Тогава техниката на футболистите на Астън Вила и Борусия Дортмунд (вече Манчестър Юнайтед) щеше да е от огромна полза. Да, на терена бе Стърлинг, но той се нуждае от пространства, за да разгърне в пълна степен своята най-голяма сила – скоростта. В същото време и Грийлиш, и Санчо умеят да измъкват топката от гъстонаселени пространства и да намират своите съотборници, създавайки голови положения.
И до ден-днешен не мога да си обясня този похват на селекционера да не ги използва като титуляри (или поне един от тях) с нещо друго, освен с глупав английски инат. Същият инат, който преди години показваше Сър Алекс Фъргюсън по отношение на Митко Бербатов и който лично на мен ми вадеше нервите. Най-лошото, което успя да направи Саутгейт, бе това със Санчо (и Рашфорд) на финала. Той се опита да ги направи герои, но вместо това ги направи грешници.
В случая с Грийлиш, Саутгейт подходи малко обидно към него, пускайки го в края на мачовете, когато почти всичко бе решено. Дори с малко игрови минути, Джак показа защо феновете в Англия го боготворят. Единствено когато той бе на терена, Англия започваше да играе креативно, да разчита повече на финес, отколкото на груба сила и да радва окото на зрителя.
Не може да се каже, че ако не бе допуснал всички тези грешки, Саутгейт щеше да успее да направи отбора си европейски шампион, но със сигурност феновете на „трите лъва“ нямаше да съжаляват толкова за изпуснатата златна възможност за спечелване на първи трофей от континенталната надпревара. След малко повече от 12 месеца предстои световно първенство в Катар и Гарет Саутгейт ще има възможност за поправителен, защото този отбор може да се развие още. Дали ще го направи обаче, до голяма степен зависи от селекционера.
хареса ли ти статията ?
'последвай' автора !
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Георги Аспарухов има 18 мача и 19 гола в КЕШ и КНК с екипите на Левски и Ботев (Пд)
Освен това е голмайстор на КНК през 1963 г.