Младостта не е порок в най-стария турнир за национални отбори в света
публикувано на 28 Юни, 2024 | Четеш за 14 минути
Малко кликбейт заглавие, но ако не друго, още в самото начало научихте нещо, което не всеки футболен фен знае (или поне не всеки би се сетил) - Копа Америка е най-старият турнир за национални отбори в света.
Годината е 2016-та, аз все още съм ученик и тъй като тогава бях 9-ти клас, свършвах учебната година на 30 юни.
материал на
Проблем!
Освен че трябваше да бъда в училище и да слушам преподавателите в адската жега, в която имах чувството, че се потя така, че свалям по 2 килограма всеки ден, аз исках да отделям необходимото време и внимание на футбола, който по това време запълваше около 90% от свободното ми време, било като ходя да ритам с приятели, да бъда на мач на стадиона или да го гледам по телевизията. Затова и месец юни 2016 г. бе толкова проблематичен за мен!
Докъм ранния следобед трябваше да ходя на училище, а след това трябваше да 'жонглирам' с времето, за да успея хем да си напиша домашните и да се подготвя за контролните (в училището ми залагаха предимно на контролните, а не на тестовете, за да ни превърнат в мислещи и разсъждаващи членове на обществото), хем да гледам мачовете от Европейското във Франция, които бяха по 3 на ден по време на групите – в 15:00, 18:00 и 21:00 часа. Ако беше само това, сигурно щях да мога да се наспивам, но не, още преди началото на Европейското, в уравнението се появи още едно неизвестно – Копа Америка Сентенарио. Оказа се, че турнирът в САЩ, в който участваха и държави извън Южна Америка, се е провел по случай 100-годишнината от първото издание на надпреварата. Затова и се получи така, че имаше Копа Америка през 2015-а и през 2016-а година.
Лека вметка – през 2015 г. не можах да събера сили, за да будувам до ранните часове на деня или да ставам по това време, за да гледам мачовете в Чили и затова през 2016 г. си казах, че трябва да взема да погледам какво правят отборите от Америките, които преди това бях гледал само на Световни първенства и тук-там в някоя контрола с европейските грандове. Затова през почти целия месец юни на 2016 г. денят ми протичаше така: ставане в 4 или 5, за да гледам късния мач от Копа Америка докъм 6-7, от 7:30 докъм 13-14 на училище, малко почивка, 15-17 ранен мач от Европейското, 17-18 домашни, 18-20 втори мач за деня от Европейското и паралелно с това вечеря, 20-21 още домашни, 21-23 късен мач от Европейското и към 00 лека нощ, деца, както се казва, за да може на следващия ден процедурата да се повтори. Днес едва ли бих могъл да вляза в подобен маратонски ритъм, но за един тийнейджър този режим е постижим и не съжалявам, че тогава разбих организма си така, защото си струваше (най-вече заради 'Копа'-та).
Европейското във Франция стана интересно чак в елиминациите, докато повечето от мачовете от груповата фаза ми бяха леко скучновати. В същото време, Копа Америка ме впечатли изключително много и затова този турнир непременно присъства в календара ми и се опитвам да гледам колкото се може повече мачове от него. Може да звучи клиширано, но там отборите все още не са забравили романтиката от футбола и се случва както някое нулево равенство, каквото имах 'удоволствието' да гледам в мача Еквадор - Бразилия по нощите в средата на юни 2016 г., така и някое голово шоу като Чили - Панама, който не знам с кой акъл останах да гледам, защото май беше първи мач от програмата за деня в САЩ, но си заслужаваше.
Големият проблем на Копа Америка е, че е в Америка, а спортните надпревари там не са никак удобни за европейската публика, освен ако не са някакви обедни или ранно следобедни мачове, за да може да започват към 21-22 часа българско време, а това става трудно заради горещините.
Прочети също 'Евро 2024 - размисли и страсти преди очакваното шоу в Германия'
или пък
Копа Америка, която предстои между 21 юни и 15 юли, ще се дава по българска телевизия и ще бъде по-лесна за гледане, защото откакто следя футбол, не помня някога този турнир да се е излъчвал по българска телевизия. По този начин сега съседите ми няма да чуват късно през нощта как някакви руски или латино коментатори си дерат гърлото при гол на Анхел ди Мария и няма да си мислят, че съм някакъв руски шпионин, наркотрафикант или комбинация между двете, ако в две различни вечери съм пускал различни стриймове :)))
- - -
След това 'кратко' лирическо встъпление, е време да обърнем внимание и на най-важното от Копа Америка – футболът!
