Когато слабите предизвикат историята или най-неочакваните шампиони през последните години (част 2)

публикувано на 10 Ноември, 2021 | Четеш за 11 минути

В тази статия продължаваме историята за неочакваните шампиони през последните години, като сега ще се фокусираме върху две от т.нар. „Топ 5 първенства“ и ще видим как отбори като Монпелие, Монако и Лил стават шампиони в конкуренцията на суперфаворита Пари Сен Жермен. За

материал на

Лъчезар Петров

финал ще хвърлим поглед към сезон 2015/16, останал завинаги в спомените с титлата на Лестър – постижение, считано от някои за „Най-великата история, разказвана някога“.

Франция, Лига 1

Сезон 2011/12, шампион Монпелие

Генералната ситуация във Франция е различна спрямо повечето държави, доколкото в исторически аспект тук липсват два или три отбора със статус на „изконни фаворити“, както е в повечето от водещите първенства. В този смисъл не е случайно, че разликата в броя на титлите между отборите не е голяма – рекордьор е Сент Етиен с 10, следван от Марсилия и ПСЖ с по 9, Монако и Нант с по 8, Лион със 7, Бордо и Реймс с по 6. Ако някой се загледа към ситуацията през настоящия век, то картината се оформя от две династии, доминирали за определени периоди – първата е тази на Лион със седемте поредни титли в периода 2002-2008 г. (това реално са всичките 7 титли на „Хлапетата“), а втората е на ПСЖ след 2013 г., като доминацията на парижани е прекъсната на два пъти, за което ще стане дума по-надолу из текста.

 

Съдбата на ПСЖ се променя радикално през 2011 г., когато клубът е закупен от Qatar Sports Investments, но точно в онези години няма надмощие на някой отбор, като след 7-те поредни титли на Лион шампионите се сменят – Бордо, Марсилия, Лил. Изненадата идва през сезон 2011/12, когато титлата отива в Монпелие.

По онова време Монпелие е воден от Рене Жирар и тръгва силно, с три поредни успеха и общо 4 победи в първите 5 мача. Борбата за титлата като цяло се води между Монпелие и ПСЖ, който вече е собственост на катарците и започва сезона с Антоан Камбуаре като старши треньор. От 9-ти кръг до края на шампионата двата тима се редуват на лидерската позиция, а на столичани не помага нито по-добрия баланс в преките двубой (2:2 в Париж и победа с 3:0 на „Стад де ла Мусон“), нито идването на Карло Анчелоти на 30 декември 2011 г. и в крайна сметка скромният тим от Окситания печели своята първа и засега единствена титла.

255192287_7164933300214132_8556528158055974747_n.jpg

Както и при други подобни отбори, силната черта на Монпелие е стабилната отбрана и допуснатите 34 гола са най-доброто постижение, заедно с това на Тулуза, инкасирала същия брой попадения. В атака нещата също не изглеждат зле, въпреки множеството победи с по 1:0 (цели 11 на брой), като Оливие Жиру става голмайстор на шампионата с 21 гола, а титлата е осигурена в последния кръг с победа над Оксер с 2:1, с два гола на другия изявен нападател - Джон Утака (11). В защита основното име е това на капитана Мапу Янга-Мбива, а в халфовата линия действат много младите тогава Юнес Белханда и Реми Кабея.

 

 

Титлата на Монпелие определено е сериозна изненада, а съставът изобщо не успява да задържи това ниво и през следващия сезон завършва на девето място с повече загуби (16), отколкото победи (15), а във Франция започва династията на Пари Сен Жермен.

Сезон 2016/17, шампион Монако

През 2016 г. ПСЖ вече е завършен отбор и е спечелил предходните 4 първенства, а Унаи Емери може да разчита на Единсон Кавани, Марко Верати, Лукас Моура, Анхел ди Мария, Хавиер Пасторе, Тиаго Силва, Маркиньос, Юлиан Дракслер, Адриен Рабио. Очакванията са за пета поредна титла и доближаване до рекорда на Лион от 7, но през тази кампания на френския футболен небосклон изгрява звездата на Монако. Тимът от Княжеството разполага с играчи, които в онзи момент не говорят много на широката футболна общественост – Килиан Мбапе, Фабиньо, Джибрил Сидибе, Камил Глик, Бернардо Силва, Тома Лемар, Тимуйе Бакайоко и Абду Диало сега са утвърдени имена, а Мбапе е суперзвезда, но в онзи момент всички те тепърва се изграждат като футболисти. Треньорът Леонардо Жардим има и по-доказани състезатели като Даниел Субашич, Жоао Моутиньо, Валер Жермен и Радамел Фалкао и в крайна сметка успява да направи отбор, който печели титлата с 95 точки (30 победи, 5 ремита в 38 мача) и 107 вкарани гола.

