Евро 2024 - размисли и страсти
преди очакваното шоу в Германия
публикувано на 13 Юни, 2024 | Четеш за 11 минути
Година и половина след необичайното (откъм период на провеждане през годината) Световно първенство в Катар, отново е време най-добрите национални отбори да премерят сили на голямо първенство. На 14 юни в Германия ще започне Европейското първенство и ако трябва да съм честен, очакванията ми към него са много големи.
Никога не съм крил пристрастията си
материал на
към Германия, от гледна точка на начин на живот, порядки и не на последно място – футбол и футболна култура. Според мен цялостната структура на футбола там е на най-високо ниво в света – организация, инфраструктура, фенове и качество на играта. Затова и Бундеслигата е първенството, което гледам с най-голям кеф и задоволство, макар според повечето хора нивото там да отстъпва от Висшата лига, Ла Лига и Серия А. Имам радостта да съм бил на мачове в 3 от топ 4 първенствата на Европа и мога да кажа, че най-хубавото 'Matchday' изживяване е в Германия и съветвам всеки скептик да отиде да гледа мач от Първа или Втора Бундеслига, с всички прилежащи мероприятия преди и след него.
Връщайки се на основната тема – Европейското, очакванията ми са за грандиозен турнир, тъй като предпоставките за това са налице.
Атмосферата със сигурност ще бъде на топ ниво и очаквам навсякъде стадионите да са пълни, най-малко защото Германия се намира в самия център на Европа и логистично е много по-лесно за феновете да стигнат в страната. Освен това (за разлика от Европейското преди 3 години), сега няма да има градове, където да важат противоепидемични мерки и стадионите да не могат да се пълнят до краен предел.
След това – организацията (има ли смисъл изобщо да захващаме тази тема!?). Според мен не, защото съм убеден, че германците ще си свършат работата и ще се направи така, че да няма проблеми от това естество за отборите и феновете из германските градове.
Трети фактор – участниците! Този е най-важен, тъй като колкото и перфектни условия да създадеш и колкото и фенове да препълнят трибуните, когато онези на терена са неможачи - колкото и да се стараят - те няма да могат да достигнат ниво, релевантно на това на феновете и организаторите на въпросния мач. Пример за това е финалът за Купата на България през 2022 г., когато Левски и ЦСКА играха пред 40 000 души на Националния стадион. Да, 'сините' победиха с 1:0, но играта и на двата отбора беше трагична, въпреки чудесното време, перфектните условия и наелектризиращата атмосфера, която създадоха привържениците на двата отбора.
Радващо е, че всички грандове (с изключение на България) се класираха за Европейското и има предпоставки да станем свидетели на някои от исторически големите съперничества в европейския футбол.
Най-големият отсъстващ на Евро 2024 е Норвегия, на база наличието на играчи като Ерлинг Холанд, Мартин Йодегор, Александър Сьорлот и Юлиан Риерсон в състава на 'викингите'. Швеция с Виктор Гьокереш и Александър Исак също ще ми липсва в цялостната картинка, но това далеч не са отбори, които биха могли да се считат за грандове, както да кажем се случи с Италия, която пропусна Световното в Катар.
На база присъствието на най-силните отбори в турнира се очертаха и приятни като разпределение на силите групи. Новият формат, който позволява на четирите най-добри трети отбора да се класират за елиминациите, прави битката още по-непредвидима, тъй като има няколко групи, в които има един фаворит и три други равностойни отбора. Такива са Група А, С, Е и F, където съответно Германия, Англия, Белгия и Португалия са задължени да излязат като лидери. В другите две групи пък са събрани доста силни тимове, което предразполага дори някой гранд да 'изгори', още след първите 3 мача.
Едва ли ще изненадам някого, като кажа, че най-голям интерес у мен буди Група 'B' с Испания, Хърватия, Италия и Албания. Всички специалисти отписват албанците въз основа на останалите отбори, но трябва да се каже, че те играят доста грамотен и подреден футбол. Имах възможността да гледам играта на Албания в контролата с България през 2023 г., когато 'лъвовете' се отърваха, губейки само с 0:2 в Тирана.
Плюсът за Албания е, че няма какво да губи. Самото класиране на Европейското си е събитие – второто им участие въобще, след Евро 2016 във Франция. Освен това, попадането в група с актуалния европейски първенец, актуалния шампион в Лигата на нациите и актуалния бронзов медалист от Световното, дава възможност на 'двуглавите орли' да играят без напрежение като аутсайдер и в трите мача.
Що се отнася до останалите три отбора, те са напълно равностойни. Испания разполага със страхотен състав, а Луис де ла Фуенте се доказа, печелейки Лигата на нациите. Проблемите при 'Ла Фурия Роха' ще дойдат в защита, защото там няма достатъчно стабилност при все това, че Начо изведе като капитан Реал Мадрид до 15-ата титла от ШЛ, а Пау Кубарси е най-добрият в света на своята позиция, сред наборите си.