Не може да си кривим душата, твърдейки, че в Щатите качеството му ще бъде по-високо, отколкото по терените в Германия на Евро 2024, най-малкото защото най-силните първенства с най-добрите футболисти в света са в Европа. Това обаче не трябва да е фактор, който да ни отказва от Копа Америка, който (както казах) все още е запазил лека нотка романтика както сред отборите, така и сред феновете. Все пак там се събират привърженици от цяла Латинска Америка, а знаете, че те са готови на много по-големи жертви, за да бъдат до отборите си и да ги подкрепят, отколкото редовите европейски привърженици.
Примерите за това са много – от онова хлапе, което се раздели с Плейстейшъна си, за да отиде в Рио де Жанейро и да подкрепя Бока Хуниорс във финала на Копа Либертадорес срещу Флуминензе през 2023 г., до историите за фенове от Мексико, Еквадор и тем подобни, които са си продали покъщнината, за да бъдат до отборите си на някое Световно. Манталитетът на тези хора е различен, той сякаш още стои в 70-те или 80-те години на XX век, където светът и животът в него са се движели по-бавно и хората са имали време да се наслаждават на радостите и да тъгуват за загубите.
Красотата на турнирите за националните отбори идва и оттам, че на тях може да видиш изгряването на някой тийнейджър на 17-18 години или да проследиш последните стъпки в националния отбор на някой 40-годишен ветеран.
Едва ли настоящото издание на Копа Америка ще бъде различно, тъй като е пълно и с двата типа футболисти. Акцентът ни обаче ще бъде насочен към първия тип, тъй като ветераните вече са си 'изпяли песента'. Разбира се, футболисти като Пауло Гереро (40 г.), Клаудио Браво (41 г.), Артуро Видал (37 г.) или Луис Суарес (37 г.) изобщо не са за изхвърляне, но съм убеден, че немалко футболни специалисти и като цяло футболни хора (както е модерно да се казва в България) биха гледали Копа Америка, за да се запознаят от първо лице с качествата на присъстващите там младежи.
Тук е моментът да откроя някои граници при характеристиките на футболистите, за които ще пиша по-надолу. Това ще бъдат млади таланти, но не по българската логика, която поставя футболисти на 25-26 години в тази категория... Не, аз ще разгледам футболисти до 21 години, тъй като смятам, че от около десетилетие това е нормалната граница между младите футболисти и играчите, намиращи се в перфектната футболна възраст (горната граница на която непрекъснато расте).
Започваме с актуалния шампион Аржентина, в чийто редици няма чак толкова млади перли, тъй като 'гаучосите' до голяма степен запазват състава си от триумфалния Мондиал в Катар. Все пак, има две имена, към които ние като европейска публика може да насочим поглед, тъй като играят на Стария континент. Това са офанзивният халф Валентин Карбони и левият бек Валентин Барко.
Барко наскоро дойде в Европа и стана част от Брайтън, който се очерта като много продуктивен инкубатор на млади латиноталанти в последно време, тъй като още един футболист от настоящия списък в статията защитава цветовете на 'чайките'. Той е роден през юли 2004 г. и впечатлява с това, че е доста техничен за защитник (с всички условности, които носи това твърдение). Барко не разчита толкова на бързината си, колкото на доброто си чувство за топката, правилното позициониране и на първо място – на умението си да задържа топката, което произтича от добрата му техника. През следващия сезон той ще се конкурира с Первис Еступинян за титулярното място вляво на защитата на Брайтън.
Що се отнася до неговия адаш, Вальо Карбони не е играл дълго като юноша в Аржентина, защото формира футболните си умения в италианските академии и основно в тази на Интер. В момента е основна част от Монца, но ще акцентирам върху престоя му при 'нерадзурите' между 2020-23 г. Там той се засича с българския национал Никола Илиев, с когото играят в нападение, около централния нападател. Карбони вкарва често, но е най-ефективен извън наказателното поле със своя дрибъл и извеждащи подавания. Нетипичното за футболистите на неговата позиция е неговото трудолюбие във фаза защита, тъй като е добър в отнемането на топката и в позиционирането при пресата срещу противника.
Валентиновците в състава на Аржентина едва ли ще 'хванат ръка' по време на Копа Америка, освен да влязат за 10-15 минути при 3-4:0 в някой мач от групите, но който се интересува от тях, може да ги следи свободно, тъй като играят в най-силните първенства в Европа.
