„Златният отбор” на Пушкаш, Кочиш и компания след „чудото от Берн”
публикувано на 25 Май, 2021 | Четеш за 12 минути
4-ти юли, 1954 година. ,,Чудото от Берн” !
Няма уважаващ себе си футболен фен, който да не е чувал за мача между Западна Германия и Унгария, в който се решава световната титла. Всички знаем историята за иновационните шпайкове на Адолф Даслер (да, основателят на „Адидас”) и легендарния обрат на немския отбор, с който Бундестима печели
материал на Ивайло Младенов
първата от 4-те си световни титли. Според мнозина именно там се ражда и „немската машина”, символ на възстановяването на следвоенна Германия. Но както знаем, монетата винаги има две страни и ако финалът на Мондиал ’54 е начало за Маншафта, то за страховития унгарски тим това е рана, която оставя дълбоки белези.
- - -
Ако към днешна дата „маджарите” са страшилище единствено за Пламен Илиев и компания, то в средата на миналия век те са отбор, който няма конкуренция - тимът се отличава не само с огромен талант, но и революционни за времето си тактически иновации. В зависимост от това дали атакуват или се защитават, формацията W-M варира от 2-3-5 в атака през 2-3-3-2 и 4-4-2 в защита (истински ужас за Моуриньо и всички италианци). В рамките на 6 години (1950-56 г.), „Златният отбор” печели Олимпийската титла през 1952 г. и записва 42 победи, 7 равни и само 1 загуба (вече се досещате в кой мач).
Сред знаменитите им победи е и „Мачът на века” на Уембли, в който могъщите Пушкаш, Кочиш, Цибор, Хидекути и компания, под наставлението на треньора Густав Шебеш, разбиват с 3-6 Англия, в чийто състав блестят имена като Матюс, Мортенсен, Рамзи и Райт. Година по-късно в Будапеща, в репетиция за предстоящето световно първенство, Унгария отново надделява над островитяните, този път с разгромното 7-1.
Репортаж от победата с 7:1
Как тогава всичко се обърква ?
Елементарно, футболът среща своя най-голям враг – политиката. Ако загубата от ФРГ под проливния дъжд в Берн е първия тежък удар за унгарския национален отбор, то Унгарската революция от 1956-та година е последния пирон в ковчега на знаменития отбор.
Ето каква е съдбата на единадесетте, излезли във финала срещу германците:
Дюла Грочиш (вратар)
Макар и избран за вратар номер 1 на турнира, тогавашния страж на Хонвед носи вина за победния гол на Хелмут Ран, подхлъзвайки се на мократа трева. 2 години след финала, Грочиш и семейството му бягат от комунистическия режим в Унгария, но впоследствие са принудени да се върнат. Грочиш продължава кариерата си в Татабаня, а за унгарския национален отбор участва на още 2 световни първенства, записвайки общо 86 мача.
След прекратяването на активната си кариера, поема тима на Татабаня (чийто стадион днес носи неговото име), а през сезон 1964/65 е треньор на Шалготарян. След това в продължение на две години е треньор на националния отбор на Кувейт.
През 1990 г. участва в първите демократични избори в Унгария след падането на комунизма. Бившият вратар се кандидатира за депутат в листата на 'Унгарски демократичен форум', но не получава място в парламента. През 2008-ма година записва символично участие в приятелски мач за любимия си отбор - Ференцварош, 46 години след забраната да играе за тях. Умира на 13 юни 2014 г., след продължителни проблеми със сърцето и белите дробове.
Йено Бузански (защитник)
Легендарният номер 2 е единствения състезател, който не е част от тогавашните грандове Хонвед или МТК Будапеща. Интересен факт е, че прави дебюта си в мач срещу родните национали през 1950-та година.
След финала на Световното продължава да играе за тима на 'Дороги' до 1960 година, когато прекратява кариерата си. Като треньор води няколко унгарски тима, последният от които е именно Дороги в периода 1971-78 г. Едва ли има нужда да споменавам чие име носи стадиона на клуба от град Дорог. Житейският му път завършва на 11-ти януари 2015, като той е и последният останал от „Златния тим”.