Хърватите имат страшно много опит, който няма да позволи ранно отпадане, но и не мисля, че тимът би могъл да достигне дори до полуфиналите, тъй като на Европейско страната просто се представя по-слабо, отколкото на Световно. Действащият шампион Италия е считан за един от кандидатите за изненада на турнира, но с негативна насоченост. През 2021 г. 'Скуадра Адзура' също не беше сред фаворитите, а видяхме какво стана. Както тогава, така и сега в страната залагат на коза с опитен и доказал се треньор. Италия чисто и просто няма най-класните футболисти, но Лучано Спалети за мен е най-добрият треньор на Европейското, особено след като миналата година направи Наполи шампион по такъв начин.
В другата 'засукана' група има по-голяма яснота, тъй като Франция няма да 'изпусне питомното' и би трябвало да си гарантира продължаване напред още след втория мач, който ще бъде с Нидерландия. 'Петлите' изглеждат много респектиращо, а след трансфера в Реал Мадрид, Килиан Мбапе може да се концентрира върху ангажиментите си с националния отбор. 'Лалетата', от своя страна, могат да изненадат всеки ако имат ден, но на Европейското трябва да имаш ден 7 пъти, което считам за невъзможно.
Прочети още 'Бъдещите 'Златни Топки' (без Мбапе и Холанд)'
или пък
Нещо, което се сещам, гледайки схемата за елиминациите – със сигурност ще има отбори, които да си правят сметки на кое място е най-рационално да завършат в групата си. Веднага давам пример: всички очакваме Франция да завърши първи в Група D, но ако това се случи, потенциален съперник на четвъртфинал ще бъде Белгия, а на полуфинал – Англия. Ако тимът на Дидие Дешан остане втори, то отива в горния поток, където на четвъртфинал се очаква да срещне Португалия, а на полуфинал един измежду Испания и Германия.
Аз бих избрал втория вариант, тъй като Белгия и Англия имат да си връщат на 'петлите' за последните два Мондиала. Освен това, Белгия претърпя крах на Световното в Катар, отпадайки в групата и сега 'червените дяволи' ще са мотивирани до краен предел да стигнат колкото е възможно по-напред в турнира, с остатъците от златното им поколение.
Гарет Саутгейт пък ме изненада приятно, селектирайки добре отбора си измежду огромния избор, който има. Хора като Джордан Хендерсън, Калвин Филипс и Маркъс Рашфорд правилно останаха извън списъка, за да се даде възможност на играчи като Коби Мейноу, Коул Палмър и Антъни Гордън да подплатят страхотния си сезон с участие на Европейско.
Завършвайки разсъжденията си за групите, най-непредвидима за мен е Група E, където Белгия е фаворит, но не достатъчно убедителен на фона на Украйна, който в последните години постигна много добри резултати и със сигурност ще достигне до елиминации, ако не се случи нещо извънредно. Словакия ми е доста антипатичен отбор, но румънците също не ме впечатлиха в контролата срещу България и ще съм доста изненадан, ако успеят някак си да се промушат до елиминации.
Няма как един анализ на Европейското да мине, без да си кажа фаворита за спечелване на турнира и кои отбори биха могли да бъдат изненади на първенството.
Повечето хора биха си 'вързали гащите', откроявайки няколко отбора като основните заподозрени да вдигнат купата на 14 юли в Берлин, но 'като е гарга, да е рошава' - ще кажа само един отбор, тъй като така би било по-забавно за мен, ако този отбор спечели, и за читателите на статията, ако този отбор се провали. Комбинирайки своите пристрастия с няколко логични причини, моят фаворит за спечелването на Европейското първенство е Германия. Бундестима успя да обърне линията си на работа от регрес към развитие в последните месеци, а често се случва на големи първенства отборите, които са в по-добра форма, да прогресират за сметка на тези, които са по-класни 'на хартия', но се намират в дупка.
Факторът треньор също е важен, защото Нагелсман е топ 3 на Европейското, а в клубния футбол е показал, че може да взема решения за кардинални промени в схемата и начина на игра на отборите си, дори в течение на даден мач, а това е важно в турнирни условия.
Кадровият потенциал на 'Маншафта' отстъпва от този на Англия и Франция, но близката история показва, че последните два континентални шампионата са спечелени не от отборите с най-класни футболисти, а от такива с балансиран състав и добър треньор, който залага на схема на игра въз основа на качествата и уменията на играчите си. Германия има добра хомогенност в състава си, а това е важно при евентуални контузии и червени картони.
Освен това, бидейки домакин, Бундестима със сигурност ще получи някое съдийско намигване, а ако не сгафи срещу Унгария и завърши първи в групата, мястото му на четвъртфинала е сигурно. Оттам насетне роля ще играе умората у футболистите, които преди това са играли по 40+ мача на клубно ниво, а германците са достатъчно добре подготвени физически да тичат като луди и да се борят здраво.