Другият фаворит на Копа Америка – Бразилия, разполага с повече млади перли, най-ярката от които без съмнение е Ендрик. Гледах последните му 2-3 мача с Бразилия, в които накара хората да ахкат при всяко негово отиграване (като съм го гледал и в Палмейрас). Хлапето си е нешлифован диамант. Техника, дрибъл, задържане на топката, голове – той прави всичко това на изключително високо за възрастта си ниво. През новия сезон Ендрик ще бъде в Реал Мадрид, като отсега му се предрича бляскаво бъдеще. Силно се надявам нападателят да получи повече игрови минути на Копа Америка, тъй като така ще може да се сравни играта му в приятелските и в официалните мачове.
Ендрик е само на 17 и феновете на Реал Мадрид и Бразилия трябва да са търпеливи към него, защото има потенциал, който може да отиде в кофата за смет, ако му се струпа твърде много напрежение.
Едно по-непопулярно мнение – доста хора биха казали, че в Реал Мадрид Ендрик ще има възможност да попива знания от някои от най-добрите нападатели в света в момента, каквито без съмнение са Килиан Мбапе и Винисиус Жуниор. Аз обаче смятам, че той трябва да се фокусира върху себе си и да не се опитва да подражава или да се сравнява с останалите на 'Бернабеу'. Защото какви примери има Ендрик пред себе си!? Мбапе, който е такава примадона, че Анчелоти сигурно ще оплешивее от стреса и напрежението при работата си с французина? Или Винисиус, когото цяла Испания мрази, тъй като се държи като пълен олигофрен и думите 'скромност' и 'смиреност' вероятно са табу за него, правейки се на най-голямата жертва, изтъквайки, че цвета на кожата му е проблемът? Ако Ендрик ще се учи от някого в Реал Мадрид, може да използва за пример Лука Модрич, Дани Карвахал и дори Хоселу, а не Мбапе и Винисиус, които са гениални футболисти, но като личности до момента са останали там, където са се родили.
Другите двама млади бразилци, на които бих обърнал внимание, са Лукас Бералдо и Савио. Бералдо вече се налага все повече в центъра на защитата на Пари Сен Жермен, където пристигна през януари 2024 г. от Сао Пауло. Въпреки че още е на 20, Бералдо играе изключително адекватно - умее да отнема топката, има добро заставане и е достатъчно хладнокръвен в напрегнатите моменти, което лимитира грешките в играта му. Една негова характеристика, където може да има подобрение, е изнасянето на топката, но около Маркиньос и Милан Шкриняр би трябвало да се развие и в това отношение. Като цяло, Бералдо може без никакъв проблем да бъде един от централните защитници както на ПСЖ, така и на Бразилия за дълго време напред.
При Савио или Савиньо ситуацията е по-сложна, тъй като атакуващият футболист на Жирона има убийствена конкуренция в Селесао. Той може да играе и по двете крила, но приоритетно е вляво. Савиньо е доста бърз с топка в крака, а не е просто 'житен бегач', технически разполага с огромен арсенал от финтове за всяка зона от атаката на отбора и не на последно място – притежава хладнокръвен завършващ удар, за което говорят и 11-те му гола за Жирона през сезон 2023/24.
Останалите отбори на Копа Америка също разполагат с интересни млади таланти, някои от които вече се подвизават в Европа. Такива са например Хулио Енсисо от Парагвай, Джон Дуран от Колумбия и Исмаел Коне от Канада. И тримата към момента са в Англия, като Енсисо и Дуран са във Висшата лига (в Брайтън и Астън Вила), а Коне играе за Уотфорд в Чемпиъншип. Тъй като това трио футболисти са доста по-достъпни за наблюдаване от редовия запалянко, няма да им обръщам толкова голямо внимание в този материал. Това обаче не означава, че те са просто фигуранти в съставите си, защото за да стигнеш до Англия в тази възраст, няма как да си случаен футболист.
Скоро към това трио ще се присъедини и Кендри Паес от Еквадор, тъй като той бе купен от Челси и ще подсили 'сините', когато навърши 18 години. Офанзивният халф е част от Индепендиенте дел Вайе, а вече има цели 8 мача и 1 гол за Еквадор и се очаква тези бройки да набъбнат на Копа Америка, защото Паес по всяка вероятност ще бъде титуляр за 'Ла Три'. Абстрахирайки се от факта, че този хлапак беше хванат със свои съотборници в стриптийз клуб по време на пауза за националните отбори, талантът му е налице и той се изразява в няколко компонента от играта.
