​

​

​

Втората му година при мъжете (2001/2002) е много успешна за Аякс (печелят дубъл с купата и лигата на Нидерландия), но през нея ван дер Ваарт получава първата си сериозна контузия и се подлага на операция, което го ограничава до 20 мача за първенството (27 във всички турнири). Това обаче не го спира да стане голмайстор на отбора, след като отбелязва 14 гола (17 във всички турнири). Историята се повтаря и през следващата кампания - контузия, само 21 срещи, но с впечатляващите 18 гола. Той е водещият голмайстор на отбора и то в конкуренцията на младия Златан Ибрахимович.

​​

​

Ван дер Ваарт изкарва още два сезона в клуба, в които обаче играта му не е толкова впечатляваща. Той става обект на критики заради живота си извън терена. Сам признава, че е напълнял, а преди старта на сезон 2004/2005 се забърква в скандал със съотборника си Ибрахимович, след като го обвинява, че умишлено го е контузил по време на мач между националните отбори на Нидерландия и Швеция. Той иска нападателят да му се извини публично, а (както може да се очаква) Ибрахимович отказва. Отборът взема страната на своя юноша и нов капитан и шведът е трансфериран в Ювентус. Проблемите с ван дер Ваарт обаче не спират дотук. През кампанията той недоволства, че е използван и на други позиции, освен като атакуващ халф, което кулминира в отказа му да играе като крило в мач от Шампионската лига. След това капитанската лента му е отнета, а през лятото моментът за неговата продажба е назрял.

​

​

Следващата стъпка в кариерата му е изненадваща. Няколко години по-рано се говори за интерес от страна на Манчестър Юнайтед и Реал Мадрид, а през лятото на 2005 година се спекулира за Милан и отново за 'червените дяволи', но той преминава в немският тим Хамбургер ШФ. Самият Йохан Кройф казва, че преди 2 години подобен ход изглеждал немислим и това е показателно, че нещата с ван дер Ваарт не вървят.​

​

​​​

​​

​​

​​

​

​​

Прочети още 'Проклятието на Бела, заключило орела в клетка'

или пък

'Да удариш огледалото – как Реал Мадрид игра финал срещу Реал Мадрид'

​​​​

​

​

​

​

​

В Германия обаче той се адаптира бързо и успява отново да демонстрира таланта си. Още в първия си сезон помага на новия си тим да достигне до третото място в Бундеслигата и до класиране в Шампионска лига, а освен това е сред основните голмайстори във всеки от трите си сезона там (36 мача с 16 гола в първата година, 33 мача с 11 гола във втората, 44 мача с 21 гола в третата). Нидерландецът се превръща в любимец на феновете, които запазват уважението си към него дори след като решава да напусне. Все пак повечето хора биха разбрали причините му, пред него се е отворила най-сериозната възможност в кариерата му - да заиграе за Реал Мадрид.

Преминаването му при 'белия балет' го събира със сериозен нидерландски контингент, включващ Ариен Робен, Уесли Снайдер и Клаас-Ян Хюнтелаар. Дебютът му е мечтан - победа и гол, а още в четвъртия си мач записва и първия си хеттрик за отбора. Оттам насетне обаче, нещата тръгват надолу за него. До края на сезона е използван основно като резерва, а през лятото се появява информация, че му е заявено директно, че новият мениджър (Мануел Пелегрини) няма намерение да разчита на него. Все пак, той остава част от мадридския гранд и за следващата кампания, но по-често гледа футбол от резервната скамейка, отколкото играе и през летния трансферен прозорец е продаден в Тотнъм.

​

​

​

Преминаването в лондонския тим се оказва успешен ход за него. Както и след предишните пъти когато среща трудности, той отново вдига нивото и демонстрира таланта си. В Тотнъм получава може би най-реалната и цялостна възможност да разгърне потенциала си на топ ниво. Там той не е скъпа резерва, ненужен или пък единствената голяма звезда. Ван дер Ваарт е плеймейкърът, централна фигура на амбициозен тим с редица качествени футболисти. Разполагат го на любимата му позиция зад нападателя (най-често Питър Крауч), а около него оперират тогава младите Лука Модрич и Гарет Бейл.

В първия си сезон изиграва 36 мача и отбелязва 15 гола, а в процеса печели привързаността на феновете. Отборът обаче завършва на пето място и не се класира за Шампионска лига. В следващата кампания играта му е може би дори по-добра, въпреки че бележи по-малко (13 гола) и отборът достига четвъртото място, но отново се разминава с Шампионската лига (Челси, които завършват след тях в класирането, печелят турнира и реално заемат мястото на Тотнъм, за да защитават трофея си).​​​​

​

​​

​​

​​

​​

​​

​

​

​

​

Въпреки че е любимец на публиката и водещ играч, престоят му в Лондон свършва след само 2 футболни години, с пристигането на новия мениджър Андре Вилаш-Боаш. Следващата му спирка е позната за него дестинация - Хамбург, Германия. Завръщането в отбора, където е обичан и ценен, не трябва да е изненада, макар и да пристига след периоди в отбори от нивото на Реал Мадрид и Тотнъм. Вторият му престой в Бундеслигата обаче не е толкова запомнящ се, колкото първия. Той е тормозен от травми и проблеми извън терена, което изглежда повлиява на представянето му на терена. Изиграва 86 мача и бележи едва 18 гола за 3 години, а в края от тима решават да не подновят контракта му.

До края на кариерата си сменя още три отбора (Бетис, Мидтиланд и Есберг), но трудностите му продължават и не успява да впечатли особено в тях, преди да се откаже от футбола през 2018-та година.

​

​​

​

-     -     -

​

​​

​

През дългата си кариера той е част и от националния отбор на Нидерландия, като изиграва 109 мача и бележи 25 попадения. Участва на три Европейски (2004, 2008 и 2012) и две Световни първенства (2006 и 2010). Той винаги е викан, когато е здрав, и играе редовно в квалификациите, но по време на големите форуми често остава сред резервите и се включва от скамейката.

Той сякаш има изключителна липса на късмет - или тактически не пасва на идеите и схемите на националните селекционери, или ще се възстановява от контузии и няма да е пълноценен. Все пак играе сравнително значима роля през доста успешното за Нидерландия Световно първенство, през 2010-та година. 'Лалетата' достигат финала, но остават втори след загуба от Испания, а Ван дер Ваарт е титуляр в мачовете от груповата фаза, но губи стартовата си позиция за елиминациите, за сметка на възстановилия се от контузия Ариен Робен. Във финалния мач също се включва от резервната скамейка.

​

​

​

​

​