Tibor Erky-Nagy, Golden Team 1953, resize, crop, filter, CC BY-SA 3.0
Гюла Лорант (защитник)
Роденият под името Гюла Липовиш е стълбът в отбраната на „маджарите”. Син на доброволец, бил се на страната на германците във Втората световна война, за Гюла пътят до националния отбор никак не е лек. Макар и безспорен талант, в началото на 1949 г. е изпратен в трудов лагер, след като заедно в компанията на друг именит унгарски футболист – Ласло Кубала се опитва да избяга от комунистическия режим в родината си. Преди дебютът му за националния отбор в края на същата година (в мач срещу Австрия), се налага националният селекционер Густав Шебеш лично да гарантира пред министъра на спорта, че Лорант няма да избяга зад „Желязната завеса”.
След СП в Швейцария, Гюла играе още няколко сезона за хегемона Хонвед, след което води отбори като Хонвед, Кайзерслаутерн, Кьолн, Айнтрахт (Франкфурт), Байерн (Мюнхен). Умира от инфаркт по време на дербито между Олимпиакос и водения от него ПАОК, на 31-ви май 1981 година.
Михай Лантош (защитник)
Един от героите в четвъртфинала срещу Бразилия (познат и като „Битката за Берн”), Лантош, познат и още и с фамилията Ленденмайер, е една от легендите на МТК. Левият бранител записва 290 мача (38 гола) за тима от унгарската столица, помагайки му да спечели 3 титли и 1 купа на Унгария. След края на кариерата си като играч, Лантош работи като асистент в гръцкия Олимпиакос, а след това води и няколко унгарски клуба.
Йозеф Закаряш (полузащитник)
Единственият от отбора, който не успява да вкара гол с националната фланелка е Йозеф Закаряш. За него злополучния финал с ФРГ е и последния такъв за националния отбор, след като във вечерта преди финала нарушава вечерния час и прекарва нощта в компанията на камериерка от хотела. Служейки като пътеводна светлина за бъдещи таланти като Божигол (за това как малките котета могат да провалят футболист), Закаряш играе още няколко години за МТК, след което води малки унгарски тимове и селекцията на Гвинея. Умира на 47-годишна възраст в Будапеща.
Прочети 'Футболът в Чернобил'
или пък
'Младостта чука на вратата на националния отбор, но има ли кой...'
Йозеф Божчик (полузащитник)
Считан за един от най-добрите халф-бекове на своето време, Куку (както още е наричан) е легенда на унгарския футбол, прекарвайки цялата си кариера в тима на Хонвед: 477 мача и 5 титли на страната.
След като окача бутонките, Йозеф е за кратко треньор на Хонвед, след което и част от борда на клуба. Рекордьор е по мачове с националната фланелка до 2016-та година, когато Габор Кирали (а впоследствие и Балаш Джуджак) не задминават постижението му от 101 мача, първият от които в контрола срещу България. Очаква се новостроящият се стадион на Хонвед да носи името на починалия през 1972-ра година халф.
Михай Тот (халф-бек / крило)
Роден в Югославия и легенда на Уйпещ (238 мача и 41 гола), Тот не е твърд титуляр в селекцията на Шебеш - записва само 6 мача, първият от които в победата на Унгария над България с 5-0 през 1949 година. Именно на него обаче се пада отговорността да играе срещу Хелмут Ран, който отбелязва 2 от головете за Западна Германия.
След финала, Тот не играе повече за националния отбор, но през 1959/60 помага на клубния си отбор да спечели титлата на Унгария.
Золтан Чибор (халф-бек / крило)
Един от голмайсторите за Унгария във финала, Чибор е една от звездите в нападание и също като колегите си Пушкаш, Кочиш и Божчик играе за тима на Хонвед.