На първо място, разбира се, е техниката му, но аз не се сещам за офанзивен халф от Южна Америка, който да има 'дърводелска' техника, изпитвайки голямо уважение към дърводелците, чийто творения аз никога не бих могъл да пресъздада с двете си леви ръце. Паес притежава и добър завършващ удар, както и хладнокръвие, за което свидетелства фактът, че той е изпълнителят на дузпите в Индепендиенте дел Вайе, а това не е никак малко за 16-годишен играч. Еквадорското дете-чудо приоритетно е атакуващ халф, но може да играе много добре и като дясно крило, откъдето да пробива към центъра и да завършва с по-силния си ляв крак.
Накрая, но не на последно място, е позиционирането на Паес, което до голяма степен го разграничава от останалите млади таланти, тъй като обикновено този детайл от играта футболистите развиват с течение на времето. При Паес той вече е на много високо ниво и в комбинация с бързината, техниката и умението за задържане на топката го прави много впечатляващ футболист, когото скоро няма да се налага да ставаме посред нощите, за да гледаме. Преди Челси Паес би трябвало да мине през филиала на 'сините' – Страсбург, като си мисля, че във Франция Паес ще може да направи стъпката към европейския футбол в първенство като Лига 1, където също се залага много на техниката на футболистите и не е толкова физическо, колкото Висшата Лига.
Прочети също 'За нужното добро и футбола, като възможност'
или пък
Други двама интересни за мен младоци са Кервин Андраде от Венецуела и Дарио Осорио от Чили. Първият току-що навърши 19 години и е майстор на преките свободни удари. Андраде е офанзивен халф и играе в бразилския Форталеза. Няма да говоря за очевидното наличие на голям арсенал от финтове в репертоара му, а по-скоро ще се фокусирам върху това, че той напуска родината си, за да премине в може би най-силния шампионат на Южна Америка, какъвто е бразилската Серия А.
Въпреки че може да премине без проблем през един или ако се налага през двама съперникови играчи, играта на Андраде не се характеризира с лакомия, тъй като той предпочита да е футболистът със завършващ пас, а не този с голов изстрел. Непосредствената пречка пред потенциален трансфер на Андраде в Европа е неговата физика, тъй като той е висок само 1.63 м. и не впечатлява с каквато и да е мускулна маса. Може да се каже дори, че той е по-хърбав от Неймар, когато пристигна в Барселона през 2013 г. Хубавото е, че венецуелският национал е още на 19 и има време генетиката да си каже думата и казано по нашенски – да порасне.
При Дарио Осорио нещата стоят по различен начин. Чилийското дясно крило е с година по-голям от Андраде, но вече играе в датския Мидтиланд и се утвърди като основен футболист, който вкарва доста голове. Осорио може да играе на всяка позиция в атака, но най-вече действа по десния фланг. Специалитетът му са нестандартните подавания, с които често изненадва не само противниците си, но и своите съотборници.
Още в първия си сезон в Мидтиланд Осорио стана шампион на Дания и ще го гледаме в евротурнирите през следващия сезон, където ще можем да придобием по-добра представа за качествата му и бихме могли да прогнозираме докъде ще стигне в развитието си. Макар да е рано, смятам че Осорио (ако бъде здрав и няма неспортни проблеми) може да бъде следващата голяма звезда на Чили, която да се опита да наследи Едуардо Варгас или Алексис Санчес.
- - -
Това са младоците, за които аз ще следя изкъсо на Копа Америка и които смятам, че могат да направят достатъчно успешни кариери. За финал ще спомена още двама футболисти, които няма да участват на Копа Америка, но които 'имат много хляб' в себе си.
Това са Клаудио Ечевери от Аржентина и Катриел Кабейос от Перу, които по всяка вероятност ще може да гледаме с фланелките на 'гаучосите' и 'инките' в следващите издания както на Копа Америка, така и на Световно първенство.
Завършвам тази статия в деня, когато завършва първото завъртане от мачовете на Евро 2024 и трудно си представям как мачовете в Щатите ще достигнат нивото на тези в Германия, но Копа Америка ще бъде интересна, защото Уругвай и Колумбия дебнат от засада и могат да накажат Аржентина и Бразилия в един мач!
хареса ли ти статията ?
'последвай' автора !
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Португалецът Абел Шавиер е единственият, играл за Евертън и Ливърпул в един и същи сезон !