По същия начин ще подходя и при открояването на отборите, които смятам, че ще бъдат приятната и неприятната изненади на Евро 2024, защото и в двете категории има достатъчно много кандидати, споменаването на няколко от които до голяма степен прави залога сигурен, но пък така коефициентът пада, образно казано.
Без да споменавам имена, смятам, че възможност да станат положителна изненада на турнира имат не повече от 5 отбора. Бройката изглежда малка, но би ли било изненада, ако Нидерландия стигне до 1/4-финалите? Не мисля, въпреки че не съм особено очарован от 'лалетата'. Или това – би ли било изненада, ако Португалия стигне до фазата на най-добрите 4? Не, защото в последните 10 години 'мореплавателите' се утвърдиха като един от европейските грандове и спечелиха два трофея – Евро 2016 и първото издание на Лигата на нациите. Тук е моментът за едно непопулярно мнение: според мен, Португалия е любопитен случай, тъй като откакто спечели Европейското във Франция, този отбор върви само и единствено нагоре, подобрявайки играта си и повишавайки качеството на своя състав, и приказките, че след ерата 'Кристиано Роналдо' Португалия ще западне, са напълно безпочвени.
Вече в конкретика – като приятната изненада на първенството виждам Украйна. Веднага искам да разгранича всичко футболно с всичко политическо в Украйна, тъй като немалко хора смятат, че доброто представяне на 'сбирната' в последните години се дължи на приятелското рамо от Западна Европа, което се е прехвърлило от войната към футбола. За мен това са теории на конспирацията и не мисля, че украинските футболисти играят по-добре, тъй като така ще вдигнат духа на своите сънародници, засегнати от войната. Когато един футболист играе с националната фланелка, той е длъжен да се раздаде и отвъд крайния предел, без значение дали в страната му се води война или всичко там е цветя и рози. Възможността да представяш страната си е гордост, чест и привилегия и е достатъчна мотивация да се бориш докрай.
Смятам, че Украйна ще успее да стигне задължително до 1/4-финалите, където се очертава мач с някой измежду Португалия, Франция или Нидерландия, на който (според мен) победата ще дойде с максимум гол разлика.
Базирам предположението си на добрата игра на Украйна в последно време, което впечатление бе затвърдено и в контролата срещу Германия в Нюрнберг. Отборът разполага със силни футболисти във всички зони от терена, а треньорът Сергий Ребров също се е доказал на клубно ниво, най-вече с Динамо Киев и Ференцварош. Извън добилите популярност напоследък футболисти като Довбик, Зинченко и Мудрик, може да обърнете внимание на халфа Георгий Судаков, когото (ако няма контузии или други непредвидени обстоятелства) до няколко години ще гледаме в Топ 4 първенствата на Европа.
Остана само да откроя и отбора-разочарование на Евро 2024. Кандидатите за този 'приз' са доста повече от евентуалните приятни изненади на турнира, но веднага мога да посоча кои отбори няма как да са издънката на надпреварата. Това са Албания, Словения и Грузия, за които дори класирането бе голям успех и дори да не вкарат гол по терените в Германия, едва ли ще бъдат укорявани в страните си.
Мислих доста, преди да напиша следващите редове, тъй като опитах да се абстрахирам от пристрастия в предположението си. Ето го и него - Испания ще бъде отборът, който ще се представи доста под очакванията на фенове и специалисти. Абстрахирам се от трудната група, в която е 'Ла Фурия Роха', и от която не е сигурно дори, че ще излезе. Също смятам, че испанците е по-вероятно да се спънат срещу някой по-непретенциозен съперник на 1/8-финалите, ако излязат като първи или втори. Отборът на Луис де ла Фуенте е изключително качествен, но на много от футболистите им липсва опит, който е много важен на такива турнири. Освен това, както написах и по-рано – защитата на испанците ме притеснява, а в средата на терена не съм много сигурен колко свеж ще бъде Родри, след дългия и уморителен сезон с Манчестър Сити, за да контролира нещата.
- - -
Сигурно след края на Европейското тази статия ще служи като енциклопедичен пример за провалени футболни прогнози, но поне съм показал желание и смелост да ги дам, а не след някой мач да казвам 'Знаех си, че така ще стане', а вътрешно да беснея, че фишът ми е 'изгорял', както се случва с доста кибици.
Ако пък и едно от предположенията ми се окаже вярно, ще бъда доволен, тъй като ги давам със съответната логична обосновка, а не на база фенски пристрастия, които доминират, когато става въпрос за Световно или Европейско първенства. А ако не позная нищо, тогава всеки може да ме заплюе и да каже, че нищо не разбирам (което, в някои случаи, не е много далеч от истината).