След загубата в Берн, Золтан става голмайстор на унгарското първенство, отбелязвайки 20 гола и осигурявайки европейски мачове на Хонвед. В първия мач срещу Атлетик Билбао, Хонвед ФК губи с 2–3, но преди да бъде изигран реванша в Будапеща избухва унгарската революция. Играчите на Хонвед решават да не се връщат в страната, като Кочиш, Пушкаш, Чибор и компания дори се опитват да издействат убежище за своите семейства на Запад. Въпреки съпротивата от страна на ФИФА и унгарските футболни власти, футболистите организират турне в Италия, Португалия, Испания и Бразилия с цел набиране на средства.
След завръщането си в Европа играчите се разделят, а някои от тях (като Божчик) се завръщат в Унгария. Чибор обаче остава в Италия, като първоначално записва няколко неофициални мача за Рома преди друг беглец – Ладисло Кубала, да убеди него и Кочиш да се присъединят към тима на Барселона. С каталунците Золтан печели дубъл през 1959-та, както и Купата на панаирните градове през 1960-та като отбелязва 2 гола във финала срещу английския Бирмингам. През сезон 1961-62 отново играе европейски финал, но победител този път е отбора на Бенфика. След 3 сезона на „Ноу Камп”, Чибор преминава в Еспаньол и след кратки престои в австрийски и швейцарски клубове, завършва кариерата си в канадския Торонто.
FOTO:FORTEPAN / ERKY-NAGY TIBOR, Czibor Zoltán fortepan 13743, resize, crop, filter, CC BY-SA 3.0
Золтан Чибор
Шандор Хидегкути (плеймекър / лек нападател)
Човекът в сянка за унгарците - макар и да носи номер 9, той рядко завършва атаките на отбора. Изтегляйки се назад към халфовата линия, работата на Хидекути е да „издърпа” централните бранители на противника и така да осигури пространство за дуото Кочиш-Пушкаш. За това свидетелстват и думите на наставника на Западна Германия Сеп Хербергер след триумфа:
„Спирането на Хидекути беше в основата на нашия успех, тъй като това е най-важният играч на унгарците”.
Хидегкути участва на още едно световно първенство (Швеция 1958), но там вече отслабения състав на „маджарите” отпада още в груповата фаза. През 1959-та става мениджър на МТК, а впоследствие води отбори в Полша, Египет и Италия. През 1961 г. той извежда Фиорентина до успех в турнира Купа на носителите на купи, побеждавайки шотландския Рейнджърс с 4:1 на финала. С унгарския Гьори ЕТО, Хидегкути печели Унгарската лига през 1963-та, а след това достига полуфинала на Европейската купа през 1964–65, където губи от бъдещия финалист Бенфика. В Египет Хидегкути тренира Ал Ахли, поставяйки основите на формацията 5–3–2.
Заради спортменството и класата, които показва като играч и треньор, бива отличен с наградата за феърплей на FIFA през 1993 г. Почива през 2002 година след проблеми със сърцето, а в негова чест стадиона на МТК Будапеща приема неговото име.
Сандор Кочиш (нападател)
Завършен голов хищник още в клубния си Хонвед (160 мача/176 гола), Кочиш става голмайстор на първенството в Швейцария, отбелязвайки 11 гола, включително хеттрик при победата с 9-0 над Южна Корея и 4 при победата над Западна Германия (8-3) в груповата фаза на първенството. Разписва се във всеки един етап от надпреварата, но не и в най-важния мач - финала.
След загубата от германците, Кочиш печели още веднъж унгарското първенство с Хонвед, след което се присъединява към Чибор в Барселона през 1958 г. Отбелязва 42 шампионатни гола за каталунците и 21 в международни надпревари, което му отрежда 10-тото място в голмайсторската листа на бившия отбор на Христо Стоичков.
Кочиш прекратява кариерата си като играч през 1966-та година и отваря ресторант в каталунската столица, наречен Tete D’or. Работи за кратко като асистент в Барселона, след което води тима на Херкулес в периода 1972-74 година, но е принуден да се откаже от треньорството, след като е диагностициран с левкемия и рак на стомаха. На 22-ри юли 1979 г. пада от 4-ия етаж на болницата в която се лекува и си отива от този свят на 49-годишна възраст.