 

 

В Шампионската лига „монегаските“ правят меко казано фурор, отстранявайки Манчестър Сити и Борусия Дортмунд и отстъпвайки на Ювентус чак на ½ финала, а след края на сезона европейските грандове буквално се редят на опашка за почти целия титулярен отбор на Монако. Съставът на Жардим постига сериозен прогрес и в турнирите за местните купи (във Франция тогава са две, Купа на Лигата и Купа на Франция), което обуславя и много високите статистически показатели на повечето играчи – Фалкао завършва сезона с 43 мача и 30 гола, Мбапе вкарва 26 пъти в 44 участия, Бернардо е с 58 мача и 11 гола, Фабиньо с 56 и 12 съответно (той изпълнява дузпи), Тома Лемар записва 55 мача с 14 гола, а Валер Жермен участва в цели 60 срещи, в които се разписва 17 пъти (12). Всичко в онзи състав работи толкова добре, че дори играч като Бенжамен Менди (понастоящем съден за сексуално насилие и практически приключил с футбола) хваща окото на Манчестър Сити и Гуардиола го взима на „Етихад“ за сумата от (забележете!) 52 млн. паунда (13).

 

Прочети 'Когато слабите предизвикват историята или най-неочакваните шампиони... (ЧАСТ 1)'

или пък 

'Къде са те сега: последният състав на България, участвал на европейско първенство'

thumbnail.jpg
thumbnail.jpg

Разпродажбата през лятото на 2017 г. неминуемо се отразява на „монегаските“ и през следващия сезон те не защитават титлата си, завършвайки втори на 13 точки зад ПСЖ, но съзвездието, което изгрява на „Луи II“ през 2016/2017 година завинаги ще остане в историята като един от най-талантливите отбори в европейския футбол.

 

 

И ако отбори като Рубин, Твенте и Монпелие печелят титлите си главно разчитайки на колектив и стабилна отбрана, то Монако на Леонардо Жардим, версия 2016/17, е точно обратното – атакуващ, разнообразен и директен отбор, разчитащ главно на импровизации на отделни ярки индивидуалности.

Сезон 2020/21, шампион Лил

След триумфа на Монако, описан в горните редове, ПСЖ си „взема бележка“ и печели следващите три шампионата, включително прекъснатия от пандемията сезон 2019/2020. В началото на миналия сезон очакванията са поредицата да продължи, въпреки леко неудачния старт с две поредни загуби с по 0:1 от Ланс и Марсилия и измъчената победа срещу Метц в третия кръг (1:0, гол на Дракслер в 93-та минута). След двете загуби на старта ПСЖ печели 8 поредни мача и след 10-тия кръг оглавява таблицата, като видимо не изглежда да има състав, който би могъл да се противопостави на парижани по пътя към четвърта поредна титла.

 

 

В крайна сметка обаче се оказва, че такъв отбор все пак има и това е Лил, оглавяван от Кристоф Галтие. Подобно на ПСЖ, „Кучетата“ не блестят в началото и имат 5 победи и 4 ремита в първите 9 мача, като в шест от тези мачове Лил вкарва само по един гол. В 10-тия кръг е регистрирана загуба от Брест с 2:3, а ПСЖ е лидер и сякаш първенството, поне в частта, свързана с битката за титлата, отива на доиграване. Само че точно тогава парижани навлизат в слаба серия, започнала със загуба от Монако на „Луи II“, а Лил печели 11 от следващите си 14 двубоя и след изиграване на срещите от 24 кръг, играчите на Галтие излизат на първо място. До края на сезона Лил губи само още веднъж (изненадващо 1:2 от Ним в 30 кръг) и въпреки изненадващите домакински равенства с Брест, Страсбург, Монпелие и Сент Етиен, костващи 8 точки, „Кучетата“ влизат като шампиони в последния кръг. Практически в хода на целия сезон Лил показва стабилност и не допуска резки колебания във формата, докато ПСЖ губи всички мачове срещу силни отбори, като Лион, Монако и Марсилия.

