​​

​

​

​

​

​

Да се върнем на новия сезон у нас – Лудогорец сигурно ще продаде някой измежду Якуб Пьотровски и Квадво Дуа, които играха на Евро 2024, като може и двамата да си заминат, но дори без тях няма кой да приближи разградчани на по-малко от 5 точки, ако отборът играе на макс до края на първенството. Освен тях, Бърнард Текпетей също може да бъде продаден, тъй като самият той го иска вече доста време и това пречи на представянето му. 

В Разград имат 'стари пушки' като Тодор Неделев и Ивайло Чочев, които (ако са здрави) нямат равни на позициите си, а в атака остават бразилците Руан Круз и Рик Джонатан. Като към тях добавим националите на Швеция и Кабо Верде Едвин Куртулуш и Дерой Дуарте, както и взетия от Олимпиакос гвинеец Камара, 14-ата е сигурна.
 

Причината за липса на конкуренция в първенството се дължи основно на Левски и ЦСКА и тяхното тъпчене на едно място, което ме вбесява, а сигурен съм вади от кожата и много от феновете им. Миналата година и двата гранда афишираха амбиции за титлата – ЦСКА на база изпуснатото на косъм първо място през сезон 2022/23, а Левски заради идването на Николай Костов и запазването на голяма част от състава, спечелил Купата през 2022 г. Да, ама не – ЦСКА и Левски се провалиха с гръм и трясък и преди настоящия сезон и в двата лагера си кривят устите, когато става въпрос за целите, с клишета от сорта на 'Целите са винаги най-високите' или 'Този отбор ни задължава да се стремим да печелим всеки мач'.

​

От чутото до момента от двата лагера, разбрах, че на двете места се опитват да са реалисти. Според Станислав Генчев, Левски ще се бори за по-предно класиране и за победи във всеки мач, докато Томислав Стипич донякъде изуми феновете на ЦСКА с изказването, че отборът ще опита да спечели Купата на България и да влезе в Топ 5 на шампионата. За мнозина фенове на 'червените' амбициите винаги са титла и купа в този ред, но ако трябва да бъда честен, реализмът на Стипич ми хареса, защото без него ЦСКА е обречен да създава фалшиви илюзии и надежди, а после да ги разбива на пух и прах.

Както 'червени', така и 'сини' искат да ни убедят, че се опитват да положат основите на много по-стабилни и дългосрочни проекти, които да помогнат на двата клуба да бъдат реална конкуренция на Лудогорец.
 

​​

​​

​​

​​

​

​

​

​​​

​

В последните 10-15 години такъв тип нови начала имаше по няколко пъти и в 'Борисовата градина', и на 'Герена', затова съм скептичен към подобни лозунги и изказвания.

Факт е, че в ЦСКА има ново ръководство, но изводите от неговата работа ще си извадим след години, когато клубът тръгне нагоре или пък положението се утежни. Смяната на властта при 'армейците' стана малко 'по никое време' и това до голяма степен минимизира шансовете на отбора да се бори за нещо през този сезон, тъй като селекцията бе забавена твърде много, а останалите не спаха. ​Левски бе сред най-активните при привличането на нови футболисти, като се подсили във всички зони по терена и реши един проблем, измъчващ отбора в последните 4 години – дълбочината на състава. Предстои да видим дали новите ще се впишат достатъчно добре в схемата на игра 3-5-2, която Генчев ще използва приоритетно по време на мачовете.

Извън Лудогорец, ЦСКА и Левски, само пловдивските клубове привлякоха вниманието през това лято по отношение на селекционните процеси.

При Локомотив бомбата беше идването на Любослав Пенев, който през годините се доказа в редица отбори и сега ще трябва да се спогажда с Христо Крушарски на 'Лаута'. Класата в отбора е далеч от нивото по същото време миналата година, когато Локото газеше наред и в състава си имаше футболисти като Джовани и Матеус да Силва (чиито качества надхвърлят нивото на родната действителност).

Липсата на класа 'на хартия' не трябва да притеснява феновете на Локо Пд, защото Любо Пенев е способен да направи 'от нищо - нещо', но за целта трябва да бъде оставен да работи и да не му се взимат основните футболисти. Освен това, ключово за бъдещето на Пенев в Локомотив ще бъдат отношенията му с Крушарски, а това няма да е никак лесно предвид характерите на двамата.

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

При градския съперник Ботев нещата стоят по съвсем друг начин. 'Жълто-черните' са на гребена на вълната откакто спечелиха Купата на България и правят всичко, за да задържат инерцията от импулса при отбора, и при феновете.