Прочети 'Нашите герои вече не са на терена, а до страничната линия'
или пък
Ференц Пушкаш (нападател)
Истинска легенда не само за унгарския, но и за световния футбол, Пушкаш е определян за един от най-добрите играчи в историята. Извеждайки унгарския национален отбор като капитан, Ференц забива 3 гола на първенството в Швейцария в първите си 2 мача, преди да се контузи и да пропусне мачовете от елиминационната фаза срещу Бразилия и Уругвай. В Унгария често се шегуват, че точните му удари на СП ’54 са 5, но не заради отменения му втори гол на финала, а заради „попадението”, което Пушкаш отбелязва срещу бразилския защитник Пинейро със… сифон в мелето, разразило се след края на ¼ финала.
Печели наградата за най-добър играч на турнира и е включен в идеалния състав, но това едва ли има значение за него, след като трябва да се задоволи със сребърен медал. След загубения финал, Пушкаш следва добре познатия ни сценарий с Кочиш, Чибор и компания и след революцията от 1956-та година не се завръща в Унгария. Записва няколко участия в приятелски мачове за Еспаньол, тъй като по това време изтърпява наказание от ФИФА - 2 години да не играе футбол. Мести се в Италия, но въпреки интереса от страна на Милан и Ювентус не подписва с никой от тях, тъй като вече гони 30-те и е с наднормено тегло. Манчестър Юнайтед също обмислят привличането му, но незнанието на английски език, както и правилата на ФА, забраняващи привличането на чужденци, осуетяват сделката, водейки до това Пушкаш да подпише с испанския Реал Мадрид.
За „белия балет”, унгарският голмайстор отбелязва 156 гола в 180 мача, печелейки 5 последователни титли на Испания и 3 триумфа в КЕШ. Записва 4 участия за националния отбор на Испания, 3 от които на Световното в Чили '62. Отказва се на 39-годишна възраст, оставяйки множество постижения и рекорди зад гърба си, сред които 8-кратен голмайстор на унгарското и испанско първенства, двукратен такъв в Купата на европейските шампиони и голмайстор на всички времена за унгарския национален отбор.
През 1966-та година започва треньорската си кариера, като извежда гръцкия Панатинайкос до 2 титли и финал в турнира КЕШ в периода 1971-72 година, а по-късно печели и първенствата на Парагвай и Австралия, съответно с отборите на Сол де Америка и Саут Мелбърн Хелас, преди да поеме селекционерския пост на Унгария през 1993 година.
През 2000-та година е диагностициран с болестта на Алцхаймер, с която се бори до смъртта си през 2006-та (причинена от пневмония). Посмъртно получава приза за Най-добър европейски футболист на 20-ти век от френското списание 'Екип', както и този за Най-добър голмайстор на Международната федерация по футболна статистика и история. През 2009-та ФИФА учредява наградата „Пушкаш”, даваща се за най-красив гол, а през 2019-та новопостроения дом на унгарските национални получава името „Ференц Пушкаш Арена”.
Така, макар през 1954-та година унгарския тим да е фаворит и да поставя редица рекорди по пътя си към трофея, на 4-ти юли се случва „Чудото от Берн” и е сложен края на мита...
източници:
https://www.fifa.com/worldcup/archive/switzerland1954/
https://en.wikipedia.org/wiki/Hungary_national_football_team
https://en.wikipedia.org/wiki/Golden_Team
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%8E%D0%BB%D0%B0_%D0%93%D1%80%D0%BE%D1%88%D0%B8%D1%87
https://webcafe.bg/retro/pushkash-udrya-brazilets-sas-sifon-po-glavata-obizhdat-sadiyata-na-komunist-a-nakraya-biyat-germantsite.html
хареса ли ти статията ?
'последвай' автора !
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Георги Аспарухов има 18 мача и 19 гола в КЕШ и КНК с екипите на Левски и Ботев (Пд)
Освен това е голмайстор на КНК през 1963 г.