Моментът, в който Лил става шампион!

Може би ключовият мач за сезона се играе на 3 април т.г. на „Парк де Пренс“, а Лил показва характер и печели с 1:0, което дава предимство в заключителните 8 кръга, защото преди мача „Кучетата“ са втори в подреждането и евентуално равенство би било от полза на ПСЖ.

 

 

Лил печели титлата в последния ден от сезона, надигравайки Анже с 2:1 и осигурявайки си точка повече от звездния отбор на Маурисио Почетино, а ПСЖ, (въпреки суперфутболистите си и стотиците милиони за трансфери и заплати), така и засега не успява да се доближи до рекордните 7 поредни титли на Лион от началото на века. Що се отнася до Лил, то хората на Галтие показват стабилност и равномерни резултати, допускайки едва три загуби и инкасирайки само 23 гола в 38 мача. С основна заслуга за титлата са играчи като вратарят Майк Менян (логично сега в Милан), десният бек Зеки Челик, двойката централни защитници Свен Ботман и Жозе Фонте, халфовете Шека, Ренато Санчес, Бенжамин Андре и Бубакари Сумаре (сега в Лестър) и офанзивните играчи Юсуф Язъджъ, Джонатан Иконе, Джонатан Бамба, Джонатан Давид и Бурак Йълмъз. Специално Йълмъз и Язъджъ правят много силен сезон и завършват като голмайстори на отбора с 15 и 14 гола, респективно (14), а Лил съвсем заслужено детронира ПСЖ и печели своята четвърта титла.

Англия, Висша лига

Сезон 2015/2016, шампион Лестър

Завършваме материала с може би „Най-великата история, разказвана някога“, „Чудото на Лестър“, или както още е известен триумфът на „Лисиците“ на Клаудио Раниери от пролетта на 2016 година. Независимо дали това действително е „Най-великата история, разказвана някога“, тя определено е най-известната, а в много отношения и най-трудната за вярване.

 

 

Един от най-добрите клипове във връзка с „Чудото“ е този на Calcio Show озаглавен „Leicester City 2016 - L'impresa (im)possibile“ и от него разбираме, че предисторията също е важна, защото след 29 изиграни мача в предходния сезон Лестър е последен, с актив от едва 19 точки. Тимът не е отлепял от последното място в продължение на четири месеца и половина, а статистиката показва, че нито един отбор с по-малко от 20 точки след 29 мача не е оцелявал във Висшата лига. Но Лестър опровергава очакванията в положителен смисъл и успява да спечели 7 от последните си 9 срещи и в крайна сметка остава в Премиършип, завършвайки на комфортното 14-то място. През лятото на 2015 г. за мениджър е назначен Клаудио Раниери, който дотогава няма нито една титла на най-високо ниво в кариерата си, а преди началото на сезон 2015/16 шансовете на Лестър за титлата се оценяват на 5000/1 (15).

255398563_7165073336866795_3915235401754341361_n.jpg

Доказателство в снимка за шампионските шансове на Лестър преди сезон 2015/16

Източник: CBS News, Leicester City, 5,000-1 longshot, eyes English Premier League title, 1 May 2016, available at: https://www.cbsnews.com/news/leicester-city-5000-1-longshot-eyes-english-premier-league-title/ (accessed 12 October 2021)

Началото е добро, с три победи и три ремита, но в 7-ми кръг идва домакинската загуба с 2:5 от Арсенал, която сякаш трябва да постави Лестър на мястото му, т.е. в средата на таблицата. Само че „Лисиците“ не мислят така, а Раниери публично иска от играчите си да покажат характер и в следващите 10 мача последните взимат 26 точки от 30 възможни, а Джейми Варди поставя рекорд, вкарвайки в 11 последователни шампионатни срещи.