Въпреки че отборът се раздели с някои от ключовите си футболисти (вратаря Ханкич, Дилан Мертенс и Емануел Уме), новите са още по-впечатляващи. Ботев взе вратар от датското първенство, както и Андрей Йорданов, който нямаше как да играе за Пирин в 'Б' Група. Освен това, 'канарчетата' си върнаха Никола Илиев, когото още като ученик пратиха в школата на Интер (където той се научи да играе истински футбол, а не бг версията).

Топ-трансферът на 'канарите', а защо не и на цялото ни първенство през това лято, бе привличането на Антъни Уджа. Ще излъжа, ако кажа, че не се усъмних в този трансфер, когато за пръв път чух за него. За редовия футболен запалянко това име може да звучи непознато, но за любителите на германския футбол Антъни Уджа си е доказан футболист, който необяснимо защо идва да играе в България. Няма да ровя за статистиката на Уджа, защото всеки може да я открие и сам, ако му е интересно. По-важното е, че аз си спомням за него от времето му в елита на Германия, тъй като докато играеше за Вердер, по някое време от сезона беше в челото на голмайсторите на Бундеслигата, като се съревноваваше с адаша си Антони Модест (пристигнал в Кьолн именно на мястото на Уджа).

Дори да се напъвам, не мога да си спомня за определен гол на Уджа в Бундеслигата, но си го визуализирам перфектно по немските терени, където той прекара доста години, а това случаен футболист няма как да го направи. Затова и ще ми е безкрайно интересно какво ще направи нигериецът в българското първенство, не само от гледна точка на голове/асистенции, а и дали ще го ползва като последен трамплин, за да се върне към Западна Европа, или ще изкара последните си що-годе силни години като футболист тук. За жалост, Уджа се контузи тежко срещу Панатинайкос и ще отсъства няколко месеца, но на 'Колежа' имат и други нападатели, които да компенсират липсата му до края на годината.

​

​

​

​

​

​

Подобна селекция бе очаквана от 'канарчетата', които ще могат да радват феновете си и с мачове в евротурнирите, но тук идва един тънък момент. За разлика от ЦСКА и Левски, Ботев до момента и с действия показа, че налага последователен модел на работа за бъдещето. Той се състои в използването на повечко младоци – българи и африканци, около които да се слагат двама-трима по-опитни футболисти, които да повишават нивото на младите, те да изпъкват и да бъдат продавани с голяма печалба. По този начин Ботев продаде Емануел Току, Абдулайе Траоре и Точукву Ннади в последните 2 години, а през това лято Димитър Папазов и Емануел Уме също донесоха солидни за родните стандарти приходи в касата на клуба.

Политиката с използването на много чужденци не се харесва на някои от феновете на Ботев, но тя започна да дава резултати и в генерален план това е най-важното. В последните месеци Ботев успя да 'завърти колелото' и сега инерцията е на страната на 'жълто-черните'. Което пък ме кара да вярвам, че отборът на Душан Керкез може да бъде в ролята на Черно море от миналия сезон и да заеме стабилно мястото си в топ 3.
 

​

-     -     -

Ако на 'Колежа' говорим за прогрес, то при останалите ни два евроучастника има твърде много признаци за обратното. При ЦСКА 1948 това е донякъде обяснимо, но при Черно море е изненадващо, след като Илиан Илиев показа за пореден път, че ако му се осигуряват футболисти, той ще постига огромни успехи. През миналия сезон 'моряците' постигнаха максимума на възможностите си, че дори и го надминаха, но това се дължеше и на многото грешки на останалите отбори в челото. През идния сезон няма как да се очаква Черно море да бъде фактор в първата четворка на първенството, освен ако Левски, ЦСКА, Ботев Пловдив и Локомотив Пловдив не направят множество грешни стъпки, а това ми се струва малко вероятно.

Това обаче не означава, че Черно море ще започне да пада наред. Не, варненци ще си останат костелив орех и гостуванията на 'Тича' ще са мъка за всеки, но вече противниците ще гледат по друг начин на отбора на Илиев, който през това лято не надгради като селекция, а напротив – класата на отбора спадна, след като Иван Дюлгеров, Пабло Гарсия и Атанас Илиев си тръгнаха (въпреки че има вероятност Илиев все пак да подпише нов договор, ако не си намери отбор).

При настоящите обстоятелства, Черно море може да спокойно да се пребори за петото място, което по новия регламент дава право на бараж срещу третия. Именно чрез бараж ЦСКА 1948 се добра до участие в квалификациите на Лигата на конференциите, но след промяната на формата на първенството, тимът на Валентин Илиев едва ли ще има сили да повтори класирането си от предходния сезон.

'Червените' вече залагат приоритетно на млади български футболисти, които да продават при удовлетворяваща оферта, а не се охарчват за класни нови попълнения, каквито бяха събрали преди година.