 

 

Колебанията във формата на т.нар. „фаворити“ също много помагат, а в тактическо отношение Раниери не измисля нещо революционно – стабилна отбрана и вратар, креативност от Марез в центъра и в зоните около наказателното поле и бързи контри, завършвани от Варди. Психологически италианецът също се справя, защото почти през цялото време повтаря, че целта всъщност е спечелване на 40 точки (считания минимум, гарантиращ оцеляване във Висшата лига) и едва 4 кръга преди края, (след равенството с Уест Хям, гарантирало ШЛ), заявява, че сега вече целта е единствено титлата. Въпреки че от 11-ти кръг Лестър винаги е в челната тройка, а от 16 януари 2016 г. е лидер в класирането, на практика почти до средата на април 2016 г. почти никой не вярва, че е възможно да се случи невъзможното, т.е. „Лисиците“ да спечелят шампионата. В крайна сметка Раниери успява да изстиска абсолютния максимум от играчи като Канте, Марез и Варди и три кръга преди края немислимото се случва – Лестър става шампион без игра, след като вторият в онзи момент тим на Тотнъм не успява да победи Челси на „Стамфорд Бридж“.

 

 

Титлата е първа в историята на клуба, но идва абсолютно заслужено и се дължи както на отборни фактори (Лестър се движи равномерно през целия сезон и допуска само три загуби, 2 от които от Арсенал), така и на действията на индивидуалности, защото играчи като Рияд Марез, Джейми Варди и дори Дани Дринкуотър правят най-добрите сезони в кариерите си. Варди завършва с 24 гола, всичките в първенството, Марез добавя 18 (17 в Премиършип) (16), а в центъра на отбраната Уес Морган и Робърт Хут сформират почти непробиваем защитен вал, който се допълва от бековете Дани Симпсън и Кристиан Фукс, Каспер Шмайхел на вратата и Канте в ролята на опорен халф. Лестър завършва с 10 точки повече от втория Арсенал и с цели 15 пункта пред манчестърските Сити и Юнайтед (17) и, като имаме предвид конкуренцията във Висшата лига и бюджетите на отборите от т.нар. „Топ 6“, може би това наистина е „Най-великата история, разказвана някога“ . . .

И може би ще остане такава за дълго време напред.

източници:

(11) Wikipedia.org, 2011–12 Montpellier HSC season, n.d., available at: https://en.wikipedia.org/wiki/2011%E2%80%9312_Montpellier_HSC_season (accessed 12 October 2021)

(12) Wikipedia.org, 2016–17 AS Monaco FC season, n.d., available at: https://en.wikipedia.org/wiki/2016%E2%80%9317_AS_Monaco_FC_season (accessed 12 October 2021)

(13) BBC Sport, Benjamin Mendy: Man City sign Monaco defender for £52m, 24 July 2017, available at: https://www.bbc.com/sport/football/40691689 (accessed 12 October 2021)

(14) Wikipedia.org, 2020–21 Lille OSC season, n.d., available at: https://en.wikipedia.org/wiki/2020%E2%80%9321_Lille_OSC_season (accessed 12 October 2021); Wikipedia.org, 2020–21 Paris Saint-Germain F.C. season, n.d., available at: https://en.wikipedia.org/wiki/2020%E2%80%9321_Paris_Saint-Germain_F.C._season (accessed 12 October 2021)

(15) Calcio Show, Leicester City 2016 - L'impresa (im)possibile, 19 November 2018, available at: https://www.youtube.com/watch?v=fhotYXx3ekk (accessed 12 October 2021)

(16) Wikipedia.org, 2015–16 Leicester City F.C. season, n.d., available at: https://en.wikipedia.org/wiki/2015%E2%80%9316_Leicester_City_F.C._season (accessed 12 October 2021)

(17) Wikipedia.org, 2015–16 Premier League, n.d., available at: https://en.wikipedia.org/wiki/2015%E2%80%9316_Premier_League (accessed 12 October 2021)

хареса ли ти статията ?

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Предишен
Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719

Първият международен футболен мач,

признат от ФИФА, е двубоят между Англия и Шотландия, игран на 30 ноември 1872 г.

 

Срещата е
наблюдавана от 4 000 зрители и завършва при нулево равенство

FUN
  FACT !